Пътепис за Сливен

Ако минете през Сливен, обезателно трябва да посетите къщата-музей на войводата Хаджи Димитър.

Така изглежда къщата след реставрацията. Тя се намира на лесно място, южно от пазара за плодове и зеленчуци, в централната част на града. А така е изглеждала къщата в средата на XIX век, преди да се възстанови и устрои като музей.

Димитър Николов Асенов е един от най-значимите български войводи. Той умира много млад, едва на 28 години, след тежки сражения на четата му с османски войски. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е бил едва на 9 години, семейството му отива на поклонение в Йерусалим на гроба на Исус Христос и оттогава Димитър прибавя към името си Хаджия. Свидетелства на стари сливенци определят Хаджи Димитър като много будно, умно, но в същото време и буйно дете. Двамата братя на майка му също са били хайдути и са се борили за освобождаването на България от турско робство. Той от малък е израснал с разказите за героизма на българите, въстанали против турската тирания. Още през 1862 г., само 22-годишен, той излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян Войвода като знаменосец. По-късно четата се разпада и четниците се присъединяват към Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския Балкан. През 1865-1866 г. той отново води чети в България.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 г. тя преминава Дунав с една гемия и пристига в България. Замисълът на четниците е бил да достигнат Балкана, да се разделят на две и да вдигнат въстание в България за освобождаване от османското робство.

Така са изглеждали униформите на четниците,

а така тяхното снаряжение.

Неотменното четническо знаме 

Още след стъпването им на българския бряг турците ги откриват и четата води непрекъснати боеве в продължение на десет дни. В тези сражения е ранен и пленен Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър остават само 58 души. Първоначално четата е наброявала около 130 човека. На 18 юли 1868 г. на връх Бузлуджа става последното сражение на четата. То продължава повече от 5 часа. Хаджи Димитър е тежко ранен и за малко да попадне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута, докато накрая пада убит. Сабята, револверът, един телескоп и много други неща са изпратени на Митхад паша в Русе.

Литография, изобразяваща преминаването на четата през Дунав

Сражението на връх Бузлуджа

Всички четници са били обезглавени, цялото им въоръжение и дрехите им били разграбени от турските войници. Голите им тела са оставени в гората за храна на дивите зверове. Няколко дни по-късно българите измолили от властите да им разрешат да погребат телата на юнаците. На ръката на едно от телата имало татуировка на саби и барут, лъвове и буквите Х. Д. Такава татуировка имал Хаджи Димитър. Погребали го отделно, а другите четници в общ гроб. Има и много други свидетелства за войводата, но ще разкажа повече за родната му къща, за майка му и неговото семейство.

Семейството на Хаджи Никола Асенов и Маринка е било многолюдно.

Когато става хайдутин, турските власти арестуват баща му и най-големия му брат Петър. След мъчение и побоища ги изпращат на заточение в Диарбекир, откъдето малко хора са се връщали живи. Цялото семейство е било подложено на преследвания и репресии. Когато убиват Хаджи Димитър, майка му Маринка продава каквото може и със събраните пари тръгва сама за Диарбекир да откупи мъжа си и големия си син. След редица перипетии успява да откупи свободата им и тръгват обратно за България. По пътя Петър се разболява сериозно и тя го оставя при едно гръцко семейство да се лекува. По-късно Петър попада в Кипър, където участва в Кипърското въстание и гърците го считат за национален герой на Кипър. Най-големият син успява да се прибере в България едва след освобождението ни през 1878 г.

Паметникът на баба Маринка в двора на къщата

В резултат на всички нещастия, сполетели Хаджи Димитър и близките му преди и след освобождението, семейството е напълно разорено.

Така изглежда сега родният дом на войводата

След Освобождението през 1878г. България е разделена на две - Княжество България и Източна Румелия, в пределите на която е попадал и Сливен, се появява идеята за издигане на паметник на Хаджи Димитър, който вече е обявен за национален герой. Тръгват слухове, че Хаджи Димитър, тежко ранен, не е загинал на Бузлуджа, а е бил спасен от оцелели четници и укриван известно време в околностите на село Свежен, където по-късно умира от раните си и е погребан там.

През 1880г. се организира специална група със задача да открие костите му и да ги донесе в Сливен. Майка му Маринка тръгва с тях, но поради лошото време и напредналата си възраст се връща обратно. По-късно костите са донесени в Сливен, за да бъдат положени в специално помещение-костница, което е трябвало да се изгради в новия паметник на войводата. Естествено предали костите на майка му, за да им отдаде почит. Тя веднага разбрала, че това не е черепът на Хаджи Димитър, защото на главата си той имал белег, който се е опипвал като ръбче на костта, и един от зъбите му е бил избит в резултат на сбиване с деца от квартала. Така костите не попадат в новопостроения паметник. Много години по-късно се прави специално антропологическо изследване на донесените кости и се установява, че те не съответстват нито по възраст, нито по ръст на Хаджи Димитър. Вероятно са на някой от неговите четници. Сега те се съхраняват във фонда на регионалния музей в Сливен.

В знак на признателност в центъра на град Сливен, на централния сливенски площад, е изграден величествен паметник на Хаджи Димитър. Едва ли някой може да си представи града без паметника на легендарния войвода. Той е знак на почит не само към него, а и към всички останали борци за национално освобождение. Неслучайно Сливен се нарича Градът на Стоте войводи. В интерес на истината, те са 116, но за по-благозвучно е прието да се казва, че са 100.

Идеята за създаване на паметника в сегащният му вид се заражда през 1892 г. Той се изгражда в продължение на 4 години. Автори на паметника са скулптурът Стефан Пейчев и архитектът Йордан Йорданов.

Паметникът има сложно архитектурно и пластично решение. На 12-метров пиедестал от владайски гранит е монтирана фигурата на легендарния сливенски войвода Хаджи Димитър. Висока е 3,60 м, тежи 2300 кг., излята е от бронз, като ярко се очертава на фона на синьото небе. В основата на паметника са разположени бюстовете на сливенските възрожденци Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Георги Икономов, Иван Добровски и Антон Иванов. В най-долната част на паметника се намират костницата и плоча с имената на участниците в четата. Част от паметника са и 4-те двукрили врати от ковано желязо с интересни барелефи по тях. Общата му стойност е около 1 300 000 лв.

Това е накратко за забележителната личност на Хаджи Димитър. За него са написани много книги и са проведени много исторически изследвания. Това, което разказвам, е една много малка част от цялата история. Дано съм събудил интереса на четящите, за да научат повече за този изключителен българин.