СПЕКТАКЛИ С БИОГРАФИЯ

23.07.2021

Премиерата на "Шинел" по Гогол (1992) с участието на Нина Димитрова и Васил Василев - Зуека,  остави у нас усещането, че театралната сцена е станала дом на нови ярки таланти. Очаквахме, че след триумфалния успех на "Шинел" двамата бързо ще подготвят нов спектакъл. Това обаче не се случи - годините минаваха, те си играеха "Шинел", само "Шинел", все "Шинел". Повече от десет години - "Шинел". Това поведение контрастираше на духа на времето. След падането на комунистическия режим, театралите в България бяха превъзбудени от шанса да изпробват охулените преди това западни естетики. Вълните "Пинтър" и "Рей Куни", които се разминаваха радикално по качество на драматургичния материал, привлякоха зрителския интерес, и май че "рейкуниядата" взе надмощие, но, слава богу, за кратко. Въпросът е защо в тези условия на трескава театрална дейност, и то след като са създали брилянтен спектакъл, Нина и Зуека дълго време не създадоха нищо ново. Оказа се, че причината за това странно поведение са напътствията, които е дала на студентите си проф. Юлия Огнянова. Тя успява да им внуши, че няма по-важно нещо от това да се "варди създаденото"! 

Проф. Юлия Огнянова и една от най-талантливите й ученички Нина Димитрова

Снимка: Личен архив на Нина Димитрова

Когато през 2008 г. в България пристигна Рубен Симонов и постави в Театър "София" създадения през 1922 г. от Евгений Вахтангов спектакъл "Принцеса Турандот", си дадохме сметка какво означава да "вардиш създаденото" - около 5 000 представления за 85 години. Скоро "Шинел" ще направи 30 години на сцената. Премиерата му беше на 6.11.1992 г. в Младежкия театър и в момента е най-дълго играното представление в България ("в различни състави"). Друг спектакъл, който се доближава максимално до постижението на Театър "Кредо", е "Секс, наркотици и рокендрол" по Ерик Богосян с реж. Николай Ламбрев-Михайловски, чиято премиера беше пет дни по-късно в Театър "Българска армия" (11.11.1992), но точно той е предложен и по-късно сертифициран от "Гинес" като най-дълго играното представление в България ("в един състав"). Звучи като шопска шега, нали! "И сам да съм на опашка, па че се прередим"! 

Па че му намерим цаката! ;-)

Като изключим закачката с броя на съставите, забележително е, че България е сред водещите държави в света по продължителност на сценичния живот на постановките - не с един, а с два спектакъла.

"Шинел" по Н.В.Гогол, постановка Нина Димитрова - най-дълго играният спектакъл в България "по принцип"!

Снимка: Театър "Кредо"

През 2005 г. Нина създаде (с участието на Васил Василев - Зуека) "Каквото направи дядо, все е хубаво" - дългоочакваната нова постановка на Театър "Кредо" с премиера в Дания. И отново дълъг сценичен живот - спектакълът се играе вече 15 години в Театър 199. Промяната на актьорския състав - на мястото на Васил Василев сега играе Димитр Несторов, не се отрази на качеството на спектакъла. Общо през годините "Каквото направи дядо..." се е играл 200 пъти на 4 езика, представен е на 50 международни фестивала, получил е 8 международни награди, включително наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за принос в популяризирането на българския театър по света (2008) и номинация за Европейската награда „Нови театрални реалности“ (2009). Интересно, нали, малко по-различно от всичко, което съществува в България като театрална практика: премиера в Дания, международни награди, различни състави! Втори спектакъл на Нина Димитрова устоява на капризите на времето. Дългият живот на нейните спектакли се превръща в отличителен белег на творческото й кредо. Ние ги нарекохме "Спектакли с биография" и с това заглавие откриваме втора рубрика в TEATRALNOW (след "Творческа лаборатория"), свързана с театралната практика на Нина Димитрова. 

"Каквото направи дядо, все е хубаво",  постановка Нина Димитрова

Снимка: Театър "Кредо"

В момента приключва Кредо лабораторията, която Нина организира, за да помогне на избрани от нея млади актьори да усвоят творческите принципи, на които се гради естетиката на Театър "Кредо". (Лабораторията е част от проекта "кРЕдоСТАРТ", финансиран от Национален фонд "Култура" чрез Едногодишната програма за подкрепа на частни организации в областта на изкуството.) За да участва в новата постановка на Нина Димитрова, всеки кандидат трябва да има талант, да е подготвен естетически и да е дал обет, че ще пази ("варди") създаденото.

Нина Димитрова, Денис Хаят и  участниците в Кредо лаборатория'2021 Николай Михайлов и Ивелин Николов

Снимка: Театър "Кредо", Фотограф: Николай Маринов

За да даде пример как се случва това, Нина Димитрова е направила 24 кратки филма (по проект "Все е хубаво", отново финансиран от Национален фонд "Култура" чрез програмата "Творчески инициативи"), като е използвала кадри от богатия си снимков и видео архив, за триумфалното шествие по световните сцени на спектакъла й "Каквото направи дядо, все е хубаво". ("T-now")

Все е хубаво !