ДРАМАТУРГИЧЕН КЛУБ - 2019 / 2020

Дискусия на тема: Драматургията на Петер Хандке

(в програмата на Конкурса за нова пиеса на НБУ)

Водещ: Георги Тенев

Галерия Credo Bonum, София

22.11.2019

МОМЕНТИ ОТ СРЕЩАТА

ГЕОРГИ ТЕНЕВ: Добър вечер. Благодаря на Нов български университет, че продължава тази интересна идея да има Драматургичен клуб, т.е. хора, които са събрани около теми, свързани с театъра и писането за театър. И, разбира се, във връзка с това, което се опитват да насърчават, а именно писането на нови текстове чрез един конкурс, който сам по себе си е страхотно начинание. Аз чувствам огромна отговорност, защото тази вечер ще говорим за Петер Хандке, един от най-обговаряните и спорни живи драматурзи и писатели, във връзка с може би не толкова важното, но емблематично събитие - връчването на Нобеловата награда за литература през тази година. До голяма степен тази смелост дължим на проф. Дечева, която каза: Не можем да подминем тази тема, когато един драматург получава Нобеловата награда за литература. Това е факт, както е факт, че проф. Дечева е забелязала колко малко хора споменават, че Петер Хандке е автор на пиеси, че е създал заглавия като "Каспар" и "Обругаване на публиката". Пиеси от 60-те години, които не просто са обърнали хода на театъра, но много рано, дори неочаквано рано за един млад автор, му печелят толкова голям авторитет и такава слава, че оттам нататък от неговия, и творчески, и житейски опит да бъде себе си, всяко нещо, което прави (правилно или неправилно), добива страхотен отзвук. Защото го е казал или направил Петер Хандке. Като, например, да се появи на погребението на човек, съден за военни престъпления; да се изкаже в контраст с политическата коректност или с една обща интелектуална тенденция. Това е Хандке и всъщност драматургията, феномена на неговата рано изгряла звезда, прави така, че той е това, което е и до днес. (...) Ще припомня няколко неща, които са емблематични, но всичко, което предлагам на вашето внимание, е по-скоро припомняне или запълване на някакъв информационен вакум, в който, трябва да призная, съм се намирал и аз. Това, което мога да кажа, не е обект на голяма дългогодишна ерудиция. Просто съм си припомнил някои неща, други съм прочел - подготвил съм за нуждите на нашата среща, за да ги сложа тук като материал за едно разсъждение. Работното заглавие на това разсъждение са два въпроса. Първият от тях е: кой е Каспар Хаузер? Това е в пряка връзка с въпроса: Кой е Петер Хандке? (...) В тези въпроси се кръстосват теми като войната - след войната; тоталитаризма - след тоталитаризма; пришълците, бежанците, провокиращите други и т.н. За важността на пиесата "Каспар" (втората от двете големи емблематични драматургични творби на Хандке, които се появяват след втората половина на 60-те години) може да говори следния факт: през 2015 г. в един много важен преходен период за "Берлинер ансамбъл", когато си отива неговият несменяем вечен интендант и гуру Клаус Пайман, новият човек, който ще поема като че ли част от тежестта, Sebastian Sommer, постави именно пиесата "Kaspar". (...) Може би ще се учудите, но нейното съдържание е разказано най-добре от Георги Марков. В едно от многобройните си есета, с които следи целия културен живот на своето време в Европа, той прави много съвестен анализ на "Каспар", разбира се, повлиян от това, което пише Макс Фриш за младия Хандке. На него му прави впечатление колко новаторска е тази пиеса с ред неща: например, че още на първата страница виждаме прочутите 16 въпроса, които иначе драматурзите не пишат. Обикновено текстът трябва сам да си зададе въпросите, докато в тази изнесена драматургия те стоят преди текста и питат някакви неща. Но кого питат: питат режисьора, актьора, публиката. Това носи привкуса на този малко формален, естетически, но и жанров скандал, т.нар. "Обругаване на публиката", което в превод на Георги Марков звучи като "Оскърбяване на публиката". Но да се върна към същината: кой е Каспар Хаузер? Добре е да се знае тази малка, но и голяма, немска историйка, защото е влязла в много сюжетни линии, включително и в тази емблематична пиеса на Петер Хандке. Някъде през 1812 год. в Хайделберг се появява едно момче на възраст около 16 години, което не може да говори, носи някакво писмо и само повтаря (превежда от немски - б.р.): "искам да бъда и аз ездач" или може би "кавалерист"... 

РЕПЛИКА: Конник.