Талантливите деца на 36 СУ "Максим Горки"

Казвам се Диляна Иванова и за първа година съм ученичка в 36 СУ „Максим Горки". Искам да ви разкажа за моето дългогодишно хоби - писането. Освен да пиша, страшно много харесвам да чета книги, които са моята страст още от първи клас.

От много малка харесвах да пиша разкази, разбира се, не винаги са били успешни опитите, но с времето се усъвършенствах. Основно чета любовни романи, а през свободното си време пиша свой собствен. Оставям откъс от него тук:

"Отново бях забравила да навия алармата си за шест сутринта и докато се усетя, слънцето ме приветства като погали закръглените ми бузи с парещите си лъчи. Слава богу беше събота и навярно не закъснявах за никъде. Градът беше малък и спокоен, затова всяка съботно-неделна утрин си поспивах сладко-сладко. Нямаше трамвайни звънци, които да нарушат хармонията на сутрешното кафе. Доста от съседите ми не спират да се оплакват за какво ли не, но аз рядко ги слушам. Не мисля, че има смисъл да се затормозявам толкова рано сутрин със старчески проблеми. Как изобщо успяваха да запомнят имената на всички лекарства, чиито реклами бяха гледали?! В интерес на истината се учудвам как нечие куче не беше дошло да ме събуди на прозореца. За жалост оградата беше ниска и често се случваше съседското куче, Лъки, да идва и да ми напомня, че е почти седем часа. С огромно щастие отворих прозореца и осъзнах, че съседите ги няма. Даже беше подозрително тихо."