ОПАСНО НАПРЕЖЕНИЕ

Дата на публикуване: Feb 22, 2016 12:23:5 PM

Консултативен съвет, Смолян, 11.02.2016

Снимка: Plamak.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО

До председателя на САБ Христо Мутафчиев

и Валентин Танев, председател на Гилдията на актьорите

от Слава Георгиева

      Христо, обръщам се към теб, защото се познаваме… Ти беше „мечка” в нашия театър и заедно сме изиграли над 40 представления. А Вальо е сегашната ни „мечка”.      Ти, Христо, най-добре знаеш как се репетира и играе в Ловеч и какви представления се правеха…, представления, които благодарение на така защитаваната от теб реформа вече не са възможни. Знаеш всеотдайността на артистите и техническите ни служби. Знаеш, че само смъртен акт е извинение за отсъствие от работа на всеки един от театъра. Самият ти казваше, че сме по-добри от теб, защото нямаше достатъчно време да репетираш – зает със снимки и участия в цяла България.      Помниш „На хубавия, син Дунав”, нали?      Знаеш и че в нашия театър работехме почти всеки сезон с Грети, Бина, Добчев, Поляков, Юлия Огнянова, Йосиф Сърчаджиев. Питай ги как се работи с нас! Питай ги! Защото те идваха не заради баснословни хонорари, а за символични суми единствено заради трупата на Ловешкия театър. Самоотвержената ни работа и талантът ни са били цената на техните гастроли, а наградата – отличията от фестивали.      Вальо не знае и няма да разбере, защото заедно с две други „мечки” ни отне правото да работим. Отнеха ни парите поне за поне три стойностни представления. С парите, дадени му за постановката на комедията „Търся си нов мъж”, ние можехме да направим минимум три представления, при това с добри режисьори. Вашата „реформа”, Христо, ни отне тази възможност. Превърна ни в „мечкарник”, както и повечето театри в провинцията.

     И това е само една от причините, заради които престанахме да членуваме в САБ. Той стана не Съюз на артистите, а на „мечките“ (използвам твоето определение).

     Знаеш ли, Христо, какво значи да си актьор в провинциален театър? Знаеш ли, че това е обреченост? И че докато един ваш „мечешки” хонорар само за едно представление е колкото месечната ни заплата, ние работим безусловно за нашата публика…, понякога седмици без почивка.

     Ние не станахме „мечки”, защото нямахме време за участия в кино и телевизия… И не защото сме по-лоши артисти от твоите „мечки”, просто не ни оставаше време заради заетостта ни в театъра.

     Знаеш ли какво е да играеш в зали, които не се отопляват по пет дни седмично? Знаеш ли какво е да репетираш и играеш на 5 градуса? Или с температура 39 да се качваш в студения бус и да тръгваш в турне? Да си купуваш гримовете сама и да си носиш дрехи от къщи, защото театърът няма пари?

     Знаеш ли, че когато аз самата се разболях от рак, не съм ползвала нито един ден болнични? След операцията още с конците тръгнах на работа. После ходех едновременно на химио- и лъчетерапия и… на репетиции и представления. Никой в театъра не разбра какво ми се случва – правех го от любов към работата си…, а може би от глупост.

     Не съм само аз. Познавам много други прекрасни колеги, които са играли болни.

     И сега да ме наричаш мързелива…, да твърдиш публично и да внушаваш на хората, че лежа на гърба на държавата, дълбоко ме обижда и ме прави много гневна, Христо!

     Затова отказвам да ме представляваш пред министерството!

     Отказвам да ме представляваш и пред моята публика!

     Отказвам да приема, че трупите на театрите в провинцията са непотребни!

     Отказвам да приема, че театърът не е изкуство, а евтино забавление!

     Отказвам да приема измерването на работата на театрите в левчета от продадени билети, а не по качеството на спектаклите им!

     Изкуството не се мери с пари, Христо!

     Аз съм актриса и държа на достойнството си – моето и това на колегите ми. И ще се боря за правото си да правя изкуство, а не евтина чалга.

     Обръщам се не към министъра, защото той не знае това и повтаря като папагал вашите думи – но вие знаете. Вие прекрасно знаете, но му внушавате нашата безполезност заради личните си ползи. И в това е голямата ви вина към съсловието. Непростима.

     И ме боли…, боли с най-страшната болка – предателство от близък!

     Много ме боли, Христо!

16.02.2016

Слава ГЕОРГИЕВА, актриса, носител на наградaта „Ловешки меч” за театър (която ми е по-скъпа от всички спазарени „Икари“)

Източник: Площад "Славейков"

НЕПОНОСИМОСТТА

към Христо Мутафчиев и приятелите му от управляващата партия ГЕРБ, които се опитват да превърнат българския театър в "мечкарник", расте

СМОЛЯН

     Театралите от Родопския драматичен театър „Николай Хайтов” - Смолян изпратиха открито писмо до народните представители, избрани от Смолянският регион, в което открито се противопоставят в промените в Закона за закрила и развитие на културата. „Родопският драматичен театър „Николай Хайтов” - Смолян отново е поставен пред опасността от закриване. След като беше преустановена дейността му в периода 2010 – 2014 година, той беше „създаден” отново с Министерско постановление и веднага хвърлен на пазара без трупа, без администрация, без техническо оборудване и без нито един спектакъл. В резултат на това за две години театърът натрупа дефицит от 45 600.00 лв. и вече е в списъка на осемте застрашени културни института“, пишат още театралите. Според тях, зам.-министърът на културата Боил Банов е заявил, че се подготвят изменения в Закона за закрила и развитие на културата, на базата на които ще се преобразуват застрашените културни институти в „открити сцени или държавни сцени, нещо което още не било уточнено.„Ние, колективът на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”, настояваме незабавно (в качеството си на народен представител на Смолян) да направите всичко възможно да възпрепятствате промените в Закона за закрила и развитие на културата, които целят единствено и само унищожаването на извънстолични театри и превръщането им в арена за изява на популярни лица от екрана (мечки), като с това целия Смолянски регион ще бъде обречен на бездуховност. Разчитаме на вашата активна гражданска позиция. В противен случай Вашето бездействие не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО“, се казва още в писмото адресирано до Даниела Дариткова - ГЕРБ, Дора Янкова - БСП, Петър Кадиев - АБВ (зам.-председател в комисията за култура в Народното събрание) и Мустафа Карадайъ - ДПС. То е подписано от целия състав на Родопски драматичен театър „Н. Хайтов” – Смолян.

20.02.2016

Източник: Rodopi News

РУСЕ

      С настоящoто писмо творческият състав на ДТ "Сава Огнянов" гр. Русе подкрепя становището на колегите от НТ "Иван Вазов", отнасящо се до искането г-н Христо Мутафчиев да се оттегли незабавно от председателското място на Съюза на артистите в България.

      Ние също споделяме мнението, че е недопустимо в една творческа синдикална организация да бъдат подменяни основополагащи и каузални принципи с тяснопартийни интереси. Тази с години наред налагана практика доведе до смазващо уронване авторитета както на САБ, така и на актьорската и прилежащите й гилдии.

      Ние вярваме, че Съюз на артистите в България трябва да съществува и той трябва да отстоява правата и интересите на всички заети в сферата на сценичните изкуства, да утвърждава и насърчава устойчивото и качественото развитие на тези изкуства, да представлява постоянен и безпристрастен коректив както на съответните работодатели, така и на Министерството на културата.

      Подтикнати сме да изразим своето становище вследствие на необорими факти относно системното неспазване на Устава на Съюза на артистите в България от страна на неговия Председател.

      Нашият искрен стремеж е да възвърнем доверието към Съюза на артистите в България, както в неговата социална значимост, така и в облика му на истинска съвременна професионална организация. Убедени сме, че едно разумно и реално защитаващо интересите на артистите управление, ще върне напусналите в последните години членове на съюза и ще привлече много нови.

20.02.2016

АЛЕКСАНДЪР УЗУНОВ, ВЕНЦИСЛАВ ПЕТКОВ, ВИКТОР ИВАНОВ, ДАЯНА МИХАЙЛОВА, ДИНА ШОШЕВА, ЕВГЕНИЯ ЯВАШЕВА, ИВАЙЛО НЕНОВ, ИВАЙЛО СПАСИМИРОВ, ИЛЯ ПЕПЕЛАНОВ, ЙОВКО КЪНЕВ, КАДРИ ХАБИЛ, КРУМ БЕРКОВ, КРУМ ГЕРГИЦОВ, КОСЬО СТАНЕВ, ЛЮБОМИР КЪНЕВ, МАРИЯНА КРУМОВА, НАДЯ БАНЧЕВА, ПЛАМЕН МИРЧЕВ, РАЛИЦА КОНСТАНТИНОВА, ТАТЯНА ЦВЕТКОВА, ЯСЕНА ГОСПОДИНОВА

БЛАГОЕВГРАД

      Ние, актьорите от Драматичен театър "Никола Вапцаров" Благоевград, искаме да се обърнем не само към театралното съсловие, а към цялото българско общество. Защото проблемите на театралната реформа вече не засягат само нас творците, а всички вас.

     Министерството на културата, в лицето на Вежди Рашидов и Боил Банов, от години провеждат политика, която цели единствено и само заличаването на българската култура. Тяхната некомпетентност и неспособност взе връх с последните изменения в закона, които искат да прокарат и които ще дадат възможност на министъра на културата еднолично да взима решения за съдбата на няколко културни институции, които в момента са в преразход на бюджета.

     Този преразход е следствие от лошата реформа в сценичните изкуства приета през 2010 година. Тя трябваше да бъде експериментална, да бъде контролирана и в срок от една година да се отчете нейната ефективност. Изискванията на Министерство на културата обаче се оказаха непосилни за изпълнение за много от извънстоличните театри, тъй като не бяха съобразени със спецификите на регионите, които тези институции обслужват. Няма как да говорим за равен старт и конкурентноспособност, когато сравняваме пазара на един театър от провинцията и такъв на "Раковска". Проблемите в реформата не бяха взети предвид с години, което доведе до постепенно влизане в преразход на бюджета на театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Враца, Велико Търново, операта в Стара Загора и ансамбъл "Филип Кутев". Самият г-н Боил Банов в интервю от 18.02.2016г. по БНТ призна, че този преразход се дължи на лошо менажиране на трупите от страна на директорите управлявали тези културни институции през годините. Уважаеми г-н Банов, та не е ли Министерство на културата това, което назначава тези директори? Вие искате да направите реформа, но нямате кадрите, които да я проведат. В същото интервю Боил Банов заяви, че се подготвят изменения в закона за развитие и закрила на културата, на базата на които горепосочените театри ще се преобразуват в открити или държавни сцени. Това ще доведе единствено и само до погубването на извънстоличните театри и трупи, както и достъпа до театър и изкуство на хората от много населени места в провинцията.

     Според конституцията на Република България, държавата трябва да създава условия за развитие на изкуството, образованието и науката и да ги подпомага. Тя трябва да се грижи за опазването на националното културно и историческо наследство. Не сме съгласни, че лишаването от достъп до театър на много хора, до което тази реформа ще доведе, е начина да се съхрани културата в България. Ние не сме срещу промяна, не сме срещу реформа, стига тя да е в полза на културата, на театрите, на публиката, и да се намерят компетентни кадри, които да я проведат. Ако за Министерството на културата тази задача е непосилна и не може да проведе адекватна политика, тогава ние ще поискаме оставката на министър Вежди Рашидов и зам.-министър Боил Банов.

     Надяваме се, че Вие - нашата публика, ще ни подкрепите в борбата ни срещу безумията на Министерство на културата и заедно няма да позволим да унищожат театъра в България.

22.02.2016

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

     Ние, артистите от Драматичната трупа на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново, като част от Театралното Братство, се обръщаме към Вас – Колеги, със следните думи:

     Великотърновският театър има 145-годишна история. Нашият град е подарил на България прекрасни артисти, режисьори, художници. От тук тръгват по своя път Константин Кисимов, Димитър Панов, Цанко Янков, Никола Конов…, които създават и Великотърновския театър.

     На този театър посвещават голяма част от живота си Елена Стефанова, Никола Шиваров, Боян Беров, Станка Пенчева, Милен Колев, Стилиян Анастасов, Кирил Ангелов, Иван Евстатиев…

     В този театър са работили едни от най-големите режисьори на България като Георги Стаматов, проф. д-р Кръстю Мирски, проф. Боян Дановски, Красимир Спасов, Любен Гройс, Леон Даниел, Младен Киселов, проф. Енчо Халачев, Юлия Огнянова, Асен Шопов…

     В този театър през 1997 г. Министерство на културата направи опит да закрие Музикалния отдел и да го превърне в Открита музикална сцена, а след това от 1 януари 1998 г. закри напълно Драматичния отдел и трупата от 35 актьори бе изхвърлена на улицата.

     Този театър, който след години борба успя да възстанови своят Драматичен отдел през 2003 г., започна упорита работа, за да се върне на театралната карта на България. Днес отново Великотърновският театър е в кризисния списък. Но докато в миналото Съюзът на артистите в България се бореше за нашия театър, сега той е на други позиции. Председателят на Синдиката размаха пръст в официалното си изявление и ни даде ясно да разберем, че театралната сграда, построена с парите на великотърновци, е нужна на „мечките” и че той и те ще дойдат да ни покажат как се прави театър.

     Да, ние сме артисти от провинцията, не от столицата, но градът, в който живеем и работим, е Велико Търново и никой, пък бил той и председател на САБ, няма право да размахва пръст и без да има наблюдения да дава негативни оценки за колегите си от извънстоличните театри.

     Последният абсурд, на който станахме свидетели, беше г-н Мутафчиев да заявява гордо, че е уредил 12% увеличение на заплатите на синдикалните членове, които при нас са двама, рядко играещи и незаети в активния репертоар. Двамата колеги-синдиклисти (председател и секретар на дружеството) бяха единствените, които се противопоставиха категорично на предложения оздравителен финансов и репертоарен план, приет единодушно на Общо събрание.

     В дружеството, което те ръководят, не се допуска членство на нито един драматичен актьор. То се състои буквално от 2-3 балерини, 1 солист, 1 хорист и двама пенсионери и е превърнато в репресивен орган, който заплашва колегите си със съкращения, уволнения и апокалиптично бъдеще – всичко от името и в името на председателя Христо Мутафчиев.

     Ние, артистите от Драматичната трупа на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново, които САБ отказва да приеме в своите редове, се присъединяваме към протеста на своите колеги от цяла България. Категорично заявяваме своята подкрепа и на Откритото писмо на артистите от Народния театър „Иван Вазов” и на всички колеги от българските театри. Смятаме, че Съюзът на артистите в България е организация, която е създадена за да защитава правата, честта и достойнството на артистите, а не орган за репресия и лична изгода. Не приемаме изявленията на г- Христо Мутафчиев, както и последното абсурдно договаряне за 12% увеличение на заплатите само за синдикални членове. Искрено вярваме, че все още за изкуството са най-важни талантът, всеотдайността и любовта на творците към него, а не членуването им в каквито и да било организации.

     Сигурни сме, че ръководството на САБ има сили да върне уважението към себе си. Вярваме, че ще отстоява правата и интересите на всички артисти в България и много сериозно ще се бори за издигане достойнството на актьорската професия.

26.02.2016

Писмото е подписано от 10 човека: Милен Иванов, Иван Митев, Детелин Кандев, Стефка Златкова, Стефка Петрова, Силвия Шекилова, Лиляна Иванова, Дончо Дончев, Елица Дейкова, Георги Василев

СОФИЯ (2)

     Актьорите от Театър „Българска армия” изявяваме подкрепа към отвореното писмо на колегите от Народен театър „Иван Вазов” с искане Председателят на САБ г-н Христо Мутафчиев да се оттегли от заемания пост.

26.02.2016

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева, Асен Шопов, Васил Михайлов, Веселин Анчев, Веселин Ранков, Владислав Виолинов, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Десислава Касабова, Деян Георгиев, Иван Радоев, Милен Миланов, Мимоза Базова, Нели Монеджикова, Радина Кърджилова, Радосвета Василева, Стойко Пеев, Тигран Торосян