КОНКУРС ЗА ПИЕСА НА ТЕАТЪР "СОФИЯ" - ВТОРО ИЗДАНИЕ

Дата на публикуване: Dec 11, 2012 8:40:17 PM

П о б е д и т е л

Оля Стоянова с "Покана за вечеря"

Оля Стоянова, Ирина Гигова и Пенка Момчилова

Снимки от пресконференцията: velyub (T-now)

П о о щ р е н и е

„Без вълнения“ от Ружа Лазарова

„Смърт с кисело зеле“ от Юлия Каракашева и Никола Статков

„Човек в коридора“ от Деляна Манева

„Обикновени разговори“ от Илиян Николов

„Облаче“ от Александрина Делова

Ж у р и

Ириней Константинов (председател)

Ч л е н о в е

Богдана Костуркова – драматург в Театър „София“

Димитър Стайков - театровед

Камелия Величкова – представител на Банка ДСК

Камелия Николова - театровед

Николай Поляков - режисьор

Стайко Мурджев - режисьор

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

11.12.2012

Б. Костуркова, И. Константинов, К. Величкова и Н. Поляков

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ (директор на Театър "София"): Много ви благодаря, че успяхте да отделите време и да дойдете при нас. Безкрайно ми е приятно да се събираме по този повод, безкрайно ми е приятно, че за втори път, благодарение на Банка ДСК и Театър "София", правим този конкурс, в който все повече намирам смисъл. Защото чрез пиесите, които четем, разбирам какво е настроението на онази част от хората, която най-тънко улавя политическите и социалните проблеми. Радвам се също така, че благодарение на този конкурс в портфейла на Театър "София" се появява още една пиеса. Условията изискват да я поставим и да я видим на сцената на театъра. Тук отварям една скоба, за да ви кажа, че бяхме в Лондон преди две седмици, където играхме прежде спечелилата пиеса "Гъдулката гори", заедно с още едно представление, пак моноспектакъл, на Здрава Каменова "Когато рокът беше млад". Безкрайно приятно беше, и за нас играещите, т.е. за театъра, който гостуваше там, и за хората, които присъстваха, включая и за чуждоговорящите. Имаше англичани, имаше двама французи, имаше и двама колониално произведени...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Азиатци.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: ... които бяха съпричастни към българската култура. Няма да забравя разговорите ни след това. Там има неголяма българска колония от актьори, на които, слава богу, това даде някакъв тонус да работят и да направят нещо. Така че, пак казвам, смисълът е налице, случката я имаме, вторият конкурс на Театър "София" за драматургия завърши. Позволете ми сега да дам думата на Богдана Костуркова, за да обяви решението на журито.

... и Камелия Николова

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Здравейте, първо ще ми позволите да ви представя комисията, която прочете пиесите и взе решение. Започвам от г-н Николай Поляков, който след малко ще ни напусне, защото има репетиция на пиесата "За какво е нощта" от Майкъл Уелър, до него е г-жа Камелия Величкова, представител на Банка ДСК, до нея е проф. Камелия Николова, шеф на Катедрата по театрознание към НАТФИЗ, мисля, че няма нужда от допълнително представяне. Имаме още двама участници в комисията, това са режисьорът Стайко Мурджев и театроведът Димитър Стайков. Единият е на възстановителна репетиция в Пловдив, а другият е болен от грип. Двамата се извиняват, че не могат да присъстват тук. Председател на комисията беше г-н Ириней Константинов. А сега аз, в качеството си на един от членовете, имам удоволствието да ви съобщя, че след като прочете 71 от постъпилите 73 пиеси - две отпаднаха от конкурса, защото не отговаряха на условието да не са публикувани и да не са участвали в други конкурси, комисията единодушно реши, че наградата получава пиесата на Оля Стоянова "Покана за вечеря". Комисията обръща внимание и на творбите: „Без вълнения“ от Ружа Лазарова, „Смърт с кисело зеле“ от Юлия Каракашева и Никола Статков, "Човек в коридора“ от Деляна Манева , „Обикновени разговори“ от Илиян Николов и „Облаче“ от Александрина Делова . При положение, че получим съгласието на авторите им, не сме успели да разговаряме само с единия от тях, ще издадем томче с тези пиеси, както постъпихме и при първия конкурс, което ще разпространим безплатно в театралната мрежа на България. Това включва библиотеките към Съюза на артистите, театралните институти и всички български театри. Мисля, че това е, което очаквахте от нас да кажем. Ако имате въпроси, ще ви помоля да започнете с тези към г-н Поляков, за да може след броени минути да ни напусне.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Аз само ще си позволя, Богдана, да кажа, че тук е Ружа Николова - това е Ружа Лазарова, вероятно. Тя има две имена, така е записана по пиесата, с която е кандидатствала. Ружа Лазарова има току-що издадена книга...

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Втора в България.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Да, след "Мавзолей", купих си я онзи ден на Панаира на книгата... Николай, извинявай, че те прекъсвам. За мен беше чест, че тези хора се включиха в жюрито. Обхванахме всички поколения, всички професии, всички възможности да получим най-добрата гледна точка за това, което четем. Имахме много сериозни разговори по време на 6 - 7 срещи, ако не се лъжа, с което минахме етапите на едно четене, второ четене... Постепенно отсявахме, събирахме... Съжалявам, че отпаднаха две пиеси, които вече бяха публикувани, ти спомена за тях.

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Да.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Надявахме се, че нещо ново ще се вмъкне, но за съжаление останаха тези, за които Богдана ви каза... Извинявай, Николай.

НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ: И от мен какво се иска?

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Да поставиш пиесата, която е спечелила (смее се) - де да знам: да кажеш няколко думи, преди да отидеш на репетиция.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: За да се допълни вашето представяне - пиесата, която е победител, моноспектакъл ли е, за повече актьори ли е? Какъв е характерът на самата пиеса и защо този път броят на заявените пиеси за участие е по-малък? По-малко ли пишат вече събратята драматурзи?

БОГДАНА КОСТУРКОВА: Не, повече конкурси има.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: По примера на нашия театър направиха няколко конкурса - не че откриваме Америка. Слава богу, че добрият пример е заразяващ, и има още няколко конкурса: и в Благоевград, и в Младежкия театър, и на няколко други места.

РЕПЛИКА: В Габрово.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: В Габрово, да, няма нищо лошо.

НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ: Моето впечатление от този конкурс е, че имаше много пиеси. Седемдесет и няколко пиеси са огромен материал. Ако от заявени десет пиеси, една може да спре погледа на театрал, това е много добре. Въобще аз мисля, че Театър "София" печели от това, че не само награждава някаква пиеса и ще издаде сборник, а че започва да отглежда кръг от автори, в които има прекалено много капацитет за театър. Дано повечето от тези хора, които са млади и което е най-доброто, разберат простата истина, че една пиеса се ражда не на компютъра им, а в театъра, и да имат търпението и шанса да работят с театър. Това е пътят. Идеални пиеси или текстове се раждат може би само при Пинтър и при Олби, но и за тях съм чувал, че накрая пишат ремарките на готовия спектакъл. Като го направи режисьорът, като го изиграят артистите, те дописват ремарките и казват кое как да се прави по-нататък, защото истинското раждане на пиесата е в театъра. Това е шансът на Театър "София", защото тук в този списък има поне десетина човека, в които има хляб. Това е моето впечатление. Повечето от тях са млади, което е много приятно. Има едно момиче в Пловдив - Пламена Живкова, занимава се с журналистика - въобще те се оказаха много шарени като професии хора. Споменавам нейното име не за друго, а заради възрастта й: 27 - 28 години. Изумително познание на обществени събития, на човешка психология - впечатляващо. Друг е въпросът до каква степен пиесата е готова за работа. Лично мен това ме занимаваше повече по време на конкурса, като разглеждахме тези пиеси... Ще ви издам и една тайна: общо взето с особено мнение подписваме всичките пиеси, няма как да бъде другояче. Ние по свещения принцип на демокрацията - с вишегласие, избрахме пиесата, която спечели конкурса. ВЪПРОС: Но ви беше трудно, нали? НИКОЛАЙ ПОЛЯКОВ: Беше трудно, защото много различни впечатления, предпочитания и пристрастия имаше... Да не ви отегчавам повече... но само още нещо да кажа на тези млади хора, допълвайки тезата, че истинската пиеса се ражда чак на сцената: от дългото си мотане в театъра знам, че дори пиесите на Иван Радоев, на Джагаров, на Георги Марков, се раждаха в театъра. Благодаря ви за интереса към конкурса. Моля да ме извините, аз наистина трябва да отида на репетиция. Много се радвам, че и Радио Алма Матер е тук. Това за мен е изключителен комплимент, благодаря. ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Приятна работа, Николай, благодаря. БОГДАНА КОСТУРКОВА: Може би трябва да кажем честито на Оля Стоянова, която закъсня. ОЛЯ СТОЯНОВА: Аз нищо не зная. ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Тя не знае.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Честито.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ: Това е спечелилата конкурса авторка Оля Стоянова.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Даже не очаквах.

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Може ли две думи - за пиесата нещо да кажете? Как се е родила?

ОЛЯ СТОЯНОВА: Пиесата се казва "Покана за вечеря" и поводът е едно неприятно събитие, на което присъствах тази година - раздялата с един човек, т.е. загубването му... Мислех си как в един момент всеки, който е имал някакви връзки с този човек, почва да прекроява историята и тя звучи различно, погледната от всеки ъгъл. Разбира се, няма прави или грешни подходи, просто в един човек се сблъскват много гледни точки, и си мислех, че има вариант да се напише това с хумор, в смисъл, с добър, с човечен хумор, а не с...

БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ: Дебелашки.

ОЛЯ СТОЯНОВА: Да, дебелашки. Написах я, докато бяхме в болница с малкото, за два дни. Така че не съм убедена дали е достатъчно добра, т. е. аз имам моите си съмнения.

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА: Ами, пиесата все пак е избрана, и аз да кажа няколко думи. Пиесата все пак е избрана от 71 текста - първо бяха 73, но два отпаднаха по регламента на конкурса, тъй като са публикувани. Така че това вече е достатъчна заявка за качеството й. Разбира се, понеже вие малко закъсняхте, присъединявам се към това, което каза и Николай Поляков, че една пиеса винаги се доработва, тя се прави в театъра. Дори достатъчно условие за това или доказателство за това е, че и в Англия, и в Германия, и във Франция - големите театрални култури, публикуват текста, след като вече е поставен. Даже, знаете, че в началото на пиесата е първият състав, който я е правил. Така че това е мярката... Текстът така или иначе е много интересен и не напразно журито накрая се обединихме около това решение. Като цяло ми се ще да кажа - тъй като прочетох с голям интерес всички пиеси, които участваха в конкурса - наблюденията си. През последните години съм участвала в доста конкурси за нова българска драматургия. Участвам и в една международна група за нова европейска драма, така че имам и някакъв по-широк поглед върху новото драматургично писане в Европа в момента - писането за театър. И смея да кажа, че ми беше страхотно интересно това, че повечето от тези текстове бяха добре написани. Не просто грамотно, не с разбиране за това какво представлява театърът, а на един актуален, съвременен, интересен език, и това беше много важно - едно съвременно писане. Що се отнася до тенденции, за себе си откроих три: освен доброто писане, все още новата българска драматургия - новите текстове, до голяма степен се съсредоточават върху междуличностните отношения. Това е тема за един по-дълъг разговор и, разбира се, като театровед и историк на театъра, заедно с колегите, ни е интересно да си разсъждаваме върху него, но така или иначе това е наблюдението. Почти всички от тези текстове са върху междуличностните отношения, върху техните проблеми, дилеми и неща, които излизат оттам. Втората важна тенденция е, че все още сме много гледани - това, разбира се, е важно - в собствените преживявания, в онова, което човек изпитва, когато се сблъсква с неприятностите, проблемите, грубостите на средата, но всичко това е видяно изцяло през личния, през субективния поглед на човека. И третото ми наблюдение - тенденция за съвременната ни драматургия - е насочването към камерния текст, към текста за едно малко пространство. Разбира се, всички сме все повече реалисти, за добро или лошо, и чавек си дава сметка, че това е по-лесно да бъде поставено. Но при писането, особено когато се участва в конкурс, ми се срува, че на хората, които искат да пишат текстове за театър, им липсва оня размах на въображението, който да провокира и театралната практика. Все още има едно следване на реалността такава, каквато е, за да се впишем в нея, а не толкова, за да я предизвикваме. Това е много важно да се каже за нашата нова драматургия. В този смисъл преди няколко години изпитах голямо затруднение да предложа два български текста за публикация в тази европейска мрежа, където от всяка държава трябваше да участват по два текста. В крайна сметка мисля че влязоха Камен Донев и Юрий Дачев. Това беше и коментарът на международните колеги, че са прекалено втренчени в едни тесни субективни преживявания... И в заключение, онова, което все още не достига в драматургията и в театъра като цяло, това е писането в различни жанрове - различни видове театър. Все още сме съсредоточени главно върху един-два вида театър, като текстове за театър. Поне това, което представихме и в конкурса. Докато текстовете провокации за различни видове театър, ако щете, от драматургия за танцов театър, та до големи, мащабни политически проблеми, да речем вербатим (буквален - б.р.) театър, документалният театър, е една много сериозна тенденция в театъра днес. Все още има много малко такива текстове за театър. Това са едни такива общи заключения, но като цяло аз четох с удоволствие почти всички от тези текстове и смятам, че това беше един добър конкурс. Изборът, наистина, не беше лесен. От добри като цяло текстове, както казаха и колегите, отсяхме десетина пиеси, в които вече ни беше доста трудно и буквално на гласове накрая бяха разпределени.

ПЕНКА МОМЧИЛОВА: Кои са тези два жанра, които преобладават?

КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА: Това са драматургичните текстове за интимния камерен театър и текстовете, които работят в конвенционалния, в най-добрия смисъл на думата, тип театър, т.е. чрез междуличностни отношения се говори за проблемите на деня, на човека и на съвременния свят. Това са двата вида театър - едни и от най-проверените, но въпросът е, че нямаше текстове, които да провокират и да работят в други посоки, да речем, както казах, документален театър или вербатим, или други видове.

ИРИНЕЙ КОНСТАНТИНОВ : И все пак... (забелязва, че Александър Хаджихристов иска да вземе думата). Извинявай. Това е моят съученик и приятел Александър Хаджихристов... Много живот е минал през нас и покрай нас и се радвам да го видя тук... За различните гледни точки: Николай каза, че пиесата се доказва, когато от това положение (вдига лист хартия) се изправи така, т.е. текстът оживее на сцената. Когато четеш пиесите или когато се изправиш пред наградената пиеса, както беше на миналия конкурс с "Гъдулката гори", истинският резултат го виждаме сега. Неслучайно ви разказах за случките в Лондон, за срещите с публиката тук в Зала "49". Спомням си и за фестивала на камерните спектакли във Военната академия - една незабравима лятна вечер, където този условно наречен салон беше пълен и беше страхотно преживяване. Това е някаква победа за текста, изправил се на сцената. Но въпреки това, смея да кажа, в рамките на конвенционалния театър имахме различни текстове, гледни точки, почерк, начин на изказ, различен стил на писане. Безкрайно различна е пиесата на Деляна Манева от тази на Юлия Каракашева и Никола Статков "Смърт с кисело зеле", т. е. опитахме се да включим целия спектър на съвременно писане, на съвременен изказ, в този сборник и в конкурса. Но в края на краищата всичко това не би се случило, ако нямахме разбирането и безкрайната помощ на Банка ДСК. Искам да обърна специално внимание на това и да благодаря на тази институция в лицето на г-жа Камелия Величкова, защото от една дума се разбрахме с г-жа Виолина Маринова и нейния екип. Когато отидохме при нея и й казахме за какво става дума, без много да убеждаваме присъстващите и без много да говорим за смисъла на това какво би произлезло, те казаха "да, подкрепяме, започвайте да работите, ние ще ви помогнем". Това е много ценно за нас и не само, че завоювахме доверие в началото, но през годините - вече четири, го затвърдихме по някакъв начин. Надявам се това да продължи. безкрайно благодаря на вашата банка, Камелия.

СПИСЪК НА УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСА

1.   Нели Лишковска „Само свинете са хора“

2.   Златко Енев „Любовна история или ALL we meed is love”

3.   Иван Серафимов „Сравнително лесен начин да станеш безсмъртен“

4.   Миро Енев „Отмъщението“

5.   Веселин Маринов „Мис /Тежестта на короната/“

6.   Георги Димитров „Свободни хора“

7.   Силвия Любенова „Джаз“

8.   Иван Михайлов „Дъщеря му, сина му, родителите му или някой приятел“

9.   Дечко Даракчиев „Аз ли съм“

10. Магдалена Манчева „Безумна любов“

11. Петър Караангов „Онова, което мина“

12. Даниела Колева „Аргументи“

13. Росица Митева „Пират на кон идва в село“

14. Банко П.Банков „Под южния кръст“

15. Мартин Динков „На господин G. с любов“

16. Яница Христова „Без контрол“

17. Пламен Антов „Само една малка смърт“

18. Илиян Николов „Обикновени разговори“

19. Румен Шомов „Полтъргайст“

20. Стефан Галибов „Велик Ден в България“

21. Елица Матеева „/Локум / Седем приказки за любовта“

22. Иван Странджев „Любов или нещо подобно“

23. Даниела Великова „Телефонна жена“

24. Николай Кирилов „Етна на възвишението“

25. Вили Тодоров „Защо се раждаме на света“

26. Дилиан Маналов „И?!“

27. Йорданка Белева „Чупливо“

28. Владо Трифонов „Куци ангели“

29. Лили Колева „ В плен на мимолетен порив“

30. Радослав Йорданов „Три с едно неизвестно“

31. Димитър Начев „Къщата“

32. Валентина Цветкова – Евтимова „Театрални дневници“

33. Димитър Ленгечев „Голо тяло“

34. Желязко Желев „Бедните богаташи“

35. Сергей Трайков „Пощальонът Хамлет“

36. Диана Маркова „Парчета любов“

37. Красимир Крумов „Книжарница“

38. Кръстьо Кръстев - Коци „Зелените череши“

39. Николай Влахов „Разговор с гълъбите“

40. Борис Роканов „Десет сантиметра от рая“

41. Христо Рашев „Безделни закачки с нашето ежедневие“

42. Антоанета Богоева „Заблеяло ми агънце“

43. Деляна Манева „Човек в коридора“

44. Радка Радева „Листопади, листопади“

45. Емил Мавров „Диво гумно“

46. Михаил Казаков „Чуплива вечност“

47. Лиляна Байлова „Девойката Малена“

48. Петър Денчев „Последната поръчка“

49. Борислав Михайловски „Любов, човеци, псета“

50. Юлия Каракашева, Никола Статков „Смърт с кисело зеле“

51. Александър Хаджихристов - син „Балада за съдбата на душата“

52. Екатерина Лимончева „Нека спектакълът започне“

53. Мартин Колев „ Прощална пиеса“

54. Теодора Георгиева „Писмото“

55. Свилен Данов „Да ти откраднат стъпалата“

56. Йонка Илиева „Пусни отначало или размити граници“

57. Ина Вълчанова „Любен Каравелов“

58. Божидара Божинова „Golf”

59. Диян Великов „Като на конкурс“

60. Оля Стоянова „Покана за вечеря“

61. Николай Атанасов „Полуостровът“

62. Деспина Клер „Счетоводителката“

63. Александър Мауилов „Страната на анелмите“

64. Силвия Стефанова „Отдел Made in Bulgaria”

65. Пламена Живкова „Тайните картини“

66. Катя Димова „Стая без прозорци“

67. Ружа Лазарова „Без вълнения“

68. Александрина Делова „Облаче“

69. Теа Маринова „48“

70. Кристина Георгиева „Експеримент с муза“

71. Христина Панджаридис „Входът и изходът са от едно място“

72. Радослав Младенов „Скучният следобед на божествената двойка“

73. Анета Тодорова „Флирт с властта“

(Пиесите на Николай Влахов "Разговор с гълъбите" и на Пламен Антов „Само една малка смърт“ са отпаднали от конкурса поради неспазване на регламента.)