Embedded Files
1.)
Недялко Йорданов: Второто убийство на театъра
Не мога да позная вечния бунтар досега в моите очи - Вежди Рашидов.
Той, който не се страхуваше да говори истината, каквото и да му струва това. Защо се е заел с една толкова гадна и срамотна задача, която ще остави петно в биографията му на голям творец и гражданин?
Вместо да скръцне със зъби и да си хвърли оставката, след като заплюе американския робот Симеон Дянков, вместо да поиска увеличение на най-мизерния бюджет за култура в Европейския съюз и извън него - той покорно провежда политиката на изцеждане и разрушение на българската култура.
И си е взел за алиби известни съветници и зам.-министри - постоянни слагачи на всяка власт.
Опомни се, Вежди! Имаш още време да прогледнеш, приятелю! Спри този изкуствен потоп...
Отговорът на Вежди Рашидов:
Скъпи Недялко,
Познаваме се отдавна и няма нужда да си говорим чрез медиите.
Благодаря ти за бунтарската оценка. Аз и сега се бунтувам от ниския бюджет за култура и се чудя в тези кризисни времена кой път да избера: да “спускаме шалтера” или все пак да има театър и музика в България...
( Това е част от по-обширен текст,
който е качен на сайта на
в-к "Труд" на 29.07.2010 г. )
2.)
Отворено писмо до министър Вежди Рашидов
Управителния съвет на Клуба на дейците на културата – Смолян е изпратил Отворено писмо до министър Вежди Рашидов, относно съдбата на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов". В писмото пише:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Принудени сме категорично да възразим срещу Постановлението на Министерския съвет за закриване на Родопския драматичен театър “Николай Хайтов” – единственият държавен културен институт в Смолянска област. Въпреки повсеместните протести, Вие поехте риска и отговорността върху себе си, внасяйки в Министерски съвет ненавременния и лошо подготвен проект за реформа в сценичните културни институти. Сега той вече е факт и според него Смолянският театър, отстоящ на 100 км, се “влива” в Пловдивския театър. Сиреч, река Марица се влива в Бяло море и изчезва!
Тук няма да обсъждаме започналата реформа, сполучливо сравнена от артиста Васил Михайлов с “брадварство и касаплък”. Предлагаме лично Вие, заедно с екипа, който е подготвил и провежда театралната реформа, да дойдете в Смолян и заедно да проведем кръгла маса на тема: “Състояние и перспективи за развитие на сценичните и музикални изкуства в Средните Родопи”. Настоятелно Ви молим на кръглата маса да ни запознаете в детайли с Програмата на Министерството на културата за осъществяване на реформата: конкретни действия, етапи и крайни резултати от нейното реализиране. Надяваме се, че Вие и Вашият реформаторски екип сте разработили национална програма за това как да върнем публиката в театралните салони, в концертните зали, в художествените и музейните експозиции, в библиотеките и читалните.
От наша страна на кръглата маса ще обосновем идеята за превръщане на Родопски драматичен театър “Николай Хайтов” – Смолян в РЕГИОНАЛЕН КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, който в своята база да съвмести и координира дейностите в желаната посока на Младежка театрална школа, Родопски международен театрален колектив, Ансамбъл за народни песни и танци “Родопа”, Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Орфей”, Обединен детски комплекс, Градски духов оркестър. Това обединение на сродни по задачи и цели сценични и музикални институти ще има двустранен ефект. Първо – ще се улесни финансовата издръжка на предлагания Регионален културен център, като се обединят усилията на Министерството на културата, Община Смолян, а защо не и на останалите общини от областта, които да осигуряват своето дялово участие. Второ, което е по-важно – ще се създадат по-добри условия за работа на тези културни институти, ще се координира и подобри репертоарната им политика за утвърждаване на българщината в Среднородопския край – неделима част от българската етническа територия. Грешат тези, които причисляват Среднородопието към районите със смесено население. Въпреки историческите превратности, довели до налагане на мохамеданската религия на част от родопчани, ние сме само българи – българи, изповядващи християнска и мохамеданска религия. Разликата при нас е само религиозна, а не етническа. Нашите деди, и християни, и мохамедани, имат свой собствен, оригинален принос в българската национална културна съкровищница. И няма да допуснем на когото и да било да ни пречи да развиваме тази традиция. България е майка за всички. Българинът, който живее в Смолян и Смолянско, има всички права – както и софиянеца.
Основна причина за засилилото се обезлюдяване на Смолянския край са не само финансовата криза и безработицата, но и липсата на културна политика, която ощетява задоволяването на духовните потребности на родопчани.
Според национално проучване на интереса и посещаемостта на държавните театри в 14 български града, възложено от Министерството на културата преди провеждането на реформата в сценичните изкуства, Родопски драматичен театър “Николай Хайтов” има своята публика. Данните в извадката от социологическите изследвания на потребителските нагласи отбелязват ДТ Смолян на второ място – с 16% редовна публика, като само театърът в Монтана е по-напред – с 1%. Фактите са достатъчно красноречиви!
Господин Рашидов, нужна е далновидна национална политика във всичко и навсякъде. Веруюто на акад. Николай Хайтов – патрон на Радопския драматичен театър-Смолян, “Национализмът е моето постоянно агрегатно състояние” е и наш!
Смолян, 31 юли 2010 г.
Писмото е гласувано от 30 души от Смолян, работещи в различни области на изкуството и културата.
3.)
Възмутено писмо с произход - Немски сценичен съюз
Изявление до пресата от Председателя на групата на театралните директори
Посредством турне на театъра на град Оснабрюк в София, ръководството на групата на театралните директори в Немския сценичен съюз научи за структурните промени, които правителството изисква от българските театри и които на практика ще навредят необратимо на българския театър. Този процес се позовава на немската система на общинските театри – нещо, което за нас остава необяснимо. Ръководството на групата на театралните директори изразява своя протест срещу това и днес излезе със следната резолюция, която беше изпратена и до българското правителство.
Резолюция
Българският театър на ръба на закриването – немската система представяна като пример за „реформи”!
Българският театър изживява в момента най-тежката си криза от 1990 г. насам. Какво точно ще се случи след 01.01.2011 г., никой не може да каже. От месеци много от театрите не могат да изплащат заплати, започнали са масови съкращения – например вчера 73-ма човека от състава на Варненския театър са били освободени от работа. Това се случва в името на новите „реформи”, за които Министерство на културата в София е взело решение по време на лятната пауза.
На пресконференция през август бива обявено, че именно немската система от общински театри е взета за модел при предприетото масивно преструктуриране на българските театри!
Варна е обявена за пилотен проект. Там встъпилият в длъжност едва преди осем месеца директор на театъра, както и директорът на операта са отстранени от постовете си без финансово обезщетение, за да бъде поставен на тяхно място представител на Общинския съвет във Варна и председател на Съюза на предприемачите от управляващата партия, който да управлява двете обединени в едно театрални институции. Тъй като одобрените месечни разходи не покриват дори сметките за ток в сградата, театърът с всеки ден задлъжнява все повече пред Министерството. Предприетите промени засягат всички театри и културни институции в България, чието съществуване и необходимост от финансиране не е защитено по никакъв начин от законодателството. От влизането на страната в Европейския съюз средствата за култура са съкратени вече с две трети, сравнено с бюджета за 1990 г. От 01.01.2011 г. трябва да влезе в сила продължението на театралната реформа в България, която ще засегне всички театри. Затова програмите на много от театрите се планират само до края на декември, но още отсега е ясно, че финансиране за нови продукции няма. Как подобно бавно убийство на българския театър може да бъде обосновано с позоваване на немската театрална система, чиито качества се ценят и от правителството, и от гражданите, е необяснимо!
Призоваваме Министерство на културата и Правителството на България незабавно да прекратят драстичното заличаване на културата! Онзи, който отказва финансова подкрепа на театрите, отнема на своята страна възможността за културна идентичност в момент на тежка криза и възможността за изграждане на така жизнено необходимата обществена визия за бъдещето.
Холг Фрайтаг
/председател на групата на директорите в Немския сценичен съюз/
Проф. Клаус Цеелайн
/президент на Немския сценичен съюз/
Ролф Болвин
/административен директор на Немския сценичен съюз/
14.09.2010 г.
4.)
Фрагменти от един разгром
публикация на Диана АНДРЕЕВА,
директор на Обсерватория по икономика на културата,
в сп. "Лик" - септември 2010
"Основна характеристика на предлаганата реформа в областта на сценичните изкуства е изграждането й на тъмно, без необходимата прозрачност и публичност, обичайна за една демократична държава, членка на Европейския съюз. В „реформата“ се усеща обезпокоителна липса на качествени и количествени аналитични и експертни оценки. Особенно дразнещ факт в тази връзка бе подхвърлената в публичното пространство информация за някаква дейност на две екпертни работни групи (за театралното и музикалното изкуство), които били изготвили предложенията за промяна „на база на експертни и аналитични документи и социологически изследвания“. Истината е, че групите са се събирали всичко на всичко два-три пъти. Нещо повече, относно предложения първи вариант на реформата, превръщащ сценичните организации в търговски дружества, тяхното становище е, че той е категорично неприемлив. Първоначално намерението на Министерството на културата да приключи веднъж завинаги със сценичните си институти беше обречено на провал. Но се намери „мъдро“ разрешение на проблема - бе назначен трети заместник-министър, отговарящ пряко за Реформата. След този акт „реформата“, подготвяна от администраторите в културата за сърцевината на културния сектор, т.е. за творците, се замъгли и еволюира в добре пазена тайна. Какво реално предстоеше в областта на сценичните изкуства, беше една мъчителна догадка. Изневиделица се появи проект за постановление на Министерски съвет за реформа, който съвсем естествено предизвика смут и безпокойство в сектора на сценичните изкуства. Творците се обединяваха бързо ту в протестни декларации, достигнали десетина, ту в отворени писма на отделни сценични институти и отделни творци към премиер или министри, определящи в момента битността на един или друг субект в областта на сценичните изкуства. Вместо да осъзнае липсата на аналитично и експертно покритие на мотивите си в постановлението, Министерство на културата не отстъпи. Постановлението стана факт. Българската култура не трябва да забравя тези мотиви, с които част от институтите се окрупняват, а други се заличават. Особено коварно е въвеждането на делегирани бюджети. В практиката на делегирания бюджет има формула. За разлика от настоящото постановление, в което е предложено съотношение, а не формула. Тежестта на приходите от билети ще бъде 65%, но колко от сценичните организации ще издържат на това съотношение – разбира се, анализ липсва. Делегираните бюджети са вдъхновени от примера на общинските театри в София, но както знаем, като обем реалната и потенциална аудитория не може да се сравни с градове с десеткратно по-малко население. От което не следва, че не трябва да се прилага конституционното право на българските граждани за равен достъп до култура. Пропагандираният финансов механизъм - делегиран бюджет или отвързване ръцете на театралните директори, който трябва да замести досегашното преминаване на всеки разход и приход през СЕБРА (единната система за бюджетни разплащания), ще бъде от полза за малка част национални институти и някои столични институции. А другите? Този нов подход трябваше да бъде въведен пилотно, да се анализират положителните и отрицателните ефекти от делегирания бюджет в няколко института първоначално. Окрупняването на институти, сливането им и образуването на мегаструктури в близкото минало не доведе до желания резултат и днес за всички вече е ясно, че създадените по този начин преди десетилетие оперно-филхармонични дружества са ни риба, ни рак и не направиха очакваните икономии, а качеството на продукцията им никой не се осмели да коментира публично. Тази порочна практика от миналото не се отчита и пак се предлага сливане, окрупняване. Може би защото това е най-лесният, кратък и безболезнен за Министерство на културата начин не да затвори определени сценични институти веднага, а да ги остави да агонизират и сами да се самозакрият.
Всички мотиви за реформата са на база на социологически изследвания, които на всичко отгоре не са достъпни за обществеността в своята цялост. В публичното пространство се предоставят само удобни на администрацията фрагменти от тях. Защо? Нали и за тези социологически изследвания са изразходвани средства на българските данъкоплатци? Не бива да се забравя изконното правило за ефективност и ефикасност в публичния сектор - разходването на публичните средства да се осъществява при пълна прозрачност.
„Културата излиза на пазара“, любимият рефрен на Вежди Рашидов, министър на културата, описващ цялата му дълбочина, анализ и познания в областта на културата, е другият мотив за реформата. За сведение на министъра световната, а още по-важно, европейската практика показва най-голямо насищане на пазарни и непазарни дефекти именно в областта на културата. Това на практика означава, че културата и изкуствата нямат необходимата ефективност и ефикасност да оцелеят на свободния пазар. Какво показва практиката в европейските страни? Държавата чрез национална стратегия за културата и прецизни подсекторни културни политики подпомага тези части от културния сектор, които са най-уязвими. В прилаганите дългосрочни стратегии в европейските държави бюджетното финансиране (също както в България то навсякъде е оскъдно, ние не правим изключение!) се допълва с цялостна система от прилагане на алтернативни финансови инструменти, които най-често са изградени на пазарен принцип. Пазарните и непазарните дефекти се наблюдават най-вече в областта на сценичните изкуства. Ще спомена само един ярко набиващ се, а и при този министър задълбочаващ се непазарен дефект в областта на културата - липсата на Национална стратегия за култура. При това се тръгва към реформа в най-чувствителната зона от културния сектор - сценичните изкуства, без да има цялостен поглед, визия, стратегия. За какво ни е примерът на еропейските държави, ние ще управляваме културата и ще правим реформи на око, ден за ден. Просто „Културата излиза на пазара“ и толкова. Това е нашата стратегия. България може да направи световен принос в теорията на икономиката на културата по отношение на пазарните и непазарни дефекти в областта на сценичните изкуства.
................
Къде е културната политика в областта на недържавния (частен и неправителствен) сектор в сценичните изкуства? Няма я, тя просто не съществува, а още по-лошото е, че не се и предвижда в близко бъдеще.
Това, което трябва да се случи в областта на сценичните изкуства в частност и в културата като цяло, е, първо, изготвяне на Стратегия за развитие на българската култура, която да има добре интегрирана финансова рамка, в която се допълват бюджетно, алтернативно - пазарно и квазипазарно, частно и европейско финансиране. Това трябва да се случи задължително след нарочно проведени публични дискусии-форуми за всеки отделен подсектор на културата, след прозрачни, с достатъчно голяма задълбоченост и прецизност анализи. Законодателната база, съпътстваща тази стратегия, е от особено значение за успешното й прилагане в практиката. Необходимо е да се идентифицират всички неработещи законодателни текстове, в момента възпрепятстващи функционирането на културните организации, най-вече по линия на разписани текстове, създаващи възможност за въвеждане на алтернативни източници, но никога не заработили за целите на културата.
Създаването на Закон за сценичните изкуства обаче трябва да следва същите по-горе споменати принципи на публичност и прозрачност, а не изработването му да бъде отдавано на частна консултантска компания..."
Page updated
Google Sites
Report abuse