"Танцът Делхи" - Народен театър "Иван Вазов"

Участват:

Владимир Карамазов, 

Светлана Янчева,

Радина Кърджилова,

Радена Вълканова, 

Елена Телбис,

София Бобчева 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Думи на режисьора след първата репетиция - 05.10.2017

Премиера - 01.12.2017

ГАЛИН СТОЕВ: "Танцът Делхи" е част от едни по-големи търсения на Иван Вирипаев, които са свързани с идеята да разчисти пространство, в което западната гледна точка - философия, етика и морал, могат да се срещнат с източната философия. Както личи от заглавието, "Танцът Делхи" е свързан с Индия по един или друг начин, но рамката или стилът на произведението е нещо, което бих определил като телевизионен реализъм - на моменти прилича на ситком. И всъщност тази комбинация между формат на сериал и източна философия създава един парадоксален обет, който е изключително смешен - на моменти абсурден, на моменти страшен. Има една психологическа история - има сюжет, нещо, което е разбито на седем части, т.е. "Танцът Делхи" е поредица от седем едноактни пиеси, за които авторът настоява, че са самостойни пиеси, нямащи нищо общо помежду си. Единствената им прилика е, че героите винаги са едни и същи и мястото на действието е едно и също. Това е един от най-комуникативните му текстове. Пиесите на Иван Вирипаев са интересни с това, че в тях винаги остава някакъв процент незавършеност и текстът може да се осъществи цялостно и крайно, само когато е изигран: когато е изречен от една група хора от сцената за друга група хора, които седят и гледат това нещо. За мен беше важно този текст да се случи тук, защото той е непознат в България. И понеже в генезиса на целия проект лежеше идеята това представление да бъде показано в Тулуза през януари, аз търсех текст, който да има смисъл и в нашия контекст, и извън него. И понеже с Иван се познаваме много отдавна и имаме една многогодишна колаборация, за мен беше важно да споделя това с актьорите и с тукашния контекст. 

Актьорите, които играят в представлението, са двете млади дами, които са тук: София Бобчева и Елена Телбис. С тях играят Радена Вълканова, Светлана Янчева, Радина Кърджилова и Владимир Карамазов. Художник на декора е Никола Тороманов, костюмите са на Елица Георгиева, музиката е на Емилиян Гацов-Елби. Всички знаем, че в класическата драматургия ролите за жени са два пъти по-малко от ролите за мъже, защото дълги години жените не са можели да играят на сцена и драматурзите са се оправяли както могат, пишейки женски партитури, много по-лесни и по-малки. Въпросът за паритета, за възможността жената да се изразява и да има същата легитимност, както мъжа - на всяко едно ниво, е много важен. Аз настоявам, че трябва да се натиска на това и хората да имат едно наум, когато правят тези избори. Хубавото тук е, че това е пиеса, в която има шест пълноценни женски образа, и един мъж - за цвят (смее се). Това обръщане също ми харесва - че не са петима мъже и една жена, както обикновено сме свикнали да гледаме, а точно обратното.