Когато Колумб открива Америка през 1492 година,на територията на Северна Америка живеели около 500 индиански племена, всяко със своя територия, език и обичаи. Откъде обаче са дошли тези хора не е много ясно. Най-разпространената теория е за миграцията им от Евразия през Беринговия проток между 45 000 г. пр.н.е. и 12 000 г. пр.н.е. по време на последният ледников период в края на Плеистоцена. Заселването на Новия Свят обаче не станало изведнъж, последните групи прекосили Беринговия проток преди 12000 години. Днешните археологически находки позволяват на археолозите и антрополозите да класифицират различните културни периоди и дават доста доказателства за връзката на индианците с народите от източен Сибир. Спецификата на палеоиндианската миграция към и през Америките, включително времето и маршрутите са все още обект на изследвания и дискусии. Първите Палео-индианци били малки групички от ловци-събирачи,които следвали стадата от изчезналата мегафауна на Плеистоцена. Около 11500г. пр.н.е. се появила Културата Кловис. Тя се характеризирала с производството на остриета и отличителни инструменти от кост. През този период хората започнали да разчитат и на други источници на храна не само на Мегафауната. Между 10 500г. пр.н.е. и 9500г. пр.н.е. Културата Кловис била заменена с по-локализирани регионални Култури като Фолсъм, Къмбърланд, Редстоун и други. В края на Ледниковия период климатичните промени довели до промяна в околната среда и масовото измиране на Мегафауната. С изчезването на последните праисторически животни настъпил Архаичния период в развитието на Америките. През този период по-голямата част от населението било все още силно мобилно,но постепенно отделни групи започнали да се съсредоточават върху наличните ресурси на местно ниво. Стабилизирането на климата от 8000г. пр.н.е. довело до големи миграции и увеличаване на населението. От 6500г. пр.н.е. хората в долината на Мисисипи започнали да строят сложни изкопни могили, за да изразят своите религиозни представи и космология. Това строителство на могили продължило до края на Архаичния период или почти до контакта с европейците. От около 1000г. пр.н.е. на изток започнал периода Уудланд. Този термин започнал да се използва от 1930г. и се отнася до историческите обекти между древността и Културата Мисисипи. Периода Уудланд се счита за етап на развитие, но без никакви сериозни промени. От 1000г. на изток започнала да доминира Културата Мисисипи. Тя обхванала огромен регион от Атлантическото Крайбрежие до Големите Равнини и от Големите Езера до Мексиканския Залив. Характерното за нея било изграждането на големи комплекси от могили и площади и развитото вече земеделие. Населението станало по-централизирано, появили се първите големи градове и се развила мащабна търговия. Културата Мисисипи достигнала своя връх между 1200г. и 1400г. Когато пристигнали белите тя вече била в упадък. През 1540г. експедицията на Ернандо де Сото срещнала много от Мисисипските групи, но последиците за индианците от тази експедиция били катастрофални. За по-малко от 100 години, до следващото идване на белите в Северна Америка повечето от мисисипските народи били изчезнали в резултат на новите болести, които донесла със себе си експедицията на Де Сото. Така че до идването на европейците в Северна Америка в продължение на хилядолетия са се развивали множество културни форми и различия, породени главно от природните дадености. Поради по-голямото струпване на индианско население, в последствие са се оформили няколко основни индиански културни области с плаващи граници - АРКТИКА И СУБАРКТИКА, СЕВЕРОЗАПАДНОТО КРАЙБРЕЖИЕ, КАЛИФОРНИЯ, ГОЛЕМИЯ БАСЕЙН, СЕВЕРОЗАПАДНОТО ПЛАТО, ЮГОЗАПАДА, ГОЛЕМИТЕ РАВНИНИ, СЕВЕРОИЗТОКА И ЮГОИЗТОКА. Според местообитанието си в дадена област племената се различавали не само културно, а и в социално и битово отношение, както и по принадлежността си към различните езикови семейства и групи. Границите на тези културни области не били точно определени. Племената,живеещи на границите на две или повече области споделяли еднакви културни елементи и начин на живот. По време на колониалния период много племена изчезнали или били изгонени от изконните си земи. Така много региони останали без индианско население. В други пък племена от различни културни области били струпани заедно. Това довело до смесването на различните култури и дори до изчезването на някои от тях.

Днес от 1,2 милиона индианци и метиси в Канада , 55% живеят в резервати. В САЩ индианците са 2,9 милиона и живеят в 267 резервата. Още около 4 милиона се самоопределят като индианци. Животът в резерватите е труден - има високи нива на престъпност и повечето хора живеят в бедност. Други проблеми са злоупотребата с алкохол и наркотици и безработицата. Много от индианците са принудени да мигрират към градските райони, за да търсят работа. През 2012 г. 70% от индианците живеят в градовете, в сравнение с 45% през 1970 г. и 8% през 1940 г. Градски райони със значителни индиански популации са Минеаполис, Денвър, Финикс, Оклахома Сити, Тъксън, Чикаго, Хюстън, Ню Йорк и Рапид Сити. Днес в САЩ има 562 федерално признати племенни правителства. През 1817 г. Чероките стават първите индианци признати за граждани на САЩ. На 2.06.1924 г . президентът Кулидж подписва Закона за индианското гражданство, с който всички индианци в САЩ, които не са станали американски граждани досега се определят като такива. Днес индианците в САЩ имат всички права гарантирани от Конституцията и могат да гласуват на избори и да се кандидатират на такива. Същевременно племената запазват своята автономия като имат право да формират собствени правителства и да прилагат граждански и наказателни закони в рамките на своите земи, също да налагат данъци, да определят свои изисквания за племенно членство, както и да лицензират и да регулират икономическите дейности на своя територия. Всички обаче племенни правителства са ограничени от федералните закони действащи в съответния щат. Днес около една трета от американските индианци живеят главно в три щата - Калифорния, Оклахома и в Аризона. През 2010 г. Американското Бюро за преброяване отчете,че около 0,8% от населението на САЩ са с индианско и аборигенско потекло като населението е неравномерно разпределено в страната

Аляска-104 871 туземци Роуд Айлънд-6 058

Ню Мексико-193 222 Мисури-27 376

Южна Дакота-71 817 Пуерто Рико-19 839

Оклахома-321 687 Мисисипи-15 030

Монтана-62 555 Делауер-4 181

Северна Дакота-36 591 Флорида-71 458

Аризона-296 529 Вирджиния-29 225

Уайоминг-13 336 Мериленд-20 420

Уошингтън-103 869 Южна Каролина-19 524

Орегон-53 203 Айова-11 084

Айдахо-21 441 Вермонт-2 207

Северна Каролина-122 110 Илинойс-43 963

Юта-32 927 Джорджия-32 151

Невада-32 062 Ню Джърси-29 026

Небраска-18 427 Тенеси-19 994

Минесота-60 916 Масачузетс-18 850

Колорадо-56 010 Индиана-18 462

Калифорния-362 801 Кънектикът-11 256

Уисконсин-54 526 Хаваи-4 164

Канзас-28 150 Окръг Колумбия-2 079

Арканзас-22 248 Пенсилвания-26 843

Тексас-170 972 Охайо-25 292

Луизиана-30 579 Кентъки-10 120

Ню Йорк-106 906 Западна Вирджиния-3 787

Мичиган-62 007 Ню Хемпшир-3 150

Алабама-28 218 Мейн-8 568

В Канада картината е почти същата - има над 600 федерално признати племенни правителства наричани Първи Нации. При преброяването от 2011 г. тук живеят общо 1 400 685 индианци, метиси и инуити, които съставляват 4,3% от населението на страната.

ИНДИАНЦИ МЕТИСИ ИНУИТИ ДРУГИ

Британска Колумбия- 155 015 69 475 1 570 6 225

Алберта- 116 670 96 865 1 985 5 170

Съскачиуан- 103 205 52 450 290 1 790

Манитоуба- 130 075 78 835 580 2 260

Онтарио- 201 100 86 015 3 360 10 955

Квебек- 82 425 40 960 12 570 5 960

Ню Брънзуик- 16 120 4 850 485 1 165

Нова Скотия- 21 895 10 050 695 1 205

Принц Едуард- 1 520 410 55 235

Нюфаундленд и Лабрадор-19 315 7 665 6 260 2 530

Юкон- 6 585 845 175 100

Северозападна Територия- 13 345 3 245 4 335 230

Нунавут- 130 135 27 070 30

GMAIL:YMANAHILOV@GMAIL.COM

FACEBOOK