ТЕАТРАЛЕН АЛМАНАХ "ГЕСТУС" ЗА АБСУРДИТЕ НА РЕФОРМАТА

Дата на публикуване: Mar 21, 2012 1:25:32 PM

(подготвен за печат през 2011 г., излиза в началото на 2012 г.)

Известни театрали изследват проблемите на българския театър през последните 20 години. Понеже изданието не е достъпно в интернет, ще цитираме основни мнения, които засягат реформата. Надяваме се, че този път реформаторите ще се стреснат. Пред себе си те вече имат стена от авторитетни негативни мнения, която трудно ще успеят да прескочат и да продължат напред с присъщото си лекомислие. Нашият съвет към реформаторите е: върнете се назад, поправете щетите, които причинихте през последните две години, и тръгнете в правилната посока. Вече не е необходимо да имате ясновидски способности, за да уцелите вярната посока - по-компетентните от вас са ви сложили ясни и ярки пътеводни знаци.

Съставител на сборника е Кристина Тошева

Редакционен съвет: доц. Кристина Тошева, проф. Маргарита Младенова, Александър Жеков, проф. Георги Каприев, Весела Груева, Веселина Гюлева (дежурен редактор), Кремена Бабачева и Явор Койнаков

Театрален алманах "Гестус" 2011 е издание на Фондация „Идея за театър“

МНЕНИЯ ЗА ТЕАТРАЛНАТА РЕФОРМА

(из интервюто на Веселина Гюлева с Атанас Попдимитров)

АТАНАС ПОПДИМИТРОВ (директор на Драматично-куклен театър - Враца, председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата - БАРОК): На пръв поглед сега нещата са променени, защото имаме възможност сами да заработваме средствата, с които разполагаме, но това също е измамно, защото не можеш да планираш дейност поради неяснотата с какъв точно бюджет ще разполагаш.

ВЕСЕЛИНА ГЮЛЕВА: Това са така наречените делегирани бюджети.

АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Да, така наречените. Те са опит за някакъв тип пазарно поведение в абсолютно затворена бюджетна ситуация, защото сме си бюджетни организации.

ВЕСЕЛИНА ГЮЛЕВА: И показател за оценка е само броят закупени билети.

АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: За съжаление единственият показател е брой продадени билети, както го наричат - зрител със закупен билет. Фаталното е, че изчисленията се правят за изминал етап. През първото тримесечие имаш някакъв спуснат план и чак в средата на второто тримесечие се изчисляват постигнатите резултати и на тази база се отпуска някаква субсидия. В това време се работи вече за следващото тримесечие и не може да се направи никаква прогноза и да се планира дългосрочно дейността. Изобщо не става и дума, че случайни и елементарни ситуации могат да се окажат фатални за доста културни институции. Например какво става, ако се обяви грипна епидемия и ваканция? Какво става тогава с куклените театри, с драматичните, с музикалните формации, които имат планирани образователни програми? Просто, когато се обявява епидемия, всички институти спират да работят. Това означава, че не можеш да заработиш дори заплатите на хората (...) Предложеният проект за закон от МК беше шумно отблъснат от цялата културна общност, защото е чудовищно централизиран и всичко зависи от министъра. Той може да създава и ликвидира структури, да ги манипулира и да ги поставя в зависимост от моментната конюнктура. Не искам да критикувам никого, но трябва да е ясно, че приказките колко прекрасно върви всичко, колко са щастливи зрителите и изпълнителите, е крайно време да престанат да се повтарят по националните медии от тези, на които това е удобно, а просто да се погледне трезво. В една обедняваща  и намаляваща физически държава с тотално пропадащи културни и интелектуални стойности трябва да се знае, че не са щастливи нито творците, нито зрителите (...) Не е най-страшно, че се свива обемът на заплащането, а че в реформата няма изисквания за качеството на продукцията, за художествената страна. Напротив, тя буквално тласка към комерсиализация, и то максимална, до краен предел. А при културната ситуация в държавата това не предполага създаването на високо художествени продукти, напротив - допуска по-развлекателни, по-занимателни проекти, които биха били привлекателни за снижения зрителски вкус, оформен от електронни и печатни медии, дори от популярни колеги артисти (...) Дават ни за пример Европа, а някои от идеолозите на реформата реално нямат представа как стоят нещата в чужбина. Непрекъснато ни се говори колко частни театри има в Гърция или колко държавни опери има в Италия, а примерите издават само непознаване на системата. Всеки, който си позволява да твърди, че там държавата се е отдръпнала, просто лъже. Там държавата подкрепя 100 % частните формации чрез държавните, общинските и европейските фондове и (собствените) приходи са просто черешката на сладоледа... (А тук) след като имаш определени 10 милиона от държавния бюджет, как можеш да кажеш: "работете и колкото повече изкарате, парите са си за вас"? Ами ако изкараме 20 милиона?...

ВЕСЕЛИНА ГЮЛЕВА: Някои директори казват, че се спасяват чрез турнета. Вярвате ли в такава възможност?

АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Не вярвам, че можеш да спечелиш от турне. В момента начинът е само един. Хващаш една "мечка" от колегите, които не слизат от хумористичните телевизионни предавания, и без значение каква е художествената стойност на продукта, тръгваш из страната и показваш "мечката".

(из интервюто на Веселина Гюлева с проф. Маргарита Младенова)

МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА: ... Вторият удар върху "Сфумато" нанесе последната реформа, която влезе в сила от началото на 2010 г. Никак не съм против да има количествено измерване на труда на даден театър, защото не е естествено да няма значение какви програми правиш, с какво кандидатстваш, какви бюджети осигуряваш, какви са ти намеренията, т.е. да няма никакъв контрол на изхода. Всички европейски системи и механизми допускат, предвиждат и прилагат контрол. Само че този чисто количествен подход, до който се сведе реформата и с който тя приключи - дотацията, т.е. помощта от страна на държавата да се формира единствено и само на базата на продаден билет, го няма никъде по света. Това е половината от работата и можеше да не е толкова пагубно, ако имаше някакви индикации за качество, за специфика, ако имаше значение къде е ситуиран съответният театър - в кой град, какво трябва там за културното развитие, каква е ролята на този театър и т.н. Е, добре, ама казват, че това били субективни показатели. Има обективни показатели за качество - броят рецензии, отзивите, участията във фестивали и форуми, участието в международни проекти, номинациите, наградите и т.н. Символично ги има тези неща, но те нямат реално отражение върху бюджета. Не се ли направи всичко това, не се ли разработи следващата стъпка на реформата, а се опасявам, че много хора в Министерството я мислят за завършена, всичко ще спре, ще блокира. На тази тема водим страшно много дискусии. Колкото пъти се съберем, толкова пъти става дума, че реформата не може да се смята за завършена, не може в тази система, в тази хавра, в която всички стоим и си броим зрителите от сутрин до вечер, да няма значение качеството на продукцията и единствената цел и смисъл на съществуването на театъра в тази държава да е колко зрители ще си купят билет. От това пада нивото на цялата продукция. Направо се търгува с лошия вкус на зрителите. И се прави явно. Ако всичко спре дотук и не се развие, ще се окаже, че България няма нужда от култура. И по този начин тя казва своето "не" на културата...

ВЕСЕЛИНА ГЮЛЕВА: Поколения ли трябва да преминат безметежно през забавния репертоар, за да усетят, че трябва и нещо друго?

МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА: Знам, че има метафизика и винаги ще има. Винаги ще има една група момчета и момичета, които ще се занимават с изкуство, ще го мислят другояче. Освен това няма начин този живот да не натрупва някакви скрити енергии и ожесточения към парите, към демона на парите и начина, по който парите в момента буквално дирижират живота, а всичко останало е фикция, функция на парите... Та има едни момчета и момичета - индигови, кристални, - които ще започнат отначало, ще имат нужда от изкуство, ще имат нужда от истински неща. И ще започнат да търсят връзките между човека и битието и да ги поставят на по-важно място от всички тези вихри и цикли, в които се върти уж цивилизованият ни живот. Изкуството не може да умре. В него е изходът. В това, което по генетичен път, по пътя на духовния ген се предава, и в пресищането от формулите, които движат днешното ни живеене - чалгата, страшните инерции, капаните на кредитите.

(из интервюто на Кристина Тошева с Лилия Абаджиева)

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: Това не е реформа. Това са едни безогледни акции, които унищожават естетическите и моралните ценности. Нещо повече. Това, което се случи с Варненския театър в деветдесетия му сезон - да му се отнеме автономията... Реформа нямаше. Имаше съкращения. През тези години държавата не е имала идея за културна политика. Процесите, които съпътстват т. нар. реформа, се отразяват изключително негативно на актьорите. Те живеят в страх, а това е вредно за самата същност на театралното изкуство. В деня на премиерата на "Фауст" във Варненския театър министърът на културата заплашваше актьорите от трупата с уволнение. Нашите държавници нямат адекватно отношение към процесите в сферата на културата. Никой не се замисля как и кога подрастващите в тези градове ще чуят на български език текстовете на класическата драматургия. Какъв вкус ще изградят у себе си и какви добродетели ще имат за пример без образците на световната култура?(...)

КРИСТИНА ТОШЕВА: Вашият театър разчита безспорно на дискомфорта на публиката. Той зарежда със страст. Но как се удържа на този избор при налагащите се хедонистични нагласи в театъра? Ще издържи ли "конкуренцията" на Вашата, условно казано, сюрреалистична театралност, на желанието за спокойно лайф стайл консумиране на театър като всяка друга увеселителна стока?

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: По начина, по който се руши професионалната етика, не виждам добра перспектива. В следващите години театърът ще стане любителски или полупрофесионален. Ще настъпи пълна подмяна на ценностите. Усещам го като разрушителна тенденция. Всичко се разпада. Главно на етично ниво.

(из интервюто на Кристина Тошева с проф. Атанас Атанасов)

КРИСТИНА ТОШЕВА: Намирате ли днешните опити за реформи в театъра, които Министерството на културата се опитва да осъществи, за надеждни от естетическа гледна точка? С какво бихте подобрили художествената работа в един театрален състав?

АТАНАС АТАНАСОВ: Опитите са проверка на възможностите. Стремежите - тестове за годност. Нито възможностите, нито годността на заемащите постове в МК в последните 20 години ми дават основание да открия или да твърдя, че съществува позитивна промяна. Институцията МК е безсилна дори тогава, когато демонстрира някакво желание за полезна дейност. Културата и образованието на всяка нация са инвестиция и резултатите от липсата на държавна политика в тези базисни за просперитета на човека области вече са налице. В случая мога да изразя единствено своето съжаление. Моите амбиции не са управленски. Те са по-скромни и за съжаление зависими от много външни фактори, но при достатъчно смелост, сила и вдъхновение ги осъществявам.