ТУТЕЛО
Тутело по време на колониалния период живее в предпланините на Вирджиния. Между 1671 и 1753 г. тутело са принудени да се местят многократно, докато най-накрая се присъединяват към каюга в Ню Йорк. След Войната за независимост повечето се местят в Канада с Джоузеф Брант. През 1830те около 200 тутело живеят в Тутело Хайтс, близо до Брантсфорд, Онтарио. Последният чистокръвен тутело умира тук през 1871 г.
Име и език
Името тутело идва от „тотероронон“, име с което ирокезите наричат всички сиуговорящи племена в планините на Вирджиния и Северна Каролина. Негови производни са „катера“, „шатерас“, „тотеро“.Самите тутело се наричат „йесан-хора“. Езикът им е сиукски, тясно свързан с този на сапони и оканичи, и може би с манахок и монакан.
История
За първи път тутело се споменават заедно с имената на оканичи и сапони от Едуард Бланд през 1650 г. През 1671 г. експедицията на Томас Батс и Робърт Фалъм посещава града „Тотеро“ близо до мястото на днешният Сейлъм, Вирджиния, на 160 километра западно от последното село на сапони. Малко след тяхното идване, тутело и сапони се преместват при сливането на реките Дан и Стантън, и заемат два съседни острова, близо до острова на оканичи в река Роанок. През 1680те, за да избегнат атаките на ирокезите от север трите племена се местят далеч на юг до река Ядкин в Северна Каролина. През 1708 г. обаче се връщат пак във Вирджиния. През 1712 г. селото им се намира на Триис Крийк, северно от Емпория, близо до селата на сапони, оканичи и стуканокс. През 1714 г. се местят близо до форт Кристана. До 1740 г. повечето от тях напущат и се местят далеч на север в Шамокин. През 1748 г. тутело се местят на Катауиса Криик, а от 1760 г. се установяват на Тиога Пойнт. От 1771 г. се съобщава, че живеят сред каюга в Ню Йорк. След Войната за независимост повечето отиват в Канада където през 1871 г. умира последният чистокръвен тутело.
САПОНИ
Сапони в края на 17 век живее на река Стантън в планините на Вирджиния. Езикът им е сиукски, тясно свързан с езиците на оканичи и тутело, и вероятно с манахок и монакан. Като всички малки племена в региона, и сапони не са документирани добре от ранните изследователи и заселниците. По принцип малобройни те страдат допълнително от новите европейски болести и от алкохола доставян им от търговците, както и от нападенията на ирокезите от север. Поради тези причини, по време на колониалния период племето е принудено да се мести няколко пъти и накрая, тези които оцелели се присъединяват към ирокезите. Някои от тях обаче изглежда остават в родината си, тъй като в края на 20 век няколко групи претендират, че са потомци на историческите сапони. През 1990те окръзите Халифакс и Уорън в Северна Каролина са дом на Халиуа- Сапони, които твърдят, че са наследници на племената сапони, тускарора, тутело и нансемонд от 17 век. Друга група, Индианците Пърсън, също е локализирана в Северна Каролина. През 2003 г. те сменят официално името си на Сапони. Други групи, които твърдят, че са потомци на сапони са: Сапони в Oхайо, Групата Махенипс в Мисури, Сапони в Тексас, Манахок- Сапони- Матамаскет в Джорджия, групата Кармел в Охайо и групата Магофин в Кентъки. Нито една от тези групи не е призната от Федералното правителство.
История
За първи път сапони са споменати през 1650 г. от Едуард Бланд, заедно с имената на оканичи и тутело. През 1670 г. преди да посети оканичи, Джон Ледерер посещава сапони, чието село се намира тогава на река Стантън, на 80 километра от селото на оканичи. Ледерер ги описва като „сапон-едно село на нахисан“. Нахисан са историческите сапони споменати по-рано от Бланд като „несонеикс“. На същата река, недалеч от сапон, Ледерер споменава Пинтахе-селото на „краля“ на нахисан. Този крал според Ледерер е абсолютен владетел, на който се подчиняват и служат всички хора от племето, измежду които обаче има и такива с по-висок статус като изтъкнати войни и богати хора.
През 1671 г. Томас Батс и Робърт Фалъм са следващите, които посещават „сапини“ (сапони) и казват, че племето живее в общо три „града“. След тази година, сапони заедно с тутело се местят надолу по реката, до два съседни острова в река Роанок, близо до острова на оканичи. Силно намалели от болести и нападения от страна на ирокезите и белите, през 1680те трите племена мигрират от района на река Роанок. През 1701 г. Джон Лоусън намира селото на сапони на река Ядкин, близо до днешния Салсбъри, Северна Каролина. Лоусън съобщава за сапони, тутело и кеяуви, които живеят близо един до друг. Малко след идването на Лоусън, сапони се местят на изток от Роанок, в околностите на Уиндзор, Северна Каролина. През 1708 г. повечето от Вирджинските племена, живеещи извън Вирджиния, се връщат обратно. Сапони издигат селото си на река Мехерин, на 15 километра югоизточно от Емпория, близо до селото на мехерин. Към 1711 г сапони се преместват в една област с оканичи и стуканокс. През 1712 г. към тях се присъединяват и тутело. До този момент всяко племе поддържа отделна идентичност. През 1715 г. около 300 сапони се преместват до Форт Кристана. Малко след това към тях се присъединяват и други малки групи. Постепенно тази смесена общност става известна като Форт Кристана индианците. Към 1740 г. повечето от тях се местят на север в Шамокин, едно делаварско село в близост до днешния Санбъри, Пенсилвания. До 1771 г. повечето Вирджински сиуговорящи групи се присъединяват към каюга в Ню Йорк. Малки групички от тях обаче остават в Севепна Каролина и Пенсилвания. Една даже достига до Охайо. През оставащите години на 18 век и през 19 век нищо повече не се чува за тези групи.
През 1990те окръзите Халифакс и Уорън в Северна Каролина, са дом на племето Халиуа-Сапони, които претендират за сапони, тутело, тускарора и нансемонд потекло. Групата е призната от Щата Северна Каролина през 1965 г. и има около 3800 записани членове. Друга група, Пърсън също е призната от Северна Каролина. Тя е известна и като Чероки-Поухатан индианска асоциация. През 2003 г. групата официално сменя името си на Сапони. Сапони, които живеят в Охайо не са признати от щата. Още 5 групи твърдят, че са потомци на сапони:
*Групата Махенипс на Сапони нацията в Озърк Хилс, със седалище в Уест Плейнс, Мисури
*Асоциация на потомци на сапони в Тексас
*Нацията Манахок-Сапони-Матамаскет в Джорджия
*Индианците Кармел в Охайо
*Магофин в Кентъки
Нито една от тези групи не получава федерално признаване като суверенно племе.
ОКАНИЧИ
Оканичи в средата на 17 век живее на най-големия остров в река Роанок, малко под сливането на реките Дан и Стантън, близо до днешния Кларксвил, Вирджиния. Тяхната история е тясно свързана с историята на сапони и тутело. По различни причини племето е принудено да се мести няколко пъти, като накрая се смесва с други етнически групи и изчезва като отделно племе. През 1995 г. членовете на една общност, съсредоточена в Плезънт Пойнт, Северна Каролина твърдят, че са наследници на историческите оканичи, тутело и сапони. През 2002 година тази група получава признаване от щата Северна Каролина като група оканичи, част от индианците сапони. Групата не е получила федерално признаване, тъй като не може да се докаже приемствеността между тях и историческите оканичи.
Име и език
Не се знае какво точно означава името оканичи. Други техни синоними са: ''ачонечи'', ''акенатзи'', ''оканаги'', ''боченин'', ''аконеди''. Езикът им е сиукски, тясно свързан с езиците на тутело и сапони, и може би с манахок и монакан.
История
За първи път оканичи се споменават от Едуард Бланд през 1650 г., заедно с имената на сапони и тутело. Когато Бланд стига до водопадите на река Роанок, неговият водач от племето апоматук му казва за „оконачеанс и несонеикс“, които живеят в горната част на реката и са многобройни. Бланд не успява да посети тези хора. Едва след 20 години е направен контакт с тях. През 1670 г. Джон Ледерер посещава оканичи, докато те все още живеят на своя остров в река Роанок. Следващите, които ги посещават са Джеймс Ниидъм и Габриел Артър през 1673 г. Две години преди това сапони и тутело се преместват близо до оканичи на два съседни острова. През 1676 г. трите племена подкрепят Натаниъл Бейкън срещу саскуеханок, но вместо признателност получават презрение. Британците нападат селото на оканичи и успяват да убият над 100 души.
След разгрома на саскуеханок през 1675 г., ирокезите насочват вниманието си към племената във Вирджиния. След няколко ирокезки нападения, през 1680те почти всички племена мигрират от района. Оканичи издигат селото си на река Ено, близо до днешния Хилсбъро, Северна Каролина. Към 1708 г. повечето от тях се завръщат във Вирджиния и се установяват в областта на Емпориа. През 1711 г. до тях се установяват хора от племената сапони, стуканокс и тутело. На следващата година се съобщава, че общо 9 племена живеят на територията на Вирджиния: памунки, чикахомини, нансемонд, нотоуай, мехерин, сапони, стуканокс, оканичи и тутело като общата им популация е около 750 души. През 1714 г. тези племена са приканени от властите да се заселят в близост до Форт Кристана. Впоследствие, тези които се местят до форта, така се смесват помежду си, че започват да се наричат с общото име Форт Кристана индианци. През 1740 г. повечето от Форт Кристана индианците се местят на север в Пенсилвания, а от 1760 г. се присъединяват към каюга в Ню Йорк. Други отиват при катаюба и стават част от това племе. Малка група обаче изглежда остава около Форт Кристана. През 1995 г. малка общност, съсредоточена в Плезънт Пойнт, Северна Каролина твърди, че са потомци на тутело, сапони и оканичи от Форт Кристана. Общността получава признаване от щата Северна Каролина през 2002 г. като Оканичи групата на Сапони индианците. Групата има около 700 записани членове.
МОНАКАН
Монакан по време на основаването на Джеймстаун през 1607 г. живее около изворите на река Джеймс, над водопадите, където днес се намира град Ричмънд, Вирджиния. Поради ранното им изчезване, данните за тях са доста оскъдни. известно е само, че подобно на своите съседи манахок, монакан са предимно ловци-събирачи. Двете племена са близки съюзници, говорещи диалекти на един език, вероятно сиу и постоянни врагове на поухатан. Притиснати от могъщи врагове като поухатан от изток и ирокезите от север, малобройните племена в предпланините на Вирджиния като монакан, мохетан, манахок и други са принудени да се обединят, за да оцелеят. Въпреки това населението им се стопява бързо и до 1702 г.изчезват от историята. Изглежда обаче, че някои остават в родината си и през годините, приемайки останки от други племена, и смесвайки се с бялото и цветнокожо население, по-късно формират новото племе монакан. През 1989 г. техните потомци получават признаване от щата Вирджиния като Монакан индианската нация. Тя е със седалище в Медисън Хайтс в окръг Амхърст, Вирджиния и има общо 2000 записани членове.
История
Първите сведения за индианците в предпланините на Вирджиния и по-специално за монакан и манахок идват главно от колонистите в Джеймстаун. Когато англичаните, водени от Джон Смит правят първите си проучвания в горната част на река Джеймс научават за индианците, които контролират територията нагоре от водопадите на реката и прилежащите склонове на Блу Ридж, и са в постоянна война с поухатан. През ноември 1608 г. англичаните предприемат втора експедиция, за да проучат страната им. На около 50 – 60 километра нагоре от водопадите на Джеймс те откриват две от селата на монакан- „Масинакак“ и „Моухеминчуг“. Това са единствените села на монакан посетени от европейците.
През следващите 60 години нищо не се чува за тях, освен че през 1654 или 1656 г. чероките опустошават страната им. През 1670 г. монакан са посетени отново от Джон Ледерер, който споменава, че от племето са останали едва около 100 души. Между 1670 и 1699 г. монокон изоставят родината си и въпреки, че някои от тях остават до 1702 г., основната част вероятно се присъединяват към сапони и тутело.
Подразделения
На картата на Джон Смит от 1712 г. са показани 5 села на монакан, които са представени като подразделения или подплемена:
*''Мохемчо'' (Мохеминче, Мохеминчук, Мохеминчуги)-на южния бряг на река Джеймс, на около 25 километра над водопадите на реката. През 1699 г., след като е изоставено в него се настанява хугенотска колония и то започва да се нарича Монакан Таун. през 1702 г. се съобщава, че градът е важен търговски център в региона.
*''Масинакак''-на южния бряг на Джеймс, на около 20 километра над Мохемчо.
*''Расауек'' (Расаумеак)-според Смит това е главното село на монакан, разположено близо до устието на река Ривана.
*''Монахасануг''-на южния бряг на Джиймс, близо до днешния Уингини в окръг Нелсън.
*''Монасукапануг''-на източния бряг на река Ривана, близо до днешния Шарлътсвил.
Съвременните монакан
Монакан индианската нация е локализирана в окръг Амхърст, Вирджиния, със седалище в Медисън Хайатс. Нацията има над 2000 записани членове, които твърдят че са потомци на историческите монакан. За това обаче няма доказателства, тъй като не може да се проследи наследственността между монакан и днешните им наследници. През 1988 г. племето създава неправителствена организация и през 1989 г. получава официално признаване от щата Вирджиния.
МАНАХОК
Манахок е група от няколко племена или подплемена, които в началото на 17 век живеят в северната част на Вирджиния.Техните села никога не са посетени от европейците. Единствените сведения за тях идват от Джон Смит, който среща една група от племето близо до водопадите на река Рапаханок през 1608 г. Смит съобщава, че манахок живеят в най-малко 7 села на запад от мястото, където ги срещнал и че са съюзници на монакан и врагове на поухатан. Манахок изчезват от историята след 1723 г. като учените предполагат, че са се слели с племената сапони и тутело. През 1753 г. сапони и тутело са официално приети от племето каюга в щата Ню Йорк. През 1870 г. един старец живеещ с ирокезите в Канада твърди, че е последният чистокръвен индианец манахок.
История
Историята на манахок започва с Джон Смит през 1608 г. Преди това има косвени археологически доказателства, че са живели в долината на река Охайо, но по някакви причини напущат родината си и се преместват около изворите на река Рапаханок в северна Вирджиния. Единствените данни, които оставя Смит са имената на селата и местоположението им. След него информацията за племето е още по неясна и противоречива. През 1656 г. Джон Ледерер идентифицира 600 – 700 индианци от „махокс“, които живеят на река Джеймс и потока Махок. Не е известно обаче дали е имал предвид манахок или отделно племе с името махокс. В третата си експедиция през 1670 г., Ледерер стига до горната част на река Рапаханок, но не открил никакви индианци. Малко преди това, манахок изоставят земите си и се присъединяват към монакан, за да се защитят от ирокезките атаки от север.
През 1714 г. губернаторът на Вирджиния, Александър Спотсууд пише, че стегараки-подплеме на манахок живее във форт Кристана.Отделно от това, Джон Риид Суонтън предполага, че мейпонтски, друга група от форт Кристана е възможно да е онтпоне-друго подразделение на манахок. Последното споменаване на онтпоне, а и въобще на манахок като цяло е през 1723 г.Предполага се, че преди това останките от племето са абсорбирани от племената сапони и тутело.
Подразделения
Манахок по принцип се разглежда като конфедерация от няколко отделни племена или като едно племе с няколко подплемена. Според Смит манахок живеят в няколко независими села, свързани помежду си в слаба конфедерация. Той записва имената на някои от тях като ги представя за отделни племена или подплемена:
*хасинунга
*манахок
*онтпоне
*шакокониа
*стегараки
*тенинатео
*танкснитаниа
Освен тях, Смит записва и името на едно село-Махаскаход.
Език
Няма никакви убедителни доказателства за езика на манахок. Единствените думи налични от езика им са имената на племената записани от Джон Смит.Това обаче е твърде недостатъчно учените да кажат какъв е бил езикът им. Заради близките им отношения с други сиукски племена живеещи във Вирджиния като сапони, тутело и други, се счита, че са говорели сиукски език. Според сведенията на Смит обаче манахок говорят език различен от този на монакан.
МОХЕТАН
Мохетан през 17 век живее около изворите на река Роанок в югозападна Вирджиния и прилежащите части на Западна Вирджиния и североизточен Тенеси. Почти нищо не се знае за мохетан. Заради тесните им връзки с тутело се предполага, че езикът им е бил сиукски. Единствените, които се срещат с тях са Томас Батс и Робърт Фалъм.
През 1671 г. Батс и Фалъм организират експедиция да изследват планините на Вирджиния. На 12.09.1671 г. експедицията напуща селото на тутело и тръгва на запад. След като прекосяват планините, на следващият ден Батс и Фалъм се натъкват на стари полета засети с [[царевица]] на едно изоставено селище. На 16.09. експедицията достига до изворите на Роанок, където намират още изоставени полета. Водачите тутело казват на Батс и Фалъм, че тези полета са принадлежали преди на „мохетанс“. Експедицията се връща в селото на тутело на 19.09. и заварва там „мохетан индианците“, които дошли да разберат от приятелите си тутело повече за английската експедиция. След това мохетан изчезват от историята като вероятно се присъединяват към някои от съседните племена.
Томахитан и Монетон
През 1673 г. Джеймс Ниидъм и Габриел Артър посещават племето томахитан, което живее на запад от планините, в същата област, където живеят мохетан. Двете племена са тясно свързани помежду си и се предполага, че говорят един език. По-късно томахитан се появяват като групата тамахита, която се присъединява към Крикската конфедерация и е идентифицирана от Джон Суонтън като подразделение на племето ючи. Артър прекарва цяла година при тях и пише, че селата им са силно укрепени.
Монетон се споменават за първи път от Томас Батс през 1671 г. Три години по-късно Габриел Артър, заедно с вожда на томахитан, посещава града „Монитон“, чиито жители са приятели на томахитан. Монетон живеят в същата област, на няколко дни път от томахитан, на река Канауа. След отпътуването на Артър двете племена не се споменават повече. Твърде малобройни, най-вероятно те се присъединяват към някое по-голямо племе, за да се предпазят от ирокезките атаки от север.
ТОМАХИТАН
МОНЕТОН