РИМ

После се отбихме в замъка “Сант'Анджело”. Неземно красиво беше, особено по залез слънце. Пренесох се в един свят далечен от моя и определено не съжалявам. Това беше едно от най-красивите неща, които съм виждала някога. Имах и удоволствието за кратко да се порадвам на Базиликата "Сан Пиетро". Бяхме обаче доста изморени и решихме да се прибираме към хотела с уговорката да я разгледаме някой друг ден отвътре, но уви, така и не намерихме време. За сметка на това обаче имам доста какво да разкажа за замъкът "Сант'Анджело" - първоначалната идея по римско време е била да бъде гробница, но след това е превърната в замък. По-късно е била резиденция на папите и хранилище на техните ценности и едновременно с това е изпълнявал ролята на затвор. Затворът е сцена на трето действие на операта „Тоска“ на Джакомо Пучини. Действието се развива в Рим през 1800 г. В затвора попада осъденият на смърт художник Каварадоси. След разстрела, любовницата му Тоска се самоубива, като се хвърля от укрепленията на замъка в реката Тибър. В момента е музей и бих казала, че има защо. Също може да се срещне и с името “Мавзолей на Адриан”. Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей за себе си и членовете на своето семейство. След смъртта на Адриан строителството завършва през 139 г. неговият приемник Антонин Пий.

На сутринта бяхме твърдо решени, че ще пробваме някой италиански десерт за закуска и доста усилено търсихме бар, в който да продават тарталети. В крайна сметка намерихме и признавам, че по-хубави не бях яла никога. Разбира се, за да се насладим максимално на италианската столица, ни беше нужно и по едно капучино. Мислех, че всички тези хвалби са прекалени, докато не усетих сама за какво говореше всеки върнал се от Италия. Всичко давам отново да пия такова капучино. Тарталетите ни бяха поднесени с портокалови корички, а кремът беше ванилов. Добра закуска си беше!

Най-накрая стигнахме до Фонтана ди Треви при нашите родители, където имахме възможността да пуснем монети, за да се върнем обратно в Рим. Според легендата, ако пуснеш една монета във фонтана ще се завърнеш отново тук. Ако пуснеш две, ще се върнеш в Рим и ще намериш любовта, а ако пуснеш пък три - ще се върнеш в Рим, ще намериш любовта и ще се ожениш.

Следващият ден започна доста рано, още в 7 сутринта, защото една забравена аларма на телефона ни разсъни. Въпреки неочакваното събуждане продължихме деня с усмивка без много сърдене, защото беше последният ни ден във Вечния град.

Закуската ни беше малко нестандартна, а именно - пица “Quattro formaggi” и мокачино. Може би кафето доста допринесе за усмивките на лицата ни сутринта. След необичайната ни закуска тръгнахме към Пантеона, който е построен между 118-128 година и се намира на площад Della Rotonda (дела Ротонда). Пантеона е посветен на всички богове, но в момента е католическа базилика посветена на Богородица и Мъчениците.

След това направихме кратка разходка до площад Венеция, където се почувствахме като истински италианци, защото си взехме аперитив. Чувството беше кратко, тъй като българското в нас се обади точно, след като си поръчахме чеснов сос за нашата пица за обяд.

По време на така наречения “golden hour” (златен час) се разходихме до Термите на Каракала. Състояли са се от frigidarium (студена стая), tepidarium (средна), и caldarium (гореща стая), както и две palaestra (гимнастически салон за борба и бокс).

По залез слънце вече бехме на Траяновата колона и базиликата Улпия. На върха на колоната е била поставена статуя на Траян, заменена през 1588 г. със статуя на Св. Петър, която стои и до днес. Базиликата Улпия в древни времена е заемала едно от централните места в архитектурната композиция на Траяновия форум. Базиликата е кръстена Улпия на самия император Траян, чието пълно име е Марк Улпий Траян. 

Бих пожелала на всички да видят този учарователен и красив град.

Рубриката подготвиха: Габриела Иванова и Диляна Иванова от 8а клас