"Златният телец" - Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Дата на публикуване: Oct 21, 2013 1:13:27 PM

Сезон 2013 - 2014

ЗЛАТНИЯТ ТЕЛЕЦ от Юрий Дачев (по мотиви от романа и други творби на Илф и Петров) Постановка – Бина ХаралампиеваСценография – Петя СтойковаМузика – Асен АврамовУчастват: Калин Врачански, Калин Сърменов, Стоянка Мутафова, Йорданка Стефанова, Гергана Плетньова, Пламен Великов, Мартин Каров, Кирил Ефремов, Константин Икономов, Полин Лалова, Петко Каменов, Кирил Бояджиев, Добрина Гецова, Милена Аврамова, Маргарита Хлебарова, Розалия Абгарян, Виктория Ангелова Фотограф - Елена Ненкова ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ17.10.2013

НИКОЛА ВАНДОВ: Добър вечер, благодаря ви, че дойдохте. Това е петата ни премиера за този сезон и ако вие имате сили, а ние, надявам се, че ще имаме, скоро ще ви поканим да дойдете да гледате още две.

РЕПЛИКА: Вие сте на първо място в България по премиери през този сезон.

НИКОЛА ВАНДОВ: Трябва да има нещо в което да сме първи. На този театър му отива да посяга към света на такива големи сатирици като Илф и Петров. И е просто учудващо, че след 1958 година, когато Гриша Островски поставя „Дванадесетте стола“, чак сега отиваме към другия техен шедьовър „Златният телец“. Постановката е по оригинална пиеса на Юрий Дачев по мотиви от „Златният телец“ и други произведения на Илф и Петров. Това е 274 постановка на театъра, ако ви блазни статистиката. Особен персонаж е Остап Бендер, както и другите в пиесата. Има нещо от руската традиция в този роман и това се е отразило много плътно и в пиесата на Юрий Дачев - нещо от изобретателността на Чичиков в голямата класика на Гогол и нещо от артистизма на Хлестаков. Ако тази аналогия ви е симпатична, тогава можете да кажете, че птицата-тройка, с която завършва „Мъртви души“, е антилопа-гну в това нещо. Както виждате, всичко става все по-сиромашко. Но във всички случаи такава мощна сатирична творба трябваше да намери място в този театър. И, слава богу, че Юрий Дачев ни предложи текст, който е на нивото на литературния първоизточник и Бина щедро се съгласи да го постави. Ние се гордеем с това репертоарно откритие, а мисля, че ще се гордеем и със спектакъла. И сега, за да имате време да задавате въпроси, ще спра дотук, като само ви обърна внимание, че нито Юрий Дачев е дебютант на тази сцена, нито Бина Харалампиева. И двамата вече са работили тук, като една от постановките е обща - „Вчерашни целувки“. Бина е поставила още „Евроспорт“ на Дьорд Шпиро, а Юрий има постановка на „А'лангле“. Така че няма сензация в тази двойка, но сами ще видите, че е печеливша карта за един театър да ги покани. Спирам дотук. Това е достатъчно за ефектно начало на ваш текст, а останалото ще можете да почерпите с въпроси и отговори към тях. Ако предварително Юрий или Бина не искат да кажат нещо за постановката. БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Може би да кажем по няколко думи, за да отпушим въпросите... (Звъни мобилният й телефон.) О, извинявайте, беше много грозно от моя страна, че не изключих телефона си... Композиторът... Идваш ли? Хайде, целувам те... Включих, защото това беше Асен Аврамов, който е част от постановъчния екип. Ти ли ще почнеш, Юрче? ЮРИЙ ДАЧЕВ: Хайде, почни ти този път. БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Добре, макар че не е много хубаво така. БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Ladies first (дамите първи). БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Идеята да направим това представление в Сатиричния театър ни намери в някакъв смисъл готови, защото това е любимо произведение и на него, и на мен. Плюс това Юрий се беше ровил вече много сериозно в романа, но по този въпрос ще ви говори той. За мен беше огромна радост - първо, защото много харесах това, което Юрий ми предложи като пиеса, и второ - срещнах подкрепата на театъра за разпределението на актьорите. Задават ми непрекъснато въпросите: „Защо „Златният телец“ сега?“, „Доколко бяхте верни на автора?“ и т.н. Това не са въпроси, които мисля, че сериозно бихме могли да обсъждаме, по простата причина, че тръгването към някакво заглавие винаги трябва да е свързано с любов, а пък аз си позволявам да живея в последните години относително луксозно и да не правя заглавия, които не са ми много скъпи. Това едно, и второ, Юрий успя да направи в тази пиеса едно изтегляне в нашето време на един роман, който като че ли беше писан за едно друго време, и беше страхотно актуален много години наред в онова време, защото практически успя да усети неговите абсурди, за които много от нас имат спомени. За съжаление, оказа се, че голяма част от хората под 45 години нямат тези спомени. Вероятно това е обяснимо и за пръв път ми се случва - тези, които са над 45 години, познават романа и са свързани с него изключително силно, а тези, които не са го чували или знаят за него, без да са го чели, имат чувството, че става въпрос едва ли не за исторически роман. И двете неща не бяха в наша полза в момента, в който тръгнахме да правим това представление. Но първото ми удоволствие беше, когато актьорите прочетоха пиесата - видях, че те се запалиха. На тях им беше интересно и това беше много силен знак, че не сме сбъркали с избора. Времето, в което живеем е не по-малко абсурдно. Вие знаете, че действието на романа се развива по времето на НЕП-а (Новая экономическая политика - б. р.), а тези 23 години в България бяха много близки до НЕП-а. Това е едно време, за тези които не знаят, много скоро след революцията, когато се оказва, че затегнатите мерки на едно комунистическо време няма да свършат работа. Съветският съюз става все по-беден и за кратко време позволяват личната инициатива. Стига се до абсурди: едни хора се кълнат почти религиозно във верността си към партията и в същия момент се развихрят дребните далавери на всеки от тях по личния му избор и вкус. Казвам го неслучайно, за да разберете колко много това прилича на тези 23 години, в които живяхме.

НИКОЛА ВАНДОВ: Само дето не се кълнем в партии.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Да, но пък си се кълнем в разни други неща. И с това ще завърша. Аз не обичам след два месеца на чисто репетиционно време и доста повече за подготовка на едно представление да разказвам какво сме имали предвид и какво се случва в спектакъла. Вие ще го гледате. Това ни е коствало два месеца усилие, на Юрий още толкова, за да направи пиесата, и е много трудно в двайсет минути да се опиташ да разкажеш онова, което е било изключително важно, още повече, че нашето желание беше да има едно полифонично звучене. Тоест темата не е една, поуката не е една, изводът не е един. Но времето, в което ние по някакъв начин страдаме, е нашето време, а не непременно онова, в което се случва романът. Аз съм на колене пред тези автори и едновременно с това безкрайно обичам автора, който написа пиесата, т. е. аз имах всичките предпоставки да тръгна с огромна кошница любов към това, което ми предстоеше да направя. Работих с хора, които обичам, които харесвам и които харесах - тези, с които не бях работила. А онова, което вие ще попитате, е ваша работа. Юрий ти си. Ако се сетя за нещо друго, ще го добавя.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Аз не знам защо тия дни ми се върти в главата една фраза от началото на един разказ на Илф и Петров, чието заглавие не помня, но началото беше такова: „В град Вилюйск се случи нещастие, гражданинът Семьон Ефонович Бордо написа киносценарий“ (смях). Все някак си се надявам, като гледате спектакъла, вашите материали да не започват с това: в Сатиричния театър се случи нещастие, Юрий Дачев написа пиеса (смях). Аз харесвам това занимание да даваме с Бина театрален живот на любими автори, в които вярваме и които усещаме като автори и на потенциални театрални текстове. Трябва да ви кажа, че аз имам един опит върху този роман, който е преди десетина години. Има също така една пиеса, която е написана по „Златният телец“. Тя се казва „Великият комбинатор“ и е на Алекс Кьонигсмарк. Играна е в Народния театър преди петнайсетина години. Това, което написах сега, е абсолютно различно и от моя текст и от пиесата на Кьонигсмарк. Никога през всичките тези години, кажи-речи двайсет, през които работим заедно с Бина и през които благодарение на нея, да е жива и здрава, съм написал текстове, опропастил съм някои любими автори и някои нелюбими, никога през това време не сме започвали работа по текст за сцена с идеята да постигнем някаква теза в текста. Напротив, говорим за това, което ни харесва, за това, което ни звучи съвременно в автора или в романа, въобще говорим разхвърляно, хаотично, след което всички тези неща някак си започват да ни вълнуват вече в писането и в уточняването на текста. Илф и Петров са велики автори за мен с умението си да се усмихват на неща, които могат да предизвикат гръмовен рев. Но ако трябва да кажа кое ми е било особено интересно и кое ми звучи изключително съвременно в това, което пиша и което по някакъв начин се опитах да вмъкна в текста си, то е тази общност между времето, което описват - времето на НЕП-а, както каза Бина, и днешното, в едно. Това стръвно желание да живееш, да побеждаваш, да нанасяш удари, и то със скорост, която не ти позволява да се замислиш: тази цел, която така бясно преследвам, моята цел ли е, ще ме направи ли щастлив, ако се сбъднат мечтите ми, това ще реши ли живота ми - моите проблеми, моето желание за щастие? И мисля, че нашите два персонажа - Остап Бендер и Корейко, по някакъв начин носят този въпрос и тук някъде е нашата смелост да се дръпнем повече в нашето време. Защото всеки от нас иска да живее добре, да е богат, но не се пита в какво точно е талантът му, в какво точно е човешкият му талант, не говоря за някакъв кой знае какъв творчески. Много се радвам, че Сатиричният театър се амбицира от този проект, радвам се на това, което направи Бина, радвам се на този състав, който е от актьори, които много обичам. Надявам се това представление да има дълъг живот... Искам да кажа и още нещо. Много съм щастлив, че в този спектакъл, редом с всички участва и един мой много любим човек и актьор, както и на Бина - това е Стоянка Мутафова. Искам да ви кажа, и това също е гордост за нас двамата с Бина, че тя поиска да играе в това представление...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Тя помоли да има роля.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Тя помоли, да. И когато снощи я гледах, си казах: чудо е, че го има това нещо под слънцето, чудо е, че сме негови съвременници и че продължаваме да му се радваме, че пак успява да ни разсмива и да ни заразява със своята жизненост. Това е, което имах да кажа.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Извънземно създание.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Извънземно! Не се сещам за други примери от световната сцена. В киното се сещам - Бет Дейвис игра на деветдесет години, но там е друго... Истината е, че това е и нейното голямо доверие към Бина, нейната обич към това, което прави, и, разбира се, един неистов хъс за работа и живот.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Знаете ли какво ми каза снощи: „Много бях притеснена“. Викам: „Заради оная финална реплика за елита ли?“ - „Абе, много бях притеснена“... Тя е притеснена - на деветдесет и две. Имаше моменти, в които аз си казвах: господи, тук ми се забавя темпото на спектакъла. В един момент застанах срещу себе си и викам: абе, Бино, ти въобще чуваш ли се какво говориш, какво темпо? Това е някакво абсурдно чудо на природата, на духа човешки. Тя е съвременница на възторга на поколения публика, а аз ще се боря за едно темпо (смее се).

НИКОЛА ВАНДОВ: Тя помни НЕП-а, дето се казва.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Тя помни НЕП-а!

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Тя е родена по времето на НЕП-а, не го помни.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не е толкова стара, викаш... Понеже ни е малко времето, давайте сега вие.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Всички знаем, че вие сте най-добрия творчески тандем, дай Бог така да продължите. Какви други произведения използвате в пиесата?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Това са разкази от различни сборници. Използвани са елементи от тях за някои по-епизодични персонажи. Но има и персонажи, които са напълно измислени, например въпросната Мадам Буланже.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Ролята на Стоянка Мутафова си е чиста авторова измислица.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Разказите пак ли са от Илф и Петров?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Да, да.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Интересно ми е това издърпване към осъвременяването. Понеже знаем, че голяма част от парадокса на пиесата е тая антонимия между официално изповядваното общество, което ликвидира парите, и в същото време пазарът, който работи в контраст с него. Но когато махнете това противоречие в едно общество, което очевидно изповядва пазарен принцип, като че ли целият този парадокс изчезва. Как го ...?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Премълчах нещо от онова, което беше важно за мен. Този въпрос някак си издърпва нежеланието ми да говоря на тази тема. В част от разговорите, които сме водили с Юрий за странични неща, сме си задавали този въпрос, но всъщност пиесата се занимава със следното: когато преобърнеш мечтата си и целта на живота си в това (преследване на парите), се оказва, че скъпата цена, която плащаш, е загубата на таланта, на свободата, на усещането да си такъв човек, който живее по свой собствен вкус. Тогава всъщност се явява проблемът. Той тича след една мечта - след три милиона, и в момента, когато ги получава... но вие ще видите - в представлението, мисля, това става доста ясно. Аз не исках да говоря за това. Даже направих тази уговорка в началото, че не ми се иска да ви кажа всички онези неща, които бяха важни за нас по времето, когато трябваше да се пише пиесата или по времето, когато аз трябваше да работя върху нея. Дълбоко в себе си съм си мислила за артиста. За артиста, който може да бъде впримчен в парите. Свободният творец, човекът, който живее щастливо, неорганизирано, и който в един момент трябва да се подчини на работното време, ако може така да го кажем - да служи на нещо, което го ограничава. За нас това имаше значение.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Бина е права, защото това всъщност е една от тайните на представлението, един неочакван обрат, който вие ще видите и който по някакъв начин...

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не ни се иска да обсъждаме.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Да, да.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Не сме гледали, естествено, постановката, но ми се иска да вярвам, че тя ще бъде на равнището на „Господин Балкански“ - спектакъл, който видяхме на сцената на Младежкия театър. И че ще получи същото признание, а може би и „Златен Перперикон“ или някоя друга награда.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, недейте, така ни притеснявате.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Като литературен материал, като изходна позиция и като звучене те са близки и затова правя този паралел. И едно малко уточнение за тези колеги, които са под 45 - НЕП означава Нова икономическа политика. И оттук е и фразата „непман“ - това е точно този Корейко, който е описан в „Златният телец“.

ВЪПРОС: Асен Аврамов специално ли написа музика за пиесата?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Асен Аврамов по принцип пише оригинална музика. Когато прочетете някъде неговото име - той пише оригинална музика за спектакъл. Той не набира чужда музика, която да вкара по някакъв начин. Ако използва мотиви, които може да ви напомнят нещо, те обикновено са цитат. Това важи и за Петя Стойкова. Ние общо взето работим заедно четиримата от доста години - познаваме се, не ни пречи да си скубем косите с дива страст, и ни е кеф.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Сценографията също не е условна, предполагам?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Вижте.

НИКОЛА ВАНДОВ: Аз не ви прочетох имената на актьорите и екипа, защото ви раздадох програмки. Там го има, просто да не губим време.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: Вие говорихте, че работите по един асоциативен начин. По принцип романът е различен от някакво драматично произведение, там има много нахвърляни неща, които сами по себе си будят смях. Успявате ли да напипате някаква единна структура в тоя хаос и асоциации, която да връзва нещата?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Вие ще го кажете като гледате представлението - дали това е успешно. Посоката е била тази - да се намери, защото романът е написан толкова щедро, толкова, как да кажа, неангажирано с някаква романова идея - привидно казано само. А в същото време носи широтата на романа. Но в него има десетки персонажи, той всеки път започва отнякъде, за да се влее линията в основното романово действие. Опитах се някак си да сбия, да пресея. В това много ми помогна и Бина, защото една драматургия, която се опитва по някакъв начин да отрази романа, трябва да бъде много по-концентрирана. Бих се радвал, казвам го съвсем откровено, ако нашето представление накара хората и да прочетат този прекрасен роман.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Хубаво, че го каза, аз вчера точно това си мислех.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Защото дори и да ни кажат после: о, ама какво сте направили вие? Да, би било прекрасно този роман да се върне някак в читателския избор на съвременния човек, който, за съжаление, е твърде, как да кажа, далече от произведенията, които аз и Бина обичаме. Почвам да се усещам малко или много като онези герои на Бредбъри от „451 градуса по Фаренхайт“, които помнят книги и живеят някъде отдалечено, разказвайки ги един на друг.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: А песни има ли в спектакъла?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Има.

ЕЛЕНА НИКОЛОВА: Но не е мюзикъл?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Не е.

ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ: А кой им е майсторът?

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Пак Асен Аврамов.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не, песни е силно казано - има моменти, в които те запяват.

НИКОЛА ВАНДОВ: Имате ли други въпроси?

ВЪПРОС: Защо в ролята на Паниковски е Йорданка Стефанова?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Не чух.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Защо в ролята на Паниковски е Йорданка Стефанова?

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: Има един прост отговор и един сложен. Аз ще ви дам простия отговор, сложният изисква повече време, а и някак си той е свързан органично с театъра и с театралното тайнство. За мен Паниковски е във времето, когато човек става относително безполов. И практически преследва мечтите си от младостта като му е пределно ясно, че вече нищо от това, което е мечтал на млади години, не може да го осъществи в по-късна възраст - от една страна. От друга страна, аз обожавам Дана и мисля, че тя може да изиграе всичко. Ще ви издам една малка тайна: докато се ровех кой да бъде този Митя Паниковски, изведнъж тук в тази наша - вече не двойка, а тройка, които седим пред вас - Кольо Вандов каза кротко: дали няма да е Дана? (Смях.)

Юрий Дачев, Бина Харалампиева и Никола Вандов

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

НИКОЛА ВАНДОВ: Защото и аз я обичам, де.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА: „Какъв искаш, Бина, да е?“ Ами такъв, такъв, и такъв Паниковски - и някак си изведнъж стана Дана. Безкрайно благодаря на Кольо, защото това се оказа невероятно готина хрумка. Това е една смесица между краткия и дългия отговор.

НИКОЛА ВАНДОВ: Въпроси имате ли?... Ако нямате, да приключваме и те да отидат да си досвършат работата.

ЮРИЙ ДАЧЕВ: Въздишайте по своя Рио де Жанейро (смях).