Как се празнува Великден в България?
Великден е един от най-святите и големи празници в християнската религия, отбелязван в цял свят. На Възкресение Христово, християнската религия чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст. За разлика от други празници, Великден се чества на различна дата всяка година, като празникът продължава три дни, а честването му започва в седмицата преди празника, т. нар. Страстна седмица.
Боядисването на великденските яйца
Пъстрите яйца са неизменна част и символ на празника, затова няма как да не започнем именно с тях. Според преданието, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с императора, тя му подарила яйце, обагрено с червено – символ на кръвта на Христос. Така се поставило началото на обичая на Великден християните да си подаряват боядисано в червено яйце. С времето постепенно започнали да се използват и други цветове, и така до днес, когато пъстрите кошници с яйца присъстват във всеки дом на празника.
Важно е да се отбележи, че задължително великденските яйца се боядисват на Велики Четвъртък или съботата преди Великден, като именно червено трябва да бъде първото боядисано яйце. С него се рисува кръст върху челата на децата в семейството, след което то се поставя пред иконата вкъщи, където остава до следващия Великден.
Останалите боядисани яйца стават част от великденското „борене с яйца“, което започва от полунощ на Великден. Преданието е, че най-здравото яйце е борец и ще донесе много щастие, късмет и отлично здраве.
Празничната трапеза
Празничната трапеза трябва да бъде богата и пищно украсена. Освен великденските яйца на нея присъстват и козунакът, агнешкото месо, свежата зелена салата и разбира се великденските сладки.
И докато червените яйца символизират кръвта на Исус, то козунакът въплащава неговото тяло. Всъщност той е един по-нов заместител на великденските обредни хлябове, които са били приготвяни от предците ни. В миналото те са се приготвяли в съботата на Великата седмица от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от познатия ни козунак.
Свежата зелена салата е най-честият и традиционен избор при салатите за празничната трапеза, именно защото се съчетава най-добре с варените яйца, чиято роля е първостепенна. Също така, съставките на тази салата са свежи в периода на празника, а на трапезата допринасят с цвят, свежест и настроение. Следващият елемент на великденската трапеза е агнешкото. То задължително присъства на празничната трапеза, като това се свързва с факта, че в деня на Възкресението на Исус в жертва е било принесено агне. Най-често се приготвя с ориз и картофи, като термичната обработка на месото често отнема няколко часа. С него може да се приготви също вкусна дроб сърма. Според нашите великденски обичаи, най-традиционната рецепта за великденски сладки са курабийките, които се приготвят с мас. И все пак в наши дни могат да бъдат приготвени такива с мармалад, шоколад или цитрусови кори.
Разпети петък и празничното Богослужение на Великден
Денят преди Великден, преди да отбележим Възкресението Христово, честваме Разпети петък. Това е най-тежкият ден от Страстната седмица. Вярва се, че на този ден е разпнат Божият син. На този ден се изнася плащеница, а малки и големи минават под масата, на която е поставена за опрощение и здраве. На всеки минал под “масата” свещеникът дава цвете, в израз на благословия и духовна утеха. В полунощ срещу Великден в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно тогава свещеникът оповестява Възкресението Христово и поздравява хората с “Христос Воскресе!”, а те отговарят “Воистина Воскресе!”. В тази нощ църковният огън е свещен. Той бива изнасян от Божия служител, а вярващите запалват своите свещи от него. Горящите свещи се поддържат през цялото време на богослужението, част от което е да се обиколи църквата три пъти, държейки свещта в ръка. Същата свещ се пази и прибира запалена у дома. С нея стопанката на къщата обикаля всички стаи, отправяйки молитва към Господ да закриля дома. Според поверието, чак след това свещта се прикрепя към прага на вратата и се оставя да догори там.
Рубриката подготвиха: Ванеса Сапунджиева от 8а клас, Бианка Радовска, Виктория Шулева, Мартин Табанджов, Марио Георгиев от 9б клас