ДОБРЕ ПОДНЕСЕН "МОЗЪЧЕН БОКЛУК" !

Премиера: 05.03.2023

Yalta Art Room

Творчески екип

Смайващо добра постановка, истинско интелектуално богатство (ако трябва да поспорим със заглавието) на фона на позанемарената абсурдистка традиция. Българският театър има богат опит в поставянето и непоставянето на Бекет: след тоталното му отхвърляне по време на социализма имаше трескав период на активното му поставяне в ранните години на демократичните промени. Появи се комично противоречие, за което режисьорите тогава като че ли не си даваха сметка: трескаво се поставяше нещо, което в рамките на отделния спектакъл се разгръщаше мудно, вяло, безлично. Този прочит на текстовете на Бекет доведе до поредица от досадни сценични клишета. За щастие, „Мозъчен боклук“ не е поредното звено в тази верига. Динамичното, а не мудно действие в "Театрален фрагмент 2", което задава ритъма на спектакъла, засилената, на моменти комична жестовост, ни осигуряват по-бърз и въздействащ достъп до идеите на автора. Оказва се, че предишната масово възприета - копирана и имитирана, концепция за поставяне на Бекет е била плод на твърде елементарен анализ на произведенията му.

T-NOW: Как стигнахте до Бекет?

СТОЯН РУМЕНИН: Съвсем случайно. Това в момента ми е дипломен спектакъл*. За втория семестър трябваше да направя откъси от пиеси като семестриална работа. Харесах „Театрален фрагмент 2“. Направих го с двамата актьори, които видяхте, и човека на прозореца, който във „Фрагмент 2“ няма никакви реплики – така е по Бекет. Впоследствие реших да направя това за дипломен спектакъл и се наложи да добавим още текстове на Бекет. Идеята ми беше да се поразровим повече в главата на този персонаж, който във „Фрагмент 2“ няма никакви реплики. Така добавихме "Действие без думи 1", "Действие без думи 2", както и „Театрален фрагмент 1“. Съответно, дойдоха и още актьори. Така се получи този спектакъл. Кандидатствахме по програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ и те одобриха идеята. Вдъхновението дойде от „Театрален фрагмент 2“.

T-NOW: Как протече репетиционния процес?

СТОЯН РУМЕНИН: Запознах се с опита на режисьори – не българи, чуждестранни режисьори, които са работили Бекет. Те казват така: в един момент започнахме много да мислим и да търсим психология и се оказахме загубени. Забравихме да разчитаме на интуицията си. Аз стигнах до същия извод, че Бекет трябва да се прави интуитивно. През цялото време насочвах актьорите да ползват интуицията си, да не мислят толкова. Въпреки че представлението е точно за това, за премислянето. Давах им някакви насоки - естествено, аз си имам концепция. Но за мен беше много важно те самите да раждат нещата, защото така, първо, ще се чувстват най-комфортно, и, второ, те ще се получат. Не става аз да им покажа и да режисирам всеки един жест – да им наложа някакви форми, които няма да са удобни за тях.

T-NOW: Отклонихте ли се от текстовете на Бекет?

СТОЯН РУМЕНИН: До някаква степен. Нашите "Действие без думи 1" и "Действие без думи 2" не съвпадат с текстовете му. Интерпретацията ни е по-различна, но основата, според мен, сме успели да задържим като идея. Прокарана, естествено, през нашата концепция за цялото представление, за премислянето и т.н.

T-NOW: Гледали ли сте постановки по Бекет на българска сцена?

СТОЯН РУМЕНИН: Не, това е абсолютен експеримент за мен.

T-NOW: Защото минаха много неща по Бекет през годините.

СТОЯН РУМЕНИН: Много съм зает. Нямам много време да гледам представления, защото съм актьор на щат в Габровския театър. Пиша и музика за театрални представления.

T-NOW: Да се върнем към постановката. Каква оценка си давате?

СТОЯН РУМЕНИН: Важно е публиката какво ще каже, обикновените хора, тези, които не се занимават с театър. Исках да разкажа една сложна история по прост начин.

T-NOW: Не останахме с впечатлението, че е разказана по прост начин.

СТОЯН РУМЕНИН: То няма как, защото все пак е Бекет. Изобщо нямам претенции, че разбирам перфектно автора. А и какво означава да разбираш автора? Един ще го разбере по един начин, друг - по друг начин. Това е нашата интерпретация: моята с актьорите, защото ние заедно сме го родили това нещо. В никакъв случай не мога да кажа, че това е мое, че аз съм го измислил, че тук аз съм най-големият. Не, не е така – обща работа е. Това винаги е много важно.

T-NOW: Много добре сте се справили!

СТОЯН РУМЕНИН: Много се радвам, че мислите така. Не очаквам комплименти, аз съм много самокритичен човек. Правя си нещата, но въпреки това съм супер самокритик и никога не очаквам похвали. По полезно ми е да чуя някаква градивна критика. Но се радвам. Щом мислите, че се е получило, това е добре.

___________________________________

*  Стоян Руменин завършва магистратура в НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, специалност "Режисура в сценичните изкуства". Преподавателски екип: гл.ас.д-р Антон Угринов и ас. Калин Ангелов

Снимки от спектакъла: Димитър Крумов