Пътепис за Сливен

Ако сте в Сливен, разгледали сте паметника на Хаджи Димитър и сте сложили цветя в знак на признателност, може да си направите труда да слезете 100-200 м. по-надолу към пазара, където пред вас ще се появи красивата бяла сграда на ХГ "Димитър Добрович" в Сливен. Ако я посетите, сигурен съм, че няма да съжалявате. Сега ще ви разкажа малко за нея и за самия Димитър Добрович.

Художествената галерия води началото си от 1905 г., когато след смъртта си възрожденският художник Димитър Добрович в завещанието си  оставя на родния си град 14 свои произведения. Малко по-късно почива и големият сливенски художник Йордан Кювлиев, едва на 33 години, в опит да спаси давещи се хора на плажа в гр. Созопол. Майка му Зоица Кювлиева завещава на галерията 40 негови творби. Така се появява художественият музей в гр. Сливен. По-късно, през 1965 г. ХГ "Димитър Добрович" се обособява като самостоятелен културен институт със своя сграда за експозиция и с официалното наименование - Художествена галерия "Димитър Добрович".

Към настоящия момент галерията разполага с над 6600 художествени творби - живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони и църковна утвар.

Сливенската художествена галерия разполага с най-голямата колекция "Западноевропейска графика" - дарение от  Богомил Райнов. В Сливен е и най-представителната колекция "Японски гравюри" XVIII - XIX век. Тук се намира и постоянната експозиция "Християнско изкуство" със забележителните "йерусалимии", за които ще ви разкажа по-долу.

В експозицията "Съвременно българско изкуство" са представени творбите на най-известните и талантливи български художници. Ако започнем да ги изброяваме всичките, материалът ще стане изключително голям, затова ще разкажа само за Димитър Добрович, който е и първият български художник с академично образование.

Димитър Добрович - автопортрет

Точната дата за рождението на Димитър Добрович не е документално потвърдена, но от разкази на негови близки и познати с известна условност приемаме, че това е далечната 1816 г. Той е първороден син на Калина Жекова Дзурелова и търговеца караабаджия Добри Георгиев. В семейството след това се раждат още две момчета - Георги (1820 г.) и Атанас (1826 г.).

През 1827 г. семейството е поразено от голямо нещастие. Бащата Добри, при едно от търговските си пътувания, се разболява от тиф и почива. Така на 11 години Димитър остава сирак.

Образованието си Димитър започва в метоха на  Хилендарския манастир в Сливен. Там учител му е бил Монах Поликарп, който не знаел български, а само гръцки. По-късно преминава под наставничеството на даскал Димитър Кешиша, при когото по-късно са учили Георги Миркович и Добри Чинтулов.

Освобождаването на Сливен 31 юли 1829 г.

През 1829 г. Сливен е освободен от руските войски на генерал Дибич Задбалкански при една от поредните руско-турски войни. Градът е свободен до 31 май 1930 г. Свободата е била кратка. Турците опожаряват пазара, църквите, училищата и голяма част от населението емигрира. Димитър заедно със семейството си се изселва в Плоещ, където преживяват година. След като ситуацията се успокоява, се завръщат в Сливен. Тук той започва работа при майстор Христо. Още там се проявяват художествените му наклонности, Димитър започва да изпълва хартията за прозорците с образи на хора и коне. Избухнал скандал и младият Добрович напуснал дюкяна, за да дири щастието си другаде. Заедно с трима сливенски търговци оставя града зад себе си и се отправя към Цариград. Годината е 1832-ра.

След 20 дена път пеша той е на Златния рог в Истанбул. Целта на това пътуване е да прибере заема от 5000 гроша, който преди години баща му е дал на приятеля си и търговски партньор Васил Минкович. С тези пари той спокойно е можел да обезпечи престоя и образованието си там.

Сливенският "беглец" се установява в дома на Васил Минкович, като една година учи в гръцко училище, а през 1834 г. се записва във Великата народна школа в квартал Куручешме, близо до Босфора.

Всичко върви добре, докато през 1836 г. Цариград е засегнат от чумна епидемия. Жертвите се изчисляват на 25 000 души. За да спаси живота си, Димитър Добрович е принуден да бяга в Атина. 

В този период, през 1833 г., Гърция се освобождава от османската администрация и крал Отон е обявен за крал на новата гръцка държава. На следващата година Атина е обявена за столица на Гърция. По това време от величието на древния античен град Атина не е останало нищо. Населението му наброява едва 4000-5000 човека. Когато младият Димитър се установява в Атина, Гърция все още е млада и неуредена държава. В писмо до майка си той се оплаква, че са го изпратили в това село (Атина), където вода няма за пиене и дворовете им са заградени с плет. В същото време град Сливен е имал население от 32 000 души, улиците са били павирани, къщите хубави и заградени от високи каменни огради. София по това време е наброявала едва 10 000 души.

Снимка на Акропола от 1860 г.

На заден план се вижда как е изглеждала Атина по това време.

Там младият Димитър Добрович се записва да учи в Кралското училище по изкуство, което завършва с отличен успех. Няколко години подред той печели много награди на гръцката академия на изкуствата. В Гърция го наричат Димитриос Добриадис и го считат за един от първите си класически художници, даже говорят, че е роден в Тракия, северна Гърция. В Гърция той преживява 10 години. В един момент разбира, че няма какво повече да постигне там, и през 1848 г. пристига в Рим. По това време в Неапол, Италия, има въстание. Академията за художествени изкуства е закрита за две години. Буйната натура на Добрович го подтиква да участва във въстанието за освобождаване на Италия. Така Добрович от скромен живописец се преобразява във въстаник в четата на Гарибалди. Там той рисува дизайна на униформите на гарибалдийските офицери и войници и става един от първите дизайнери в Италия. След стихването на събитията, благодарение на своята известност и покровителството на други авторитетни лица, той остава жив и след откриването на академията продължава образованието си там. Посещава Ватикана и различни галерии, като копира най-известните и най-ценни творби на Рафаело, Карло Долчи, Микеланджело и др. Известно е, че има повече от 80 картини от него. Повечето неща е правил по поръчка за богати и влиятелни хора и по този начин се е издържал. В Рим е живял на Via Sistina 71. 45 години все в тази къща. Не се оженил, защото имал модели, които рисувал и никоя жена не би търпяла това. 

Някои от картините, които ми направиха голямо впечатление

Обърнете внимание с какво изящество показва как светлината прозира между пръстите на рибаря и се отразява върху лицето му. Същото майсторство виждаме и в следващата картина "Момиче със свещ".

Много изящен е и този портрет на момиче

Когато гледаме тези картини, не може да не ни направи впечатление майсторството и талантът, с които са нарисувани преди близо 200 години. Малко художници в днешно време рисуват по този начин.

Мадоната с младенеца (Копие по Карло Долчи)

През 1893 г. Димитър Добрович се завръща в освободената си родина.

Мотивите за това завръщане остават неизвестни. Знаем само, че отпътува от Бриндизи в Италия за Гърция, оттам за Костантинопол (Цариград) и през февруари 1893 г. пристига с Баронхиршовата железница в Харманли, България. Установява се в родния си град Сливен, в къщата на баща си, където живее неговият брат. Тук той продължава да рисува и да участва в редица изложби в София, където печели награди. Много красив е портретът, който е нарисувал на Хаджи Димитър. 

Портрет на Хаджи Димитър, 90-те години на XIX в.

Когато се прибира в България, Димитър Добрович е на 71 години. Продължава да работи и да участва в художествения живот на новата Българска държава. Той е първият български художник с класическо образование. 

Добрович умира от инсулт, в 6 часа следобед на 2 март 1905 г. След смъртта му художественото му наследство е поделено между неговите роднини. Част от картините стават притежание на племенника му ген. Йордан Пехливанов, който ги отнася в Петербург и сега са някъде в Русия, но не знаем къде. Останалите негови творби са дарени от роднините му на държавата и така се поставя началото на сливенския художествен музей. 

Разказвам толкова подробно за Димитър Добрович, защото освен че е талантлив български художник, той е оставил своя отпечатък при формиране културата на новите европейски държави Гърция, Италия и България. Може да се каже, че той е гражданин на Европа 150 години преди да се появи Европейския Съюз. 

В сливенската галерия научих нещо интересно, което искам да споделя. В раздела "Християнско изкуство", освен многобройните икони, са изложени и големи платна наречени "йерусалимии". Те са рисувани в манастирите на Йерусалим от монаси и са донесени в България от поклонниците, които са отивали на поклонение на Божи гроб. Това са един вид сувенири от светите места.

Когато се вгледате по-внимателно, ще забележите, че те са съставени от множество отделни изображения, които разказват Библията - Стария и Новия завет.

Това са Адам и Ева, които откъснали и изяли забранения плод - ябълката в райската градина. 

Тук Господ изгонва Адам и Ева от Рая, защото изяли забранения плод - ябълката на раздора.

Тук е показан "всемирният потоп", при който всички хора се издавили и оцелял само Ной в построения от него Ноев ковчег. И така в малки картинки е разказана цялата Библия. В ония години, когато не е имало телевизия, списания и интернет, това е бил своеобразен начин за обучение и възпитание на децата и по-неграмотните хора в Библията. Тя от своя страна тогава е представяла познанията на хората за възникването и развитието на света и за християнството, което е било в основата на тогавашните морални, етични и обществени норми. Сега е прието, че първите комикси се появяват в света през 1905 г. в Чикаго, Америка. В действителност 200 години преди тях "йерусалимиите" са били комикси на най-четената книга - Библията. 

В художествената галерия в Сливен се съхранява огромно богатство, за което може да се пише много - както за картините, така и за съдбата на художниците, които са ги създали, но за това нямаме време и място в този кратък пътепис. 

Накрая е редно да отбележим, че в миналото град Сливен е бил важен индустриален, търговски и културен център. Освен град на 100-те войводи, той е родно място и на стотици видни и заслужили българи. Там е роден Добри Чинтулов - първият български поет, Добри Желязков - първият български индустриалец, Димитър Добрович - първият български художник, Мара Петрова - първата жена композитор в България, Стефан Панаретов - първият български посланик в САЩ, Сирак Скитник - първият директор и създател на Българското национално радио, Васил Гендов - създателят на първия български филм, Стефан Македонски - създателят на Музикалния театър в София и много други интелектуалци, инженери, лекари, учители, генерали и т.н. За съжаление, за тези хора не се знае много в България, а много хора и в родния им град не са чували за тях. Затова група младежи от Сливен с подкрепата на музея и Община Сливен са изработили информационни табла, поставени на видни места в града, където портретите и заслугите на тези хора са отбелязани, за да се съхрани паметта за тях и тяхното дело за по-младите поколения.