БЛЕСТЯЩ СТАРТ НА "НОВ ТЕАТЪР" - НДК

Дата на публикуване: Mar 16, 2015 12:25:28 AM

Снимки: T-now

      Бойко Илиев има водеща роля в основаването и изграждането на "Нов театър" - НДК. Съоснователи са Александър Урумов, Димитър Стефанов и Цветан Николов. Проектът е подкрепен от директора на Националния дворец на културата Мирослав Боршош. Театърът беше открит на 09.03.2015 г. със спектакъла "Амадеус" (постановка - Бойко Илиев, участват: Георги Кадурин, Иван Юруков, Мариус Донкин и Мариана Миланова).

Интервю с Бойко Илиев (директор на театъра)

     - Ако го кажем така: основателят на първия частен театър в България основа нов частен театър, ще развеселим публиката. Неотдавна отпразнувахте 25-годишен юбилей на първата си рожба - Театър "Диалог". Какво се случва с него в момента, ще успеете ли да носите два театъра "под една мишница"?

     - Театър "Диалог" претърпя няколко модификации през годините. Беше създаден през 1988 - 1989 г. Процесът на създаване продължи една година, тъй като борбата, която проведохме с институциите в България, не беше лека. За да го регистрираме, трябваше да стигнем до Върховен съд, и чак на 4 януари 1990 г. - след преврата, той беше регистриран като кооперативен театър, като кооперация. Причината е, че Законът за театрите в България беше от 1949 г. и не е променян досега. Така че след доста митарства, сменяйки осем - девет зали (последна беше тази на КТ "Подкрепа" на площад "Гарибалди"), Театър "Диалог" акустира в следната модификация: тръгнах да правя копродукции основно с държавните театри, понеже вече нямах сили да продължавам да се боря със системата. И затова през следващите 8 - 9 години Театър "Диалог" съществуваше в сферата на копродукциите, като се играеше в театрите в София и провинцията. Направихме копродукция с Младежкия театър, с Театър "София", със "Сълза и смях", с Театър "199" и с много провинциални театри. Следващият етап, към който мина Театър "Диалог", беше създаването на Продуцентска къща "Евро Диалог" - 2006 г. Причината за това решение беше желанието ни да създаваме и филми. Те станаха приоритет: създадохме много документални и игрални филми. Продуцентска къща "Евро Диалог" продължава да работи и досега, продуцирайки филми - главно игрални, при които аз съм съпродуцент, заедно със сина ми Ники Илиев, който е и режисьор на вече три игрални филма, а аз на много документални и на няколко игрални - мои рожби на базата на театрални представления. Направих няколко такива опита като "Пеперудите са свободни", "Бродещи души" и т. н. Такава модификация претърпя Театър "Диалог". И понеже не исках да продължавам повече с идеята "Диалог", тъй като времето се промени и диалогизирането с публиката е различно, в момента създаваме нов театър. Аз съм един от основателите на този нов театър - не съм сам. Още трима души са с мен, които са в идеята на това създаване, така че не можех да си позволя да бъде отново "Диалог". Затова "Нов театър" - НДК, тъй като НДК стана в крайна сметка партньор в това начинание, предоставяйки ни тази зала - под наем, естествено, но в такъв - възможен наем, който да даде, надявам се, бъдеще на този театър, а не да бъде прекъснат бързо.

     - Кои са другите основатели на театъра?

     - Другите основатели са Александър Урумов - драматург, Димитър Стефанов - режисьор и Цветан Николов - също режисьор и актьор. Митко Стефанов е арт мениджър на театъра, Цветан Николов - мениджър, Александър Урумов - драматург. Това сме четиримата, които сме в основата на тази идея, и, разбира се, още доста приятели, някои спонсори. С тях успяхме вече да реализираме този проект като пространство. Надявам се в бъдещето, което ще е още по-трудно, съзнавам го много добре, да накараме този театър да заживее. А той заживява с публиката - публиката, която се надявам да ни посети. Затова и програмата ни е изключително разнообразна - стремим се всяка вечер да играем, да правим и нощни представления, и куклени спектакли за деца в събота и неделя. Идеята е това пространство да живее всеки ден, да няма почивен ден, за да може наистина да заработи активно.

     - Научихме, че билетите за първите представления са продадени седмици преди откриването на театъра.

Бойко Илиев в новата театрална зала

     - Има, разбира се, спектакли, които са по-посещавани, други - по-малко посещавани. Надявам се тенденцията да се засили по посока на посещаваните спектакли. Това зависи и от интереса на другите театрали към нас. Вече получаваме предложения - не само ние предлагаме - от определени трупи за съвместни проекти. Надявам се да се засилва този интерес от страна на актьори и режисьори, които биха искали да направят тук своите премиери, това да бъде мястото, където да се родят техните спектакли, за да можем да привлечем по-голям брой зрители. Стремежът ни е да не се затваряме в определени актьорски имена, а да участват и много млади актьори - и те участват в реализирането на мартенската програма, а също и в априлската, която готвим в момента. Ще поддържаме разнообразието и ще го засилваме дори, за да можем да се срещнем с по-голям брой зрители.

     - Количеството на спектаклите в мартенската програма е направо плашещо: седем премиери, постановките са 30, а представленията към 40. Ще продължи ли това изобилие от премиери?

     - Тази наситеност на премиери се получи, защото имаше готови представления, които не бяха имали своите премиери, и такива, които в момента се подготвят. Част от проектите се подготвят другаде. Разбира се, желанието ни през месеците, в които създавахме театъра, беше да се тръгне с нови заглавия и премиери, тъй като това привлича зрителя. Затова аз направих доста сериозни усилия в това отношение да привлека и актьори, и хора, които биха тръгнали с мен. Строейки сцената, ние се надпреварвахме със строителите, дебнехме техните почивки, за да може да се репетира. Беше изключително трудно, продължава да бъде изключително трудно и наситено. Хората са изтощени, но се надявам да издържат. В момента след двете детски представления вече репетират други актьори, които пък имат довечера нощно представление. Тук сцената не се оставя свободна дори за пет минути - не можем да си го позволим и не трябва да си го позволяваме. Налага се да се работи денонощно - в момента има нощни репетиции до два часа - за да може този театър да оцелее. Той няма субсидия. Знаем каква е театралната структура в България - тя не признава частния театър, въпреки конституцията, по никакъв начин не го подпомага, отгоре на всичко употребява така наречената нелоялна конкуренция, смъквайки цените на билетите с делегираните бюджети. Това е удар върху свободния творец, а такъв трябва да бъде всеки истински творец. Другите за мен са поставени в кавички. Следователно моите скромни усилия в двайсет и пет годишната борба за съществуването на свободния театър не се увенчават засега с успех, но вярвам, че може и да се пропука тази система, колкото и това да изглежда невъзможно. Човек, дето се казва, поддържа вяра в по-доброто. Сега сме доста притеснени - не ни се прощават нито наеми, нито режийни... Не, аз не протестирам против това, напротив, смятам, че така трябва да бъде. Трябва да сме притеснени, не бива да сме спокойни. Един човек, който се занимава с изкуство, не може да прави спокойно театър, както си позволяват държавните театри. В момента се бунтувам срещу някои държавни театри и техния начин на работа, защото си позволяват да нямат краен час на репетициите. Аз репетирам с актьори, които работят и в Народния театър, и в Младежкия, и в Малък градски, и къде ли не. Понякога актьорът идва и казва: аз не знам крайния час на репетицията там. Тоест някои театрални организатори и директори си позволяват да работят по социалистически, въпреки двайсет и пет годишния преход, да правят каквото си искат, без да ценят времето на хората, без да ценят техния труд. Това спъва работата на човека, който иска да се раздаде и да работи активно. В това отношение създаването на "Нов театър" е част от идеята за свободния театър въобще, театър, който би трябвало да съществува в България, след като тя се опитва да направи преход към една по-демократична структура на живеене и на работа. Продължава да стои доста категорично тоталитарният механизъм, както беше преди 10-ти ноември 1989 г., в театрите. Промяна засега почти не виждам. Затова и създаването на "Нов театър-НДК" е част от идеята за създаване на свободен театър.

     - Споменахме, че количеството на спектаклите е плашещо. Качеството на постановките също ли ще бъде плашещо?

     - Плашещо? Никого не искаме да плашим. Искаме качеството да е добро. Добро, според нашите представи за добро, а те са традиционни. Опираме се на традиционните ценности, които цивилизацията в човешкото си развитие е създала. И на това аз много държа, макар че се опитват да ме подиграват в разни писания. Не ме засяга. Мисля, че в крайна сметка животът ни е доста кратък, за да си позволяваме да девалвираме човешките ценности. И затова съм нарекъл този театър - да търси своето човеколюбиво лице. Тоест нещата, които се случват тук като постановки, като послания, като влизане в публиката, да носят усещането за вяра в този наш живот, а не да търсим безнадеждността, да търсим грозното, лошото и да се опияняваме от това, и да се смятаме за големи творци. Този вид ексхибиционизъм ми е чужд. Нормално е с годините човек да отхвърля от себе си своите залитания. Всеки ги прави по някакъв начин, и аз съм ги правил. Но все по-малко си позволявам да правя такива залитания, затова се опитвам да се опра на традиционните ценности - на човеколюбиви, хуманистични ценности, които правят хората човеци. И затова правим селекция, която отхвърля определени текстове, защото в крайна сметка драматургията е в основата на един театър. Така че, ние не си позволяваме да представяме спектакли...

     - С негативни послания.

     - С негативни... провокирайки скандала, търсейки скандала самоцелно, което много често се случва в българския театър. Опитваме се да направим такава селекция, която да отговаря на тези наши желания. Естествено е, че няма да се получи веднага, това е просто желание. Надяваме се театърът постепенно да заработи активно и да ставаме все по-взискателни към себе си и към другите, за да може, наистина, и качеството да се повишава, и да бъдем адекватни на политиката, която се опитваме да провеждаме.

     - Ще успее ли да се разгърне нощният театър в тази ценностна координатна система, няма ли да заложите на някаква по-различна естетика в късните (или ранните) часове на нощта?

     - Нощният театър, да, може да си позволи малко по-голямо разкрепостяване. Знаем, в тези часове на деня, преминавайки в нощта, човек е по-отворен към други неща. Играли са мои спектакли и в 22 часа на различни фестивали. Присъствал съм на фестивали в Авиньон и Единбург, където и в два часа през нощта са представяни спектакли. Е, тогава и по друг начин е отворена публиката, и съответно и актьорът се отваря по друг начин и може да се навлезе в по-други води, в по-провокативни води, без, разбира се, да се изпада пак в някакви самоцелни демонстрации, което не бих искал да се допуска. Повече музика да съществува в тези нощни спектакли. Затова ще представяме и части от мюзикъли, танцов театър, тоест неща, които са извън традиционния театър и които една вече нощна публика би възприела с голяма лекота и желание.

     - Последен въпрос: ще създадете ли трупа или ще продължите само с екип?

     - Не, никаква трупа няма да създаваме. Това също е част от политиката на този театър. Тоест аз съм против създаването на всякакви трупи. Актьорът трябва да остане свободен. Той трябва да се доказва всяка вечер. Няма нужда публиката да гледа едни и същи актьори, защото те били в този или онзи театър на щат. Ако иска да гледа някого, тя отива и си купува билети. Това също е част от борбата ми в момента. И аз съм създавал трупа през годините, но то е защото това беше единствения начин да се работи. Театър "Диалог" беше трупа, тъй като идеята беше да се сринат определени идиологеми и да се говори искрено и честно за проблемите. Тогава трябваше да се съберат хора, които бяха готови да си счупят главите и да тръгнат. Затова продавахме билети в градинката пред "Кристал" - сменяхме се през два часа, строяхме си декора... но това беше друга идея. Сега времето е различно. Онзи политически момент вече не съществува и затова театърът трябва да се преструктурира, да бъде адекватен на времето. А то е доста хаотично и това е причината да се обърнем към ценностите, които липсват днес. Търсим адекватни за тази драматургия актьори, за това, което искаме да постигнем като сценично въздействие. Така че ще правим и кастинги в бъдеще. Това е според мен пътят, за да може на преден план да излезе творението, спектакълът, а не обслужването на дадени актьори, защото те били на щат в театъра. Аз съм се сблъсквал години наред с този проблем в различните театри, в които съм поставял. В Музикалния театър успяхме да разчупим тази затвореност, правейки кастинги. За съжаление това все още не работи добре в България и трябват сериозни усилия, за да може да се разкрепости по някакъв начин затвореността на системата. Нашето желание е да помогнем, ако можем, с нашия малък театър в тази посока.

Интервюто взеха Веско Коев и Любка Коева