"ЛОВЦИ НА БИСЕРИ" ОТ Ж. БИЗЕ - МИСЛИ И МЕЧТИ НА РЕЖИСЬОРА

Дата на публикуване: Jun 15, 2015 1:8:3 PM

     В първата си постановка на „Ловци на бисери” от Ж. Бизе в Софийската опера през 1980 година бях пленен от екзотиката на сюжета, от невероятно странните отношения между героите, които често дешифрирах като (даже) мимолетни и архаични.

     Днес имам съвсем различен поглед и нов прочит на тази опера.

     В постановката си сега аз изграждам едно общество на хора, които са избягали от подлостите, предателствата и фалшивия морал. Те са избягали от всичко лошо, което днес ги заобикаля като морал (не влагам политически смисъл). Намерили са един пуст остров в океана и са се събрали и организирали в един колектив с живот близо и в природата. Боготворят слънцето и морето. Имат свой свещен принцип, вярност и любов. Това общество е честно и е враг на лъжата, фалшивия морал и изневярата.

     Самата чувственост на хората, техният интелект и темперамент са качества на съвременни герои. Героите на моята нова постановка на „Ловци на бисери” са хора като нас, те мислят и искат да живеят като всички нас, но са избрали именно това бягство от действителността, отишли са на този остров и живеят сред и от природата. Обичат, ревнуват, трудят се като наши съвременници. Защото това са вечните добродетели на човека – трудът, вярата и любовта, верността, взаимното доверие и честността.

     Чрез бягство от действителността те искат да осъществят своите мечти!

     Ще бъда щастлив, ако работата ми с тези прекрасни членове на колектива на Софийската опера и балет бъде реализирана.

     Специално искам да благодаря на академик Пламен Карталов, който ме покани и подаде колегиално ръка, за да поставя „Ловци на бисери”.

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ