ДЖЕРБА

 МОЯТА ПУСТИННА ПРИКАЗКА

Пътуването ми до о-в Джерба беше едно невероятно изживяване!!!

 

Посетих това място в средата на месец октомври, който се смята за най-подходящия период за тази дестинация.

Полетът ми беше рано сутринта и след два часа и половина вече бях в Джерба. Първите ми думи, когато излязох от самолета бяха- „Олееее, колко е задушно”.

 

Поради часовата разлика, денят там точно започваше - беше само 8:30 сутринта. Следващите седем дни прекарах в хотел Radisson Blu, който се намира само на двайсет минути от летището. 

 

Умората все още не я усещах и реших след като се наобядвам да отида на плаж. Така и направих. Първата изненада за мен беше, че точно на плажа, до морето, се разхождаха две големи камили и едно малко камилче, което хранеха с бутилка мляко. Доста сладка гледка, бих казала!

Полюбувах се на последните за деня слънчеви лъчи. Беше топло и много приятно.

 

Езикът, който най-често използват тунизийците за комуникация помежду си е френски, а на второ място - арабски. Бих казала, че са доста учтиви с чужденците, което ми направи добро впечатление.

 

Вторият ми ден беше свободен и го прекарах на плажа. Остров Джерба е най-големият остров в Северна Африка, цели 514 кв км. Водите на Средиземно море са доста солени, а пясъкът - изключително фин и бял. 

 

Третият ден вече беше ден за първата екскурзия, а именно обзорна екскурзия на острова. Посетих нови и интересни за мен места.

Първо се отправихме към най-южната точка на острова - Галела. Там посетихме местния етнографски музей, който показва бита на тунизийците и най-интересното, разказва за типичната тунизийска сватба. Показаха ни и как точно се е правил зехтина в древността. Любопитен факт е, че Тунис разполага с най-голям брой маслинени дръвчета в целия свят и последните няколко години е на първо място по производство на зехтин.

След това посетихме грънчарско селище, в което ни показаха как се прави свещник от глина. Имаше разнообразие от глинени изделия - от миниатюрни костенурки и камилки до огромни глинени камини. 

Екскурзията включваше и посещение на най-хубавия квартал в Джерба, наречен Джерба Хууд, който е най-известен със своите графити. Разказаха ни, че художници на графити от цял свят са идвали и са творили тук. В следващите снимки може да видите малка част от тях. 

И дойде време за пазар…. ! Няма шанс да си бил в Тунис и да си пропуснал тази атракция - дрехи, кожени изделия, сламени чанти и шапки, бижута, подправки и сувенири на всеки ъгъл…. 

Най-много свободно време ни дадоха тук, в центъра на главния град - Хумт Сук. 

Последната ни дестинация за деня беше паркът за крокодили - моята първа среща с тях. Чиста случайност беше, че този ден бе ден за хранене на крокодилите и имахме възможността да наблюдаваме процеса, който се случва на две седмици. В парка имаше още костенурки и игуани. Като самото откриване на игуаните беше доста трудна задача, защото се сливаха със скалите и дърветата. 

Тук следва най-интересната част от цялото ми пребиваване в Тунис - двудневната екскурзия в Сахара, най-голямата пустиня на Земята. 

Тръгването за там беше рано сутринта. За целта взехме ферибот и след 15 минути вече се намирахме на територията на континентален Тунис. Оттук вече следваха 3 часа път до хотела в пустинята. Той се намира в град Тузер, който е доста запомнящ се със своята архитектура - почти всички сгради са направени от малки каменни блокчета.

По пътя преминахме през няколко напълно безлюдни градчета с рушащи се къщи, намиращи се насред пустинята. 

На тази екскурзия имахме възможността да видим не само едно от лицата на пустинята, а цели пет! Тук пустинята е изключително разнообразна. През по-голямата част от времето пътувахме край пясък с растящи най-вече ниски храстчета. 

Видяхме и доста оазиси с финикови дръвчета, на които растяха фурми. Доста интересни съоръжения бяха поставени около самите клони с фурми, за да бъдат събирани по-лесно

Другите лица на пустинята, които видяхме, бяха пустиня със ситни камъчета, пустиня с високи дюни и ситен пясък. Но най-запомнящото се лице на Сахара е огромното солено езеро Чот ел Джерид, което всъщност не е езеро, а безотточна област в пустинята, от която се добива сол за химическата промишленост. В непосредствена близост видяхме и няколко солници.

Стигнахме в хотела, настанихме се, обядвахме и тръгнахме на джип сафари в пустинята. Изживяването беше уникално и несравнимо с никое друго. Бих казала, че беше и доста екстремно!

 

Първата спирка, на която спряха джиповете, беше селището, където са снимани сцени от „Междузвездни войни” и „Английският пациент”.

Тук ни препоръчаха да пробваме фреш от нар и ние не пропуснахме тази възможност. Това беше най-хубавият фреш, който бях пила някога.

След това пътуването продължи и следващата спирка беше една висока местност, от която се откриваха невероятни гледки за снимки в пустинята.

Последното място, на което се отбихме с джиповете беше един град, построен, за да бъде декор за филма „Междузвездни войни”. Там видяхме очарователни гледки на залеза. 

С това първият ни ден в пустинята приключи.

 

На следващата сутрин ни очакваше още по-ранно ставане от предишния ден, а именно в 4:20 часа. Никой, включително и аз, обаче не се оплака понеже наистина си заслужаваше, защото видяхме най-красивия изгрев, който сме виждали някога. Посрещнахме го над соленото езеро Чот ел Джерид. Просто приказно……

След това се запътихме към Дуз, където ни очакваше нещо още по-вълнуващо - възможността да яздим камили в самата пустиня през пясъците и дюните, преживяване, което продължи само 40 минути. 

Първоначалното ми усещане беше за дискомфорт, но след това бързо свикнах. Бавно-бавно навлязохме навътре в Сахара и бяхме само ние и камилите….. фантастична тишина. Камилите спряха след около 20 минути и ние слязохме, за да се снимаме на дюните и да се разходим в пустинята. 

Последното селище, което посетихме, беше Матмата. 

По пътя направихме пауза в едно кафе, където ни дадоха да опитаме типичен за региона десерт, наречен „рогчето на газелата”, богато сиропиран. Не пропуснах да снимам и изложените берберската азбука и знаме.

Тук може да ги видите:

В типичен берберски дом имахме възможността да опитаме хляб по традиционна берберска рецепта. Там ни почерпиха с чай, бадеми и с десерта, който споменах по-горе. Впечатляващо изживяване - да видиш как и къде са живеели тези древни хора и да споделиш с тях ежедневието им.


И нашата екскурзия приключи тук. На другия ден сутринта беше полетът ни обратно за София.


Очаквам с нетърпение следващия път, когато ще посетя Тунис отново.

Рубриката подготви: Бианка Радовска от 10б клас