КОНКУРС ЗА ПИЕСА НА ТЕАТЪР "СОФИЯ" - ПЪРВО ИЗДАНИЕ

Председател на журито: Ириней Константинов

Членове: Богдана Костуркова – драматург в Театър „София“, Камелия Величкова – представител на Банка ДСК, Мартин Киселов – режисьор, Ромео Попилиев - театровед

снимка: velyub

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

28.12.2010

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Добре дошли. Честита Коледа. Благодаря ви, че дойдохте на нашата пресконференция, на която ще обявим резултатите от конкурса, проведен от Театър „София“ с подкрепата на Банка ДСК. Това е едно условие, което неизбежно трябва да подчертаваме винаги, тъй като в тези трудни и сложни времена за българската култура Банка ДСК стана наш безрезервен партньор в провеждането на този конкурс. Те не само отпуснаха сумата, която е необходима за покриване на конкурса и на наградния фонд, но изпратиха и свой представител, който беше назначен в комисията от Директора на Театър „София“ и председател на журито г-н Ириней Константинов. Това е дфн г-жа Камелия Величкова. Останалите членове на журито са: проф. д-р Ромео Попилиев - директор в Института по изкуствознание при БАН и режисьорът Мартин Киселов. Аз съм Богдана Костуркова, драматург съм на Театър „София“, и за мен е удоволствие да дам думата на г-н Константинов да съобщи резултатите.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Честита Коледа на всички. Благодаря ви, че отделихте време и дойдохте за нещо, което е ценно за нас, и е едно от сбъднатите ни желания през тази година - да обявим конкурс на името на Театър „София“ за написване на българска пиеса. Желанието ни това да се случи беше породено от много неща: добрите традиции на Театър „София“ в областта на драматургията - големите драматурзи, които бяха в този театър и които са оставили трайни следи в тази област; любопитството ни и желанието на театъра да открива нови съвременни текстове, написани от нови съвременни автори. Когато обединихме мненията си и желанията си това да се случи, разбира се, се оказа, че трябват и някакви средства за тази работа. Тръгнахме по различни пътища, опитахме да се включим в календара на Столична община - оказа се, че бяхме закъсняли. Но, слава богу, получихме разбиране от Банка ДСК, и особено в лицето на нейния директор г-жа Виолина Маринова, която в много кратко време разбра смисъла, и реши, че наистина си струва да се подпомогне финансово това начинание, и така се започна. В края на миналия сезон бяха дошли около 40 - 50 пиеси. Крайният срок беше 30 септември, с което да приключи прииждането и внасянето на екземпляри. През лятото беше отворено непрекъснато в театъра и бяхме предупредили, че може би ще дойдат още нови текстове, и те стигнаха някъде до 60. У нас се прокрадна страхът, че може би ще бъде трудно, че може би ще имаме малък избор. Слава богу, напразни бяха тези притеснения, идваха текстове до последния момент, и в края вече имахме близо 150 текста.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: 145.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: 145, точно - близо 150. Безкрайно приятно ни стана на всички и с безкрайно любопитство искахме да се ровим и да четем тези текстове. Имахме желание хората, които ще оценяват авторите и написаната драматургия, да обхванат различни сфери от театралната дейност. Щеше ни се да има режисьор, който е обучен да оценява и да разбира, и да преценява драматургия, и то в една страна, където драматургията е на особено високо ниво - говоря за Америка и за Мартин Киселов. И това беше един от мотивите ни да го поканим да вземе участие в тази комисия. На уважаваното от мен и от цялата театрална общност име се дължи присъствието на Ромео Попилиев. Така, за мен това беше част от необходимото присъствие и в известен смисъл доказаното спокойствие, че тези текстове не са минали през случайни очи. Задължително ни се струваше, че трябва да има и представители от Банка ДСК, и просто удоволствие беше да се работи с г-жа Камелия Величкова, която като човек, занимавал се с думи, учил литература, ни беше от голяма полза - като човек, от една страна, приобщен към думите, и от друга страна, необременен от нашите театрални натрупвания, навици и щампи, които по някакъв начин всеки има в себе си. Богдана Костуркова - драматург на театъра, и моя милост. Ще ви призная, че леко бях притеснен, когато прочетох първите 40 неща, разбирах колко много желание има у хората да кажат нещо, да изразят натрупаните мълчания у себе си. Темите общо взето бяха съвременни. Всичките проблеми на социума, които ги чуваме сутрин в предаванията, които си ги споделяме по коридорите, които ни вълнуват и имаме някои вътрешни проблеми, опитвайки се да ги решим, бяха вкарани и написани вътре. Разбира се, постепенно надеждата се завръщаше във всички нас и споделяйки си в периодичните срещи, които си уговаряхме - всеки си разделяше част от пиесите, обменяхме ги, споделяхме мнения, коментирахме кой какво е открил, кой какво е забелязал. Всичко това беше разумно подредено, изписано, споделено. Кръгът все повече и повече се стесняваше и така, накрая стигнахме до една, бих казал, не малка бройка, за която имахме колебания. Знаете, предполагам, че регламентът на конкурса е, задължително пиесата да бъде поставена на сцената на Театър „София“. Не искахме конкурсът да бъде анонимен, казахме за какво става дума, извадихме правилата - да са ясно формулирани и всеки да участва със собственото си име и със собствения си текст. Цялото това желание за участие в конкурса ни накара да не бъдем съвсем минималистични и да определим един текст, с който да се случи събитието. Разбира се, струва ни се, че този текст, който избрахме, наистина беше малко над всички, или може би „малко“ не е точната дума - беше над всички останали. Но и тези, които бяха след това, също имаха достойнства и не биваше да бъдат пренебрегнати, по някакъв начин трябваше да бъдат поощрени и отбелязани. Като казвам поощрени, в този смисъл решихме след наградената пиеса да има 4 поощрени текста, които си струва да бъдат представени, които си струва да бъдат отбелязани. И в движение се роди идеята един от текстовете с по-голяма възможност за избор между тях, предоставен на Мартин Киселов, да бъде работен в движение, т.е. да бъдат отстранени недостатъците, които са открити вътре, недостатъците, които не са му дали възможност да бъде пръв между останалите, и това да бъде постигнато в една такава работна форма, с модното име уъркшоп, където да вземат участие драматурзи, със съгласието, разбира се, на автора, с актьори от театъра, с млади колеги театроведи или литератори... въобще с любопитни хора, които биха искали да присъстват на една такава лаборатория, на един такъв процес, където пиесата да бъде създадена, затворена и да се каже, ето, това е текстът. Не откриваме Америка в никакъв случай, това се прави отдавна по света. Поляците - наскоро беше преведен на български цял един сборник, който е бил създаден по този начин, но при нас това може би, не че не се е случвало, т.е. ние сме правили тези негласни преработки в движение, всеки е давал своите предложения, особено при жив автор, всеки е помагал по някакъв начин, но винаги е имало чувството за притеснителност... доминантата на автора, който един път е съгласен да прави тези промени, друг път си казва: аз вече съм го написал, оттам нататък вие сте длъжни да го играете, какво ще му оправяте. Надяваме се да получим това съгласие и да проведем този репетиционен, бих го нарекъл, процес. Общо взето станаха шест заглавия. Значи: един текст - победител, четири поощрения и шестият, който ще бъде работен в движение. На едно от последните си събирания взехме решение да издадем сборник със забелязаните, наградените неща в конкурса на името на Театър „София“. Това е, както се казва: говореното отлита, писаното остава. Ще ми се да знам, че нещо наистина се е случило, този труд не е отишъл напразно, и на хората, които са го представили, и на другите, които са го оценявали. Да се знае, че това го има и всеки, който има любопитство, би отворил тази книга и би се спрял на един или друг текст, това за нас би било най-голямото морално удовлетворение. Горе-долу това е пътят, който извървяхме, това бяха мотивите, които ни движеха, това бяха несподелените ни изисквания и критерии към текстовете. Още в първия разговор, сядайки около масата, разбрахме, че мислим по един и същи начин, вълнуват ни едни и същи неща, общо взето всеки си имаше своя поглед, всеки си имаше своите критерии, не че нямаше спорове - „за“ или „против“ едно нещо, но в края на краищата стигнахме дотук. Искам да благодаря на всички, които...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Опъваме нервите на очакващите... (смях).

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Така ли? (Смях.) Добре, тогава направо ще ви прочета крайния резултат: „На заседание на 20 декември 2010 г. журито за Конкурс за съвременна българска пиеса“... Извинявайте, само това ще ви кажа (смях), мислихме да сложим някои ограничения, било то откъм възраст, т.е. да бъде само за млади, и изведнъж се оказа, че това е дискриминация някаква, от друга страна мислихме да определим теми, но си казахме нека да бъде отворено. Но все пак ние сме общински театър, градски театър, и вероятно, живот и здраве, ако имаме сили и желание, и пари от Банка ДСК, следващият конкурс ще бъде на градска тематика. Мисля, че нашият театър би имал полза от подобно нещо, и не само театърът, а съответно и градът, в който живеем, на който сме длъжни да отразяваме проблемите. Та: ...“журито за Конкурс за съвременна българска пиеса, обявен от Театър „София“ с подкрепата на Банка ДСК, единодушно реши:

Наградата получава пиесата на Райко Байчев „Гъдулката гори“

На вниманието на Театър „София“ остават пиесите:

„Очите на другите“ от Иван Димитров

„Мементо“ от Лора Лазар

„Теория и практика на отхвърлянето“ от Екатерина Лимончева

„Самотна пепел“ от Петър Денчев"

Последната пиеса, която ще премине през този работен период, за който ви казах, сме я оставили изцяло в компетентността на Мартин Киселов - 20 заглавия, от които той ще избере едно - след разговор с автора, след уговаряне на всички условия, при които би се започнало това нещо, и затова тя не е обявена тук.

„При съгласие на авторите Театър „София“ има готовност да издаде сборник с посочените пиеси, които да разпространи в театралната мрежа.

Председател:

Ириней Константинов

Членове:

Богдана Костуркова – драматург в Театър „София“

Камелия Величкова – представител на Банка ДСК

Мартин Киселов – режисьор

Ромео Попилиев - театровед"

Това е решението, до което стигнахме. Вероятно вие ще имате въпроси - предполагам, че всеки един от членовете на журито е оставил в себе си много интересни неща като спомен от този маратон между думите... Ако желаете да ги чуете.

ВЪПРОС: Кажете първо нещо за тези хора - авторите, всички ли са дебютанти, какви са?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Всички ли са какви?

ВЪПРОС: Дебютанти, или не са?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ние не можем да ви кажем какви са тези хора, защото имената им, освен на Екатерина Лимончева, за която допускаме, че е кинокритик, са непознати за нас. Опитахме се, или поне аз се опитах в Интернет, след като взехме решението, да намеря някаква информация за тях. Открихме за Райко Байчев, че е студент по журналистика в Софийския университет. Тепърва ни предстои след тази пресконференция да се свържем с тях и да ги уведомим за решението ни. За нас наистина беше много важно, че открихме нови имена, нови хора, които се насочват към писането на пиеси. В тези 145 пиеси, които получихме, има и творби на доказани български драматурзи и аз веднага искам да подчертая, че изборът на тези пиеси, не значи, че останалите не са добри. Просто от 145 творби, които са постъпили на един конкурс, винаги можеш да избереш една, или максимум няколко. В случая ние се съобразихме с търсенията на Театър „София“, със желанието му с този конкурс да се даде шанс на нови хора и теми, и на начина, по който тези хора са погледнали на съвременния ни живот. Това получи симпатиите и на петима ни по различни причини. Пиесата, която получава наградата, е монопиеса, а сред останалите четири, които отличаваме, има пиеси и за камерна сцена, има и пиеси, които са за голяма сцена. При съгласие на авторите ще ги качим на сайта на Театър „София“, за да се види кои са наградените пиеси. Ако не, когато сборникът излезе, ще видите, че става дума за един особен поглед към днешния ни ден, пресъздаден с очите на младите хора, на хора, които говорят с днешния сленг, с днешния литературен български, които имат едно собствено усещане за неща, които иначе са ни добре познати, но са погледнати през една неочаквана призма и с една култура, която лично мен доста ме впечатли.

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: Повечето от авторите бяха напълно непознати за нас и в този смисъл конкурсът е донякъде анонимен. И няма как да бъдат подбирани от някакви такива наши нагласи или предубеждения, по скоро... сега, може би, защото това действие се развива по Коледа, ние да сме искали да дадем повече награди, но след като и премиерът не може да бъде Дядо Коледа и го каза, ние нямаме право да бъдем Дядо Коледа, нали (смях). Това е хубаво, че Театър „София“ организира такъв конкурс, знаете още от началото на българския театър, или почти от началото на ХХ век, конкурсът неизменно е съпътствал българската драма. В началото е имало някакви други такива повици: защо трябва да има конкурс?... обаче в крайна сметка надделява това, и още оттогава е имало най-различни конкурси - на министерства, на обществени организации, на женски дружества... Ловно-рибарският съюз често организираха такива конкурси, разбира се, на ловна тематика. Вече пък след девети (септ. 1944 г. - б.р.), знаете, този Преглед на българския театър и драма, който имаше така известни, както положителни страни, така и някаква цензурска роля играеше, нали. Сега, освен в Плевен и в Шумен, не знам да има други конкурси за българска драма...

РЕПЛИКА: „Славка Славова“.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да, в Театър 199. Ние говорим за страната.

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: ...и е хубаво, че един такъв столичен театър, като Театър „София“ организира такъв конкурс. Иначе, ако трябва да се оценят някои тенденции от това, което прочетохме, те са разностранни. Според мен едно от основните неща е оттеглянето на авторите в личното. Може би самата външна ситуация играе роля за това нещо - има така едно оттегляне вътре в интимното. И в чисто хуманен смисъл много от текстовете са по-скоро някакви лирични такива текстове, които нямат много общо с класическото като определение за драма, класическото изискване за драма. Или пък част от тях, да кажем в тематично или в сюжетно отношение - как някакви събития, пак такива по-скоро лични, станали в миналото, определят и днешното. Като цяло има известна резигнация, така да се каже. Разбира се, имаше и някакви такива текстове, които опитват по-социални или политически проблеми, но освен един-два там, останалите са много повърхностни и не са интересни просто. Има и такъв момент, на една такава прекалена широта - човекът се е хвърлил в писането и иска да извлече абсолютно всичко, което му е прекипяло вече и естествено сцената не може да даде място на такава обемност. Като цяло могат да се правят много интересни такива социално-психологически изводи от тези текстове, но... Да?

ВЪПРОС: Може ли да кажете каква е темата на „Гъдулката гори“?

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: „Гъдулката гори“ всъщност е един римейк на известния текст за театър на Патрик Зюскинд „Контрабасът“, който се играе, мисля, все още в...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Народния театър.

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: Все още се играе на четвъртия етаж в Народния театър. Но това не е една обикновена такава проста версия на „Контрабасът“, а е по-скоро нещо като реплика с много остроумия вътре и гъдулката на мястото на контрабаса... Провокативна - изобщо един много жив текст.

ВЪПРОС: А комедия ли е?

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: Е, то не може да се определи...

РЕПЛИКА: Няма чист жанр.

РОМЕО ПОПИЛИЕВ: ...не може да се каже, че е чиста комедия, по-скоро, както и „Контрабасът“ внушава известна тъга.

ВЪПРОС: Прощавайте, като гледам заглавията на петте пиеси, за които споменахте - вие няколко пъти наблегнахте на това, че конкурсът е за драма - означава ли това, че комедии не са разглеждани или не са постъпвали?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Постъпили са комедии и са разглеждани, ние нямахме жанрово ограничение на конкурса - съвременна българска пиеса.

РЕПЛИКА: Но гледам, че са все такива - към драмата.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не бих нарекла всички пиеси от тях чиста драма, има и елементи на комедия в повечето от тях.

МАРТИН КИСЕЛОВ: Обратното на комедията е трагедия, а не драма. Драмата е всъщност майката и на двете, т.е. комедиите са абсолютно равностоен участник. Аз мисля, че и „Гъдулката“ демонстрира това. Тя е много смешен текст, от който накрая става много тъжно. И става тъжно в мяра, което е също мое лично мнение, едно от големите качества на текста. Авторът е правил това, което е по силите му, за разлика от голяма част от авторите, които се опитват да пишат много отвъд силите си и това веднага компроментира текстовете им... При него хуморът е, аз обичам да използвам тази дума, „чешки“, т.е. той е обикновен, човешки, топъл хумор, към който абсолютно всеки от нас, без никакво понятие от това какво е гъдулка и как се свири на нея, може да се приобщи и едновременно с това, към това, от което става тъжно, и решението, което трябва да вземе в края на пиесата... значи, това е човек, поставен между панда и гъдулка. Пандата му е подарена от едно момиче на улицата, а гъдулката е това, с което е живял цял живот. И така... сега сме в обществена ситуация, но ако се замислим вкъщи насаме вероятно ще установим, че както ние, така и нашата държава се намира между панда и гъдулка, или между последните модели коли и басовия глас на рекламата, съобщаващ ни за саламите на дядо, които са традицията, живееща в нас. Това е точно България в 2010 година - единия крък е с потури и седи в миналото, а другият тича надалече в бъдещето и събира помощи за пандите, ако цитираме правилно.

ВЪПРОС: Ще въведете ли практиката да има някакво становище за неотличените пиеси? Все пак това са 145 автори, които така или иначе са оставили своето ярко творческо перо, за да стигнат до вниманието на журито. Два реда поне защо тази пиеса не е минала. Този ваш прочит на класираната на първо място пиеса може да бъде валиден за абсолютно всички, защото тъжното и гротескното се срещат и се сблъскват в нашето време. Всеки автор е чувствителен към това.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Ние сме мислили по този въпрос - какво би се случило с хората, които не получават наградата и как биха приели това нещо. Вероятно това бихме го направили в отговор на всеки един, който би дошъл и би казал: защо, по какви причини аз не съм включен в списъка на победителите накрая, на наградените и поощрените. Всеки един от нас има бележки „за“ и „против“, защо това е „за“, а другото „не“. И би могъл да отговори по някакъв начин на този, който иска да получи такъв отговор, но да излезем за 145 заглавия с мотивация защо от тях 140 не са наградени, мисля, че е една доста непосилна работа, а и не виждам формата, в която това трябва да се случи: къде да излезе това нещо?

РЕПЛИКА: Очевидно това не е и цел на конкурса.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Това не е и цел на конкурса, разбира се, но сме готови - така, всеки един от нас вади тефтерите си с мотивите си вътре и бележките защо е...

РЕПЛИКА: Това е важен момент, защото авторът...

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Вероятно, да, говорили сме си какво биха си казали тези хора и затова сме готови да демонстрираме уважението си към всеки един, който е дал текст тук, и да обясним разумно според нашите възможности, вкус, преценки и т.н. защо това не се е случило или се е случило.

ВЪПРОС: Казахте, че условието на конкурса е, пиесата, която е наградена, да бъде поставена в Театър „София“. Какъв е ангажиментът на театъра, в какъв срок тя трябва да се реализира и да стигне до сцената?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: За следващия сезон - 2011, може би още от есента.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: 2011 - 2012 година.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Пропуснах да кажа, че театърът има голям интерес към българската драматургия и особено към съвременна българска пиеса и това беше добре дошло, да имаме един по-голям портфейл от заглавия и пиеси. Така че, самият театър има желание това да се случи и да бъде един чудесен повод за реализация на текста, който е спечелил конкурса, и повод за, както се казва, доверие и надежда това да продължава да се случва във времето.

ВЪПРОС: Вие успяхте ли всичките пет души да изчетете 145 текста или си ги разделихте?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Изчетохме всички пиеси.

ВЪПРОС: Всеки един от вас?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Всеки един от нас, да, мина през това. Но си разделяхме различни текстове - за всеки да има мнение...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В смисъл четяхме едновременно и петимата десетте еднакви пиеси, въртяхме ги и се събирахме периодично, за да обсъждаме.

РЕПЛИКА: Може би между вас сте си определили някакви критерии за тези текстове, примерно обем...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, пиесата да става за Театър „София“ дотолкова, доколкото да е съобразена с неговия репертоар, с неговата творческа трупа и с перспективите, които виждаме през следващите години, свързани с Театър „София“ и неговия репертоар.

РЕПЛИКА: И да е на съвременна тема, нали това е...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не сложихме тема, не сложихме жанрово ограничение, не сложихме никакви ограничения в този конкурс, именно за да видим какъв е интересът, какви са любопитствата и намеренията на хората, които имат желание да пишат за театър. Но ако има следващ конкурс, той вече ще бъде ограничен и тематично, и в чисто технически подробности, защото ние този път не слагайки ограничения, имахме по няколко пиеси от един и същи автор, а според мен е редно един автор да може да избере сред четирите си рожби тази, която да изпрати първа на училище (смях). Така или иначе това е нещо, което предстои да обсъждаме, точно как ще бъде следващото издание, но при всички случаи този конкурс беше отворен във всяко едно отношение. Обръщам внимание, защото имаше хора, които задаваха въпроси защо не е анонимен или защо е открит конкурсът, защо са такива или онакива условията, които са посочени в него. Те са такива, точно за да може всеки, който имаше желание да представи творбите си пред Театър „София“ с оглед включването на пиесата в неговия репертоар, да може да изпрати своето произведение. Искам да ви кажа, че от тези 145 пиеси, които прочетохме и пет от тях обявихме пред вас, ние имаме още по-дълбок портфейл, който си запазихме като имена на хора, към които бихме се обръщали в годините, защото ни направиха впечатление, било с темите, които ги вълнуват, било с езика, на който пишат. Така или иначе отбелязахме си няколко имена, които в годините ще следим, ще наблюдаваме какво се случва с тях, репертоарът на един театър не се прави само с конкурси, нали, връзката между хората може да продължава по различни начини.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Да, в този случай, продължавам отговора си на вашия въпрос - на тази по-голяма бройка във всички случаи ние ще им се обадим и ще поискаме среща с тях, ще се видим, ще им изкажем впечатленията си и намеренията си да се срещаме евентуално с тях, а те са около двайсет и повече души, а останалите при желание всеки един от тях би могъл да... Може би ви е любопитно един човек, който е в друга сфера и който беше въвлечен в тази одисея да сподели впечатленията си?

КАМЕЛИЯ ВЕЛИЧКОВА /представител на банка ДСК/: Аз искам да кажа, че беше изключително удоволствие да се приобщя към тази мини общност, която оценяваше постиженията на драматургичната общност, и съм щастлива, че Банка ДСК успя да подкрепи, според мен, един много стойностен проект и се надявам това да се случва и в бъдеще. Любопитството беше изключително голямо за мен, защото гледната точка, която беше застъпена в пиесите, които в крайна сметка номинирахме, беше неочаквана, и всъщност този нетрадиционен поглед към нещата, които всички ни вълнуват, беше печелившият. Отново благодаря, че бях част от този екип и се надявам това да се случи и следващата година.

ВЪПРОС: Парична ли е наградата?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Тя е обявена в условията за конкурса - четири хиляди лева получава награденият, и постановка на пиесата му през следващия сезон в Театър „София“.

ВЪПРОС: А другите, които са поощрителни?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Другите, единствено ако се съгласят да издадем сборника, което никак не е малко - сборник с тези пиеси ще бъде разпространен в театралната мрежа, което значи, че всички театри или библиотеки ще разполагат с тези текстове.

ВЪПРОС: Кога ще имаме възможност да се срещнем с победителя?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Ами, в момента, в който свърши пресконференцията, ще го потърсим, за да му съобщим новината.

ВЪПРОС: А, той не знае още?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, ние днес обявяваме резултата. Смятаме, че така е коректно.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Аз съм любопитен, четейки пиесата, се мъча да си представя човека зад всяко заглавие, например, този автор на „Гъдулката“ Райко Байчев какво представлява. Много ми е любопитна тази Лора Лазар като име...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Сигурно е псевдоним.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Да, може би е псевдоним... И какъв човек стои зад този толкова тъжен текст, кое я е накарало да напише това нещо. И за нас също е любопитно и ще бъде изненада кои са хората.

РЕПЛИКА: Победителят е журналист в „Стандарт“. Може би просто им сътрудничи, но там съм му виждала името и даже веднъж се засякохме на една пресконференция.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: В интернет пише, че е студент по журналистика.

РЕПЛИКА: Сигурно следва и работи там. Много интелигентно момче на вид и от нещата, които съм му чела.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Дано да му дадем старт... Може би Мартин Киселов, ако проявявате интерес, да ви опише по-подробно идеята за този съвместен проект за изготвяне на авторска пиеса.

РЕПЛИКА: Би било добре.

МАРТИН КИСЕЛОВ: Ами, то отчасти отговаря на вашия въпрос за обратната връзка. И тъй като аз съм режисьор, т.е. аз влизам в журито като един от хората, които гледат дали една творба става за сцената - може ли актьор да го каже, има ли действие, доколко то е театър, за което да се съберат хора и да го гледат, и доколко то е литература, като за мен е много ясна разликата между двете неща, т.е. едното става, другото не. Имаше текстове, които направиха голямо впечатление като литература, но просто не са театър, т.е. това е един от критериите, които специално аз поставям към текстовете. Драмата е особено животно, то е поне две хиляди и петстотин годишно, доколкото можем и още назад да погледнем, и то има своите правила, противно на това, което сега е модно да се смята, че всяко нещо, написано и произнесено, прави театър. Да, но не, някак си не искаме да го гледаме. Оттам нататък за тези двайсет заглавия - те са деветнайсет или двайсет, това ще го доуточним - трябва да има среща първо с автора, преди въобще да можем да започнем какъвто и да било процес, защото това е практика, в която авторът заедно с актьорите и режисьора минава отново през цялата пиеса, пиесата се разглобява на най-малките части, всяка от тях се проверява, има голямо количество импровизационна работа, т.е. нищо не е запечатано в камъка. Това върви против една от големите идеи на българската и европейска култура, която казва, че авторът веднъж произнесъл се, край, това застива на стената и всички ние имаме право или да го мразим, или да му се кланяме, но по никакъв начин да не го променяме. Причината, поради която ние доста слабо работим с анализ, по принцип, на текст - погледнете учебниците по литература и резултата от излизащите от училищата и тяхната способност за анализ на текст и ще разберете точно какво имам предвид. Това е нещо, което всъщност аз правих в университета в Щатите. Аз съм кинорежисьор по образование, но се занимавам доста и с театър там. На текста винаги се гледа изключително много като на нещо, което е само предложение, за да се случи филм. А в театъра, съвременният американски театър особено, поради невъзможността всичките текстове, които са написани, да се поставят, има огромна практика на четене на пиеси, което в зависимост от финансовите възможности може да е ден-два, може да е седмица, може да е няколко седмици подготовка на текста заедно с актьорите, в която авторът подобно на това, което сме правили и в България, седи на репетициите и буквално записва къде не работи, защо, как, къде работи, и обратно - къде може да се подсили и с какви средства, монологът прекалено дълъг ли е, трето действие нужно ли е...? Неща, които всъщност, спират да правят литературата домашно, т.е. драмата домашно занимание, това как аз с едни красиви думи сега ще облека и ще учудя всички, и започват да го превръщат в активен комуникационен процес - в нещо, в което двама на сцената не си говорят, защото трябва да си кажат едни красиви думи, а защото искат да променят поведението на другия и от това произлиза конфликт, който води действието напред. Съответно целта на уъркшопа е такава и тука влиза едно огромно съображение - не всяка пиеса може да мине през такъв процес, т.е. вътре трябва да е зададена все пак някаква драматургична основа, ние няма да пишем текста от нула. Това не е импровизационна работа като при Теди Москов в „Улицата“, където на тема бахура и културата след два часа телевизионен запис има скеч за бахура и културата. Това е по-скоро нещо, което се опитва да извади най-острото, драматичното и смешното от това, което все пак авторът е искал да направи, т.е. съобразяваме се много силно с това и самият автор присъства, за да защити защо идеята е такава. По тази причина аз искам да се срещна с тези автори, защото има хора, за които писането е домашно упражнение по литература. Аз мога да посоча класически имена като Бекет, които не си представям в уъркшоп среда, т.е. аз не си представям Бекет въобще да обсъжда с някого защо има запетая и това изречение тук ли свършва. От друга страна традицията на театъра от древна Гърция, където авторът е присъствал, през Шекспировият театър, където авторът е актьор, т.е. той много добре знае какво може да се каже на сцената и какво не може и той много добре познава очите, пълни със скука, на няколко хиляди души, стоящи прави, огромна част от тях, на които е сервирана и бира, т.е. той трябва силно да ги забавлява. И една от работите на театъра е, освен да бъде дълбок, да бъде и забавен, т.е. той да бъде интересен за гледане. Мога да ви посоча Молиер, който е също актьор, мога да ви посоча Пинтер, който е също актьор, т.е. хора, които са активно въвлечени в процеса на правенето на театър, то не е теоретично упражнение вкъщи. Съответно авторът трябва да иска да прави това нещо и да смята, че това би обогатило текста. В Америка това е често срещано - голямо количество от авторите смятат, че занаятът е нещо, което се прави и се учи, докато се прави. При нас е по-особено, обучението ни в училище, включително и в университета казва, че величието е на автора и на неговите неприкосновени думи, и точка. Но всъщност едни от най-интересните решения при нас се раждат, защото съвременните ни режисьори - тези, които работят добре, търсят страничен поглед към текстове, в които всичко уж е ясно и известно. И затова процесът вътре ще бъде, че с тези двайсет души аз ще имам тази среща и подробно ще изкажа аргументите си защо пиесата според мен не е част от тези пет, какво в нея аз виждам. Има голямо количество текстове, доста повече от тези двайсет, в които просто липсва умение. Вие казахте за пламтящото перо на автора. Аз не съм сигурен, че то пламти толкова силно. Имаше случаи, при които са принтирали буквално това, което са надраскали на прима виста на компютъра, което освен неуважението към всички четящи и всички след това работещи с него, просто задава въпроса доколко сериозно авторът приема работата си като автор, т.е. ако ти така го пишеш, как мислиш, че ще го четем - имаше и такъв момент. Има огромно желание в голяма част от тези хора, но на някои липсват определени изразни средства, има ситуации, в които един персонаж седи като залепен на пиесата - любимата, братът или някой на автора, който задължително трябва да бъде в моята пиеса, а не стои в нея органично, и всички останали го изритват и той седи като един такъв, който влиза, за да ни разкаже авторовите мисли. Има много такива съображения, които, пак подчертавам, авторът трябва да иска да работи върху тях. Ще предложа на театъра най-добрата симбиоза за този процес. Съответно интересът ми вероятно за актьорския състав на театъра, защото това ги прави полуавтори, тъй като импровизационната работа е голяма част от това занимание. Та така, не знам дали става ясно. Целта е накрая да има продукция, т.е. накрая това да бъде спектакъл, който може да бъде видян и текстът да влезе в сборника, т.е. да има нещо на хартия.

ВЪПРОС: Кога ще видим следващите пет или десет, с които вие ще поработите?

МАРТИН КИСЕЛОВ: Аз ще работя с един само.

ВЪПРОС: От тези двайсет?

МАРТИН КИСЕЛОВ: От тези двайсет, да. Аз не мога пет или десет да направя (смях). Вижте, това би било прекалено голямо обещание...

ВЪПРОС: Кога ще бъде обявен следващият конкурс?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Следващата година - конкурсът е на две години. И щом толкова се интересуваме от следващото издание, аз имам една молба към хората, които проявяват интерес към конкурсите не само в нашия театър - внимателно да четат условията и да спазват правилата. От тези 145 пиеси близо една трета не отговаряха на условията, те не бяха в необходимия брой екземпляри, имаше пиеса, написана на ръка, имаше пиеси, които не бяха подредени, в смисъл като изпращаш три екземпляра и те са по шейсет страници, и не са разпределени добре - това е някакъв вид неуважение към хората, които трябва да прочетат написаното от теб. Понеже виждам тук и участници, надявам се, че подобни дискомфорти, които се създават между двете страни в един процес, биха могли да бъдат избегнати. Мартин зачекна темата, че много голяма част от екземплярите бяха изпратени, без да са проверени за елементарни правописни грешки и са... примерно имаше няколко случая, в които героят излиза от сцената и след това най-неочаквано се включва в средата на следващата, без да е упоменато... Но така или иначе за мен лично беше много важно, че в тези, наистина впечатляващи като бройка 145 пиеси, голяма част от тях все още си ги спомням добре, преоткрих хора, които познавам като автори в други жанрове. Ако се интересувате и сте видели списъка на хората, които изпратиха пиеси при нас, има много творци, които се занимават с проза, с литература, с поезия. Това наистина е един повод за взаимното ни преоткриване, защото конкурсът ще излъчи един победител и няколко номинирани, но така или иначе нашите бележки за това, което прочетохме, остават при нас и аз съм убедена, че ние ще търсим начин да продължим контактите си в тази сфера, в която те са ни предизвикали. Надяваме се, че този конкурс допринася за това Театър „София“ да има повече приятели и хора, които проявяват интерес към неговото творчество. Винаги сте добре дошли - и журналистите, и авторите в нашите салони. Надявам се, че ще имаме много и съвместна работа още и си позволявам да ви пожелая щастлива Нова година, и ви очакваме на следващите ни срещи за представления и други културни събития, които се случват в Театър „София“.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Аз също искам да ви благодаря за отделеното време, за това, че проявихте любопитство и бяхте тук при нас. Да благодаря на всички, които писаха през тази година за Театър „София“, и така бяхме в събитията, които се случваха в театрална София. Да ви благодаря още веднъж и да ви пожелая да продължим следващата година, да ви пожелая най-хубави неща, успехи и здраве.

СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСА

1. Нели Лишковска „Избери мен“

2. Наталия Дукова „Пазар за животи“

3. Павел Павлов „Орфеида“

4. Жана Чанкова „Необратимо“

5. Цветко Стеев „Казан с катран и още нещо“

6. Валери Какачев „По-зелен от теб“

7. Ясен Василев „Кота 506“

8. Мартин Николов „Армагедон 2012“

9. Павел Павлов „Градината и плевелите“

10. Димитър Кралев „Стената“

11. Мартин Борисов „Операция артистите“

12. Мая Бугова „Монолози на шапката ми“

13. Драгни Драгнев „ Призиви за любов“ - 1 екз.

14. Желязко Желев „ Преходни чувства“

15. Кирил Кирилов „Целувка за сбогом“

16. Антон Бончев „Вариантът Оригами“

17. Мартин Борисов „Заседанието“

18. Нина Божидарова „Клозет или уважаеми господин президент“

19. Зоя Станкова „Сбогом изкуство“ - на ръка

20. Вальо Тодоров „Малка китайска стена“

21. Виктор Топлийски „Кутията на Пандора или сваляй гащите“

22. Лилия Богданова „Зелената Жози“

23. Маргарита Станева „Конкурсна Одисея“

24. Благой Ценов „Спартак Освободителя“

25. Ася Кулева „Guilty pleasure”

26. Йордан Василев „Генералът и майорът“

27. Калин Калинов „Синдромът на шушумигата“

28. Румяна Капинчева „Отмъщението на мишките“ - 1 екз.

29. Татяна Делгадо „Договорът“

30. Давид Василев „В края на краищата“

31. Иванка Денева „Пепел и кълн“

32. Симеон Илиев „Вълшебният портрет“

33. Ангел Христов „Екология за птици“

34. Йонка Илиева „ Те! Двамата“

35. Александър Урумов „Който трябва“

36. Мариана Найдова „Дини по Богородица“

37. Александър Томов „Ангел и демон“

38. Любомир Николов „Изчадия“

39. Дими Фильова „Завещанието на малоумния“

40. Никола Маринов „Пророчеството ще се сбъдне през ...2013“

41. Иво Казар „Мавзолей или 100 години балсамирана самота“

42. Даниела Колева „Виновни няма“

43. Величка Настрадинова „Омагьосан файтон, кочияш омагьосан, омагьосан кон“

44. Александър Кръстев „Лабиринт“

45. Майя Динева „Балконът“

46. Катя Караиванова „Кастинг“

47. Иван Кулеков „Амнезия“

48. Марияна Фъркова „В градината на хесперидите“

49. Стела Доковска „Записки от облака или Вратата, която се отваряше навътре“

50. Михаела Петкова „Игра на реалност“

51. Мариела Мичева „FaceLook”

52. Пламен Глогов „Даровете на Дриас“

53. Недялко Делчев „Охлюви“

54. Силвия Желязкова „Амнезия“

55. Десислава Бошнакова „Пробуждане“

56. Христо Буковски „Ръкопашни прегръдки“

57. Маргарита Друмева „Залез в кибритена кутийка“

58. Сава Василев „Трева за морските зайци“

59. Емил Измирлиев „В пипалата на октопода топлофикация“

60. Борислава Григорова „ Така ли започват приказките“

61. Едвин Сугарев „Проходът на лъвовете“

62. Мария Донева „Между етажите“

63. Мария Донева „Похищението на Луцифер“

64. Лора Лазар „Memento”

65. Славян Попов „Такива работи“

66. Петко Шаламанов „Поледица“

67. Деница Тодорова „Пет дни до края или разсъжденията на един убиец“

68. Весел Цанков „Хамлет отвръща на удара“

69. Ганчо Мартинов „Аз не съм аз“

70. Александър Лютов „Улица Глогина“

71. Антоанета Богоева „ Слънце от другото време“

72. Александър Мануилов, Василена Радева „Невидимият“

73. Катерина Ненчева „Диалози от миналото“

74. Мая Кисьова „Подаръкът“

75. Стефан Станчев „ Как времето откачи“

76. Кристин Юрукова „Ave Maria”

77. Пламен Колев „Във вихъра на Психея“

78. Мария Митева „Личност между другото“

79. Христина Панджарадис „Българо-испански разговорник“

80. Нина Иванова „Приближаване“

81. Людмила Писарева „Проектът Х“

82. Венцислав Кулев „ Осиновяване“

83. Красимир Дамянов „ Домашен концерт“

84. Дочка Какарева „Параклисът на майстор Делян“

85. Петър Хайдутов „Състуденти“

86. Марио Радославов „Cross – talk”

87. Вичо Балабанов „ Със скоростта на тъмнината“

88. Мария Кирилова „Господин Мокинпот“ - адаптация по П.Вайс

89. Мария Баева „Дебелариум“

90. Начо Христосков „Блеенето на овцата“

91. Цвъ „Майката“

92. Александър Пиперков „Снимката“

93. Радослав Младенов „Честит рожден ден, мръснико“

94. Владимир Г.Трифонов „BOSS”

95. Романьола Мирославова „Любовта на императора“

96. Иван Димитров „ Очите на другите“

97. Йордан Кръчмаров „Етюд за кибритена клечица“

98. Елеонора Граматикова „Безплътната“ - неподредена, в стих

99. Екатерина Лимончева „Теория и практика на отхвърлянето

100. Райко Байчев „ Гъдулката гори“

101. Димитър Калчев „Жените на Менделсон“

102. Миглена Параскевова „Вечеря за четирима“

103. Йоло Денев „ С борба ще дойде пролетта“

104. Генади Бакалов „Вдъхновението“

105. Стефка Александрова и Виктор Чулев „ Тенис, токчета и шоколад“

106. Майя Праматарова „Револверът“

107. Нина Ослекова „Иглика“

108. Емил Стефанов „Буркан с мухи“

109. Мария Илиева „Малките неща“

110. Яна Добрева „Омагьосани“

111. Милена Николова – Маринска „Завист или съвест“

112. Горазд Зографски „Нечовек“ - 1 екз.

113. Станимир Великов „Любовта на бащата“

114. Десислава Безинска „Мъжете са касички“

115. Ева Иванова / Ами Тола/ „Вагон“

116. Виктор Топлийски „Банкерска сватба“ - с редактор

117. Кънчо Кожухаров „Любовни предателства“

118. Симон Еди Шварц „Мокра поръчка“

119. Александър Шпатов „Лук.15/16“

120. Венцислава Благоева „Любовта значи да губиш играта“

121. Дими Фильова „Светът е малък“

122. Дими Фильова „Идентифицирай се!“

123. Максим Генчев „Сладкопойна чучулига“

124. Божидара Божинова „Дъждовни легла“

125. Ивелина Минева „Изпуснати мечти“

126. Иван Беловски „Задушница“

127. Ивайло Диманов „Няма нищо по-лошо от хубавото време“

128. Калина Василева „ВеВеВе.ЕвроПлевня.БеГе“

129. Мирослав Христов „Небослон“

130. Василка Николова „Имало такъв човек“

131. Петър Сяров „Самотен ездач на зазоряване“

132. Владимир Минчев „Пътят към Вардар“ - 1 екз.

133. Спиридон Петренков „Ловци на дървета“

134. Петър Денчев „Самотна пепел“

135. Сали Ибрахим „Парола Адораби“

136. Стоил Рошкев „Сградата убиец“

137. Мария Павлова „Исусе,спаси мама“

138. Яна Станчева „1989 -любовна история“

139. Огнян Стателов „Животът е кратък“

140. Андрей Филипов „Убийство без убийство“

141. Ценка Пенева „Кой може да полети“

142. Валя Петкова „Вкуса на беса“

143. Мина Милева „Смущения с ваксини“

144. Катя Димова „ Някъде между яйчниците ти и моето отегчение“

145. Михаил Пешев "Разходка върху счупени стъкла"