ПРИЯТЕЛСКИ ЖЕСТ

Дата на публикуване: Feb 16, 2020 2:52:53 PM

Снимка: Божидар Марков

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Народен театър "Иван Вазов"

13.02.2020

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ (превод от френски: Снежина Русинова-Здравкова): Добър ден. Много съм щастлив, че съм тук, в Народния театър, до моя приятел Мариус Донкин. Ще ви кажа защо: ние се познаваме отпреди няколко години. Той играеше "Господин Ибрахим и цветята на корана" във Варна на открито - на един фестивал на камерната форма и аз си дадох сметка, че е голям актьор. Нищо, че не говоря вашия език. Когато застанеш пред него (няма значение на какъв език играе той), ти си даваш сметка, че наистина е велик актьор. Разбрах също, че той играе този текст по едни свои много вътрешни причини. Има случаи с актьори, които играят моите текстове, само защото те са успешни и носят успех, докато той го играеше, защото е усетил, че този текст дава едни ценности, които са важни, както за него, така и за мен. Дадох си сметка, че за него толерантността, доброто отношение към другите, е нещо много, много важно. Ето така се срещнахме ние първия път. Един френски поет казва: приятелството е да сключиш брак не пред бог, а пред основното, пред важното - есенциалното. С Мариус Донкин не сме прекарали много време заедно, но споделяме това важно нещо.

Сн. Русинова-Здравкова, Е-Е Шмит, М. Донкин

Снимка: БТА

МАРИУС ДОНКИН: Искам да отговоря след тези думи на Ерик: това не е обикновен спектакъл, някакво представление, за мен това е един диалог, едно всесърдечно споделяне и изповед пред публиката. В този смисъл то се превръща за мен в нещо много важно. Обръщам се към Ерик с благодарност, изключителна благодарност за това, че в този живот успях да се срещна с неговата драматургия. Играх две негови представления. Едното е "Господин Ибрахим и цветята на корана", другото - "Енигматични вариации" със Стефан Данаилов, бог да го прости. Мисля, че ги изиграхме над 100 пъти. Поставял съм един негов изключителен драматургически текст - "Хотел между тоя и оня свят". Тези допири с творчеството на този човек ми помогнаха изключително много: и като човек, и като творец, да реализирам нещо, което е послание към всеки човек в този живот. Това послание облича смисъла на живота на всеки един от нас, а то е да се усъвършенстваме. Благодаря, че имах възможността да се срещна с такъв човек, който да ми помогне за смисъла в моя живот. 

Снимка: Божидар Марков

(...)

ВЪПРОС: Постижима ли е хармонията между различните религии, етноси и култури?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Мисля, че има битки, които никога не се спечелват. Битката между интелигентността и глупостта никога не се печели, както и битката на толерантността срещу агресивността и нетолерантността също никога не се печели. Но тези битки трябва да продължат да се водят. Те никога няма да постигнат победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото невежеството е това, което води до агресивност и до нетолерантност. В "Господин Ибрахим и цветята на корана" се разказва за срещата на едно еврейско дете с един арабски бакалин. Аз вникнах какво съм направил с този текст, когато миналата година го играх в Бейрут, Ливан. Играх го в продължение на една седмица и публиката виждаше един християнин на сцената, който играе любовта или срещата между един евреин и един мюсюлманин. И хората плачеха. Те плачеха, защото виждаха една своя мечта - каква да стане страната им: такава, каквато е била по-рано и за която се надяват един ден да стане същата. Идеята, която ние трябва да възприемем и да прокарваме, е че никой не трябва да бъде сведен до една-единствена идентичност. Когато господин Ибрахим среща Момо (еврейското дете), той не вижда в него само едно хлапе, един юноша, не вижда само един евреин. Също Момо не вижда в господин Ибрахим само един старец или само един арабин. Те се срещат в хуманното, извън външните белези и извън идентичността. Смятам, че точно това е нашата мисия - на творците, на интелектуалците - да прокараме тази идея, че никоя идентичност не трябва да пречи да се срещне другия или другата. Като доказателство на това е, че в текста за Господин Ибрахим има едно изречение, което се връща няколко пъти: улица "Синя" - една реално съществуваща улица в Париж, която не е синя. Другото изречение, което се повтаря много често: "Знам добре какво има в моя коран" - повтаря Господин Ибрахим. Това изречение през цялото време съпътства Момо и в края на историята той ще разбере какво има в този коран. Това са две сушени цветя и едно писмо от приятеля Абдулах. Това е един поетичен начин да се каже нещо философско. В корана на Господин Ибрахим има нещо, което той е вложил в него - начинът, по който го е прочел, му е позволил да стане един много духовен, един извисен човек. Когато човек иска да се възвиси, той взема една религиозна книга и го постига, когато иска да се принизи, той отваря същата религиозна книга и прочита в нея какво да направи, за да се принизи. Тоест не самата книга прави четенето, а четенето прави книгата. Ако например четете Стария завет и искате да откриете възможност как да се възвисите, ще го намерите, но в същото време, ако четете Стария завет и търсите в него как да оправдаете своята грубост, своето насилие, също ще го намерите. В Новия завет пък са четирите Евангелия, които са един прекрасен трактат срещу насилието, но в същото време в него е и Апокалипсисът, което е точно обратното на това, което евангелистите проповядват. По същия начин и в корана има и възвишени неща, и в същото време обясняват, че трябва да се убие евреина и християнина. Затова мисля, че Бог е написал три книги и е спрял дотам, защото има много хора, които го четат, но малко са тези, които умеят да го прочетат.

ИНТЕРВЮ НА НАДЕЛИНА АНЕВА С ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ

КАНАЛ 3 TV, 13.02.2020

НАДЕЛИНА АНЕВА: Обещахте да напишете пиеса за Мариус Донкин за следващата му годишнина. Каква ще бъде тази пиеса?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Нищо не мога да ви кажа, защото имам 10 години, в които да мисля за тази пиеса.

НАДЕЛИНА АНЕВА: Казвате, че вашето съзнание е като една плодна градина с плодни дръвчета. Може би има вече посадено дръвче и сега просто трябва да даде плод?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Това е така - аз имам случаи, в които една пиеса я мисля 10, дори 20 години. Хората си мислят, че пиша много бързо, защото пиша много, но всъщност аз съм много, много бавен. Знаете ли, писането не е акт на воля - човек не пише, защото иска да пише. Мъдростта е в това да бъдеш един добър градинар и добре да отгледаш тези цветя, плодове - всичко, което е в градината.

(...)

НАДЕЛИНА АНЕВА: Мариус Донкин е играл и в "Енигматични вариации", уникална пиеса. Тя сега отново е поставена в Театър "Българска армия". Колко дълбоко си позволявате да бръкнете в човешката душа.

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: За мен всички образи са една загадка и дори да се опитам да ги позная, те си остават загадка. Мисля, че те са загадка не само за мен, но и за самите себе си. Учените искат да премахнат загадката, докато ролята на литературата е да отпразнува загадката.

ИНТЕРВЮ НА БОЙКО ВАСИЛЕВ С ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ

"ПАНОРАМА", БНТ, 14.02.2020

(...)

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Трябва ли писателят да заеме политическа позиция или това е само френска и славянска илюзия?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ (смее се): Не бива да заема партийна позиция. Но ние даваме визия за света, а тя е политическа. В моите творби има ценности и идеали. Те са истинската светлина на историите ми. Е, често разказвам и обратното на това, в което вярвам, но то се осветява от моята вяра. Всеки писател е ангажиран.

(...)

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Написали сте толкова книги за различни религии. Какво търсите?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Моят поглед към религиите не е религиозен, а хуманитарен. Интересува ме как хората преодоляват тайната на съществуването.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Това ли е големият отговор?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Да, видимият свят не ни стига. Имаме нужда да покрием видимия свят с невидимия плащ на смисъла. Религиите са основните снабдители със смисъл за живота, смъртта, болестите, любовта, предателството. Искам да покажа тези съкровища на духовност - как карат сърцето да бие, как тълкуват света, кое е невидимото, с което забулват видимия свят.

(...)

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Харесва ли ви как играят вашите пиеси в България?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Видях нещо и го харесах - Мариус Донкин в ролята на Ибрахим. Това е невероятно. Винаги ще познаете великия актьор, нищо че не играе на вашия език. Видях Мариус Донкин и останах без думи.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Вие излизате заедно на сцената. Това не е ли приключение?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Щуро, абсолютно щуро. Казах във Франция, че идвам в България да играя на френски "Господин Ибрахим", а един от най-великите актьори ще играе на български. И веднага поискаха да дойдат. Моят текст говори за това колко важни са срещите: срещаме се на сцената, говорим на два езика - това е то театърът, неповторимост, даже на следващия ден сме други.

(...)

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Кое е писателят в днешно време: звезда или динозавър от отминали времена?

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ (смее се): Друго - глас, шепнещ в ухото ви. Да, хората ме познават по улицата, но писателят е друго: интимната връзка между читателя и книгата. Там съществуваме, шепнем в ухото ви - писателят е шепот.

БОЙКО ВАСИЛЕВ: Значи не съжалявате, че избрахте да станете писател още като дете.

ЕРИК-ЕМАНЮЕЛ ШМИТ: Нищо не съм избирал. Ябълковото дърво не избира да ражда ябълки. Като малък пишех разни истории след училище. Бях убеден, че всички деца правят така. После разбрах, че съм само аз. Един ден осъзнах, че съм писател и опитах да пиша възможно най-добре. Дали съм успял, никога няма да науча. (...) Ще ми се да бях заразен, но да предавам не вирус, а сигурност, вяра, любов към живота и неговата мистерия, защото това вдъхва свещена сила, но не мога. Следователно, само свидетелствам.