ПРИКАЗКИ ЗА ТЕАТЪР

Време е, завесата се вдига,

крие тя сълзи, и смях, и суета.

(първа страница от приказната книга)

Да, театър се нарича тя...

          Книгата се нарича „Звън-звън“, а авторът е Румен Николов, който в течение на годините е създал десет прекрасни приказни пиеси. Издателство „Пан“ предлага на читателите пъстро и луксозно издание с твърди корици, така че още докосването до книгата е цяло удоволствие. Художникът Спас Спасов си е поставил за цел да бъде максимално близо до представата на детето за приказни герои въобще.

          Румен Николов е писател със сериозна обща култура и предимно поетична интерпретация на словото. Дори в обикновен диалог фразите на героите носят белега на образното мислене, свойствено на поетите. Притчовата иносказателност на приказните пиеси на този автор е поднесена не сухо и дидактично, а винаги е облечена в красиви и оригинално звучащи думи, подбрани така, че да са разбираеми за детския зрител. В своите пиеси Николов, познавайки театралната кухня, често влиза и почти в ролята на режисьор, като сам определя сценичните трансформации, костюмите или мизансцена. Той е автор на драматургия и едновременно - постановчик на творбата си, защото театърът е влязъл в кръвта му, и пишейки, той играе на сцената, заедно с героите си.

          Немалка част от текстовете на пиесите, представени в сборника, представляват стихове - или текстове за песни, или в даден момент авторът е намерил за необходимо да надари героя си с римувана реч. Това не е случайно - Николов е автор на текстовете на над 150 песни и на две поетични книги - „Сънно кадифе“ и „Светла тъга“. Почти във всички пиеси на Румен Николов, независимо от сюжета, присъства съвременността ни - понякога в подтекст, понякога директно, но силното обществено чувство на автора не оставя на мира дори приказните му герои. Така в „Ябълково-змейска приказка“ той заклеймява несправедливостта, корупцията, в крайна сметка - злото като цяло, облечено в приказните костюми на героите му. В „Мечо-чо Чочо-ме“ той застава на определени позиции за възпитанието на децата и отношенията между деца и родители. Той иска „да пази душата“ и „спомени, спомени - листа отронени“ във „Феите, ах, феите“. В „Звън-звън“ той ратува за идеите на екологията и съвременното отношение към природата. В „Празничната уличка“ той изразява настроенията на своя съвременник от зрителната зала, като казва:

„Да търсиш посока

в свирепото, трудното време.

Когато, замислен дълбоко,

светът в безразличие дреме.“

           Във всеки случай Румен Николов чрез тези десет пиеси за деца доказва, че не само не е безразличен към настоящата действителност, но и се вълнува дълбоко и разностранно от проблемите в нея, от психологията на съвременното дете, обременено от лавината от информация, с която го заливат телевизията и интернет. Затова той му показва косвено пътя към красотата и добротата със средствата на театъра - облагородяващ и атрактивен, живо изкуство, което няма равно по своето мигновено въздействие.

          Румен Николов често се опира на познати герои от световната приказна класика, за да тръгне по нов път с тях. Така е и в „Ябълково-змейска приказка“, където змеят и тримата братя са натоварени с ново съдържание, така е и в „Сънни принцеси сънувани“, така и във „Феите, ах, феите“. Авторът много добре познава световната детска литература и е явно влиянието на нейните най-добри образци върху него.

          Това, че децата най-обичат да си играят, е всеизвестно. Николов създава своите пиеси така, че игровото начало в тях да е водещо. Дори когато само ги четем, ние имаме усещането, че попадаме в шарен кръговрат от забавления и приключения, искаме да сме част от тази весела игра, която ни предлага авторът („Бонбоненица“, „Празничната уличка“ и др.). Пиесите преливат от най-различни възможности и варианти за тяхната сценична реализация - някои подадени направо от автора, а други - просто се съдържат в самото развитие на действието.

          Три от пиесите са носители на награди от национални и международни конкурси: „Звън-звън“ - втора награда на фестивала „Ян Бибиян“, гр. Силистра, „Розовото змейче“ и „Ябълково-змейска приказка“ - първа и втора награда на фестивала „Михаил Лакатник“ - гр. Ямбол, „Розовото змейче“ - първа награда на фестивала „Златният делфин“ - Варна. Пиесите „Снегопад“, „Полет с ръкавица“, „Имало сега“, „Феите, ах, феите“, „Приказка за доизмисляне“, „Ябълково-змейска приказка“ са поставяни в различни театри у нас и в чужбина.

          Изключително свеж поглед към детското житие-битие, усещане за топлота и хуманност, култура на отношенията, култура на словото, песенен ритъм и стремеж към доброта и щастие - това са някои от характеристиките на десетте приказни пиеси в сборника „Звън-звън“. След като ги прочетем, имаме усещането, че сме се докоснали до творби, създадени в най-добрите традиции на българската и световната детска литература, до нещо неповторимо, истинско и оригинално, до нещо, което би направило по-хубав живота на нашите деца, на нашето бъдеще.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА