"РЕФОРМАТОРЪТ" РАШИДОВ, ПОДКРЕПЕН В ТРОГАТЕЛНО ПИСМО

Дата на публикуване: Dec 18, 2014 12:31:9 AM

     ОТКРИТО ПИСМО В ПОДКРЕПА НА Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ

     Оценката на стореното за българската култура в първия мандат на министър Вежди Рашидов не се прави с онлайн подписка. Заставаме с имената си и с убеждението за обективна оценка.

     Министър Вежди Рашидов и екипът му направиха първата голяма крачка за реформа в българските културни институти, за някои не особено популярна. Никое ръководство на Министерството на културата през последните 25 години не се осмели да предложи алтернатива за финансиране и по-благоприятни възможности за обективно оценяване на резултатите от труда на хората на изкуството и творците на духовни блага.

     С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност. Широката панорама от културни институти - оперни, драматични и куклени театри, симфонични оркестри, фолклорни ансамбли - заработиха по нов, по-продуктивен начин. Това доведе до адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички поравно.

     Изоставеният през 90-те години сграден фонд на МЕИ се превърна в сграда на съвременен музeен център (наричан разговорно Българският Лувър) благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства.

     В продължение на много години в Министерството на културата нямаше структура за работа с европейски фондове. Вежди Рашидов успя не само да я създаде, но и да спечели многобройни проекти като Ларгото в София. Той успя да ремонтира десетки театри, зали, училища по изкуствата. Възстановени бяха унищожени от времето и безхаберието уникални паметници на историята и археологията като Червената църква край Перущица, Кръстатата казарма във Видин, некрополът под църквата "Света София" в столицата, Ески джамия в Стара Загора... Рашидов беше първият български министър от новото време, който не закриваше музеи, а откриваше нови и въпреки всички идеологически спорове около Музея на социалистическото изкуство това място се превърна в интересна и престижна експозиция.

     Същото важи и за Музея на съвременното изкуство, отново създаден по проект със средства от Норвежката програма. Впрочем цялото усвояване на средствата по Норвежката програма, които ще бъдат насочени към дигитализация и опазване на културното наследство, беше започнато именно от Вежди Рашидов, а в двете години след неговото управление не претърпя абсолютно никакво развитие.

     Рашидов подписа споразумения за филмови копродукции с Израел, Франция, върна сградата на "Шипка" 6 на художниците, ремонтира с европари Националната художествена галерия, издейства процент от залаганията в хазарта да отиват в Националния фонд "Култура", подписа с Русия издаването на десет книги на български автори на руски и превод на руски автори у нас, пусна десетки проекти за българските читалища и за издаване и купуване на книги от библиотеките.

     Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела.

Павел Васев, Пламен Карталов, Любен Генов, Калин Сърменов, Димитър Митовски, Мирослав Пашов, Андрей Слабаков, Христо Мутафчиев, Иван Павлов, Ценко Минкин (десетте апостоли)