"Цъфнали очи" - Малко театро - Будапеща, ДКТ - Сливен

Дата на публикуване: Nov 28, 2018 5:54:30 AM

ЦЪФНАЛИ ОЧИ

По романа на Радостина Ангелова "Виенски апартамент"

Участват

Мария Джойкева, Никол Николова, Никол Султанова, Цветелина Николова

Режисура

Габриела Хаджикостова, Ищван Наги

Музика

Атила Шимон

Декор и костюми

Габриела Хаджикостова

Снимки от спектакъла:  Малко театро - Будапеща

Спектакълът е създаден с подкрепата на Министерството на човешките ресурси на Унгария

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

"Нов театър" - НДК

19.11.2018

Пресконференцията се проведе след спектакъла в присъствието на журналисти, театрални специалисти и заинтригувани зрители.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Здравейте, готови сме да отговаряме на вашите въпроси.

ВЪПРОС: Откъде намерихте тези хубави момичета?

М. Джойкева, Н. Николова, Г. Хаджикостова, Ц. Николова, Н. Султанова

Снимки от пресконференцията: Teatralnow

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: По покана на Държавен куклен театър - Сливен и на неговата директорка Ефимия Павлова проведох един уъркшоп миналата година. Там се срещнахме. Направи ми впечатление, че са прекрасни творци - много дълбоки, смислени, възпитани и трудолюбиви. Не е достатъчно един актьор да е талантлив - само с талант нищо не става, изисква се изключително много труд, а те са страшно трудолюбиви и дисциплинирани. Работят много интересно, много дълбоко. Това е, което ме впечатли. За пръв път се срещнах с романа на Радостина Ангелова "Виенски апартамент" на панаира на книгата в Будапеща. Трябваше да прочета един откъс от него на унгарски и на български. Получих откъса, но аз обичам сама да си подбирам какво да чета и помолих веднага да ми пратят книгата. Прочетох я и казах: а не, аз сега съвсем друго нещо ще прочета, и подбрах много от тези пасажи, които чухте тази вечер. Това са едни лирически отклонения в текста, една поезия. Няма да ви разказвам съдържанието. Книгата е изчерпана вече, подготвя се ново издание. Препоръчвам ви я. И така, текстовете отлежаваха и когато видях тези прекрасни млади същества, реших, че трябва да направим това нещо с тях. Ищван Наги, който е втория режисьор на спектакъла, също прие този текст. Преведохме го и на унгарски. Тогава той измисли формата, етюдната форма - импресиите, а аз трябваше да се задълбоча в детайлите и в дълбочината на текстовете и да дълбая по-надълбоко, защото той нямаше как да го направи на български. За мен това беше много любопитна и много ударна работа. Този спектакъл е изработен в Будапеща за десет дена. Миналата седмица репетирахме в Сливен два дни и имахме премиера. Това в София е третото представление, откакто съществува спектакълът. Първата му премиера беше в Будапеща на 17 септември. Но обещах да съм кратка...

ВЪПРОС (към авторката Радостина Ангелова): В следващото издание на романа ще включите ли монолозите на актрисите?

Авторката, режисьорката, актрисите

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Тези монолози бяха изключителна изненада за мен. Преди унгарската премиера ме държаха абсолютно изолирана (да не изтече информация), за да изпадна в шок, докато гледам спектакъла. Не можах да изпадна в шок, защото ревах почти през цялото време. Сами се сещате, че човек рядко отваря да чете старите си текстове, затова ги бях позабравила в съществената им част. Слушах ги почти както вие сте ги слушали тази вечер. Беше наистина прекрасно. Искрено се наслаждавам на монолозите, защото те се и попроменят малко и стават все по-добри. Така са успели да ги имплементират в другите текстове, че ги допълват и в същото време са точно онази чаша шампанско, от която се нуждаем с вас - да си пийнем малко, да отдъхнем от концентрацията върху другите текстове, защото те изискват вглъбяване, слушане на всяка дума. Докато изведнъж излизат Цвети, Мария и двете Никол и ни поднасят себе си. Дали бих ги включила - да, много бих искала да ги включа, но ние ще направим нещо друго с тях. Няма да е "Виенски апартамент" - той си е вече затворен. Има книги, дето ги издадат в един том, после ги направят в два. Ние няма да допълваме с монолози, ние просто ще направим нещо отделно един ден, защо не.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Защо не.

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Техните монолози са едно истинско удоволствие, съпреживяване - да влезеш в душата, не на актьора, а в душата на човека, който стои зад актьора.

ВЪПРОС: Казахте, че монолозите се променят. Може ли актрисите да кажат какво точно променят?

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Не, те се шлифоват. А иначе Цвети, при тази пълна импровизация, която прави накрая, може би тоя път е забравила някое циганско колело.

НИКОЛ СУЛТАНОВА: Само да кажа, че в Будапеща имахме субтитри на унгарски. А Цвети нямаше (смях).

ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛОВА: Защото като видя публиката и каквото настроение ми дойде, това споделям, това разказвам (смях).

НИКОЛ НИКОЛОВА: Всеки път се ражда нещо ново.

ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛОВА: Според това какво подава публиката.

РЕПЛИКА: И според зодията (смях).

ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛОВА: Да, може.

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Ако ми позволите да кажа, софийската публика е трудна публика. Аз съм театрал, обикалям театралните салони, и мога да ви кажа, че никак не сме лесни. Тази вечер задачата на момичетата не беше никак проста. Аплодисментите, с които бяха посрещнати в Будапеща, бяха фантастични. Аплодисментите, с които ги посрещна Сливен, също бяха впечатляващи. Но тази вечер те направиха чудото, защото накараха строгата софийска публика, свикнала на какви ли не глезотии, да влезе в техния дух, и мисля, че накрая аплодисментите бяха от сърце.

ПРОФ. ДИАНА БОРИСОВА: Предизвикателство е да се работи под режисурата на Габи, нали? Различно е.

ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛОВА: Определено е нещо, с което не се сблъскваш често. Това е много хубав и полезен опит за нас, надявам се, успешен.

ВЪПРОС: А защо Унгария?

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Защото аз ръководя там единствения професионален български театър зад граница. Унгарската държава има една изключително мъдра политика по отношение на националностите си. Те са много. Там живеем българи, чехи, поляци, гърци, словенци, словаци, хървати, сърби, румънци, украинци, арменци, руснаци, русини, немци. Унгарската държава дава много сериозна субсидия за поддържането на културната автономия на тези "малцинства". Но ги нарича националности, защото не иска да ги омаловажи с думата малцинства. Парите се дават чрез едни общини, казват се самоуправления, т.е. ние се самоуправляваме, и се дават за поддържане на училища, изследователски институти, библиотеки, театър, детска градина, църква. Много от тези националности имат и театър. Това е една много сериозна грижа от страна на държавата, в която са заложени много сериозни средства. Ние с Ищван Наги също основахме театър. Аз съм завършила в Унгария, възпитаница съм на тамошния театрална академия. И останах там. Познатата история за любовта. Междувременно двамата с Ищван преподавахме тук в НАТФИЗ - тогава беше още ВИТИЗ (1987-1989), и после се върнахме в Унгария, където и двамата имахме сериозни ангажименти. Винаги казвам, че съм космополит - навсякъде се чувствам добре. Въпреки това, като минах трийсетте усетих, че нещо не ми стига. Години наред бях водеща актриса в немския театър на Унгария. Тогава Ищван ми каза: длъжни сме да направим един театър, който да се занимава само с българска култура. Отначало ми се стори наивно. Създадохме един спектакъл, той поведе втори, той трети... И тръгнах по пътя. И няма спиране. Води ме една мисъл на Радичков: „Когато човек помни пътя за връщане, той върви напред по-леко и по-уверено“. Аз помня пътя и така вървя от създаването на театъра си по-леко и по-уверено. Защото създавайки постановките си, преоткривам България и българското в себе си. 

Винаги сме били свободен театър, в Унгария му казват независим. Но като професионален театър, по закона на театрите в Унгария, получаваме субсидия от държавата. Но кандидатстваме и по проекти, свързани с националностите. Работим само и за разпространяването на българската култура в Унгария. Не се ограничаваме в параметрите на общността. Не съм привърженик на създаването на културно гето. Играем на три езика, аз самата съм триезична актриса - с унгарски, немски и български. И когато намеря текст, който да ме спечели, да ме впечатли, да ме разтресе, се чувствам емоционално ангажирана и длъжна да го разпространя. За българската литература в Унгария не се знае много. Това не е езика, на който тя често е превеждана - много трудно се превежда българска литература на унгарски. Създадохме театъра след промените, от вътрешна необходимост. А и защото след промените се получи една духовна яма между двете страни. До тогава имаше културни обмени, турнета, гостувания. И изведнъж всичко изчезна. Усетих, като много българи от тамошната културна общност, че започвам да се задушавам: искам да чуя, да видя, да преживея, искам да стигне до мен български театър, вълнуващ български текст. Искам да го направя достояние за другите. И да се гордея с духовните ни ценности пред останалите в тази страна. Работим много за българите в Унгария. Донякъде театърът ни има и такава възрожденска мисия, по-скоро просвещаваме хората, които много рядко имат възможност да си дойдат в България. Но дори и тогава, откъде да разберат коя книга да си купят. Кой спектакъл да гледат. Какво ще ги докосне, ще ги развълнува. Чувствам го като свой дълг - когато открия нещо хубаво, дълбоко, смислено и красиво, да го предам нататък. Емоционално да заразя хората - така обичам да казвам. Създадохме в театъра една много успешна поредица "Джаз и литература". В нея под формата на пърформанси представяме много български автори. На тези прочити понякога идват и унгарски преводачи и издателства. Много от тях се заеха да издават български книги. От друга страна унгарската публика получава нещо българско и може да определи къде сме в културната гама на Европа и на този свят изобщо. Много се гордея, защото се оказа, че имаме страшно силни съвременни автори. Аз твърдя, че в момента българският роман живее своя златен век. Толкова много жени романисти има в България. Това явление го няма нито в Германия, нито в Унгария в момента. Използваме тези текстове, драматизираме, правим синтетичен театър. Така че тъчем на три стана и те - актрисите ни от този спектакъл - станаха "жертвата" (смях). Имаме спектакли с два екипа. Играят се за тамошните българи с български актьори на български, и от друг екип - на унгарски, за да достигнат до унгарската публика. А понякога в рамките на един спектакъл или пърформанс аз играя на три езика. Искам в този театър да се изявяват млади български актьори, защото в България има страшно талантливи актьори. И заслужават да бъдат видени. (Аплодисменти.)

ПРОФ. ДИАНА БОРИСОВА: Така е.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: В Унгария актрисите играха „Цъфнали очи“ пред много унгарци. Имаше субтитри. Унгарската публика е свикнала на това и го приема. Зрителите общо взето бяха смаяни от тези млади същества и от текста. Напоследък много често ми се случва да идват зрители и да искат текста - дават си имейлите да им го препратя. Да му се начудят, да му се нарадват, да му се наплачат, да го осмислят. Боравим с много силни текстове.

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Габи, ти каза прекрасни неща, но не каза името на театъра.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Театърът се казва Малко театро. С лека закачка към публиката - да не решат, че се вземаме много на сериозно. На 22 години е театърът - от 1996. Това е 65-та постановка. Работили сме с 87 творци, предимно от двете държави. Имаме сътрудници и в Германия. (Аплодисменти.)

РЕПЛИКА: Поздравления за представлението.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Благодарим. Това, което ни беше интересно на нас с Ищван, е, че актрисите са много млади, но са много дълбоки и всеотдайни. Страшно дисциплинирано работят, направо къртовски в тези десет дена, и нито веднъж не се оплакаха. Ние много обичаме актьорите си. Ищван е правил режисури на доста места в България и го знаят - той е влюбен в актьорите си. При нас няма диктатура, не се крещи, няма истерии, защото мислим, че актьорът е сътворец, партньор. С лошо, с истерия и с негативна енергия нищо не може да се постигне. Те знаят, че аз съм доста строга и взискателна, но това се разбира само когато поставя една удивителна накрая на изречението. Театър може да се прави само с уважение и с любов. За тези 22 години никога и с никого не съм имала конфликт - нито като актриса, нито като режисьор, тоест нито като потърпевша, нито като командваща. А и те бяха като опънати струни - от една дума, от една запетайка разбираха всичко. Това е много голям късмет.

ПРОФ. ДИАНА БОРИСОВА: Намерили сте се.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Да. Може би на този уъркшоп ние се намерихме и протече нещо между нас, като включвам и Атила и Ищван - по цялата верига. Атила не говори български, но ги усеща - само по тяхната енергия знае какво трябва да изсвири.

ВЪПРОС: Музиката авторска ли е?

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Не, музиката е с цитати, доколкото е разрешено в Закона за авторските права. Извадени са цитати от различни произведения и Атила ги е обработил и импровизира върху тях, съобразявайки се с това, което се случва на сцената. Всъщност той акомпанира с една импровизация. Ние с Ищван подбрахме едни музики, които подхождат на настроението на текста, носят поезията и емоцията, която е заложена в него.

РЕПЛИКА: Много добре се представиха с много поучителни текстове. От женска гледна точка е много добре, как е от мъжка - мъжете да кажат.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Текстовете са много дълбоко гмуркане - страшно богати и многопластови. Понякога човек на пръв прочит не може да ги осмисли.

РАДОСТИНА АНГЕЛОВА: Във връзка с това, което казахте: аз от женска гледна точка, пък мъжете, те да кажат, бих искала да уточня: "Виенски апартамент" е всичко друго, но не и феминистична книга. Там е даден шанс и на двете страни. Аз много обичам мъжете и никога няма да си позволя, при цялата любов, която съм получила от другия пол и която съм дала (отглеждам у дома си мъж - ето го там, петнайсетгодишен), никога не бих си позволила да застана зад войнстващия феминизъм. Защото няма да има човечество и няма да има бъдеще, ако единият пол изчезне - няма значение кой от двата. Има една такава приказка, малко в езотеричното амплоа на Никол, че ако искаме да разберем дали в този свят нещо е правилно или не, нека се опитаме да си представим, че всички хора правят това нещо. Ако светът не е заплашен, значи е правилно, ако е заплашен за нещо, значи не е правилно. Така че аз се боря за оцеляването на мъжете. Много любов има към мъжете в тези текстове. Затова накрая кукурига петел, за всички ни.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Това е една много хубава финална реплика. (Аплодисменти.)

РЕПЛИКА: Петел, разбира се, поздравления.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Благодаря на тези млади прекрасни актриси. Убедена съм, че ще имат дълъг творчески път: Никол Султанова, Цветелина Николова, Никол Николова и Мария Джойкева. Следете ги, заслужават. (Аплодисменти.)

ПРОФ. ДИАНА БОРИСОВА: Началото им е добро, окуражаващо, така че на добър час.

ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛОВА: И ние благодарим.

ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА: Благодаря и на вас, че дойдохте и бяхте прекрасна публика.