ПЕКУОТ
Пекуот в началото на 17 век живее в югоизточен Кънектикът, от река Нихантик на запад, до границата на Роуд Айлънд на изток. Едно от водещите племена в южна Нова Англия, пекуот обитават 23 села и наброяват около 6 000 души в началото на колониалния период. След Войната пекуот през 1636 г. и клането в селото Мистик, племето е почти унищожено. Останалите живи са затворени в два резервата, единият в Лидиърд, основан през 1666 г. , а другият в Лантърн Хил, основан през 1683 г. Впоследствие хората в резервата в Лидиърд стават известни като машантукет или западни пекуот, а в резервата в Лантърн Хил като поукатук или източни пекуот. Машантукет пекуот получава федерално признаване през 1983 г. През 1992 г. племето отваря в резервата Казино комплекса Фоксуудс, който е едно от най – големите и печеливши казина в Света. Заради оборота и печалбата от казиното машантукет пекуот е най – богатото индианско племе в САЩ.
Източните пекуот или поукатук получава федерално признаване през 2002 г., но то е отнето през 2005 г. През 2012 г. племето подава иск за връщане на федералното признаване.
Преди 1614 г. пекуотите живеят в 23 села и наброяват около 6 000 души. След отделянето на мохеганите през 1633 г. и епидемия от едра шарка в края на същата година, пекуотите остават наполовина. След Войната пекуот през 1637 г. от около 3 000те пекуоти преди нея оцеляват по – малко от половината. През следващите години населението на племето продължава да намалява, за да достигне най – ниската си точка от 66 души през 1910 г. От тази година племето започва бързо да се възстановява и в началото на 21 век общо записаните членове на племето са над 1700 дущи – около 800 са членове на машантукет – пекуот и над 900 са членове на поукатук – пекуот.
Името пекуот идва от алгонкинската дума пекоуатоуг или пекутоог и означава разрушители, унищожители. В историята са записвани и под имената пекоат, пекуант, пекуин, сагимо, пекуато и сикенамс. Всички пекуоти говорят алгонкински – диалект, идентичен с езика на мохеган и близък с езиците на нарагансет, ниантик, монтаук и шинекок.
Пекуот почти не се отличават от племената живеещи в Нова Англия. И те като съседите си са предимно земеделци, допълващи храната си с лов, риболов и събирането на морски дарове. Облеклото и жилищата им също са характерни за региона. Дрехите им са изработвани от еленова кожа като обикновено мъжете носят набедреник, легинси, ризи и мокасини, а жените поли с дълги ризи или рокли. Дрехите са богато украсени с пера, бои, мъниста, миди и бодли от бодливо свинче. Полупостоянните им силно укрепени села се състоят главно от средно големи дълги домове и куполообразни вигвами. Единственото нещо, което ги отличава от съседните племена е тяхната политическа организация. Централизираната политическа власт на пекуот е изключение сред източните алгонкински народи, които обикновено живеят в мир помежду си и нямат нужда от сложна политическа организация. Високо организирани, агресивни и войнствени, пекуот доминират в Кънектикът преди 1637 г. Силната племенна организация и силната централна власт упражнявана от племенен съвет и върховен вожд им дава значително предимство над техните мирни съседи.
История
Пекуот не е местно племе на Нова Англия. Първоначално един народ с мохеган те вероятно мигрират от района на езерото Шамплейн и горната част на долината на река Хъдсън някъде около 1500 г. Според учените възможно е пекуот да са част от мистериозното племе адирондак, което е доминиращо племе в района на езерото Шамплейн преди основаването на ирокезката лига. След като ирокезите се обединяват адирондаките изчезват и оставят незаета обширна площ в близост до езерото Шамплейн. Теорията за тази миграция се подкрепя от факта, че пекуот е силно организирано политически, което е изключение сред източните алгонкини.
Живеейки зад Лонг Айлънд, пекуотите и техните съседи имат редки контакти с европейците преди 1600 г. Въпреки това ефектът от европейското присъствие ги достига с опустошителни последици. Три големи епидемии между 1614 г. и 1617 г. почти обезлюдяват Нова Англия. От хаоса пекуот и нарагансет излизат като съперници за контрола в региона.
Първата среща на пекуотите с европейците е през 1614 г., когато холандците достигат река Кънектикът. Местоположението на пекуот му дава предимство пред останалите племена в търговията с холандските търговци. От 1622 г. търговията с кожи в долната течение на Кънектикът се разраства до толкова, че холандците установяват постоянен търговски пост близо до Хартфорд. Намерението на холандците е да търгуват с всички племена в района, но пекуотите имат други амбиции. Тъй като контролират търговския пост на река Кънектикът те искат да контролират и търговията. Първо, пекуотите нападат нарагансетите в югозападен Роуд Айлънд като по този начин ограничават достъпа на мощните нарагансет до холандците. Следващите стъпки на пекуотите са подчиняването на съседните ниантики и матабесики и завладяването на Лонг Айлънд. След покоряването на Лонг Айлънд, метоаките, които живеят там са известни като производителите на най – качествените вампуми, които се използват широко в търговията. С получаването на тази ценна стока, изведнъж пекуот се превръща в най – богатото и могъщо племе в цяла Нова Англия.
По същото време един друг народ, който пекуотите наричат „оуанукс“ идва на американския бряг. Първоначално малката колония в Плимут не е заплаха за пекуот и холандците. Постепенно обаче колонията се утвърждава твърдо и от 1627 г. холандците започват да се притесняват от зараждащата се конкуренция в търговията с кожи. За да се подсигурят, холандците подписват договор с новата английска колония, който им гарантира монопола над търговията по цялото крайбрежие на южна Нова Англия. След идването на пуританите в Масачузетс през 1630 г. обаче споразумението на холандците с Плимутската колония е пренебрегнато. Търговците от Бостън достигат река Кънектикът през 1633 г. и основават търговски пост в Уиндзор като по този начин улавят всички кожи пътуващи надолу по реката към холандците. В отговор холандците закупуват от пекуот земя, която обаче принадлежи на матабесиките и построяват укрепление. Конкуренцията между двете европейски сили се отразява и на местните народи. Подчинените на пекуот племена като ниантик и матабесики приветстват англичаните като освободители, а ниските цени на английските стоки разединява племената. Сред редиците на пекуотите също настъпва разделение. Едни, които подкрепят англичаните и искат да търгуват с тях се събират около вожда Ункас и сформират ново племе наречено мохеган, по името но клана на Ункас. Останалите пекуоти, които са за лоялност към холандците се обединяват около върховния вожд Сасакус. Малко след разделянето на племето, през зимата на 1633 – 1634 г. епидемия от едра шарка удря племената в Кънектикът. През 1635 г. компанията Масачузетс Бей основава форт Сейбрук в устието на река Кънектикът и така блокира достъпа на холандците до реката, и ги принуждава да изоставят поста в Хартфорд. Измяната на мохеган и едрата шарка струва на пекуот половината от хората, а вече не могат да разчитат и на подкрепата на холандците.
Възползвайки се от затрудненото положение на пекуот, през 1635 г. нарагансет ги атакуват и си връщат заграбените земи в югозападен Роуд Айлънд. През 1636 г. идват и първите английски заселници, които се заселват в Хартфорд. Докато мохеган и матабесиките приветстват новодошлите англичани, пекуот влизат в множество схватки с тях, които едва не довеждат до открита война. През лятото на същата година войни на западните ниантик пленяват лодката на един търговец от Бостън и убиват един от екипажа близо до [[Блок Айлънд]]. Властите в Бостън преписват стореното на пекуотите и без да се консултират с властите в Кънектикът изпращат наказателна експедиция от 90 мъже до Блок Айлънд със заповед да убият всеки мъж и да пленят жените и децата, които са ценни като роби. Предупредени навреме, ниантиките на Блок Айлънд успяват да се измъкнат оставяйки 14 убити. Англичаните унищожават селото и посевите на индианците и продължават пътя си към форт Сейбрук с надеждата да съберат още мъже за похода до селата на пекуотите, където да поискат обезщетение за убийството на търговеца. Пристигането на мъжете от Масачузетс в Сейбрук води до притеснение сред хората в Кънектикът, които не са чули нищо за убийството на търговеца. Пекуотите също са изненадани от пристигането на белите, но успяват навреме да избягат. След изгарянето на поредното село и нивите спосеви, белите се връщат в Бостън доволни, че са дали добър урок на диваците. За отмъщение за изгарянето на селата и посевите им, пекуотите и западните ниантики обсаждат Сейбрук и организират серия от нападения над отдалечени бели селища като същевременно приканват мохеганите и нарагансет да се присъединят към тях. И двете племена отказват да подкрепят пекуот, а мохеганите дори избират да се бият с тях като се присъединяват към англичаните. Въпреки това пекуот все още е могъщо племе, което заповядва на повече от 26 вождове и техните племена. Когато започва обаче наистина войната повечето от тези подчинени племена остават неутрални. В началото на 1637 г Сасакус предприема с войните си серия от нападения срещу селищата в Кънектикът, успявайки да убият над 30 бели заселници.
През май съдът в Хартфорд обявява война на племето. Смесена експедиция от 90 заселници и 70 мохегани е събрана, за да атакуват основното село на пекуот – Мистик. Когато експедицията достига селото, войните пекуот са подготвени и ги очакват. Виждайки, че не ще се справят, англичаните обръщат и продължават на изток към Роуд Айлънд. Войните пекуоти следят отстъплението на англичаните и се убеждават, че те няма да се върнат обратно. Това обаче е огромна грешка. Достигайки селата на нарагансет, 200 техни войни се присъединяват към тях и водачите решават да се върнат отново при Мистик. На 26 май колоната обгражда селото, в което в момента има около 700 жени, деца и старци. Войните са ангажирани с нападения близо до Хартфорд. Белите подпалват селото и всички, които не умират в пламъците са убити. Дори войните нарагансет и мохеган са втрещени и ужасени от безразборното клане на жени и деца извършено от англичаните. Когато войните пекуот се връщат и виждат клането започват преследване като успяват да убият 2 бели и почти половината индиански скаути. Масовото клане на жени и деца в Мистик обаче пречупва духа на войните и за да оцелеят те изоставят селата си, които сега са доста уязвими и се разпръсват на малки групи.
Англичаните не са доволни от дадения урок на пекуот и решават да унищожат племето до крак. В края на юни 1637 г. експедиция от 120 бели мъже пристига в селата им. Намирайки ги изоставени колоната започва преследване. В Сейбрук към тях се присъединяват още 40 бели мъже, плюс Ункас и неговите мохегани. Колоната преследвачи настига Сасакус и пекуотите в Саскуа – едно кело на пекуаноките, близо до Файърфилд. Пекуотите се барикадират в близкото блато и отказват да се предадат. В последвалата битка, Сасакус и около 80 пекуоти успяват да избягат, 180 други са заловени, и около 150 са убити. Сасакус бяга в Ню Йорк с надеждата да намери убежище при мохоките, но още преди да достигнат целта си, той и неговите пекуоти са нападнати от отряд мохоки. Сасакус е убит и главата му е изпратена на англичаните в Хартфорд в знак на приятелство. Пекуотите, които успяват да се спасят бягат при махиканите в Шагхтикок. Тези, които остават в Кънектикът са безмилостно преследвани и накрая са принудени да молят за мир. По – малко от половината от 3 000те пекуоти преживяват войната.
След поражението им английските селища бързо се разпространяват в долината на Кънектикят и надолу по крайбрежието чак до Стамфорд. След подписването на мирния договор в Хартфорд през септември 1638 г., 180 пекуоти са раздадени като роби на мохеган, нарагансет и източните ниантик. От други 80, 30 са екзекутирани, а останалите предимно жени и деца са продадени като роби на Бермудите. Една група е заточена на Лонг Айлънд при метоаките, а други са раздадени като слуги из домакинствата в Нова Англия. Около 1000 са поставени под контрола на мохеганите, което автоматично превръща последните в най – мощното племе в южна Нова Англия. През 1655 г., заради лошото отношение на мохеганите към подопечните им пекуоти, англичаните разделят двете племена и преместват пекуотите в Лидиърд и Лантърн Хил, където през 1666 г. и 1683 г. са създадени резерватите. В първия резерват хората стават известни като машантукет – пекуот или западни пекуот, а във втория като поукатук – пекуот или източни пекуот. През следващите години много пекуоти напускат резерватите, за да търсят препитание другаде. Населението им в Кънектикът постоянно намалява, за да достигне най – ниската си точка от 66 души през 1910 г. До края на 20 век населението им бавно се възстановява като общо записаните членове на двете племенни образувания наброяват над 1700 души.
МОХЕГАН
Мохеган не трябва да се бърка с махикан, което е съвсем отделно племе. До 1633 г. мохеган не съществува като самостоятелно племе, а е част от пекуот. През 1633 г. в редиците на пекуотите настъпва разделение по въпроса за търговията с белите. Тези, които искат да търгуват с холандците се събират около върховния вожд Сасакус, а тези които са за търговия с англичаните се обединяват около втория вожд, Ункас. Съперничеството между двете фракции става толкова голяма, че Ункас с около 50 семейства напущат пекуот и се заселват в отделно село. Разделението става окончателно, след като Ункас се съюзява с английските търговци. Ново сформираното племе приема името на клана на Ункас вълк – мохеган. От тук насетне съдбата на мохеган се свързва завинаги с британците. След унищожението на пекуот през 1637 г. мохеган става доминиращо племе в района. Въпреки това обаче редиците им бързо се топят в резултат на постоянните войни и болестите. До 1790 г. в Кънектикът остават всичко на всичко 200 души от племето. През 1970те мохеган се реорганизира и получава федерално признаване през 1994 г. В края на 20 век повечето от 1300<sup>та</sup> членове на племето живеят в резервата (2,05 кв. км.) на река Темза в южен Кънектикът.
История
Според повечето историци мохеганите идват в Кънектикът като част от пекуотите, от района на горната част на река Хъдсън и езерото Шамплейн в Ню Йорк. Това става някъде около 1500 г. Причините за преместването им не са известни. Преди да дойдат в Кънектикът и да се установят в долината на река Темза, вероятно са били част от мистериозното племе адирондак, което доминира в областта около езерото Шамплейн в периода преди създаването на Ирокезката лига. Идвайки в Кънектикът, те заварват тук множество слабо организирани племена, живеещи мирно едно с друго. За разлика от тях пекуот са мощно войнствено племе със силна централна власт, способно да подчини с лекота миролюбивите си съседи.
През 1614 г., мохеганите, все още част от пекуот се срещат с холандците в долното течение на река Кънектикът. През следващите няколко години търговията с кожи се увеличава драстично и през 1622 г. холандците основават постоянен търговски пост в близост до Хартфорд като имат намерение да търгуват с всички племена в областта. Пекуотите обаче имат други амбиции. Като доминиращо племе те желаят да контролират изцяло търговията. След големи спорове и стигайки почти до избухването на война, накрая холандците отстъпват пред пекуотите. Това се оказва полезно и за двете страни. През следващите десет години пекуот изпълняват ролята на посредници в търговията между останалите племена в района и холандците и събират такси за преминаване през територията им. Холандците пък са доволни, че така почти всички кожи достигат до тях. Положението обаче се променя след 1633 г., когато пристигат английските търговци от Бостън и построяват нов търговски пункт близо до Уиндзор. От това място англичаните улавят всички кожи, идващи от вътрешността, преди те да достигнат пекуот и холандците. За пекуот това е директно предизвикателство към властта им в района. Много от племената, които са им подчинени посрещат англичаните като освободители и започват да търгуват директно с тях. На всичкото отгоре англичаните започват масово фабрично производство на вампуми, които са основната разменна стока и наводняват пазара с тях. Масовото производство на вампуми значително понижава стойността им, а това директно рефлектира върху пекуотите, които държат монопола в производството на вампуми, които са основният им източник на богатство.
Появата на мохеган
Огромната конкуренция между англичаните и холандците в региона, сериозно се отразява и на пекуот. В редиците им започват да се появяват сериозни разделения относно въпросите за търговията. Една част от пекуотите, водени от Сасакус са за търговия с холандците, докато друга част, обединени около Ункас не виждат причини защо да не търгуват и с двете страни. Към това разделение се прибавя и лично съперничество между Сасакус и Ункас. Когато през 1631 г. умрял върховният вожд, Уопигуит, съветът на пекуот избира за нов главен вожд Сасакус. Ункас обаче никога не приема това решение на съвета. Постепенно конфронтацията между двете фракции на племето прерастват в насилие насочено срещу белите търговци. Едните убиват холандци, а другите англичани. Накрая Ункас с около 50 семейства напущат пекуот и се заселват в отделно село разположено на брега на река Кънектикът северно от Лайм. Разделението става окончателно, когато Ункас се съюзява с английските търговци. Постепенно някои племена бързо отхвърлят господството на пекуот и се присъединяват към Ункас. Бунтовническата фракция бързо се разраства и пекуотите и Сасакус вече не са в състояние да ги върнат обратно в племето. Новата група приема името на клана на Ункас и започва да се нарича мохеган – вълк. Това разделение не е приятелско и осакатява пекуот в решаващ момент. През зимата на 1634 – 1635 г. епидемия от едра шарка покосява двете сега отделни племена. В допълнение към това, през лятото на 1635 г. англичаните построяват нов пост в Сейбрук, близо до устието на Кънектикът и така блокират достъпа на холандците до реката и ги принуждават да изоставят поста си в Хартфорд, оставяйки пекуот без подкрепа. В същото време нарагансет се възползват от ситуацията и атакуват отслабените пекуоти, и успяват да си върнат ловната територия в югозападен Роуд Айлънд, отнета им през 1622 г. С отстраняването на холандците от региона, Кънектикът става свободен за английско заселване. Първите заселници пристигат в долината на Кънектикът през 1636 г. Още от самото начало има конфликти между тях и пекуотите, които прерастват в открита война през лятото на същата година. Мохеган отказват да подкрепят бившите си съплеменници във войната и застават на страната на англичаните.
След войната около 1500 пекуоти и западни ниантики са поставени от английските власти под контрола на мохеган. Така с общо население от над 3 000 души и в съюз с колониите Кънектикът и Масачузегс, мохеган излиза от Войната пекуот като едно от най – мощните племена в Нова Англия. Единствен съперник остава нарагансет. През 1644 г. английски доброволци от Кънектикът и скаути мохегани подпомагат холанците във войната им с уапинга в долината на река Хъдсън. Виждайки, че мохеганите са ангажирани другаде, нарагансет решава, че момента е подходящ да атакуват и смажат съперниците си. Главният вожд на нарагансет Миантономо с 900 войни атакува основното мохеганско село, но в края на битката мохеганите с последни сили контраатакуват и успяват да заловят Миантономо. Обезсърчени от загубата на вожда си, нарагансетите отстъпват. По – късно Миантономо е убит от войн мохеган. Смъртта на Миантономо слага край на господството на нарагансет. Нямащи вече никакви съперници, мохеган започва да разширява властта си на север и на запад. Подчинените племена, които не могат да им плащат данък, мохеган им взимат земите и ги продават на англичаните. Тираничното отношение и посегателствата принуждават някои матабесики в северен Кънектикът като неуаше, пескантук, покуанок и сикаог да се обърнат за помощ към покумтуките. Те приветстват новите съюзници, но сега наред с войната им с мохоките трябва да ги защитават и от мохеган. По време на Войната на крал Филип през (1675 – 1676 г.), мохеганите подкрепят англичаните. След разгрома на въстанието те остават единственото важно племе в Нова Англия и въпреки че много от победените племена получават разрешение да живеят с тях, населението на племето бързо намалява.
Мохегани служат като скаути по време на Войната на крал Уилям (1688 – 1696) и на кралица Ан (1701 – 1713). По време на Войната Грей Лок (1723 – 1727), 42<sup>ма</sup> скаути мохегани са единствените останали трудоспособни мъже от племето. Междувременно, заради силно намалялото им население, дълговете натрупани към търговците ги принуждават да продават земите си. От 1721 г. всичко, което им остава от бившата им родина са около 4 000 акра. Натъпквани във все по – малко пространство, групи от племето започват да напускат Кънектикът. Около 300 се присъединяват към индианците Брадъртън. До 1790 г. само 200 мохегани остават в Кънектикът, когато последните им останали 2300 акра от земята им е разделена на парцели. Щата Кънектикът конфискува и продава незаетите парцели през 1861 г., без да пита мохеганите. През 1970те племето се реорганизира и получава федерално признаване през 1994 г.