СОФИЙСКАТА ОПЕРА - СЦЕНАТА НА ГОЛЕМИТЕ ИЗКУШЕНИЯ И ВИСОК ГРАДУС НА СЪПРЕЖИВЯВАНЕ

Дата на публикуване: Apr 17, 2015 1:27:20 PM

      Сезонът на Националната опера и балет предлага на своята публика едно истинско изкушение от емоции с различен градус. Афишът на първия ни оперен театър доказа, че привлича вниманието не само на българската, но и на чуждестранната публика, както и на специализираната критика от Европа. Не случайно. Интригуващата драматургия залага не само на традиционни оперни заглавия, но в последните години и на големи предизвикателства, каквото бе първото представяне на тетралогията на Рихард Вагнер, „Пръстенът на нибелунга“, както и на изключителната вокалносимфонична поема „Тристан и Изолда“. Изпитание, което не е по силите на повечето оперни театри по света. Още повече, че  Софийската опера мери сили с мекката, Байройтския фестивал, специално с „Пръстенът“. Мога да кажа, като специалист имал щастието да изживее ритуала на този фестивал, че българският Байройт, за който заговори световната критика, спечели и познавачите със своето различно измерение и одухотвореност. Този изключителен маратон разпали страсти по Вагнер не само у нас, но и у вагнерианците. А те са специални, не приемат лесно другостта от познатото - критикуват, сравняват.       Ако Софийската опера бе завладяла свои територии в Япония и Европа с Верди, Пучини и други автори от традиционния репертоар, то сега това ново лице на театъра предизвика интерес и в страната на Вагнер. Тя е поканена да представи нашия Вагнер в Германия, Фюсен, в очарователната атмосфера на мястото, където е жива легендата за Вагнер.     След първата ни среща на родна сцена с величествената поема на Вагнер „Тристан и Изолда“, на сцената ще оживеят обичаните творби: "Тоска" от Джакомо Пучини и „Аида“ от Джузепе Верди. Това динамично последование от шедьоври е възможно само ако театърът има капацитет да отговори на изискванията на заглавията. Това е една необикновена панорама на музикалната драма от 19-ти и началото на 20-ти век, времето, в което Верди, Вагнер и Пучини създават върховете в оперната литература. Времето на революции и промени в Европа, време, в което се раждат различни по своя характер оперни творби, завещани на бъдещето. Заглавия, гръбнак на програмата на всеки оперен театър.

     Разпалените страсти по Вагнер, последвани от срещата с обичния  Пучини и Верди предлагат други изкушения. Майсторът на веризма отваря завесата за истории от живота, за обикновените хора, за човешки съдби, за любов и страдание. Неговите герои разкриват  емоциите на  човека от края на 19-ти и началото на 20-ти век, изживяванията му, сблъсъка с новите условия на динамично променящия се свят.

    Може да се каже, че Пучини е най-тънкия познавач на женската природа. За това говорят неговите героини. Неговата Манон Леско е съблазнителна - очарователно младо момиче, което обаче умира, заради избора си на леконравен живот. След успеха на операта  „Манон Леско“ Пучини избира френския сюжет за студентите, бедни бохеми, но изпълнени с толкова енергия. Това е „Бохеми“, операта, вълнуващ спомен от студентския живот на композитора. И ето, че идва „Тоска“, една истинска драма с нюанс на садизъм. Това е операта, с която Пучини прави веризмът свой стил, свой начин на изказ.

     Ако сте изживели незабравими мигове при срещата си с Рихард Вагнер, пожелайте си да продължите своето пътуване в света на голямата опера с предстоящите спектакли на най-играните заглавия в цял свят: „Тоска“ на Джакомо Пучини и „Аида“ от Джузепе Верди. Само тогава ще можете да изживеете своите емоции, да се заредите с различната енергия на големите композитори в това необикновено оперно приключение с толкова различен от нашето технократско време вкус.

Д-р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА