ЛЯТНАТА ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА

Дата на публикуване: Jun 13, 2016 10:17:54 AM

    Летните спектакли на Софийската опера се превърнаха в истински  големи празници на оперното и балетно изкуство на България. Многобройни са гостите от страната и чужбина, които идват от хиляди километри в София, специално за спектаклите на Софийската опера.     Тази година за пръв път на три сцени Софийската опера предлага изключително богат и разнообразен летен афиш. На историческия площад „Св. Александър Невски”, където през 2014 г. също за пръв път представихме своя версия на оперната суперпродукция на „Борис Годунов” от Мусоргски, отговаряме на огромния интерес на публиката с  нова премиера - операта „Набуко” от Дж. Верди.     Лятната фестивална програма на Софийската опера обогатява традицията  на сцената ни за „Опера в парка” на Военната академия. За седми път представяме класически шедьоври от балетния и оперен репертоар. А традиционните Вагнерови седмици продължават на основната сцена на Софийската опера с „Тристан и Изолда", след като през месец май за пети път в последните години представихме тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, само няколко месеца  след сензационния й успех в Германия.     Дербито между Вагнер и Верди, което  продължава повече от два века, си заслужава вниманието и интереса към творчеството им, и заради бунтарската същност, присъща и на двамата гении. Има една много емоционална и съдбовна фраза в операта „Набуко” от Маестрото на италианската революция Джузепе Верди, която се свързва с днешната демографска, политическа, духовна и икономическа криза у нас: „О, Родино моя, красива и изгубена...” Тази фраза извира от мислите със златни крила, да кацнат по скали и хълмове на родната земя, върху опустошените кули от отминали славни времена и златните арфи на вярващи и на поети, с надеждата Господ да вдъхва песен и да вдъхновява добродетелните. Връзката с плача и стоновете от Хора на евреите от „Набуко” е метафорична с днешното време, когато на родната ни земя се раждат толкова много таланти, хора с огромна енергия от различни слоеве, но поробени от безгрижието, пренебрежението към ценностното - от политическата, икономическа и културна родна безпътица. Плодът от съвкупността на материалното и духовното творчество създава културата на една нация, а без култура каква нация е тя?

     Затова като призивен камбанен звън, и като от Храм на Спасението, избрахме да звучат посланията от НАБУКО на безсмъртния Маестро на италианската революция Джузепе Верди.

ПЛАМЕН КАРТАЛОВ