Embedded Files
МАСАЧУЗЕТ
Масачузет по време на заселването на Нова Англия живее в 20 села около залива Масачузетс и по реките Чарлс и Непонсет. Днес щата Масачузетс носи тяхното име, което на техния език се превежда като „хората, живеещи до великия хълм“ и се отнася до Блу Хил, намиращ се южно от Бостън Харбър.
Подразделения
Селата им са организирани в 6 основни подразделения, носещи имената на техните вождове:
*Чикатоубут – южно от река Чарлс и на запад от Понкапоаг Понд. Подразделят се на уампатук и обатинеуат (обтакиест).
*Нанепашемет – северно от река Чарлс, в района на Бостън Харбър, Челси, Соугус, Лин и Марбълхед. Подразделят се на уинепуркит, уонохакуам и монтоуампат.
*Манатакуа – в района на Набант и Суомпскот.
*Като – източно от река Конкорд.
*Нахатон – в района на Натик.
*Кутшамакин (Кутшамекуин, Кутчамакин) – в района на Дорчестър, Садбъри и Милтън.
Култура
Масачузет изчезва от историята като организирано племе преди да могат европейците да запишат повече информация за тях. Въпреки това, въз основа на оскъдните данни, които са налични се предполага, че живеят по начин подобен на живота на другите крайбрежни племена в южна Нова Англия, занимавайки се със земеделие, но разчитайки основно на рибата и морските дарове. През студеното време храната е допълвана с лов на диви животни. Лятото хората живеят по брега на морето в големи села, състоящи се от големи и средно големи продълговати вигвами, подобни на дълги домове (лонгхаус). Зимата племето се разпръсва по малки ловни лагери във вътрешността. Политически племето е разделено на самостоятелни групи, всяка водена от вожд. Има случаи, когато село се управлява от жена, но лидерството обикновено се наследява по бащина линия.
История
Въпреки малобройното си население преди 1614 г. (около 3000), масачузет изиграва важна роля в ранната история на Нова Англия. Когато пилигримите пристигат в Плимут през 1620 г., в района на залива Масачузетс живеят около 800 от тях, оцелели от голямата епидемия между 1614 г. и 1617 г. През 1631 г. пуританите в Бостън преброяват около 500 оцелели масачузет. То е едно от първите племена, които изчезват още в началото на колонизацията на района. Вероятно се свързват с европейците веднага след идването на Джон Кабот през 1497 г. За пръв път обаче са споменати от Джон Смит, когато той изследва брега на Нова Англия през 1614 г. Веднага след това три отделни големи епидемии помитат района и убиват 3/4 от местното население. По същото време неизвестно племе от север напада селата на масачузет. През 1620 г. пилигримите заварват повечето от селата им изоставени. През 1633 г. нова епидемия от едра шарка покосява населението като от 500те масачузет преброени по – рано, остават едва половината. Малко по – късно мисионерът Джон Елиът започва работа сред тях. Новопокръстените индианци са събрани заедно в 14 села. През 1663 г. Джон Елиът издава Библията на езика масачузет – алгонкински N – диалект, близък с езиците на нарагансет, ноусет, ниантик и уампаноаг. През това време покръстени индианци от други племена също са заселвани в новите християнски индиански села. Смесвайки се с тези различни групи, от 1640 г. масачузет престава да съществува като отделно племе. Строгите пуритански правила на поведение бързо претопяват племенните традиции и идентичност в християнските селища. Въпреки това се знае, че хора масачузет участват в по – късните войни в Нова Англия. В началото на Войната на Крал Филип през 1675 г. много от индианците християни се присъединяват към уампаноагите на Крал Филип. Мисионерите се опитват да съберат тези, които остават неутрални в селото Натик. По – късно те са преместени като затворници на остров Диър в Бостънското пристанище, където за малко не са избити по време на войната. До края на сраженията през 1677 г. от първоначалните 14 християнски села остават само 7 с около 300 оцелели индианци общо. Населението на индианците християни продължава да намалява през годините, но те никога не изчезват. В края на 20 век техни потомци живеят в Масачузетс, близо до Кантон, Матапан и Мансфиилд. Те са организирани в индианските племена натик и понкапоаг. Отделно други потомци на масачузет – непонсет и понкапоаг са организирани в Племенния съвет на масачузет – понкапоаг.
НИПМУК
Нипмук е термин под който са класифицирани по географски принцип местните северноамерикански индиански народи, живеещи в началото на 17 век в централен Масачузетс и прилежащите части на северен Роуд Айлънд и североизточен Кънектикът. Никога не е имало племе нипмук. Народите класифицирани като нипмук представляват около 40 на брой групи и села, които по различно време са част от съседни племена. Поради тази причина е трудно да се определи броя им преди контакта с европейците. Цифрите варират от 3 000 до 10 000 души. Първият им точен брой е от 1680 г. По – малко от 1 000 нипмук оцеляват след Войната на крал Филип, смесени с остатъци от други племена в християнски индиански селища. В края на 20 век техни потомци са част от смесеното алгонкинско население на Нова Англия, и са организирани в 4 групи:
*Чаубунагунгамауг нипмук или Дъдли индианците.
*Хасанамиско нипмук или Графтън индианците.
*Натик нипмук
*Кънектикът нипмук
Резервата Чаубунагунгамауг е създаден през 1680те, а резервата Хасанамиско през 1727 г. В началото на 21 век тези две групи формират Нацията нипмук. През 1980 г. те правят опит да получат федерално признаване, след като вече са признати от щата Масачузетс. През 2004 г. Федералното правителство решава, че двете групи не отговарят на критериите за признаване като индианска нация. През 2008 г. около 1400 души се самоопределят като потомци на нипмук.
Име и език
За първи път хората нипмук се споменават през 1631 г. под името „нипнет – хората от сладководното езеро“. Това име идва от „ниппенет – мястото със сладководни езера“, както самите те наричат родината си в централен Масачузетс. През 1637 г. Роджър Уилямс записва името им като „ниипмук“, произлизащо от „нипамуг“. По – късно се появяват варианти като „нипнет“, „нимпмуг“ и други.
Повечето хора нипмук говорят алгонкински L – диалект като при някои групи той варира леко в N – диалект, подобен на езика на масачузет.
Култура
Подобно на повечето племена в Нова Англия, групите нипмук са предимно земеделци. Те се местят, в зависимост от сезона, за да допълват храната си с лов и събирането на диви растения. Обикновено селата им са строени край реки или малки езера. Всяка група или село е независимо и управлявано от свой вожд. Политическата организация извън селото или групата е минимална. Членството в дадена група не е постоянно. Всеки има право да се присъедини към друга група или да се премести в друго село по всяко време. До идването на белите всички нипмук живеят мирно един с друг и нямат нужда от сложна организация.
Исторически групи или села на нипмук
Всяка група нипмук е самостоятелна и независима. По различно време, различни групи или села се съюзяват със съседните племена. Точно преди пристигането на англичаните няколко техни села са под опеката на пекуот, нарагансет и пенакук.
*Акомемек
*Асабет
*Атоуоган
*Богистове
*Чабанаконкумун
*Кочитуот
*Кокатунемог
*Ковесет – свързани с нарагансет
*Ескохеаг Истериг, Еаскохеаг
*Хадли
*Манчауг Монучогок – свързани с пекуот
*Машапуг – свързани с масачузет
*Масомук Уабакуасет – свързани с пекуот
*Мидфилд
*Менемеси
*Метеуемесик
*Мисоконок
*Монашакотуг Моношантуксет – свързани с пекуот
*Мускетакуид
*Нашуа Нашауай – свързани с пенакук и сококи
*Ноукеаг
*Ничеуог
*Нипнет
*Паскоаг
*Пеган Пиеган
*Поникен Понакин
*Куодик
*Куомсит
*Кинебог Кинапеак – свързани с пекуот
*Кинсигамонд
*Сегрегансет
*Сегунесит
*Скуоукеаг Скуоег – свързани с покумтук
*Татумаскет
*Тотапоаг
*Уинемесет
*Уорунтук
*Унашоатокуг – свързани с пекуот
*Ускуоханокит
История
Контактите на нипмук с англичаните започват веднага след идването на пилигримите в Плимут през 1620 г. и се увеличават драстично след установяването на пуританите в Масачузетс Бей през 1630 г. Бостънските търговци достигат река Кънектикът през 1633 г., следвани по петите от заселниците. Постепенно заселниците завземат най – добрата им земя и лишават много нипмук от прехрана. След 1640 г. много нипмук приемат християнството и до 1674 г. са заселени заедно с други индианци християни в 7 селища.
През 1675 г. много нипмук, принудени от лошите условия в селищата и от лошото отношение на англичаните се присъединяват към крал Филип и неговите уампаноаги в борбата им срещу колонизаторите. Някои нипмук, които остават неутрални са изпратени от англичаните в Нашоба. След серия от нападения в югоизточен Масачузетс, крап Филип се оттегля с войните си на запад в страната на нипмук и организира масови нападения на белите поселища в долината на река Кънектикът. През 1676 г., използвайки страната на нипмук като база, войните на крал Филип предприемат серии от нападения в цяла Нова Англия.
След смъртта на крал Филип, англичаните безмилостно преследват нипмук и другите участници във въстанието. Много нипмук се спасяват от преследването като бягат в Канада или на запад. Една група отива на север в Квебек и се присъединява към индианците Сент Франсоа, с които продължават войната срещу английските заселници в Нова Англия. През следващите 50 години Сент Франсоа и нипмук стават най – големият враг на англичаните. Като отмъщение за Войната на крал Филип тези индианци нахлуват в Нова Англия и безпощадно воюват с англичаните по време на Войната на крал Уилям (1689 – 1697) и на кралица Ан (1701 – 1713). Други групи нипмук се придвижват на запад и се заселват сред махиканите на реките Хусатоник и Хъдсън. Някои пресичат река Хъдсън и се присъединяват към мънси в северната част на Ню Джърси. Тези бежанци впоследствие са погълнати от махиканите и делаварите и заедно с тях се местят на запад, първоначално в Пенсилвания, а по – късно в Охайо. тези, които остават в Нова Англия са събрани заедно с оцелели от други племена в индианските християнски селища Чачобункакоуок (Чобунагунгамауг), Хасанамесит (Хасанамиско), Магункакуог (Макункокоаг, Магункук), Манчауг (Монучогок), Манексит (Фабиан), Масомук (Уабакуасет), Нашоба, Нашауай (Уешакум), Окомакамесит (Окугамесит), Пакачуг, Куобок, Куантисет (Кинетусет), Уакантуг и Уамесит. Ограничени в рамките на тези селища и малки резервати след 1680 г. и смесени с други групи от местното население, постепенно племенната идентичност и традиции изчезват. От всичките групи нипмук, до края на 20 век оцеляват малцина. В началото на 21 век техни потомци са част от смесеното алгонкинско население на Нова Англия, което е организирано в 4 групи – Чобунагунгамауг, Хасанамиско, Натик и Кънектикът нипмук. Групите Чобунагунгамауг и Хасанамиско днес формират Нацията нипмук.
НИАНТИК
Ниантик в началото на колонизацията живее по южното крайбрежие на Нова Англия, от югозападен Роуд Айлънд до река Кънектикът на запад. Доста преди идването на колонистите, мигриращите на югоизток пекуоти разделят племето на две – източни ниантик и западни ниантик. По това време се предполага, че цялото племе наброява около 4000 души. Пекуотите подчиняват западните ниантик, докато източните стават съюзници на нарагансетите. С течение на времето това разделение оказва голямо влияние върху племето като цяло. По времето на идването на колонистите, ниантик вече са сериозно осакатени от преживените по – рано епидемии и от междуплеменните войни. Източните ниантик живеят в едно село – Уйкапауг, а западните в три села – Олд Лайм, Осуегачи и Ниантик (Нехантукет). Впоследствие името на последното село се прилага за цялото племе.
Първоначално ниантик говорят алгонкински Y – диалект. Постепенно източните ниантик възприемат езика на нарагансет, докато западните езика на пекуот и мохеган.
Култура
Ниантик са типично племе от южна Нова Англия. Живеейки по крайбрежието, основно храната им се състои от риба и морски дарове. През лятото засаждат култури, събират диви растителни храни, миди и други, и ловят риба, а през зимата ловуват дивеч във вътрешността.
История
В началото на 1614 г. холандските търговци започват да посещават селата на нарагансет в Роуд Айлънд и през 1622 г. основават първия търговски пункт, близо до днешния Хартфорд, за да търгуват с племената в долното течение на река Кънектикът. Малко преди това англичаните се установяват в Плимут (1620)г. С идването на пуританите в Масачузетс през 1630 г., конкуренцията в търговията между холандците и англичаните в долната част на река Кънектикът става ожесточена. Първоначално ниантик и пекуотите търгуват и с двете страни, но впоследствие голямата конкуренция води до разцепление сред пекуот и отделянето на мохеган от тях. Докато пекуотите подкрепят холандците, мохеганите са на страната на англичаните. Принудени да избират между двете силни племена, западните ниантик последват пекуот. Постепенно съперничеството между пекуот и мохеган се засилва толкова, че търговията става доста опасна в региона. Ситуацията се влошава още повече след основаването на Уиндзор от англичаните през 1633 г. и построяването на форт Сейбрук при устието на Кънектикът през 1635 г. Построяването на форта изолира изцяло холандските търговци от пекуот и западните ниантик и ги принуждава да изоставят поста в Хартфорд. Първите английски заселници идват през 1636 г. и постепенно стават причина за избухването на Войната пекуот през 1637 г.
През лятото на 1637 г. , войни от западните ниантик залавят лодка на търговец от Бостън до Блок Айлънд и убиват един от екипажа и. Без да се консултират с колонистите в Кънектикът, Масачузетс Бей изпраща наказателна експедиция от 90 мъже срещу ниантик на Блок Айлънд със заповед да убие всички мъже и да залови жените и децата, които да бъдат продадени в робство. Англичаните изгарят 60 вигвама и посевите на индианците, но хората успяват да избягат навреме, оставяйки само 14 убити. Това наказание се вижда на англичаните недостатъчно и те продължават похода си към форт Сайбрук и пекуотите живеещи в близост. Пекуотите са изненадани от идването на англичаните, но и те успяват да избягат навреме. Ниантик отвръщат на удара като обсаждат форт Сайбрук. Същата зима, пекуотите молят мохеганите, нарагансет и ниантик да им помогнат да отмъстят на англичаните. Само западните ниантик ги подкрепят, останалите се присъединяват към англичаните. Източните ниантик остават неутрални. Изправени пред обединените сили на мохеган, нарагансет и англичаните, западните ниантик и пекуот изоставят селата си и се оттеглят. Враговете започват преследване като систематично убиват или залавят тези, които срещнат по пътя си. Заловените или са убивани, или продавани в робство. Само 100 западни ниантик се предават и успяват да запазят живота си. Заедно с оцелелите пекуоти, те са поставени под контрола на мохеганите. От 1655 г. обаче отношенията между западните ниантик, пекуот и мохеган стават толкова напрегнати, че англичаните решават да преместят пекуотите в източен Кънектикът и част от западните ниантик отиват с тях.
Много от тези, които остават при мохеганите, през 1788 г. заедно с тях се присъединяват към индианците Брадъртън и се местят при онейда в Ню Йорк. През 1834 г. индианците Брадъртън се преместват в северен Уисконсин, където живеят и до днес. Предполага се, че останалите западни ниантик постепенно са абсорбирани от пекуот и мохеган, но е известно, че през 1800 г. няколко семейства западни ниантик все още живеят близо до Лайм и Данбъри. По – късно тези две групи изчезват.
Източните ниантик остават близо до нарагансет до Войната на Крал Филип през 1675 г. По време на войната, нарагансет са почти унищожени, а оцелелите се присъединяват към източните ниантик, които живеят сега в резервата Чарлстаун в Роуд Айлънд. По – късно двете племена се сливат и стават известни само като нарагансет.
НОУСЕТ
Ноусет известни и като индианците Кейп Код, е малко северноамериканско индианско племе, което през 1600 г. живее в 24 села в района на Кейп Код в югоизточен Масачузетс. Твърде малобройни (около 1500 души преди 1614 г.), те често са зависими от по – многобройните си съседи на запад – уампаноаг, с които споделят общ език и култура. Езика им е алгонкински, N – диалект подобен на езиците на уампаноаг, масачузет, ниантик и нарагансет. До 1621 г. от първоначалните 1500 ноусет остават всичко 500 души и този брой остава сравнително постоянен до 1675 г. След 1680 г. ноусет са събрани заедно с остатъци от други племена в района в тъй наречените проповеднически селища. От 1698 г. около 600 ноусет живеят в Машпи, където в последствие силно се смесват с уампаноагите. В началото на 21 век техните потомци са част от федерално признатото племе Машпи – уампаноаг.
Култура
За разлика от повечето племена в южна Нова Англия, ноусет са ориентирани повече към морето. Рибата, морски бозайници и морски дарове са основна част от храната, допълвана с лов на сухоземни бозайници и царевица, боб и тикви, отглеждани в малки количества.
История
Тъй като живеят по крайбрежието, ноусет се срещат доста по – рано с европейците от останалите племена живеещи във вътрешността. Малко след откриването на Америка, много европейски рибарски кораби започват да посещават редовно крайбрежието на Нова Англия и за да увеличат печалбите си започват да нападат местното население и да отвличат хора, за да ги продават в робство. Затова, когато френската експедиция на Самюел дьо Шамплейн посещава Кейп Код през 1606 г. ноусет никак не са приятелски настроени. През 1614 г. капитан Томас Хънт залавя 7 ноусет и 20 патуксет – уампаноаг и по – късно ги продава като роби в Испания. Вероятно сред екипажа на Хънт е върлувала болест, която по време на нападението преминава към ноусет и уампаноаг. Разпространявайки се бързо сред местното население, тази болест убива до 75% от първоначалните жители на Нова Англия и Канадските морски провинции между 1614 г. и 1617 г.
През 1620 г. на кораба Мейфлауър пристигат първите пилигрими. Мейфлауър трябвало да акостира в устието на река Хъдсън, но силна буря го отпраща към Кейп Код. Гладни и измъчени, част от екипажа слиза на брега да търси храна. Натъкват се на едно гробище на ноусет. До гробовете намират оставени царевица и други храни. Без да се замислят, белите се нахвърлят върху храната. Ноусет научават за оскверняването на гробовете и техни войни атакуват пилигримите. Впоследствие обаче вождовете решават, че ще е по – добре да снабдят белите с храна и да ги отпратят на юг. Вместо това обаче, Мейфлауър поема през залива и разтоварва своя товар от колонисти в Плимут. Отначало англичаните не навлизат в родината на ноусет, но през 1622 г. малка общност се установява в Уегусет и за съжаление може би от тях тръгва епидемия, която покосява ноусет през 1623 г. Между 1640 и 1675 г. на мисионерът Джон Елиът успява да покръсти повечето ноусет и за разлика от другите индианци християни те не се присъединяват към въстанието на Крал Филип през 1675 г. След въстанието ноусет се смесват с останките от други племена в тъй наречените проповеднически селища. От 1698 г. около 600 ноусет са концентрирани в Машпи, където епидемия през 1710 г. ги намалява до 300. В следващите години общността в Машпи силно се смесва с уампаноагите и белите започват да я свързват с това племе. В края на 20 век от 1400те записани членове на федерално признатото племе Машпи – уампаноаг, почти половината са потомци на ноусет.
ПОКУМТУК
Покумтук в началото на колониалния период живее в долината на река Кънектикът в западен Масачузетс, на юг до границата на Кънектикът и на север в южен Вермонт и югозападен Ню Хемпшир. Говорят алгонкински R – диалект, близък с езиците на махиканите и матабесиките.
Покумтук е едно от водещите племена в южна Нова Англия преди контакта с европейците. През 1600 г. вероятно наброяват около 5 000 души. В резултат на многото войни с ирокезите и английските колонисти, населението им бързо намалява. Войните обаче не взимат толкова жертви, колкото новите болести донесени от белите.
Култура
Малко се знае за покумтуките преди европейския контакт. Предполага се, че начина им на живот е подобен на живота на останалите алгонкински племена в южна Нова Англия. Полууседнали земеделци, покумтуките живеят в един от най – плодородните райони. Родината им също така е богата на дивеч, а река Кънектикът им осигурява изобилие от риба. Заради постоянната война с мохоките, повечето им села са силно укрепени и за по – голяма сигурност са свързани помежду си в слаба конфедерация. По различно време към конфедерацията се присъединяват различни групи от съседните им племена. По принцип обаче, всяко село в рамките на конфедерацията е независимо, управлявано от собствен вожд и съвет. По време на война, две или повече села се обединяват под ръководството на върховен вожд, който е избиран заради личните му качества. Основно, конфедерацията покумтук се състои от свързани помежду си културно, социално и политически села, които говорят общ език:
*Агоуам (Агоуоме, Ноюсет) – в района на днешния Метро център Спрингфилд – Масачузетс
*Маяуог – в района на днешния Уест Съфийлд – Кънектикът.
*Намерок – близо до днешния Енфийлд – Кънектикът.
*Нонотук – в района на Нортхяптън – Масачузетс.
*Норуотук (Налуотогу, Норутук) – до днешния Хадли – Масачузетс.
*Пачасок – в района на Уест Спрингфилд – Масачузетс.
*Покумтук (Покомтук, Покутук, Покамтакук) – в района на Диърфилд – Масачузетс.
*Скитико (Скитко) – на изток от Енфилд – Кънектикът.
*Скуоукеаг (Скуоег) – близо до Нортфилд – Масачузетс. Понякога се класифицират към нипмук.
*Уороноко (Уаранок, Уороанок, Уоронок, Уороноак) – в района на днешния Ръсел – Масачузетс.
Често към конфедерацията се присъединяват матабесиките, живеещи в северен Кънектикът като нюаше (ноуас), пескантук (пескеомскут), покуонок и сикаог (сокиог, сукианг).
История
Конкуренцията между мохок и махикан за контрола над планинския район между реките Хъдсън и Кънектикът съшествува много преди идването на европейците. Свързани с махиканите чрез общ език, покумтук са въвлечени в този конфликт като съюзници на махиканите. Пристигането на холандците на река Хъдсън през 1610 г. още повече отежнява положението в района. Тъй като всички имат огромно желание да търгуват, холандците успяват да договорят примирие между племената. След няколко години обаче войната отново е възобновена и търговията става невъзможна. Този път на холандците им трябват цели 7 години, докато успеят да уредят отново примирие. В годините на мир обаче, махиканите се опитват да отворят нови търговски пътища на север с алгонкин и хуроните в долината на Сейнт Лорънс, за да избегнат посредничеството на мохоките в търговията им с холандците. Разярени от опита за търговия на махиканите с враговете им, мохоките нападат отново махиканите през [1624 г. Покумтуките отново участват в тази война като съюзници на махикан. През 1628 г. обаче мохоките успяват да победят и принуждават махиканите да се оттеглят на изток от река Хъдсън. След победата, мохоките насочват вниманието си към съюзниците на махикан. Първо през 1629 г. те нападат селата на сококите. Покумтук са защитени до известна степен, тъй като между тях и ирокезите са разположени селата на махиканите. Положението обаче се променя, когато за района започват да спорят англичаните и холандците. До този момент (1630 г.), покумтук са сравнително изолирани от директен контакт с европейците. През 1633 – 1635 голяма епидемия от едра шарка помита цяла Нова Англия. Около 500 покумтуки умират от болестта. От 1633 г. английските търговци започват да посещават редовно река Кънектикът и основават първия постоянен търговски пост близо до Уиндзор – Кънектикът, на място, където се прихващат всички кожи пътуващи по реката за холандците в долното течение. За да отговорят на конкуренцията, холандците построяват нов пост в Хартфорд. Англичаните контрират с построяването на крепост в Сейбрук и холандците са отрязани. Постепенно англичаните започват да завземат долината на Кънектикът. През 1636 г. хората от Агауам продават първото парче земя на англичаните. На тази земя е построен нов търговски пункт. След разгрома на пекуотите през 1637 г., господстващо племе в региона стават мохеганите. За да не попаднат под тяхна власт, през 1640 г. покумтук се съюзяват с нарагансетите и тунксис – матабесик. Този съюз обаче не могъл да се противопостави на мохеганите, които имат подкрепата на англичаните. До 1643 г. мохеганите се справят с нарагансетите и налагат властта си над матабесиките в западен Кънектикът. Същевременно европейските сили в региона се опитват да привлекат на своя страна местните. В резултат на това племената са въоръжени добре и насилието между тях ескалира. След Войната уапинга (1643 – 1645), много оцелели индианци от нея се придвижват на север и се присъединяват към покумтуките. Разгрома на хуроните приз зимата на 1649 г. нарушава равновесието на силите в Северна Америка.Французите губят своя най – добър партньор и съюзник и за да се противопоставят на ирокезите бързат да организират съюз с покумтук, сококите, пенакук и махиканите. Целта е този съюз да защитава френските селища и интереси в региона. Новият алианс успява да спре настъплението на ирокезите, но само защото те са ангажирани във война със саскуеханок на юг. След като се справят със саскуеханок през 1655 г. ирокезите се насочват към враговете си на изток в Нова Англия. През 1658 г. уговорени от холандците, махиканите сключват мир с мохоките и се оттеглят от алианса, оставяйки пенакук, сококите и покумтук да се бият сами, с ирокезите на запад и с мохеганите на изток. До 1660 г. войната достига до абенаките в Мейн, а до 1662 г. и до пенобскот. До лятото на 1663 г. покумтук се опитват с посредничеството на холандците да сключат мир, но безуспешно. През лятото на 1663 г. голяма военна част мохоки и сенеки атакуват главното им село близо до форт Хил (Диърфилд – Масачузетс). Нападението няма голям успех. Повече от 200 ирокези са убити, но и покумтук понасят тежки загуби. Пенакуките и сококите изпращат подкрепления на своите съюзници, но до пролетта на 1664 г. Форт Хил е изоставен. Същевременно покумтук се опитва да сключи директно с мохоките мир, но съюзниците им са против. Когато мохоките възобновяват нападенията, покумтук са принудени да се откажат от по – голямата част на долината на река Кънектикът в Масачузетс. Междувременно англичаните завземат Ню Йорк от холандците и сключват договор за търговия и приятелство с мохоките. Непритеснявани вече от англичаните, ирокезите помитат сококите и пенакук на изток. До 1670 г. ирокезите прогонват почти всички племена от западна Нова Англия, а същевременно английските селища се разпространяват бавно нагоре по река Кънектикът, където все още живеят малки популации покумтуки. Много от тези покумтуки се присъединяват към Войната на крал Филип през 1675 г. След разгрома на въстанието, покумтук престава да съществува като племе. Много то тях се присъединяват към сококите и се оттеглят заедно с тях на север към Канада. Малки групички остават по поречието на Кънектикът до 1800 г., но в последствие повечето от тях се присъединяват към махиканите или се преместват в Шахтикок – Ню Йорк.
Google Sites
Report abuse