КОНКУРС ЗА САТИРИЧНА КОМЕДИЯ "АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ" - ВТОРО ИЗДАНИЕ

Дата на публикуване: Jan 13, 2016 9:16:17 PM

Наградата "Алеко Константинов"

не се присъжда

Поощрение

„Безпътния влак” от Магда Борисова

„Началник” от Крум Зарков

„На тъмно” от Сабина Василева

Жури

Константин Илиев (председател)

Членове

Юрий Дачев, Николай Младенов, Ина Шкарова, Никола Вандов

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

13.01.2016

НИКОЛА ВАНДОВ: Добре дошли на пресконференцията ни по случай финала на втория конкурс за сатирична комедия на името на Алеко Константинов. Ще прочета текста, който е информационен, след това свободно ще говоря: "Конкурсът се провежда за втори път. Той е на името на патрона на театъра, което е доста задължаващо. Днес се навършват 153 години от рождението на Алеко. По едно симптоматично съвпадение тази дата е рождена и на гениалния артист на Сатирата Георги Калоянчев, който, ако не беше ни напуснал преди три години, днес щеше да навърши 91 години. На първия конкурс, резултатите от който бяха обявени на 13.01.2014 (конкурсът се провежда на 2 години), бяха постъпили 42 пиеси от 39 автори. Сега, за второто издание, са постъпили 52 пиеси от 51 автори. Ако съдим само по тези количествени показатели, сме изкушени да отбележим, че очевидно конкурсът изпълнява главната си цел – да стимулира създаването на нова българска сатирична комедия. Както знаете, конкурсът е явен и за участие в него се допускат непубликувани и непоставяни нови сатирични комедии, чийто обем позволява създаване на спектакъл с нормална продължителност от поне 80 минути. Не се разглеждат драматургични миниатюри. Броят на актьорите, необходими за поставянето на текста, не бива да надхвърля 15 души. Не всички постъпили пиеси отговаряха на тези условия, но независимо от това журито разгледа внимателно всичките 52 пиеси. Журито беше в състав: Константин Илиев – председател, и членове Юрий Дачев, Николай Младенов, Ина Шкарова и Никола Вандов. След като всеки член на журито прочете всичките 52 пиеси, то проведе две заседания. На първото бяха откроени определен брой пиеси, върху които беше съсредоточено вниманието му. Те отново бяха прочетени и на свое второ заседание журито, след сериозно обсъждане (което беше по-интересно от част от пиесите, според мен), реши единогласно:

1. Не присъжда наградата „Алеко Константинов” за нова българска сатирична комедия.

2. Присъжда три поощрения за пиесите: „Безпътния влак” от Магда Борисова, „Началник” от Крум Зарков и „На тъмно” от Сабина Василева.

3. Предлага на ръководството на Сатиричния театър да потърси възможност за по-висока парична награда за поощренията от тази, обявена в Статута на конкурса."

Това е официалната информация. Ще кажа няколко думи за общото си впечатление от постъпилите пиеси. Естествено, както във всички такива конкурси, има много пиеси, които можеха и да не бъдат написани. Но общо взето нивото на конкурса е по-високо от миналогодишното - поне с такива впечатления съм. Всичко, което казвам, е лично. Второ, нормално е, когато конкурсът е за сатирична комедия, тя да е обърната към съвремието. Тук, с едно изключение, нямаше пиеса, която да работи с материал от миналото - всичко е съвременно, актуално. Това изиграва лоша услуга на част от текстовете, защото те трудно надмогваха честния си, но публицистичен патос - една многословна риторика, характерна за вестниците, без да постигат някакво художествено обобщение за положението у нас. Такива са и поощрените пиеси - обърнати към съвремието. "Безпътния влак" е пиеса за безпътицата, в която попадат хората у нас, но в нея има един план, който уедрява материала, прави го по-значителен, и затова на нея обърнахме по-голямо внимание. Втората пиеса разглежда, най-общо казано, проблемите в съдебната система, третата - близък до вас проблем за журналистиката, за нейната компромисност, дори продажност - тя е силно сатирична в този смисъл. Голяма част от другите пиеси също рефлектират актуални проблеми на обществото, но повече са удавени в патоса си, не успяват да бъдат лаконични - многословни са, не толкова интересни, трудни за четене, защото в това, което четеш, повечето е познато. Мисля, че трите предпочетени пиеси, както и още две-три, рязко се открояват от останалите. Обикновено на такива конкурси се повдига въпросът за графоманията. Аз не гледам драматично на този въпрос, защото, примерно, Сароян е казал, че писането облагородява и по-добре човек да пише, отколкото да се занимава с глупости. А какъв ще е продуктът, е божа работа - той не винаги е с високи качества, но е по-благородно като занятие от всичко останало. Така че ценя усилията на всички, които са изпратили пиеси. По силата на статута на конкурса, не е задължително Сатиричният театър да постави пиесата на победителя, но театърът има право, ако пожелае, да блокира, така да се каже, една пиеса, която да постави в близките две години. И допускам, че ръководството на театъра ще чете част от пиесите и ако избере някоя от тях, подходяща за голяма или камерна сцена, ще я реализира. Но това не е задължително. Липсата на първо място е доста дискутирана от нас. Смятахме, че е хубаво да има една първа награда, защото това мотивира хората да участват и в следващия конкурс, но като сложихме ръка на сърце, видяхме, че никоя от пиесите няма достатъчно натрупвания от качества и потенциал, за да бъде препоръчана като готова за поставяне. Това е и смисълът на тези поощрения - продължете работа, тук има някакви качества, които трябва да бъдат доразвити, за да станат сценични творби. Това е с две думи.

МАРИЯ ГУЦЕВА: Прецедент ли е това, че няма първо място или се е случвало и друг път?

НИКОЛА ВАНДОВ: Конкурсът се провежда за втори път. И в двата случая няма излъчена голяма награда. Сами разбирате, че за да получи някой награда на името на Алеко Константинов, творбата му трябва да е доста категорична, минусите в нея да не преобладават. Такава творба не срещнахме - това е наше колективно убеждение.

МАРИЯ ГУЦЕВА: Това може ли да бъде показателно за българската драматургия като цяло или чакате нещо наистина впечатляващо?

НИКОЛА ВАНДОВ: Много сложен въпрос. Нищо не е показателно за нищо. Аз познавам творби, които имат решително по-големи качества, но те не са кандидатствали за този конкурс, други пък не са сатирични комедии, а драми. В момента като че ли се пишат повече драматични текстове. Част от представените тук творби не съответстваха жанрово много, много на конкурса. Чисто човешки мога да си обясня това - около нас не е толкова смешно, доста е драматично, а и сатирата изисква някакво отстранение от нещата, за да можеш да ги обобщиш по-мощно. Иначе остава само гневът, който не е толкова продуктивен при писането. Така че има драматурзи, съществуват и творби, просто на този конкурс те не се появиха. Много се надяваме, че този конкурс ще продължи да съществува - това е една инициатива, която е подкрепяна от ръководството на театъра, слава богу - и ще се появят такива творби. Конкурсът е една възможност хората да знаят, че има място, където ще бъдат внимателно прочетени, няма да потънат в безразличието и в неизвестността.

МАРИЯ ГУЦЕВА: Все пак театърът има празник. Може ли да попитаме директора защо празникът се обвързва с този конкурс и какво си пожелава за Новата година и за празника?

ЗДРАВКО МИТКОВ: Съвсем естествено е конкурсът да бъде обвързан с рождения ден на патрона на театъра. Що се отнася до надеждите на театъра, мисля, че имаме един добре подреден сезон, добре подготвен сезон, както в първата му половина - до Нова година, така и във втората половина, и се надявам, че театърът ще продължи да доказва, че прилага малко по-високи естетически критерии и че търси оня хумор, който е зареден и с някаква мисловна енергия. Искам да подчертая, че ние имахме една календарна година, която от гледна точка на финансовия и естетически успех, театърът отдавна не е виждал. И сме много горди с това - обичаме да го подчертаваме, защото това е нашия труд и ние го ценим.

МАРИЯ ГУЦЕВА: Какво ще кажете на трупата, която има заслуги за този успех?

И. Шкарова, З. Митков, Н. Вандов, Ю. Дачев, К. Илиев и Н. Младенов

Снимки от пресконференцията: T-now

ЗДРАВКО МИТКОВ: Аз им благодарих на едно голямо новогодишно парти. Тук искам да кажа, че наистина са за уважение усилията на цялата трупа, която без да вдига излишен шум, работи спокойно и планомерно. Ето, и в момента се репетира една нова английска комедия. Въобще напоследък се слага отчетлив акцент върху нови заглавия - в смисъл новонаписани преводни заглавия. Дай боже това да се случи и с българско заглавие. Имаме някакви намерения. Засега все още са в процес на уговаряне.

НИКОЛА ВАНДОВ: Имате ли други въпроси? (Към Мария Гуцева.) Вие изчерпахте всички въпроси.

МАРИЯ ГУЦЕВА: Колкото за един репортаж, да.

ВЪПРОС: Какво ще се случи с трите пиеси, които награждавате? Някакъв ангажимент?

НИКОЛА ВАНДОВ: Аз казах вече: дори да имаше голяма награда, по статут нямаме ангажимент да я поставим. Имаме право да поискаме да я поставим. Ако решим да я правим, ще се обадим на автора и ще му кажем: би ли могъл да не я предлагаш другаде, ние ще я направим в рамките на две години. Нямаме друг ангажимент. За поощренията важи същото. Допускам, че авторите ще бъдат все пак поласкани и щастливи. Това не е малко за тях.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: При положение, че са все неизвестни имена за нас.

РЕПЛИКА: Сабина е колега, който пишеше за театър.

ИНА ШКАРОВА: Не, това не е Сабина от в-к "Сега". Просто случайно съвпадение на имената.

РЕПЛИКА: Все пак честито.

НИКОЛА ВАНДОВ: Да, да са живи и здрави.

СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Разговорът за комедията е много дълъг и тук не можем да го почнем, защото няма как да го свършим. Но кажете защо според вас не се появява истинска българска комедия, както беше със Станислав Стратиев? Нещо пречи ли, не искат ли, каква е причината? Ето, тук има драматурзи, кажете какво мислите.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Ще започна с въпроса: какво става с поощрените пиеси. Първо, съобщава се кои са. Така че, ако има режисьори, които изпитват желание да ги поставят, или директори на театри, които искат да имат спектакли със сатирично - комедийно звучене, биха могли да се обърнат към тези автори и да се опитат да продължат това, което авторът донякъде е направил - да стигнат до текст, който да бъде поставен. Имаше такъв случай след първия конкурс. Една от пиесите - "Деветият ден" от Венци Кулев, получи поощрение, театърът в Пазарджик се зае с работа по нея и в резултат на репетиции от няколко месеца се стигна до спектакъл, който е на доста добро равнище и се ползва с интереса на публиката. Това е смисълът на тези конкурси. Иначе, на въпроса на Джамбазов: първо, комедия се пише трудно. Добрите комедии във всяка национална драматургия са малко. Човек като се обърне, примерно, към немската драматургия, ще изброи няколко заглавия. България е имала щастието - за краткото време, в което съществува театърът у нас - да има талантливи автори, които пишат комедии. Знаете кои са те - Станислав Стратиев е един от тях. Моите впечатления от конкурса: трудно бих казал, че този път продукцията е по-интересна. Има някакви разлики. Примерно, в миналия конкурс имаше голям брой пиеси, в които героите седят в някаква кръчма и си говорят там някакви неща, които авторът се опитва да направи смешни. Кой знае защо винаги присъстваше "за цвят" по един поп, въпреки че попове вече няма по селата (смях), няма кой да служи в църквите. Сега преобладават пиеси, в които вместо в селска кръчма, хората седят в междублоковите пространства и там приказват нещата, които трябва да звучат смешно. Защо няма комедии? Не само комедии липсват, и пиесите за драматичен театър не са много. Това, което се пише, са камерни пиеси за по двама, трима души. В предложеното тази година преобладава тенденцията да се върви по посока на булевардния театър. Това, което занимава авторите, и те смятат, че ще занимава и публиката, са неща, свързани с лошия булеварден театър, защото има и стойностен булеварден театър: изневери, секс - много. Закономерен резултат от една политика по отношение на театрите. Както ви е известно, в целия свят театралите се борят против комерсиализацията на театъра. В България комерсиализацията е държавна политика. Театърът трябва да печели. И авторите, разбира се, знаят как се печелят пари от театрите - печелят се с такава продукция, каквато сега масово се играе в българските театри. Разбира се, от такива конкурси има смисъл, само че те няма да решат проблема със създаването на нова драматургия и въобще за нивото на българския театър. Защото писането на драматургични текстове не се учи по книги, то се учи от хората, които правят театър - от режисьорите, от актьорите. Когато младият автор влезе в театъра, той трябва да почувства около себе си атмосфера на театър, а не на дискотека или на конкурс "мис мокра фланелка". В момента такава е атмосферата в българските театри. Това е отговорът на вашия въпрос, г-н Джамбазов: защо не се създава стойностна българска драматургия в момента. Защото политиката по отношение на българските театри се свежда до краткото изречение "няма пари". Това може да се промени от някой, който мисли сериозно и истински за българския театър. Ами да има пари. Една от божиите заповеди гласеше "Не кради". Дарио Фо беше написал една пиеса, която се игра в Сатиричния театър: "Седмо - кради по-малко". Ако по-малко се краде, може би ще има повече пари за българските театри. Това е.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Позволете ми да продължа това, за което говори Константин Илиев. Преди две седмици имахме среща с директора на македонския "Театър на Комедията" от Скопие. На моя въпрос какъв процент от брутния вътрешен продукт се отделя за култура в Македония, отговорът беше - 2 %. Би трябвало да ви е известно, че в България е 0.6 %. Пишете го това, разгласявайте го, посочвайте Македония като държава, която се грижи с три пъти по-големи усилия за културата си. Бих искал да подчертая, че не съм съгласен в известен смисъл с отговора на Константин Илиев за професионализма. Между другото, съжалявам тези пет човека, които трябваше да четат поне трийсетина графомански текста. Не, не намирам това за естествено. Също така, причината Константин Илиев да е председател на това жури, е, че той - ако греша, ще ме поправи - е единственият български писател, който професионално се е учил на драматургия. Това го подчертавам при всеки удобен случай. Стоящият до него Юрий Дачев е от преподавателите в нашата Академия, които се опитват да създават професионалисти. Необходимо е младите хора да разберат правилата на писането на пиеси. Не е достатъчно само да се възбудиш от едно гледано представление и да седнеш да пишеш собствена пиеса. Има правила, това е и занаят. Повърхностното отношение в България, липсата на критерии, възможността всеки да си помисли "колко му е да напиша пиеса", е вредно явление. Смятам, че всеки истински артист, в широкия смисъл на думата, трябва да притежава и известна самокритичност - да може да прецени: мога ли да постигна някакво равнище, има ли смисъл да се изявявам в една сфера, за която нямам достатъчно познания. Убеден съм, че пътят да се създаде професионална драматургия в България неизбежно минава през образованието.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Това, което каза Здравко Митков, ме провокира да продължа в една от поставените от него посоки. И аз като Кольо много, много не се плаша от графоманските текстове. Те са едно постоянно присъствие. В случая е още по-сложно, защото комедия наистина се пише най-трудно, но не знам защо авторите, които търсят място в театъра, остават с впечатлението, че се пише най-лесно. Не е страшно, че тук имаше един огромен текст от неуспешни, несъстоятелни, уязвими в художествено отношение заглавия, по-лошото е друго: че голяма част от тях са написани от хора, които никога в живота си не са прочели драматургичен текст - това личи от начина, по който е написана пиесата, и сякаш никога не са влизали в театър, защото равнището на предложения текст издава една абсолютна нечувствителност към това какъв е театърът, нашият, каква е комедията, българската, на какво се смеем и какво би било смешно. В едно отношение се различавам от Константин Илиев - комедията по принцип е комерсиален жанр и би било много хубаво, ако се появи онази смешна сатира, която да напълни салоните, да кипи от остроумие и да бъде привлекателна за публиката. За жалост, няма я и това е причината да не дадем тази награда. Дай боже ние да се окажем онова лошо, непроницателно, свръхвзискателно жури, което е пропуснало голямото заглавие сред тия 50 - нещо, в което не вярвам. Но пък по-лошо би било, ако ние дадем една награда, свързана с името на Алеко Константинов, на текст, в чиято художествена убедителност изпитваме съмнения. Това е причината. А иначе, защо я няма комедията - аз лично нямам отговор на този въпрос. Нито някой пречи - всеки може да пише, каквото си иска, нито липсата на пари за култура са чак толкова важни в случая, защото един комерсиален драматургичен текст би трябвало да е относително независим от малкото пари. Просто годините са сушави, това е факт. Не е настъпило времето, когато да дойде новият силен комедиограф. Дай боже да се случи. Процесите не са чак толкова свързани и нещата не са чак толкова лесно предвидими - като свобода, материална осигуреност, любопитство на театъра, желание на театралите. По-сложни са, за жалост.

ВЪПРОС: Какви теми от съвремието са засегнати в тези 50 пиеси?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Бюрокрацията, безпътицата, незнанието накъде да се ориентираш, оцеляването, задкулисието - телевизионното и журналистическото, битовите неразбории в семейството... Доста са разнообразни темите.

ВЪПРОС: Какво трябва да притежава един комедиен драматургичен текст, за да вземе първата награда?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Аз ако го знам и ако мога да го съобщя, ще стане много лесно - на следващите кандидати им остава само да се съобразят с него и да не получат, може би, наградата. Не знам, да бъде талантливо написан, с много остро чувство за сатира. Не се раждат толкова лесно такива творби, не се намират. Няма рецепта - все това казвам. Няма и лесно уточняване на причините, които ни отдалечават от такъв текст, нито пък и на тези, които биха ни приближили към него. Талант, усет за съвременност и интелигентност, и обща култура, може би.

ВЪПРОС: А зрителите на какво се смеят?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Зрителите се смеят на страшно много неща, зрителят не е някакво средно човекоподобно създание - едни зрители се смеят на едно, други на друго. С вас, надявам се, да се смеем на едни и същи неща, но се съмнявам, че абсолютно се припокриват нашите харесвания. Вижте, зрителят е същество с много лица и това означава, че и се смее на много лица. Аз мисля, че и тези три текста, които отличихме, са също много различни. И ако не разсмеят, то биха могли да накарат различен тип зрители поне да се усмихнат. И това вече е нещо добро, ето че казахме и нещо добро. Три пиеси, които мисля, че предизвикват различен вид усмивки.

ВЪПРОС: Дайте някаква картина на хората, които проявиха интерес да участват в конкурса. Какви са тези, които представиха пиеси?

НИКОЛА ВАНДОВ: Повечето участници не ги познаваме, за пет-шест човека може би знам кой стои зад съответното име. Иначе сигурно са млади хора. Така че никакъв общ портрет не мога да дам, не знам.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Тримата, които са отличени, са абсолютно непознати на нас имена. Поне на мен. Пък и, така от любопитство, споделяхме - това кой е? Не сме ги и чували, което, пак ви казвам, е нещо обнадеждаващо.

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ: Непознати са, но, струва ми се, че са млади хора. Поне по начина на писане - изразните средства от явно житейски някакви впечатления. Очевидно са хора от младото поколение, но не ги познаваме и не ги знаем кои са.

ИНА ШКАРОВА: Снощи си направих точно това упражнение - да проверя в Гугъл, защото, наистина, за нас тези имена не са познати. Това, което мога да кажа, благодарение на Гугъл - отново се позовавам, двамата от авторите - Крум Зарков и Магда Борисова, са юристи. Те се занимават основно със съвсем друга дейност, като Магда Борисова има няколко опита - автор е на детски пиеси. Това излезе за нея като творчески бекграунд. Докато за Крум Зарков, предполагам, е пръв опит. Това става ясно не само благодарение на прочетения текст, а и от общата информация, която намерих за него. Колкото до Сабина Василева, тя е работила за телевизионни предавания дълги години като сценарист и редактор - около сферата на писането. Да, тя е по-близо до писането като начин на прехрана, най-общо казано.

НИКОЛА ВАНДОВ: Искам да кажа две думи, взимайки повод от това, което каза Константин Илиев: да, няма пари в театрите, тежко е положението, не ми се говори за това, но като външен човек да ви кажа, защото не иде театърът да си го каже: чест му прави, че в този труден финансов момент отделя пари за конкурса. Това е жест, който трябва да бъде оценен сам по себе си. И се надявам така да продължи и занапред. Дето се вика, от това да не се пести, защото поставянето на такива "капани", в които може да влезе някога нещо, е просто стратегически важно.

РЕПЛИКА: Ако наистина качите сумата, следващия път вместо петдесет и две, може сто да четете.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Дай боже, от сто може да има повече добри.

НИКОЛА ВАНДОВ: Научихте кои са кандидатите, ако трябва да повторим имената?

ИНА ШКАРОВА: Аз ще им раздам информация.

ЗДРАВКО МИТКОВ: Благодаря ви за интереса, който проявихте, и желая една хубава година на всички.

Участници в конкурса „Алеко Константинов“ - 2

01. Теменужка от Никола Христов (Бодил Трънчев)

02. Изгревът над София от Н. Георгиева

03. Диктофонът от Румен Денев

04. Казусът „Задръстена майка” от Йордан Попов

05. Дом за живеене (Дъщерите на крал Лир) от Любен Петков

06. Ракия за милиони от Добромир Иванов

07. Защо бе Алеко, защо бе чедо?… от Веселин Маринов

08. Измамни съюзи от Банко П. Банков

09. Три бири ново време от Георги Василски

10. Любовен дисбаланс от Мария Павлова

11. Случаят „Курило” от Георги Джилянов

12. Царски му работи от Волен Митев

13. Буфонада – Тъ от Живко Желев

14. Семейна клетка от Георги Кирилов Димитров

15. В страната на розите от Свилен Стоянов

16. Мухата от Желязко Желев

17. Хвала на глупостта от Български Автор

18. Безпътния влак от Магда Борисова

19. Ех, Прометей, Прометей… от Кольо Карагеоргиев

20. Идеи на хоризонта от Кольо Карагеоргиев

21. Професия маркшайдер или Сънят на Душко от Максим Чучуланов

22. Интервю в килията от Наум Москов

23. PORNOPOLIS от Мартин Георгиев Захариев

24. Потребителят от Михаил Казаков

25. Патила и мераци на балкански юнаци от Никола П. Георгиев

26. Муза от Ганчо Марков Ганчев

27. Да разлаеш котките от Сергей Трайков

28. Корморан от Ангел Христов

29. Джакпот от Галина Вешова-Русчева

30. Всичко е от джакузито от Магдалена Манчева

31. Горещ шоколад от Владо Трифонов

32. Партитурите на дъжда от Вичо Балабанов

33. 25 от Надежда Грозева

34. Истината за от Иво Беров

35. Пиеса за пиано и оркестър от Стефан Бакърджиев

36. Аудиенция от Божидара Ангелова

37. На тъмно от Сабина Стефанова

38. Комшии от Десислава Петрова

39. Дупка № 14 от Алекси Алексиев

40. Бизнес план: „Чорба Столетница” от Ивелина Никова

41. Паметник от Кирил Цонев

42. И радостта ни никой няма да отнеме от Красимира-Мария Драгулева-Бойковска

43. Дай, бабо, огънче… от Мира Слънчева

44. Боксьор в кухнята от Кристиана Илиева

45. Пиеса за телевизора от Иван Димитров

46. Процесът на века от Стефан Янчев

47. Избори български-селски! от Мартин Славов

48. Ловеца от Калин Илиев

49. Началник от Крум Зарков

50. Вятър в пощата от Яна Добрева

51. Центрум от Петър Тонев

52. Полет над кукувича държава от Ивайло Диманов