6 май, Гергьовден – Ден на храбростта и Празник на Българската армия

История на празника

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване, като въоръжена сила на Третата българска държава.

Официално е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари 1880 г., е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което на празника се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Отделно от това, на тази дата (6 май), като професионален празник на военнослужещите от 1931 г. е утвърден и Празникът на Българската армия. Впоследствие двата празника се сливат в настоящия. Чрез укази издадени между 1946 г. и 1951 г., комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден и това остава така до 27 януари 1993 г., когато с постановление № 15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възстановена. Междувременно няколко пъти тя е местена.

В българския народен календар Гергьовден е сред основните празници в годината и често е възприеман като най-големият пролетен празник, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден – Великден,

още по-хубав – Гергьовден.

С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, целяща осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

Изказвани са много хипотези за произхода на празника, сред които, че е наследен от древните траки, че е старинен славянски празник, както и че произхожда от Азия и е свързан с обичаите на прабългарите.

Традиции, изпълнявани по време на празника

Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), бук или глог. С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене.

Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата ,,на попас“ – т.е. на кратка паша. След това се извършва първото обредно доене за годината, като най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина.

Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през специално приготвен хляб с дупка в средата – кравай, който се държи над венеца.

Празничната трапеза

На този ден около празничната трапеза се събират всички близки и роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб. Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън - в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата се слага и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

Имен ден на Гергьовден празнуват Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните им.

Рубриката подготви: Диляна от 8а клас, Бианка, Виктория и Мартин Табанджов от 10б