РЕФОРМАТА НА ВЕЖДИ РАШИДОВ КОЛАБИРА !

Дата на публикуване: Sep 16, 2015 10:30:4 PM

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА

     Реформата на Вежди Рашидов в сценичните изкуства след пет години съблазнителни кючеци с властта и медиите капитулира в Постановление №192 от 23 юли. Какво накара Министерство на културата да промени напълно правилата на играта в средата на годината? Макар и предходните разпоредби от януари 2015 да бяха достатъчно объркани, то последното Постановление за съжаление показва едно – предателство към цялото съсловие и пълно подчинение на политическата конюнктура, която дълбоко не се интересува ще има ли България театри, опери, филхармонии.

     Сюжетът, разиграл се около последните промени, е достоен за колумбийска сапунка, в която Министерство на културата е в ролята на озлочестената камериерка, а Министерство на финансите – на отегчен до смърт от хленченията й господар. Трябва да признаем, че и най-търпеливите почитатели на театъра и музиката се отегчиха от неясните послания и обърканите обяснения на участващите в реформата. Едно от най-големите, обаче, чудеса на тази реформа е, че тя се оказа неръкотворна. Никой нито я е създавал, нито я е родил, а сега пък вече и никой не я харесва. Цяло чудо си е това!

     Въпреки че знаем, че г-н министърът няма да може да формулира и един абзац от нея, то с това не пада отговорността му към действията и бездействата на МК през последните пет години, довели до съкрушителното признание чрез последното Постановление, че реформата е пълен провал от самото начало. По-важното е, че това се знаеше и се казваше, но шумно и агресивно се заглушаваше от защитниците й, които поради политическата си коректност към властта се мултиплицираха по всички медии. Не бива да се лъжем, но част от тях се облагодетелстваха временно от озлочестената реформа, иначе защо ще е целият този медиен зор. Защо обаче временно, ще попитате. Защото капаните в реформата на Вежди Рашидов бяха заложени от самото начало. Въпросът е защо точно сега щракнаха, предизборно? Защото от МК се надяваха да запушат отново дупките в бюджета, произтичащи от условията на реформата, но този път „отегченият господар“ с досада отпъди „мухата“, наречена култура. Новото Постановление обрича на смърт първо най-слабите, но и отличниците през годината, а после по веригата и останалите. Защо това не интересува никого вече? Защото за последните пет години Вежди Рашидов и приближените му успяха да внушат, че творците в България са хленчещи, просещи и мързеливи хора, които не могат да си изкарват парите и тежат на плещите на целия беден и нещастен народ. Не само – с десетките промени на правилата през последните години цялото съсловие така се обърка от сметки, че съм убедена, че то вече не съзнава как ще е принудено съвсем само да сложи въжето на шията си и да го отпишат като „самоубило се“, а Министерство на културата, като един Пилат Понтийски ще си умие ръцете невинно. Дивашкото говорене, че културата трябва да иде на пазара, т.е. да се влее заедно с месокомбинатите и зеленчукопроизводителите в пазарната икономика, го кажете на един германец, англичанин, французин, даже и американец, и съм убедена, че ще им зеят устите пред чистия блясък на нашата простотия.

     И така: През лятото на 2015 вече се знаеше, че не стигат едни 10 милиона от бюджета на МК за сценични изкуства, при все, че последното им тогава правило от началото на тази година уж предвиждаше отново светло бъдеще и справедливост за всички. Не вярвайте на обясненията на МК и приближените, че системата е рухнала, защото имало измамници и то, както знаем, назначени от самите тях и инспектирани от самите тях. Самата система на делегираните бюджети, въведена от този екип, предразполага към т.нар. от тях измами. Не само – посочете ми един, който не е правил от тях „измами“ и ще им повярвам. Но за това – после. Когато от МК разбират, че не стигат 10 млн. се изтътрузват да просят отново от Министерство на финансите. То пък, по препоръка на почитателя на Винету и тениса им казва, че ще дадат пари само срещу реформи, разбирайте – свиване на бюджета, съкращения и прочие, което си е друг парадокс. Нашите от МК спретват угодническото Постановление №192, а от Министерство на финансите вместо 10 млн. им подават „ядец“ – само 5 млн., които могат да не стигнат и за заплатите. Тук има и един пикантен детайл – от МФ преди това ги плашели, че съвсем ще ги орежат, така че да се радват и на малкото. И ето, нашите от МК отново влезли в ролята на спасителите, защото голямо зло се задавало, но успели да спасят културата с по-малкото зло. Да си рече човек, че тези стари чиновнически лисици наивни майки са ги отглеждали, а ние все още бозаем.

     Обърнете внимание – става дума за 5 млн. за всички държавни театри, опери, оперети, филхармонии, симфониети, фолклорни ансамбли и балети в България, за техните сгради, режийни, продукции, турнета, щатове, хора, заплати – за всичко това не достигат 5 млн. лв., повтарям. Защо не достигат, ще попитате честно? Защо сценичните изкуства са изхарчили още в средата на годината повече, отколкото им се полага в бюджета, ще попитате с право? Защо ние „щастливите данъкоплатци“, (както ни беше нарекъл Борис Панкин – злополучно поставен от МК и после изгонен от Музикалния театър от поста директор и затова разказаха играта на театъра), ще трябва да плащаме за грешките им?

     Защото пак напомням – в реформата на Вежди Рашидов бяха заложени капани и те щракаха по заповед за когото и когато трябваше. Никой не може да ме убеди, че в обкръжението на министъра не са знаели за тях, че от едното некадърие и безидейност се е стигнало до тук. Едни капани се залагат, за да се хване някой в тях, нали - това е прост механизъм за контрол и пълно подчинение. После не се чудете защо съсловието мълчи. Тези дни се забавлявах да чета Закона за закрила и развитие на културата – там пише, че основен принцип и приоритет на националната ни културна политика било нейната „децентрализация в управлението и финансирането на културните дейности“. Кой ли вече вярва на всичко това, щом умни хора ми споделяха, че Бойко с едно щракване на пръста можел да ни реши всички проблеми в културата, а ние тук за децентрализации си мечтаем. Туземщини.

     И така – защо рухна системата? Защото системата, която създаде Рашидов и екипът му, е пълен нонсенс, който трябваше да оспива Вожда, както и племето му, че реформата е успешна. Помните ли с какво най-много се гордееха Вежди Рашидов и обкръжението му, че реформата така заработила и напълнила салоните, та чак идвали и от БИАД да гледат театър, каза веднъж шефа на САБ. Е, това се оказа най-лошото за българския театър, според новото Постановление, което промени правилата изцяло. Именно многото публика уби тяхната реформа. Звучи парадоксално, но простите сметки показват това. Всъщност такава е и логиката изобщо на делегирания бюджет – той ти казва работи и ще получиш повече, а парите в бюджета са си все едни и същи, откъде да дойдат? Както ми каза един умен човек – зрителите в българския театър право пропорционално се увеличиха с броя на хоспитализираните у нас. Оказва се, че сме на челна позиция по брой боледуващи в болници на глава на населението, а броят на зрителите от миналата година надвишава броя им от 1984 г., най-силната година в историята на театъра ни,когато нямаше много други забавление и бяхме 9 млн.

     По логиката на делегираните бюджети - „пари след ученик“ и „пари след пациент“ парите в театъра вървяха след зрителя, т.е. след продадения билет. Имаше ставки , къде справедливи, къде преувеличени, но за по-скъпите изкуства като операта на един продаден билет държавата плащаше 72 лв., а за драматичен театър – 13,50, за Народен театър – 27, колкото и на Сфумато, като единствен експериментален институт (вижте Постановление №34 от 20 февруари 2015 в ДВ№16), към тази субсидия се добавя и спечелената сума от продаден билет, като цялата тази сума се дава на театъра за всичко – сграда, режийни, щатове, продукции, разпространение. Тези ставки не бяха съвсем същите преди пет години, както казах по-горе, възходящо се вдигаха, защото парите все не стигаха, което трябваше да е ясен знак, че системата е погрешна. В началото, обаче, не уточниха лимита на най-ниската възможна цена на билета и директорите, подмамените от дявола, ни съблазняваха с билети от 3 лв., 5 лв., даже ни продаваха едно място срещу два билета, нали срещу тях ще получат двойно, тройно, десеторно субсидиране. Но такива бяха правилата. Кой директор на театър няма да иска да има повече пари за театъра, щом му се обещават и той не нарушава закона? Посочете ми този, който заради вярата в идеала на системата ще обрече на бедност театъра си и хората в него. И така – продадените билети започнаха да добиват заплашителни размери, а бюджетът си е същият. Започна да се пропуква неръкотворната реформа, но за да не колабира в неподходящо време, запушваха огромните дупки в сметките на театрите, не на всички, запомнете това, като увеличаваха ставките им – т.е. онези пари, които се дават за продаден билет. Това направи и Министерството по време на Орешарски, което беше обвинено в популизъм, но все пак всички знаем, че едни 500 хиляди дефицит имаше само Народният театър, въпреки че се използваше политически ситуацията, че уж искат да убият най-ценния ни театър. После и Вежди препотвърди тези ставки с Постановление от януари тази година, но не чух никой нищо да казва срещу него и неговия популизъм, и пак запушиха дупки, много дупки, за които свенливо мълчат, защото иначе ще лъснат едни грозни истини, че тази система на финансиране е порочна спирала, в която не може да се излезе чист. Когато се усетиха за цената на билетите, издадоха Постановление, в което указаха по региони какви могат да бъдат най-ниските цени на билетите. Така утвърдиха някакви регионални специфики, защото всички знаем, че зрителите във Видин не могат да плащат цени като в Народен театъра, нали? Театрите работеха и се пукаха по шевовете, поне отличниците така твърдят. Феноменът с мечкарството доби гротескно огромни размери, защото ето ви прост пример – една опера кани Руслан Мъйнов да попее руски романси, но с оркестъра на операта и така оправдава дейността, че е оперна. Мъйнов прибира 4 хиляди хонорар, а залата в градчето се пука по шевовете, защото той е по телевизорите, мил е, а и носталгично ще ни попее руско. Обаче нали помните, че за продаден билет в операта държавата плаща 72 лв. Сега сметнете една зала с 500 места, добавете и сумата от продадените билети и ще разберете защо театърът ни се превърна в зоопарк, на който цяла Бриджит Бардо може да завиди. Каква сметка има операта да прави скъпо и ценно изкуство, като е достатъчна една пътуваща мечка и малък оркестър.

     И ето – театрите ударно преизпълниха петилетката за три години, както се казва, и в средата на 2015 повечето продадоха билети колкото цялата минала година, а бюджетът, Ви напомням, е един и той не е променян. Откъде да дойдат парите за останалата половина на годината?

     Сега се връщаме при сюжета по-горе с камериерката и отегчения господар. МК проси 10 млн. да запушат дупките временно, МФ отегчено го пропъжда с 5 млн., но Постановление №192, с което МК е събуло гащите си, вече е факт.

Какво се променя оттук нататък? Вече отпада логиката „пари след зрител“, нали помните как ни продъниха ушите, че публиката е господарят на сценичните изкуства. Е, да, ама вече формулата е друга – „пари срещу пари“, т.е. парите са господарят на театъра. Запомнете го, защото това ни чака във всички останали сфери, финансирани чрез делегирани бюджети. С Постановление №192 държавата от 1 юли вече субсидира не продаден билет, а на всяко левче от продадения билет за различните театри дава различна субсидия. Така всички драматични и драматично-куклени театри срещу лев приход получават от държавата 2.50, куклените – 3 лв., музикалните и по-скъпите изкуства по 6, експерименталния Сфумато – 4 и т.н. (виж Постановлението в ДВ). Някой може да ви заблуди, че общо взето се получава същата сметка както преди. Само че не е вярно това.

     Защото първите театри, които ще трябва да затворят кепенци заради фалит са куклените сцени в драматичните театри. Защо? Защото продавайки билети на цена от 3 лв. с предишната формула срещу всеки билет получаваха 16 лв. при драматично-куклените театри, плюс 3 лв. от цената на билета. Сега нека заедно сметнем – 3 умножаваме по 3, нали на всеки лев по три лева дават, така станаха 9 лв., добавяме и цената на билета и става 12 лв. Разбира се тук има още една уловка – съотношението между приход и субсидия, но с това няма да ви обърквам ума, защото тези 12 стават не повече от 11, даже 10, но да приемем, че са 12 лв. А с предишното Постановление бяха 19 лв. Някой да вижда разликата? Една трета от парите изчезват, защото детските спектакли са на ниски цени и няма как да бъде друго, особено в провинцията. Професионалният куклен театър, този, който е в театрите, който ползва чиги, осветление, музика, костюми, специални кукли, ателиета, за който театър се искат ресурси, образование и посвещаване в него, ще умре. Да живее халтурата, която с два парцала и един параван завладя детските градини и отврати от театъра и най-възторжените деца.

     Следващият потърпевш е драматичният театър в провинцията, защото такъв театър не може да си позволи да продава скъпи билети, така както един софийски театър може да направи. Непременно си направете сметката тук, че логиката на последното постановление е не за пълни салони, а за салони пълни с хора, които могат да си позволят скъпи билети. Вече няма никакви специфики в новото постановление, което да разграничи различните региони по брой население и прочие. Смолян да започне с подготвянето на жалейката.

     Следващите са отличниците – те май са най-озадачени от развоя на събитията, защото преизпълниха петилетката, т.е. до средата на годината изработиха повече от бюджета, заложен през 2014, а пари вече няма и какво да правят до края на годината? Защо се получава така? Защото в Постановление №192 е прибавен един Чл. 3, в който поясняват, че театрите оттук нататък не могат да изработват повече от това, което са изработили през 2014 година. И това им го казват в средата на 2015, докато им проглушаваха ушите, че трябва да работят, работят, работят. Какво ще се случи с отличниците на системата. Нямат правилен ход! Ако спрат дейността е незаконно, ако работят – също, защото няма да им се плати затова. Ако имат приходи от билети, те няма да им се дадат, а в същото време ще харчат за ток, парно и прочие. Дума да не става да създават нови продукции, защото пари няма.

     Казусът Народен театър. Като Субект, събрал в себе си голяма част от историята на българския театър, но и епицентър на скандали, като най-голям театрален институт у нас Народен театър, колкото и да е странно за някои, ще е силно потърпевш и Александър Морфов е прав в това, че е недопустимо да е сложен на една нога с театрите в провинцията. Както и да завъртим сметките през цените, които между другото не са от най-високите, през броя зрители, те няма как да излязат. Парите са една трета по-малко отпреди. Не се изисква да си нито счетоводител, нито икономист, за да го видиш това с просто око. Предсмъртният ход на новия временно изпълняващ директор Милица Трайкова да пусне билети за Народен театър само от пет лева е толкова отчаян и издава едно – Народен театър е на червено и иска бързо, чрез дъмпингови цени да се спаси временно. Относно скандалът с отнемането на статута, рядко съм срещала такъв гьонсурат от страна на МК. Защото в старото Постановление ясно е посочено чрез Приложение №1 към Методиката в Раздел 1 кои са националните културни институти. Не само – те са разграничени от другите чрез по-високите ставки (нали по-горе Ви обясних за ставките). В новото Постановление, твърдят от МК, не били обсъждали статута на Народен театър. Да, ама изобщо са премахнали формулировката „културни институти от национално значение“. Не само – оказва се, че Народен театър ще получава субсидия колкото всеки останал държавен драматичен и драматично-куклен театър. Ще кажете, че имат повече публика. Нека Ви обърна внимание, че тези субсидии от приходи са за всичко – сгради, режийни, щатове и прочие. Защо подчертавам това. Защото помните ли колко пъти за пример ни даваха общинските театри и тяхната система на делегирани бюджети. Обаче никой не каза, че грижите за сградите, режийните, ремонтите са за сметка на Общината, а приходите от билети, които са горе-долу на същото съотношение като държавните, са само за производство и разпространение. При държавните – парите от приходите са за всичко. С други думи – лъгаха ни през цялото време, че сегашният делегиран бюджет на държавните бил като този на общинските. И тук е проблемът с Народен театър, защото това е сграда от национално значение, но държавата се преструва, че не е така. Разбира се въпросът с раздутия щат на Народен театър също е на лице, както и високите хонорари. Обаче Александър Морфов е прав да напусне поста – сега идват съкращенията. Кой ще си сложи този грях?

     Не само – следва окастрянето на заплатите. Това е другият цирк, който ни съпровождаше в последните години - директори на театри регулярно ни приплакваха, че актьорите им получават ниски заплати. Моля Ви, драги директори, делегираните бюджети Ви дадоха пълни права върху броя на щатовете и размера на заплатите, както и на хонорарите. Ще кажа на актьорите, които получават ниски заплати, особено в софийски театри – отидете и плеснете по един шамар на директора, който Ви е лъгал през всички тези години, че не може да Ви увеличи заплатата. Само той може, никой друг. На онези, които повярваха на сълзите на директорите, които твърдяха, че са фалирали, особено на директори на софийски театри, им завиждам за лековерието. Така сигурно се живее и 200 години. За да си фалирал при предишното Постановление и предишните условия на работа и да си в София, където има публика, явно си проспал годината и трябва да признаеш, че си ужасен мениджър.

     И сега идва ред на най-големият капан, в който МК със събути гащи сам падна. Към новото Постановление №192 има нова Методика от 18.08.2015, в която ей така, между другото е добавено, че се въвеждат фискални устройства. Защото не се очаква от хората на изкуството да разбират и от ЗКПО, т.е. от Закона за корпоративното подоходно облагане, ще обясня просто – върху цената на билета вече ще има данък. Така една част от приходите от билети ще отиват директно в Министерство на финансите, вместо в Министерство на културата. Защо се стигна до тук? Защото се оказа, че сценичните изкуства са единствените, които могат да изкарват пари в сферата на културата, докато им се внушаваше, че са тунеядци и лумпени, ако помните това. Само 2015 година те са изкарали за бюджета 15 млн. Е, вече част от тях директно ще отиват в Министерство на финансите. Можем да благодарим на екипа на МК и на министъра Вежди Рашидов, че са първите, които набутаха сценичните изкуства с корпоративен данък.

      Обаче мотивите на МК за тази промяна на играта в средата на годината и въвеждането на това ново Постановление №192 са още по-оригинални. Защо се налагала тази промяна? Защото делегираният бюджет бил много успешен досега, то затова с новото Постановление искали да разнообразят културния пейзаж, както и финансирането да стане по-просто и по-ясно.

     Струва ми се, че сюжетът, който ни предлагат става все по-абсурден и фарсов. Докато обричат детските театри и провинциалните на смърт, те твърдят, че разнообразяват пейзажа. Да, прости са Ви и са Ви ясни сметките. Те водят към т.нар. от чиновниците в МК „разтоварване на театралната мрежа“, с прости думи казано – до затваряне на театри. И защото това все се отлагаше, въпреки опитите от самото начало на реформаторите на театъра да го направят, особено през последните 5 години, сега ще стане следното. Театрите сами ще фалират, преди това директорите сами ще са принудени да съкращават щатове. Кой ще е виновен за това? В никакъв случай невинното МК, защото то, по стар обичай, ще обвини затова творците и притиснатите от лукавите изобретения на МК директори.

     Забравих – какво ще стане с мечките, ще попитате, т.е. с халтураджиите, които с евтини продукции искат да спечелят бързи пари, които натрупват слава чрез телевизорите, а пари – чрез театъра. И те ще са потърпевши. Ще ги бъде година, две, даже до три, а после държавната хранилка ще е пресъхнала, защото ще видите, че ще ни внушават, че най-добре да сме излезли от бюджета и да сме станали проектни, по европейски конкурентни. Помните ли кой се хвана на тази въдица – киното.

     Едно става ясно, от тази по-проста и по-ясна поредна реформа. Държавата се гаври с МК, с културата, с творците, защото изобщо, ама изобщо не я интересува това. Или защото изобщо вече няма пари в хазната и нещо предизборно маскират, или защото всъщност видяха, че т.нар. интелектуалци издишат, нямат никакви съпротивителни сили, слуги са на дребните интереси и завист. Не само – оказаха се лесно контролируеми и манипулируеми. Не само – оказа се, че си нямаме лидери, че съсловието е разбито от недоверие и предателства. Защото цялото съсловие се преструваше на упоено, докато му причиняваха всичко това, я, заради пост, я, от страх от отмъщение, защото творецът Вежди Рашидов се оказа злопаметен и всички знаят това. Но всяко премълчаване се плаща.

     А днес мълчанието на съсловието е по-многозначително и от лицемерния протест срещу Слави Бинев, от когото нищо не зависеше, но нали трябваше да се отклони вниманието от Вежди Рашидов. Даже се появиха и защитници на това Постановление, които като емисари на властта ни убеждават, че е по-малкото зло, докато ние блеем и се преструваме, че им вярваме.

     Така че всичко е заслужено - надявайте примките, докато си мислите, че с кротуване и хитруване сте спасили временно положението. А хората извън съсловието виждат всичко това и вече ни презират.

     Хак ни е!

Източник: БЛОГЪТ ЗА ТЕАТЪР на Гергана Пирозова. Публикуваме материала със съгласието на авторката.