КОНКУРС ЗА НОВА ПИЕСА НА НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЪРВО ИЗДАНИЕ

Дата на публикуване: Feb 22, 2017 4:45:23 PM

Победител

Йоана Мирчева

Номинирани автори

Владо Трифонов – „Играч“

Георги Тенев – „Роден край“

Иван Димитров – „Пиеса за телевизора“

Йоана Мирчева – „Изход“

Нели Лишковска – „72“

Петя Башева – „Аз, Змеят“

(По регламент имената на останалите

участници в конкурса не се обявяват.)

Жури

Проф. Виолета Дечева, д. н. (председател)

Членове

Гл. ас. д-р Георги Гочев

Проф. Михаил Неделчев

Доц. Пламен Дойнов, д. н.

Доц. д-р Светла Христова

Доц. Снежина Петрова

Проф. д-р Христо Тодоров

ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ПИЕСИ

20.02.2017

Откриване на Лабораторията

и лекция на Боян Папазов

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Уважаеми гости, скъпи колеги, радвам се да ви приветствам с добре дошли на откриването на първата Лаборатория за писане на пиеси в рамките на първия конкурс за нова пиеса на Нов български университет на тема Справедливостта. За наша голяма изненада, получихме 85 пиеси. Според регламента на конкурса, журито в състав: проф. Михаил Неделчев, проф. Христо Тодоров, който се извинява, че не може да дойде, защото е болен, доц. Снежина Петрова, която също, за съжаление, не може да е сред нас - детето й е болно, доц. Пламен Дойнов, гл. ас. Георги Гочев и моя милост, номинирахме шестима от участниците в тазгодишния конкурс за участие във втората му фаза. Ние сме първия конкурс, който има такава втора фаза - Лаборатория, и затова е редно да кажа няколко думи по този въпрос. Идеята е, номинираните в първата фаза на конкурса да работят върху своите пиеси със знаменито - значително име, в драматургията. Тази година откриваме Лабораторията с водещ Боян Папазов. Щастлива съм да му благодаря - от името на нашето жури и от името на нашия университет, че прие да я води. Номинираните автори ще имат възможност, в рамките на една седмица, да работят заедно с него върху своите текстове. Искам да уточня, че това не е курс за творческо писане, нито е курс по писане на пиеси, то е именно лаборатория, в която хората изпробват своите идеи, своите предложения, мисленето си за театър, за драматургия - работят заедно, имат среда, нещо, което според мен липсва в българския театър в момента. Конкурсът тази година е на тема Справедливостта и основният критерий за нас беше, постъпилите пиеси да предлагат неочаквана гледна точка към тази тема, да имат интересни герои и сюжети. Кои са номинираните шест първи участници в нашата Лаборатория? Те са пред вас. Ще ги изброя по азбучен ред: Владо Трифонов (с пиесата "Играч"), Георги Тенев ("Роден край"), Иван Димитров ("Пиеса за телевизора"), Йоана Мирчева ("Изход"), Нели Лишковска ("72") и Петя Башева ("Аз, Змеят"). Благодаря на участниците и ще ги помоля да се представят с по няколко думи. Заповядайте. 

ВЛАДО ТРИФОНОВ: Дълго време се занимавах с театрална, телевизионна и кинокритика. Голяма част от пътя ми е свързан с документалното кино. Преподавах известно време в чужбина - три години. Иначе съм действащ журналист, работещ в момента на свободна практика. 

ЙОАНА МИРЧЕВА: Здравейте и от мен. Аз пиша кратки разкази и сценарии за телевизия. В театъра пиесата "Изход" е мой първи по-голям опит да разгърна едно сценично произведение. Затова съм повече от щастлива, че мога да работя върху него в тази Лаборатория. Очаквам с нетърпение тази седмица. Благодаря.

ГЕОРГИ ТЕНЕВ: Добър ден. Занимавам се с писане на текстове за театър от 93-та година. Пиесата "Роден край" е работена през последните няколко години, но окончателния си вид доби в края на миналата.

ИВАН ДИМИТРОВ: Занимавам се с писане. Досега съм публикувал пет книги с поезия, проза, драматургия - включително два романа и един сборник с разкази. Като драматург съм натрупал едно количество текстове - над десет. Имам две пиеси, които са поставени - едната е поставена два пъти. Всъщност като драматург за пръв път бях поставен в Ню Йорк в един малък театър на Оф-оф Бродуей. Пиесата, с която участвам тук, е всъщност ръкопис. Тя е незавършена, т.е. сюжетът е завършен, но има да се работи по нея. От известно време си оставям пиесите незавършени - недоредактирани, защото знам, че ако те се поставят, трябва да се върна към тях и да дописвам. Така си оставям вратички, иначе ми е по-трудно.

НЕЛИ ЛИШКОВСКА: Добър ден. Аз съм автор на романи и разкази. Когато имам някаква идея, която не може да придобие формата на роман или разказ, правя от нея пиеса. През 2013 издадох сборник с драми, в който включих само осем от пиесите, които имам. Пиесата "72" беше провокирана от конкретен случай. Преди вече три години, доколкото мога да си спомня, беше написана за няколко часа. След това трябваше да отлежи известно време, и когато видях съобщението в пресата за този конкурс, седнах и тя придоби окончателния си вид. Благодаря.

ПЕТЯ БАШЕВА: Здравейте. За мен е чест, че се намирам в Лабораторията за писане на пиеси. Завършила съм НАТФИЗ, занимавам се с писане на пиеси, киносценарии и театрална критика. Благодаря.

В. Дечева, Б. Папазов, В. Трифонов, Й. Мирчева,

Г. Тенев, И. Димитров, Н. Лишковска и П. Башева

Снимки: T-now

ВИОЛЕТА ДЕЧЕВА: Много ви благодаря. Дойде моментът, в който трябва да представя водещия на нашата Лаборатория. Обикновено казвам, че той няма нужда от специално представяне. Боян Папазов е име, без което не можем да мислим българския театър и драматургия в последния половин век. И все пак нека да кажа няколко думи: драматург, киносценарист - автор на сценариите на едни от най-гледаните, известни и добри български филми като "Всичко е любов", "Дом за нежни души", "Една жена на 33", "Моето мъничко нищо". Автор на том с пиеси, сред които "Надежда сляпата", "Бая си на бълхите", "Продавате ли демони", "Бяс", Бясна, кривогледа, лакома". "Любовен бестиарий" е последната - няма да изброявам всичките. Боян Папазов е завършил кинодраматургия, режисура, бил е преподавател по кинодраматургия известно време, също така - драматург на свободна практика, депутат във Великото народно събрание - няма да изброявам всичките му обществени изяви, защото не искам да го притеснявам. Знам, че точно това правя в момента. Благодаря ви, че сте тук, казвам "на добър час" на Лабораторията и давам думата на Боян Папазов. Бояне, заповядай.

Боян Папазов

БОЯН ПАПАЗОВ: В началото ще кажа по няколко думи за текстовете на колегите, които са номинирани, без да споменавам имената им, но всеки от тях ще разбере за кого става дума. 1.) Легендата за змея - хубаво е авторката да реши на какъв български ще бъде написана тя. Дали това ще бъдат идилиите на Петко Тодоров, дали прекрасният език в приказките на Ангел Каралийчев - надявам се да сте ги чели на децата си, или пък, примерно, на някой от родопските говори. Сещам се за Константин Канев от село Момчиловци. Той е написал най-хубавата селищна монография в България. Беше свещеник. В средата на 80-те години с Малина Петрова нямахме възможност да направим документален филм за него и продадохме образа на Людмил Христов, който е шеф на киното тук в Университета. И той направи във ВИТИЗ дипломния си филм за този изключителен човек. Понеже става дума за Момчиловци, Ненчо Илчев, артистът от Военния театър, е родом оттам. Помолете го да ви направи демонстрация на говора - нищо няма да разберете. Но е хубаво, ако историята ще бъде в Родопите, да се работи с местния говор. Лично аз го изучавах четири години. 2.) Пиесата за затвора за малолетни престъпници. Героинята, която бива убита във втората сцена - Мария, в момента е образ-знак, а бидейки образ-знак, вие не очаквайте от зрителя да съчувства, т.е. ако остане в този вид, тя трябва да е пласирана като толкова ярък образ, че ние по някакъв начин да тъгуваме за това момиче, убито още във втората сцена. През следващите дни ще говорим за това нещо, но сега давам елементарен пример: в американските народни приказки, каквито представляват каубойските филми (смее се), знаете, че героят винаги е от готин по-готин и го пречукват накрая, т.е. това е елементарната схема и затова на нас ни е мъчно, примерно, за Буч Касиди и Сънданс Кид. В тази посока ще говорим с авторката. Освен това изход има и аз ще използвам в своя защита Шекспир през следващите дни. 3.) Пиесата за транзитната зона на едно летище е написана почти като ребус. Два пъти я четох, без да разбера напълно фабулата - признавам си го. Предстои ми трети път да чета. Имах един важен за мен уточняващ въпрос към автора. Много е странна. Не знам дали е писана, за да я разбере човек, или наистина е ребус. 4.) За TV фарса - сатиричната пиеса, която имаме - мога да кажа следното: до 1990 г. в нашия дом нямаше телевизор. С жена ми искахме дъщерите ни да израснат с книгите. Има един американски социолог Паркер, който още в началото на 60-те години пише, че телевизията е правителството във вашия дом. Е, ние това правителство не го искахме в дома си - искахме децата да растат по друг начин и мисля, че това упражнение имаше смисъл. Телевизор се появи 90-та година, когато започнаха да стават едни неща и искахме да гледаме. По-нататък една царствена персона изкара четиригодишен курс по усъвършенстване на българския език и ние с жена ми по някакъв начин го изтърпяхме, дори се смеехме на горубленския говор, който присъстваше. Вероятно знаете, че цялата прислуга във Врана е била селяни и селянки от Горубляне. Така че г-н Сакскобургготски и сестра му нямат никаква вина за това, че техният български език е онзи език - онзи говор. Обаче после се получи така, че говорът се прехвърли към град Банкя - появи се най-дебелият гол-майстор в света (смях). И когато той беше инсталиран като министър-председател, ние вече не издържахме - телевизорът беше занесен в заложната къща и в момента отново сме лишени от телевизия. Така че разговорът с автора ще бъде много интересен, но аз ще подходя от научна гледна точка: дали човекът, който гледа телевизия, иска да развива маймунското си полукълбо или аналитичното. Това е сериозният разговор. 5.) Има един текст, който съм определил като "геополитически фарс". Това е много дързък опит на автора да си направи гаргара с всичко, свързано с Великите сили. Но там се иска още, защото, мисля си, какво ли би станало с нашата държавица, ако американските чукундури и руските чукундури се разберат помежду си. Тогава те ще търгуват с нашите малки държавици, без въобще да се замислят. Дълбоко съм убеден, че Виетнам едно време беше изтъргуван срещу Чили. И това върви по някакъв начин непрекъснато. Много неща ще говоря с автора - подготвил съм си някакви бележки. Това е текст, който е абсурд да види у нас бял свят, но упражнението си струва. И ако на автора му прави кеф, е хубаво да го довърши. 6.) И накрая един текст, в който става дума за бежанци. Той според мен е затворен в рамките на България, като въобще не се интересува от това какво става по света - какъв е обществено-политическия фон. Примерно, аз имам мое си питане: след като Тони Блеър призна, че е излъгал за химическите оръжия в Ирак, защо двамата с Джордж Буш не са изправени пред Международния съд в Хага? В момента в Източна Африка - така нареченият Източен рог, вече трета година има суша и стадата са почнали, заедно с номадите, да се придвижват към онези райони, където има вода. Нарочно го подчертавам, защото ще говоря за нещо по-генерално. Очаква се двайсет милиона да дойдат към водата и храната, т.е. това нещо не може да бъде спряно. Така нареченото Велико преселение на народите е свързано с една суша, която продължава 3 - 4 века в Централна Азия. (Чел съм го при Лев Гумильов. Анна Ахматова и Николай Гумильов имат такъв син, който е изумителен учен. У нас са преведени неговите книги за хуните.) Та, Гумильов казва, че тогава стадата тръгват на запад. Вие се досещате, че когато месото и млекото тръгнат на запад към водите около каспийския регион, хората няма да чакат, ще тръгнат след тях. И затова Херодот пише на едно място: границите на държавата стават ясни, когато се настанят стадата. Колко е простичко и очевидно. Според мен тази авторка би трябвало да има предвид всичко това.

Лабораторията беше уважена и от известните театроведи:

Никола Вандов (член на журито в конкурса за комедия на Сатиричния театър)

Богдана Костуркова (член на журито в конкурса за пиеса на Театър "София")

ЛЕКЦИЯТА НА БОЯН ПАПАЗОВ

I. Ползата от гинекологията в моя живот

     В течение на 10-15 години баща ми беше един от двамата най-добри гинеколози в България. Той беше шеф на Института по акушерство и гинекология (сега болница "Света София"), национален консултант и т.н. Същевременно имаше огромна частна практика и вкъщи имаше чакалня. Там съм виждал Блага Димитрова, Свобода Бъчварова, Бинка Желязкова, певиците Катя Попова и Юлия Винер (позволявам си да спомена имената им, защото това са жени, които са починали). Артистките бяха огромно количество. И тъй като баща ми не беше типичен лекар - той имаше интереси в литературата, а хобито му беше изобразителното изкуство - ние получавахме билети за всяка премиера в София. "Травиата" е първото нещо, на което са ме завели. Бил съм първо отделение или малко преди това. Следват много премиери и оттам идва любовта ми към театъра, която е по-голяма, отколкото към киното. Константин Павлов много хубаво казваше: "Киното е маймунско изкуство". Това е във връзка и с телевизията (смее се). Каква беше ползата от гинекологията? Тя беше в това, че когато написах първия си сценарий (като студент - втора за трета година) и в Киноцентъра почуках на вратата, на която пишеше "Сценарна редакция", се озовах срещу една жена, която бях виждал в чакалнята на баща ми (смее се), и знаех, че е Свобода Бъчварова. Казах й: добър ден, аз съм синът на еди-кой си, написал съм сценарий и го нося. И така Валери Петров се оказа мой редактор. Между другото, Валери Петров, заедно с Банчо Банов и Милчо Радев, са хората от литературата, които са били студенти на баща ми. Той трийсет години е преподавал своите "мирогледи", както се изразяваше, в Медицинската академия. Оттогава е моята изключителна връзка с Валери Петров. Имаше периоди в живота ми, когато той се отнасяше към мен като към свой син и много ми помагаше. За този сценарий трябваше да дебютира Иван Терзиев, но 68-ма година се случиха едни неща в Чехословакия и беше почистен сценарният отдел, при което този сценарий замина. Валери казваше, че е щяло да се получи филм като тези, които се правеха тогава в Чехия, защото моят герой не знаеше какво иска, но знаеше какво не иска. Такова ми беше мисленето тогава. И за Бинка Желязкова бих говорил, но сега не му е тук мястото. Тя беше изумителен човек. Аз съм едно говедо, защото тя щеше да направи последния си филм по една моя новела, която не можа да види бял свят преди 90-та година, но понеже в един момент ми каза: Бояне, вече нямам енергия да построя такива кадри, каквито имам в "Привързаният балон", и понеже аз съм буквалист, го възприех буквално, макар че моята история беше камерна. Дадох историята на една млада режисьорка и от тая история не излезе нищо. Имаме само едно заглавие на филм. Така че затова съм говедо.

Ако яркото гинекологично начало на Лекцията ви е впечатлило,

можете да чуете продължението й на този нет адрес:

https://www.youtube.com/watch?v=eRyE7Nwr3iw