РЕПЕТИЦИИ "НА ЖИВОТ И СМЪРТ"

Дата на публикуване: Jun 18, 2015 9:22:29 PM

     Заслужаваше си Ибсен да поживее още 80 години, за да види как се репетира "Нора" във Враца.

     Най-поривисти били Огнян Узунов, Ивайло Герасков и Петя Силянова. Те репетирали Ибсен без почивка и едва не увредили здравето си. Играта на сцената през деня, последвана от грандиозни нощни спорове, по време на които всеки критикувал собствената си игра, а останалите се опитвали да го успокоят, като капвали малко ракия в чашата му - всичко това довело артистите до пълно изтощение.

     Режисьорката Елена Цикова усетила, че нещо става. Да вземем само факта, че артистите се придвижвали по сцената с леки реверанси и дори в някои моменти разпервали ръце, за да запазят равновесие. Режисьорката им припомнила, че репетират "Нора" от Ибсен, а не "С параход до Чикаго и назад" от Алеко Константинов, и ги помолила да стъпват здраво върху непоклатимата земя.

     На следващия ден артистите стъпили здраво в преддверието на театъра, но портиерът бил много съобразителен човек и ги предупредил:

     - Внимавайте, директорът Кондов е в театъра!

     Настъпило леко стъписване, но Огнян Узунов бързо се съвзел и окуражил колегите си:

     - Сега излизаме на сцената страшно бодри. Вие няма да казвате нищо, за да не се изложите, аз ще говоря.

     Веднага обличат сценичните си дрехи и излизат. Огнян Узунов забелязва режисьорката, но до такава степен е погълнат от мисълта да не допусне някаква грешка, че вместо "Здравей, Елена" й казва:

     - Наздраве, Елена.

     ВЪПРОС КЪМ ДЕЙСТВАЩИТЕ ЛИЦА: Сега, тринадесет години след този случай, какво мислите за него?

     ИВАЙЛО ГЕРАСКОВ: Не си спомням този случай и не мога да кажа каква част от написаното е истина и каква - измислица.

     ПЕТЯ СИЛЯНОВА: За тази постановка си заслужава да се говори малко по-сериозно. Може да е съществувало нещо от това, за което пишете, но то в никакъв случай не е било определящото.

     ИВАН КОНДОВ: Да... спомням си този случай. Елена Цикова - горката, дойде при мен много разтревожена... Тя е голям професионалист. Изключително организирана, винаги подхожда към едно заглавие предварително подготвена, като някои неща оставя за решаване при срещата си с актьора, за да може той да се чувства творчески освободен... Аз се опитах да я успокоя. В края на краищата те бяха една много силна младежка група. С пъргавината на своята младост те правеха всичко, което можеше да допринесе за успеха на една пиеса, но поради неопитността си не са успели да се справят с напрежението... Аз им простих. Проведох един разговор с Огнян Узунов и този разговор даде резултат. Винаги съм се опитвал да внуша на младите, че алкохолната еуфория няма нищо общо с творческата еуфория. Това са две различни направления на човешката активност!

     ЕЛЕНА ЦИКОВА: Ще се върна още по-назад във времето. Аз бях на гастрол във Враца и там заварих нещо, което ме изуми: артистите репетираха сутрин, вечер представяха по две пиеси в турне, и то в доста отдалечени градове и села. Прибираха се във Враца след полунощ и вместо да отидат да се наспят, те спираха автобуса пред театъра, подкупваха пожарникаря и портиера, за да ги пуснат на сцената, и репетираха сами до три часа през нощта... Всеки режисьор мечтае за такава трупа. Ето това ме впечатли и ме накара да започна работа във Враца. После разбрахме, че в някои случаи нощните репетиции са продължавали до първи и до втори петли.

     ОГНЯН УЗУНОВ: Това беше един голям спектакъл. Ивайло и Петя играеха страхотно. За режисурата на Елена Цикова мога да използвам само една дума: възторг! А иначе аз съм устроен така, че от сериозните си срещи с театралното изкуство помня предимно смешните неща. В тази постановка например сценографът Красимир Вълканов ме беше облякъл в едно доста странно палто, заради което аз тайно го ненавиждах. Кинорежисьорът Иван Ничев, който случайно гледал спектакъла, ми каза насаме: "Какъв удивителен костюм, нямаш представа как въздействаш от сцената - като силует, като характер, като настроение..." Ето такива неща се случват с нас, артистите... смешни, смешни, смешни...

     ИБСЕН: Прощавайте, но аз винаги присъствам там, където се репетират моите пиеси. Бях и във Враца. Аз раздвижих духовете на младите артисти. Те горяха в играта, защото аз горях в тях. Не им давах минута покой - на сцената ги настройвах, а извън сцената ги разстройвах. Принуждавах ги да копнеят за сцената, да търсят сцената и да вървят към съвършенството. Не мога да постъпвам по друг начин. Моят дух не може да не бъде там, където се играе Ибсен, както духът на Шекспир не може да не бъде там, където се играе Шекспир. Ние винаги сме там.

     АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ: Твърди се, че по време на репетициите артистите са се придвижвали по сцената с леки реверанси и в някои моменти са разпервали ръце, за да запазят равновесие. Това е накарало режисьорката Елена Цикова да им напомни, че репетират "Нора" от Ибсен, а не моята пиеса-пътепис "С параход до Чикаго и назад". Но ако питате мен, артистите са се държали така, сякаш корабът е бил закотвен с петдесет котви и едва се е поклащал върху кротките вълни. Само върху такъв плавателен съд човек може да прави "леки реверанси". А ето какво прави той, когато пътува с презокеански параход (ще цитирам собственото си съчинение): "Речеш да си облечеш дрехата, ръцете ти не държат баланс и като изгубиш равновесието, претъркулиш се и се джаснеш на канапето; речеш да си оправиш косата пред огледалото и се подпираш о стената с една ръка, и си разтворил нашироко нозете, но наклони се параходът на другата страна и ти се затичаш неволно и се подпреш с гърба в стената и без да искаш, вземеш поза, като че правиш фехтовални упражнения. Ни една дама не би се съгласила да я видиш в това положение." Ето така трябва да се държат артистите на сцената, ако искат да играят правдоподобно моята пиеса "С параход до Чикаго и назад".

Веско Коев

_____________

Първа публикация - сп. "Театър", бр. 1-2 / 1995