СУБАРКТИКА

Културната област Субарктика се простира на територия от 5 милиона квадратни километра от Кук инлайт на Тихоокеанския бряг до естуара на Сейнт Лорънс и Атлантическия Океан като включва и остров Нюфаундленд. На север границите и достигат до Хъдсъновия залив и Арктическата зона, а на юг до северния бряг на Горното Езеро и Големите Равнини. Или с други думи регионът обхваща териториите на днешните Канадски територии Юкон и Северозападната Територия.малка част от Нунавут.централна и източна Британска Колумбия.североизточна Алберта.северните и централни части на Съскачиуан. Манитоба. Онтарио. Квебек. Нюфаундленд и американска Аляска. Района е доминиран от Бореалните гори(тайгата),които на север преминават в Тундрата, а на юг опират до Прериите и широколистните гори. На запад теренът се изкачва в Скалистите планини и Кордилерите, а на изток слиза до Атлантическия

бряг. Тук живеели племена главно от Атабаското и Алгонкинското езикови семейства. Местното население се прехранвало главно с лов, риболов и събирачество. Заради суровия климат не се занимавали със земеделие. Живеели на малки семейни групички от по 20-30 човека, които през лятото се събирали с други групи, за да ловуват, да ловят риба,да търгуват и да празнуват. Различната храна сушали, смилали, опушвали и я прибирали за съхранение в торби, кошници и ями за зимата. Групите постоянно се местели от едно място на друго в рамките на определена територия, за да търсят храна според сезона.Тъй като дивечът бил рядък в Северните гори гъстотата на населението била малка. Размерът на групите бил силно повлиян от природните ресурси. Атабаските племена в планинските райони на запад се събирали край реките през лятото, за да ловят сьомга, която опушвали в специално построени за целта постройки. За тях сьомгата и другата риба била основна храна. Племената, живеещи на север от езерото Атабаска следвали сезонната миграция на стадата карибу, а на изток Монтаните и Наскапите се събирали лятото по Атлантическия бряг, а зимата се разпръсвали из вътрешността. Най-възрастните мъже и жени взимали решения касаещи групата. Семейство или отделни лица,които не били съгласни с конкретни решения били свободни да се присъединят към някоя друга група или да живеят известно време сами. Политическата власт била слаба.Всяка група си имала вожд, но неговите правомощия били ограничени. Водачът се избирал заради личните му качества от цялата група. Той трябвало да бъде щедър, мъдър, справедлив и морален човек. Нямало наследствени владетели. Наследствеността се предавала по майчина или бащина линия , или и по двете. При племената, живеещи близо до Пасифика родството се предавало по майчина линия.Живеещите в района на Макензи наследявали и по двете, а за Алгонкинските народи било характерно родството по бащина линия. Родствените връзки определяли членството в групата като браковете се регулирали. Групите били организирани в кланове. Децата се учели от малки от по-възрастните на всички умения, които ще им бъдат необходими в живота. Сред много племена се практикувал обичая юношите и девойките да постят и да се молят в усамотение, за да намерят своя дух-пазител. Постоянното търсене на храна налагало на хората често да се местят, затова те не притежавали много вещи. Дрехите си шиели от кожите на животните, които убивали. Украсявали ги с красиви орнаменти от пера, бодли от бодливо свинче и мъниста. През зимата се придвижвали със снегоходки и шейни влачени от кучешки впрягове, а по реките и езерата плавали с канута. Домовете им варирали значително, в зависимост от местообитанието. Обикновено в тях живеели по 1-2 семейства. Северните Оджибве строяли конични колиби от пръти покрити с кора. Атабаските племена в централната част използвали типита, подобни на тези на Прерийните народи. Други, живеещи в района на Макензи и в Скалистите планини строяли куполовидни колиби, които покривали с кал и треви. Чилкотин, които живеели на юг използвали хубави дървени къщи, наполовина вкопани в земята, подобни на тези на народите от Платото. Сечива и предмети за бита изработвали от камък, рогове, кости и дърво, а някои използвали и мед. Религиозните им вярвания отразявали вижданията им за природата и заобикалящия ги свят. Всичко, което не можели да си обяснят било дело на духовете. За болестите също били виновни духовете, те били лоши и хората се страхували от тях. Всяко живо и неживо същество притежавало собствена сила и енергия. След смъртта духа на човек отивал в отвъдния свят, където продължавал да живее. Връзката с духовния свят били шаманите.Те можело да бъдат както мъже, така и жени, стига да са имали голямо и силно видение, от което да черпят силата си. Шаманите ръководели различните ритуали, предсказвали бъдещето, лекували болните и се молели за благоприятно време и успешен лов и риболов. С идването на белите живота им корено се променил. Много от тях приели християнството и начина на живот на заселниците, а европейските болести убили повечето от тях. С намаляване на населението различните групи започнали да се събират и да остават заедно на едно място по-продължително време.Това ставало главно около търговските постове. Много бързо местното население станало зависимо от европейските стоки. Търговията с кожи нанесла голямо поражение, както върху племената така и върху природата. Много от животните били почти унищожени, което довело до недоимък сред хората, а оттам и до бързото усвояване на нови начини за прехрана. Днес много племена живеят в резервати като се мъчат да запазят езика и традициите си..

БИЙВЪР

Известни са с името Данеза или Дунеза, което идва от тяхното самоназвание Тса тине или дине заа - истински хора.Преди 1800 г. живеят в района на Пийс Ривър в Алберта и Британска Колумбия, Канада. Територията им се разширява на изток до река Атабаска и река Клиъруотър и на север до езерото Атааска. Традиционно живеят на малки номадски групички от по 20 - 30 души, коитосе прехранват с лов на бизони в прерийте около Пийс Ривър, лосове в блатата и горите и карибу близо до планините. Ежегодно провеждат всеобщ лов, ръководен от някой шаман. Религиозните им вярвания са центрирани около сънищата и виденията, чрез които хората се сдоиват с дух -пазител. Още в юношеството за момчетата най-важно е да преминат през ритуала за Търсене на видение, за да се сдобият с дух - пазител като за целта се отправят в усамотена местност, където в продължение на няколко дни (оикновено 4) постят и се молят на духовете за помощ.

През 1793 г. през земите импреминава експедицията на Александър Макензи. Година след това Северозападната компания за търговия с кожи основава първия търговски пост. Католическите мисионери пристигат през 1858 г. Днес племето живее в 4 резервата в Британска Колумбия и в 2 в Алберта.

ДОГРИБ

Името догриб идва от тяхното самоназвание тлинкчадине - хората от кучешко ребро, на английски Дог Риб. Традиционната родина на племето се простира на изток от река Макензи, между Голямото роско езеро и Голямото мече езеро в централната част на Северозападните територии, Канада.

Догриб са предимно номади, прехранващи се с лов на карибу и дребен дивеч. Рибата също е важна част от храната.

Първият търговски пост построен в земите им е Форт Рей през 1852 г. Католическите мисионери пристигат през 1858 г. Постепенно племето е въвлечено в търговията с кожи и живота им бързо започва да се променя.

Първоначално догриб е малко племе от около 800 души. До 1970 г. се увеличават до 1700, а през 2006 г са отчетени общо 2020 догри, живеещи в 6 населени места в родината им. Днес те са известни като Тли Чо първа нация.

МОНТАНИ

Малка група кръстосвала най-източните склонове на планините Макензи, главно между река Редстоун и Маунтин Ривър. Прехранват се главно с лов на елени, лосове и дреен дивеч. Говорят атабаски език, близък с езиците на хеър и слейв, заради което понякога са класифицирани като подгрупа на слейв. Търгували във всички търговски постове между Форт Лайърд и Форт Гуд Хоуп, но като главен пункт използват Форт Норман (днешния Тулита).

В началото на 19 век наброяват по-малко от 150 души и са враждебно настроени към племената на запад, докато с източните си съседи живеят в мир. Днес потомците им живеят в Тулита и са успели да запазят идентичността и културата си.

ТСЕТСАУТ

Атабаско говорящо племе, което живее в планините на северозападна Британска Колумбия, между изворите на река Стикин и северните извори на река Нас, достигайки на запад до Тихия океан. Информацията за техните език, история и традиции е доста оскъдна. Има някои доказателства, че са свързани с кашка. Културата им и начин на живот са смесица между тези на атабаските народи във вътрешността и племената по крайбрежието. Името тсетсаут идва от езика цимшиан и означава тези от вътрешността. Така крайбрежните гитксан, нисга и цимшиан наричат атабаските народи във вътрешността на северна Британска Колумбия. Около началото на 19 век са прогонени от горната част на река Нас от насготин (група на талтан). Традиционната им икономика е базирана на лова. През лятото слизали до канала Портланд, за да ловят сьомга и щом попълнели запасите си се връщали обратно в планините. Облеклото им се състои изцяло от кожи. Традиционно жилище е единична или двойна колиба от клони, тип палатка, покрита с кора. Били организирани в два матрилинейни екзогамни клана - Орел и Вълк. По неизвестни причини те напускат платото и се преместват към крайбрежието в близост до канала Портланд. Тук често са нападани от талтан. Оцелелите постепенно са асимилирани от нисга. Последните 12 живи техни представители са отчетени през 1894 г.

ЙЕЛОУНАЙФ

Известни също и като Купър индианците (медните индианци) и Реднайф. Самите те се наричат Татсаотине. Подгрупа на чипеуян, с които споделят еднакъв език и култура. Традиционната им родина се простира на север и североизток от Голямото робско езеро, главно около река Йелоунайф и залива Йелоунайф, по река Копърмайн, достигайки на североизток до Бак Ривър и на изток до река Телон. Водели номадски начин на живот, следвайки стадата карибу. През 1770 г. се срещат с експедицията на Самюел Харни. През 1830 г. са почти унищожени от догриб. Оцелелите се разпръсват на юг от Голямото робско езеро и постепенно се смесват с някои групи на догриб и чипеуян. От тук насетне тези смесени групи се разглеждат като самостоятелно племе. йелоунайф са една от петте основни групи на Акаичо Дене първа нация. През 2012 г членовете на племето наброяват 1 439 души. Днес двете основни общности на йелоунайф са Детта и Ндило близо до Голямото робско езеро.

Беър Лейк

Атабаско говорящи хора, които живеят около Голямото мече езеро в Северозападните територии. Техен търговски пост и основно селище днес е Делина (по рано Форт Франклин), разположен в западния край на езерото, на мястото където Грейт Беър Ривър се влива в него. Тук се намира едно от малкото места за риболов достъпни през цялята година. Това място става сборен пункт за приятелски близки народи, които постепенно започват да се задържат по-продължително реме тук и да се социализират. С нарастването на търговията с кожи и построяването на търговски пост през 1804 г. контактите между тези местни групи се увеличават. През 19 и 20 век тези групи започват да се наричат Беър Лейк и постепенно се обособяват като отделна самостоятелна група. Дори развиват свой собствен диалект, включващ елементи от езиците на хеър, слейв, догриб и монтани. През 1996 г. тези хора наброяват 754 души.