ТЕАТРАЛЕН ПРЕГЛЕД

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Наскоро театър „Диалог“ празнува своята 25-годишнина. Той е първият частен театър, който се създаде на 31 май 1989 г. с представлението „Убийството на Гонзаго“ от Недялко Йорданов в салона на ЦДНА. Тъй като аз съм работила три години в този театър като драматург и винаги съм била близо до режисьора Бойко Илиев и до тази своеобразна трупа, създадена от съмишленици, това ме наведе на мисълта какво ние желаехме да постигнем в началото на демократичните промени - ние, казвам, една доста голяма група от театрали, искахме да направим генерална промяна в българския театър. Какво означаваше тогава генерална промяна? В Театралната академия се учеше само по Станиславски. Ние искахме да има по-разнопосочен материал, не непременно само Майкъл Чехов, но да има и много повече начини на игра, да се щудират, да има контакт с международни институции, с международни школи и т. н. Тъй като Николай Осипович Масалитинов въвежда в България системата на Станиславски, за ония години много прогресивна, българският актьор се води по руската актьорска школа. Това означава много викане, много ръкомахане, съпреживяване в демонстративен план и т. н. Ние имахме предвид това да се обере, да бъде звученето по европейско. Казвам го, защото почти нищо не се промени за 25 години, за най-голямо съжаление. Освен това нашата идея - на Бойко Илиев и на неговите съмишленици, беше, актьорите да не са закрепостени към дадена щатна система на даден театър, към дадена ведомост, което ги ограничаваше, даже пресираше, защото много пъти те не можеха да се свържат с този или онзи творец поради съображения за сигурност на собственото им щатно място. Това също не се получи, тъй като в България плъзна кризата, която беше и световна. През тези години актьорите започнаха яко да си пазят щатните места и промените останаха в незавършен вид. Така голямото желание на повечето наши театрали да има сериозни промени много-много не се сбъдна. Конкретно за този сезон можем да кажем, че изобилства на търсения. Успешни или не, в сезона присъстват много заявени актьорски и режисьорски търсения и постижения. Следователно, организаторите на „икарите“ и „аскеерите“ имаха материал, върху който да стъпят, за да могат да си раздадат и тазгодишните награди, въпреки че много от тях бяха недомислени, както впрочем винаги. Но аз отдавна не възразявам категорично срещу тези награди, защото намирам, че те по принцип са едно позитивно явление. Там, където хората се стремят да намерят някакво отразяване на процеса на развитие на българския театър, това е позитивно. За новаторството в българската драматургия мога да кажа, че за трети път „Хората от Оз“ на Яна Борисова беше номинирана за „Икар“. Оказва се, че това, без да искаме, се явява една постоянна тенденция в творчеството на тази авторка. Явно тя има много съвременно усещане и е много харесвана от най-разнопланови театрали - и модернисти, и склонни към традиционализъм. Елена Алексиева беше номинирана за "Глас" - една монопиеса, която според мен беше инцидентно явление и не заслужаваше чак толкова голямо внимание. Не намирам, че и пиесата „Между празниците“ на Стефан Иванов беше някакво особено драматургично постижение. За мен представлява интерес „Злият принц“ на Георги Тенев в Народния театър (на четвъртия етаж), която, режисирана от автора, и като текст, и като постановка, е новаторска. Носи белега на част от стилистиката на Дейвид Линч. Сценографията е много интересна - на два етажа, с клетки. Има белега на едно оригинално театрално мислене и веднага се вижда, че разчупва стереотипа. Затова смятам, че „Злият принц“ е заглавие, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Самият Георги Тенев претърпя развитие - от теоретик мина към сериозен драматург. Това, което направиха с Иван Добчев в Театър „Сфумато“ преди две-три години - продължението на „Хамлет“: „Завръщане във Витенберг“ - беше много сериозно представление, много сериозен текст. А сега „Злият принц“ - вече самостоятелна изява на Георги Тенев, мисля, че е също много сериозна заявка за едно творческо мислене, което е далече от тривиалното. Наградата "Икар" за Стефан Мавродиев за цялостно творчество дойде като нещо много отдавна избустирано. Мавродиев всички го познаваме. Той дори злоупотребява, повтаря се - знаем неговите жестове, неговите гримаси, знаем реакциите му. Толкова е познат, че за мен не е оригинален, но както и да е, след толкова години творчески труд, все пак заслужава да бъде отбелязан. Много от нашите актьори, за съжаление, по същия начин затъват в една рутина и не могат да се измъкнат от нея до края на живота си. Подсети ме за някоя друга постановка.

В.К.: „Любов“ от Елин Рахнев в Народния театър.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Аз не го харесвам и не ми се говори за него.

В.К.: "Самотният запад" от Мартин МакДона в Театър 199, с Ивайло Христов.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ивайло Христов е много добър актьор, но напоследък се посвети и на режисурата, където се оказа също добър, без да е отличен. Понеже е актьор, разбира актьорската психика, умее да създаде актьорски екип, да си намери сценограф, музика. И е много повече от някои професионалисти режисьори.

В.К.: Десислава Шпатова постави в Народния театър "Всичко ни е наред" от Дорота Масловска.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Ами да, тя тези неща ги може - съвременна драматургия. Комбинира много добре актьорите си, изтръгва от тях най-актуалните възможни рефлекси и постига много добър ефект. Но тук трябва да отбележа, че за мен е незабравим нейния провал с "Идиот" на Достоевски. Кошмарна постановка, кошмарна. Не мога да я забравя. С Ованес Торосян в смачкана тишъртка, анцуг и гуменки, който играеше Княз Мишкин, и Владо Пенев - по сутиен, с пайети, високи токчета, циганска шамия и пеещ песните на Висоцки - в ролята на Лебедев, неизвестно защо. Ако някой може да ми обясни защо Лебедев беше решен така, много ще съм доволна. Във всеки случай, не намерих обяснение.

В.К.: "Две" от Таня Шахова в Народния театър, с режисьор Юрий Дачев.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Две огромни фигури на българската литература - Багряна, поетеса, на две епохи метреса, и Дора Бабе (смее се). И двете много интересни, много вълнуващи. Актрисите ги интерпретират блестящо. Тук конфликтът е, че за "аскеерите" беше номинирана Бойка Велкова, а Мария Каварджикова - не, което Мария е приела, доколкото знам, много трагично, тежко, и с право, защото и тя е много добра актриса. Такива неща се случват в театъра.

В.К.: "Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид" от Фасбиндер в Народния театър. Режисьор Григор Антонов.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Изключително добра постановка. Отбелязвам я с много висока професионална оценка. Повечето работа в нея е свършена от Александра Василева. Нейна е идеята - тя е намерила пиесата. Съпругът й Григор Арлинов Антонов я е поставил, но самата Александра играе с огромно проникновение, с истинска страст търси нюанси в образа, заявява своята социална позиция за положението на жената от време оно. Много интересна, много ярка, много запомняща се. Всички около нея се въртят в калейдоскоп. Някои от тях имат кратко - няколкоминутно, явяване, като Николай Урумов и Калин Яворов. Много хубава постановка, съответстваща както на епохата, така и на съвременността. Много умерена, точна, прецизна. Александра заслужава големи похвали - и за собствената си роля, и въобще за цялата работа, извършена по постановката.

В.К.: "Вересии" в Театър 199, режисьор - Бойко Богданов.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Не съм го гледала, даже не съм го и чувала. Не знам какво е това.

В.К.: "Колекционерката" от Радослав Чичев, Театър 199.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Моноспектакълът на Мая Бежанска. Да, хубаво е. Мая Бежанска, разбира се, си остава куклена актриса. Няма защо да се лъжем. Стреми се да бъде драматична, но това е моноспектакъл, труден жанр, в който всеки детайл трябва да звучи, даже да кънти пред зрителя, докато тук много неща й убягват. Иначе драматургичният материал е много интересен.

В.К.: За "Самотният запад" не казахме нищо.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Много добра постановка, добър актьорски състав: Ивайло Христов, Малин Кръстев, Николай Луканов и Мила Люцканова... "Заешка дупка" отбелязал ли си? В Театър 199, от Дейвид Линдзи-Абер.

В.К.: На Ивайло Христов.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Като режисьор. Това е асоциация с "Алиса в страната на чудесата". Кристина Янева, Валери Йорданов, Елена Телбис, Меглена Караламбова, Марио Топалов. Много сериозен актьорски състав. Става дума за загубилите децата си при нелеп инцидент. Хубаво като постановка, издържано. Друга много сериозна изява на Ивайло Христов като режисьор е постановката "Последният янки" от Артър Милър в Перник - по случай 95-годишнината на Пернишкия театър. С Георги Стайков, Албена Колева, Стоян Алексиев и Мария Каварджикова. Актьорите са блестящи и носят цялата тежест на представлението. Всяка тяхна роля е подплатена с много материал. Прекрасен спектакъл. Николай Урумов направи моноспектакълът "Дневникът на един луд" по Гогол в Хасково. Постановка - Лили Абаджиева. Много интересен спектакъл. Николай Урумов е силен в моноспектаклите. Много харесвам и "Почти представление" от Итън Коен с участието на Георги Стайков и Мишо Билалов. Режисьор - Явор Гърдев. Игра се в Младежкия театър през този сезон. И двамата са много интересни. "Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла" на Бойко Илиев, за когото говорих в началото. С Иван Радоев като Яворов, Елена Петрова като Лора, Мариела Топалова като Мина. Сценография - Нина Пашова. Спектакълът е изграден изцяло върху епистоларни материали от тримата и оригинални стихове на Яворов. Интересното е, че никак не е скучен. Завладяващ, емоционален, темпераментен - тук темпераментът на Елена Петрова се разгръща в максималната си сила. Много добро, много културно, сериозно представление на сцената на "Сълза и смях". Друго много добро представление, с две номинации за "Аскеер", е "Скъперникът" от Молиер с режисьор Лили Абаджиева, МГТ "Зад канала". Костюми - с флорални мотиви, съобразно модерните тежнения. Да гледаш как Владо Пенев и Сашко Кадиев си партнират в тандем, е истинско театрално удоволствие. Препоръчвам го на всеки. Много се радвам, че се възстанови Родопският драматичен театър "Николай Хайтов", който по времето на Вежди Рашидов и полковник Митко Тодоров беше закрит. Сега се откри отново, с режисьора Крум Филипов за директор. Ще има 24 души състав - 10 щатни актьори. Ще се играят "Лазарица" на Радичков, "Майстори" на Рачо Стоянов и друга класика. Това е един театър, в който са режисирали Любен Гройс, Юлия Огнянова, Коко Азарян, и е такова недомислие да бъде затворен, че даже не ми се говори.

В.К.: В Театър "Българска армия" - "Йерма" от Лорка с режисьор Диана Добрева.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Много добро представление, много добре подбран драматургичен материал, тъй като Лорка е велик автор. Диана Добрева е намерила точния език, с който да разкрие липсата на дете за героинята, която се превръща иносказателно в търсене на нещо, липсващо на всеки от нас. Някаква празнота, която всеки от нас може да намери в себе си. Това е една симфония на цветовете в черно, бяло и червено, със страхотната хореография на Таня Соколова. Веско Анчев играе много добре две мъжки роли - на любовника и на съпруга, а Радина Кърджилова е перфектна, изрядна и блестяща като актьорско постижение в ролята на Йерма. Тази млада актриса тук показва завидно творческо майсторство, голям драматизъм - със занемарения си външен вид, с ожулените крака, затруднена походка. Създава изключително силно впечатление на една затънала дълбоко в мъката си героиня. В Армията е и постановката на Ники Ламбрев "Бандитска опера" по Джон Гей. Николай Ламбрев подхожда с много чувство за хумор и същевременно с вникване дълбоко в стилистиката на това произведение, което изисква известна площадност и простонароден език, имайки предвид, че се касае за крадци и престъпници. По тази пиеса по-късно Брехт пише "Опера за три гроша". Много добро постижение на Нети - елегантна, перфектна, грациозна, танцувална и пееща. Много смешния Александър Дойнов. Миро Косев, който играе бащата, е перфектен, изряден, и същевременно с много чувство за хумор и ирония към образа. Сценографията - изключително интересна, костюмите - прекрасни. Николай Ламбрев постави и "Ромео и Жулиета" в Театър "Българска армия" - с Радина Кърджилова и Явор Бахаров в главните роли. Но и двамата мерената реч малко ги спъваше. Тези сериозни образи искаха още работа според мен. И за двамата се касае. Иначе и там сценографията на Нина Пашова е много интересна, в пурпурно червено: един тепих, на който се срещат двете фамилии Монтеки и Капулети и на който се случват, и любовната борба, и любовното съперничество, и смъртта на Тибалд. Изобщо едно интересно режисьорско решение но Николай Ламбрев. Кажи нещо друго.

В.К.: "Покана за вечеря" от Оля Стоянова.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Да, в Театър "София", новата пиеса на Оля Стоянова, която нашумя напоследък. Това са драмите в един семеен кръг, където повече се премълчава, повече се лъже, дори за най-дребни неща - за името на новия приятел на дъщерята, за любовната връзка между починалата майка и най-добрия приятел на семейството. Теми, които са общочовешки и винаги актуални, но и добре разчетени от драматургията. А и Тея Сугарева се беше справила с режисурата много добре. По този повод искам да спомена и една друга много добра работа на Тея - "Робин" от Ани Топалджикова в Камерен театър "Възраждане". Изключително интересна пиеса, която получи награда преди няколко години. А Тея Сугарева и актьорският колектив, начело с прекрасния, изключително талантлив, владеещ психофизиката си отвсякъде Леонид Йовчев - въобще млад екип, са постигнали страхотен, съвременен, сценичен ефект. Много търсещо, много живо, много актуално представление.

В.К.: "Госпожа Министершата" в Театър "София".

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: С Лилия Маравиля, която изнася на гърба си почти цялата пиеса на Бранислав Нушич. Тя играе остро характерно, много смешно, но с дълбоко вникване в най-сложния характер в пиесата. "Напразни усилия на любовта" - също в Театър "София". Постановка - Крис Шарков. Сценография - Венелин Шурелов, и костюми на Елица Георгиева. Но тук, искам да отбележа, имаше едно привнасяне на текст с автор режисьора, срещу което аз имам много големи резерви. Иначе стремежът беше да се динамизира представлението, с много интересни костюми, и да привлече главно младежка публика. "Очите на другите" в Народния театър, на IV етаж. Това е също една нова пиеса на Иван Димитров, с която е взел награда в Америка, и с режисьор Марий Росен - един супер авангарден режисьор, както знаем. Музика - Константин Тимошенко, пластика - Ана Митева, и актьорски състав: Павлин Петрунов, Петър Мелтев, София Бобчева, Александра Василева и Ивайло Димитров, където отново Александра Василева прави изключително впечатление с играта си в ролята на магазинерката. Много ефектна, много смешна, достигаща до абсурдност в изявата си. Поддържаща роля. "Морски пейзаж" от Едуард Олби в камерна зала на Народния театър. Постановка и музикална картина - Петър Денчев, който е ученик на Здравко Митков. Актьорски състав: Валентин Ганев, Жорета Николова, Владимир Пенев и Светлана Янчева. Страхотно интересни превъплъщения на Владо Пенев и Жорета, които играят морски чудовища в костюми на гущери, и същевременно създават изключително ярко човешко присъствие. Темата е, че в един момент тези морски животни се оказват по-човешки настроени, отколкото човешката двойка на Вальо Ганев и Светлана Янчева, с която си партнират. "Възвишение" на Пловдивския театър (по едноименния роман на Милен Русков) направи силно впечатление - по причина, че и самият роман вдигна много шум около себе си. Това е панорама на нашата борба за свобода: за Ботев, за Хаджи Димитър, за тези големи имена в борбата против робството, свързана с много противоречия. Сценографията на Ивайло Николов е изключително интересна. Тя е "етажирана" и се постига ефект на планински възвишения. Също много сериозно представление, необходимо на днешния ден. "Професия Лъжец" на Теди Москов във Варненския куклен театър, с костюми на Свила Величкова. По "Джелсомино в Страната на лъжците", но Теди Москов го насочва към нашето днес, и не бърка. Взе "Икар" за най-добър спектакъл и "Аскеер" за режисура. Трупата играе в абсолютно ансамблово единство, всички са страхотно изпълнителни, подредени - до секундата изпълняват всяко режисьорско решение и постигат максимален ефект.

В.К.: "Откраднати разкази?" от Доналд Маргулис в Театър "Българска армия".

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: В тази постановка изпълнителките са само две: Меглена Караламбова и младата Кристияна Ценкова, като младата е изключително слаба. В желанието си да угоди на режисьора, да изпълни неговите искания, тя преиграваше, ставаше дори неприятна в определени моменти, опитваше се да е смешна, без да може да го постигне, изобщо беше някакво недоразумение. Оттам нататък Меглена Караламбова, която е блестяща актриса, не можа напълно да реализира себе си, а по-скоро реагираше уморено на нелепите реакции на Кристияна. Не съм възхитена и от самата пиеса, защото тя разисква писателски проблеми. Разбира се, те са и човешки, но предимно: как се пише, откъде да започнем, как да създадем фраза, как да напишем по подходящ начин изречението - тясно професионални проблеми на писателското творчество. Краси Вълканов е сценограф. Нищо особено - една обикновена стая беше създал.

В.К.: "Бурунданга" от Жорди Галсеран в Сатиричния театър.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: "Бурунданга" е една много обикновена пиеса и не знам защо възхваляват този автор.

В.К.: "Канкун" беше много добра според мен.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: И то е тезисно. Той просто прави някакви пиеси - ребусчета, които не носят дълбоко съдържание. Създава се една ситуация, така да замъгли зрителя, и толкоз. Жорди Галсеран имал голям успех. Не виждам защо. Особено тази пиеса - "Бурунданга", която е на читалищно равнище. Можеш да излезеш във всеки един самодеен читалищен театър и да я изпълниш. Някакво полу-комедийно тълкуване на терористите от ЕТА, която приключи съществуването си през 2011 г., и свързването на двамата младежи - псевдотерористи, с гаджетата им, и този нелеп милионер, който се оказва бивш революционер - всичко това беше точно на читалищно равнище. Мисля, че режисьорът пренатоварва пиесата със съдържателност. Пиесата е абсолютно безсъдържателна за мен.

В.К.: Останаха "Златният телец" от Юрий Дачев в Сатиричния театър и "Лодка в гората" от Николай Хайтов в МГТ "Зад канала".

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: "Златният телец" - едно много успешно реализиране на известното заглавие. Разбира се, театърът злоупотребява с него. Като се чуе "Златният телец", естествено, че всеки ще отиде да го гледа. Това обаче не значи да не се реализират такива известни заглавия. Бина Харалампиева е постигнала много сериозен успех като режисьор. Калин Сърменов и Калин Врачански играят много добре. Йорданка Стефанова - невероятно смешна в мъжка роля. Изобщо целият спектакъл кипи от хумор. Същото мога да кажа и за "Швейк" - друго голямо постижение на Бина Харалампиева и Юрий Дачев.

В.К.: "Лодка в гората" в Малък градски.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Това са три новели. Не съм много доволна от играта на артистите. Луиза Григорова и Иво Аръков - доста бледи. На Луиза въобще не й отива да играе родопска селянка - по-добре да не се опитва, защото става нелепо. Някои хора са подходящи за определени роли, други - не. Актьорът излиза със себе си на сцената. Вижда се, че тази фигура няма необходимото излъчване. Чудя се на Мариус Куркински защо изобщо я е ангажирал. Извинявай, но Луиза Григорова да играе родопска селянка, не става. Докато, например, Невена Коканова, Илка Зафирова - и двете съм ги гледала: едната в телевизионния театър с партньор Васил Михайлов, другата с Тодор Колев. И двете играеха блестящо, но явно имат чувство за характерност. Луиза няма такова. Иначе много добър Сашко Кадиев като БУЗАТА - темпераментен, ярък. И режисурата на Мариус е добра, но разпределението му хич не ми се нрави.

В.К.: Аз нямам друго, това си бях набелязал.

КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА: Чакай да прегледаме пак, да не изтървем нещо... "Парижката Света Богородица"! Много хубаво представление. Малко дълго, можеше да не е два часа и половина. Но самата сценография е голямо постижение - тази въртяща се сцена, използвана като самата църква, и това, че една група младежи се катерят и уплътняват декора блестящо. Също и тежкият грим на Калин Врачански, с който той успява да се справи, да не звучи бутафорно. Постановката е много добра. Такова велико произведение. Лили Абаджиева заслужава адмирации. Сценографията и костюмите са на Васил Абаджиев.