Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва ежегодно в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни. За първи път денят се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884г.. Официално този празник започва да се отбелязва от 1901г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.

За първи път сирените се чуват през 1948г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Всяка година точно в 12.00ч. те оповестяват преклонението пред паметта на героите.

Българите винаги са оценявали саможертвата на онези, които са дали живота си за Отечеството.

Интересни факти за Христо Ботев 

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист. Израснал е в семейтвото на учителя Ботьо Петков и Иванка Дрянкова.

- Детство:

Малко са сведенията за детството на Ботев и ученическите му години - те са предимно спомени на негови съвременници, които го описват като умно, разумно дете, невписващо се в спокойния град. Творецът е бил тартор на детска тайфа в Калофер, като е водел приятелите си да се къпят в Тунджа. Също така Ботев не е имал само високи оценки, за което е бил мъмрен от баща си.

- Творчество:

Поетическото наследство на Ботев включва 20 стихотворения. 16 от тях са отпечатани в единствената стихосбирка, излязла приживе на поета – през 1875 година. Тя е съвместен сборник на Ботев и Стамболов и носи заглавието “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.

Ключовите понятия на Ботевата поезия са свободата, борбата и саможертвата. Естетическият идеал на Ботев е абсолютната свобода – духовна, социална и политическа. Единственият път за нейното постигане е бунтът, революцията. На героичната смърт и саможертва той  гледа като на най-висша мисия на достойния човек.

“Майце си” е неговото първо публикувано стихотворение.

Други известни негови творби са:

-         “Към Брата си”

-         “На прощаване”

-         ”До моето първо либе

-         “Хаджи Димитър”

-         “Обесването на Васил Левски”

Христо Ботев е и сред блестящите преводачи на Българското възраждане. Превежда чужди съчинения, засягащи произхода на славяните и прабългарите. Превежда и учебници по математика и множество класически руски драми.

- Познанството с Васил Левски:

Есента на 1868 г. съдбата сякаш на шега събира Васил Левски и Христо Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг. Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола.

Пръв, който пише за познанството на Васил Левски и Ботев и за влиянието на Дякона върху бъдещия поет и революционер е Захари Стоянов. Той публикува популярното писмо на Христо Ботев до негов приятел от зимата на 1868 година:

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…. “

Косвено свидетелство за взаимното влияние между тези силни характери са намерени и в тефтерчето на Левски, в което седем страници са заети от Ботевото стихотворение “На прощаване”. Ботев преживява тежко обесването на Левски и пише: “имах брат, когото видях на бесилото”. Най-силен израз на почитта си към Левски, поетът дава в двете редакции на стихотворението “Обесването на Васил Левски”.

Някои източници обаче твърдят, че двамата никога не са се познавали, а това било красива история, съчинена от Захари Стоянов. Именно защото двамата  били с твърде голяма разлика във възрастта, за да се срещнат.

-         Смъртта:

През май 1876 г. Ботев напуска Букурещ и се отправя за Гюргево. Оттам  се качва на парахода “Радецки”, за да поведе четата си към родината.

Край село Козлодуй, четниците слизат от “Радецки”. Отправят се към Враца, центъра на революционния окръг. Към полунощ срещу 1 юни достигат местността Вола, където се установяват, за да пренощуват, но скоро са открити от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия.

Колкото спорове има за месторождението на Христо Ботев, двойно повече има за мястото на неговата смърт и начина, по който се е стигнало до нея.

Версията, която всички знаем, е че той бил пронизан в челото от вражески куршум на 2 юни. Някои твърдят, че е бил ударен в сърцето.

Но това не са единствените версии. Според едни е убит от някой от четниците си заради кавги между тях. Други казват, че е убит заради грабеж. Някои дори твърдят, че се е самоубил. По-смели разказват, че убийството му е инсценирано, защото тялото му така и не е намерено.

 Свидетели на гибелта е имало, но версиите им се разминавали. Може би са криели голяма тайна, за която всички ние можем само да гадаем.