КАДО

Терминът кадо се използва като общо название за няколко езиково и културно свързани групи от

местното население на западните части на северноамериканския Югоизток. През 17 и 18 век тези групи са консолидирани в три географски дивизии, наричани конфедерации. В една дивизия влизат от 2 до 11 групи, всяка със свое основно село и лагери. Най - добре документирани от трете дивизии е хасинаи, която включва 11 общности, живеещи в горната част на реките Анджелина и Нече и стигайки на запад до река Тринити, а на изток до река Сабине в източен Тексас. списък Втората дивизия - кадохадачо включва 4 общности, живеещи около големия завой на Ред Ривър. списък Две общности - начиточес , разделени на горни и долни и доустиони оразуват третата дивизия начиточес. Те живеят в долната част на Ред Ривър в Луизиана. Други групи са адаи, ейеиш, кахинио, тула, оуачита и ятаси, които са разпръснати сред дивизиите. Или общо около 25 племена съставляват Конфедерацията кадо в 18 век. Територията, която заемат тези племена обхваща огромна площ от североизточна Луизиана, източен Тексас, югозападен Арканзас и югоизточна Оклахома. Има археологически доказателства, че територията им е доста по - голяма преди контакта с европейците, разширяваща се в северозападен Арканзас, североизточна Оклахома и югозападно Мисури. На тази огромна площ през периода Уудланд се развиват културите Фреч Мейлин и Моузи Гроув (200г.пр.н.е - 800 г.), чиито наследници са историческите кадо. До 800 г. обществото на Фрорч Мейлин и Моузи Гроув започва да се обединява в културата кадо, която става част от Културата Мисисипи. През периода кадо някои села стават по - големи и започват да се развиват като ритуални и религиозни центрове, в които се строят големи насипни могили като места за издигането на храмове и жилища за елита. Могилите са издигнати около голям площад, който служи за провеждането на големи обществени и религиозни мероприятия. Чрез разработването на сложни религиозни и социални практики, някои семейства се издигат пред останалите и постепенно се формира визшата класа на обществото. До 1000 г. Културата кадо вече е оформена и от 1200 г. обществото развива мащабно селско стопанство, както и изкуствата като грънчарството, кошничарството и други. Културата кадо продължава да процъфтява през 12 и 13 век и според археологическите доказателства, няма никакво съмнение, че хората хората от тази култура са преките предци на историческите кадо, с които се срещат първите европейци, както и че културната приемственост от праисторията до наши дни не е прекъсвана. Благодарение на новите археологически, етноложки и лексикални проучвания може да се добие по - ясна представа за живота, религията и обичаите на племената кадо, тъй като сведенията оставени от ранните изследователи е доста оскъдна. Това, което е известно идва най - вече от докладите на испанските и френски власти, които първи се срещат с тях. Информацията за Конфедерацията кадо и сродните и племена е доста оскъдна, но благодарение на отец Хесус Мария и неговите доста по - подробни данни за Конфедерацията хасинаи, може да се заключи, че всички племена кадо са подобни едно на друго.

Кадо са уседнали земеделци. Засаждат полета около селата си с царевица, тикви, различни зеленчуци и

др., които са основна храна. Също така ловуват и ловят риба, с което допълват диетата си. За нивите се грижат само жените като отглеждат две житни реколти през годината и в допълнение събират диви храни като ядки, жълъди, плодове, и се грижат за домакинството.Мъжете ловуват елени, мечки, птици и др животни, а след като се сдобиват с коне в края на 17 век започват да ловуват и бизони, които полека лека изместват растителната храна. Други мъжки задължения са риболова и войната. Хората използват за жилища два вида къщи, едните изградени от дървени рамки и с коничен сламен покрив, а другите представляват полуземлянки. Домовете са групирани около голям площад, който служи за социални и церемониални цели. В началото на историческия период хората носят малко дрехи. В по - студеното време се обличат с

парчета кожи, а в топлото почти всички ходят голи. По - късно мъжете започват да носят дрехи от еленова кожа като набедреник, ризи и наметала, а жените поли и горна дреха подобна на пончо. Татуировките и боядисването на телата и лицата се практикуват широко, както и носенето на различни накити като колиета от мъниста и обеци. Женитбата е свързана с даването на подаръци от страна на жениха на родителите на булката. Ако родителите са съгласни, младоженецът може да отведе девойката едва след одобрението на вожда. Предбрачните сексуални връзки не са забранени. В някои племена е разрешено мъжете да имат повече от една жена. Разводът е доста лесен и се практикува редовно. Ако една жена намери мъж, който е готов да даде по - добри неща за нея, тя отива с него и това не се смята за престъпление. Мъртвите са погребвани с личните им вещи, храна и вода. Убитите в битка не са погребвани, а са оставяни да бъдат изядени от зверовете. При някои племена е възможно да се е практикувал ритуален канибализъм.

Не се знае много за религиозните им вярвания. От ранните изследователи е известно, че вярват в един Велик дух , който е наричан Аянат кади - Големия вожд или Айо кади аймай. Почитат също така Слънцето и другите небесни тела и вярвали , че всичко в природата има свой дух и сила.

Социалната им организация е йерархично построена - с две социални класи - визша класа(благородници) и обикновени хора, и е подобна на йерархията при натчезите. Във визшата класа влизат

вождовете, религиозните лидери, изтъкнатите хора и техните семейства. Обикновените хора съставляват по - голямата част от населението. Тяхно задължение е да се трудят в полза на цялото племе. Отделно от това хората са организирани в ендогамни майчини кланове. Политическата им организация е добре организирана. Начело на всяка дивизия стои един велик вожд наричан Хинеси. На него са подчинени главните вождове на съставните племена, които са наричани кади. Кади управлява територията заета от племето му с помощта на помощници наричани Канаха, чиито брой зависи от големината на племето и обикновено варира между 3 и 8. Задължение на Канаха е да подпомагат кади и да предават на хората неговите заповеди. За целта Канаха също имат помощници наричани Чая, които пък от своя страна също имат дребни служители наричани Хоума, които изпълняват поръчките. Когато кади иска да свика Племенния съвет, канаха трябва да повика старейшините участващи в него. Между земите на различните племена няма строго определени граници, но когато идват европейците кадо попадат на границата между две големи сили - Франция и Испания, които веднага започват да спорят за региона. Ключът за постигане на целите им е да успеят да спечелят мощните племена на своя страна. Основното оръжие използвано от французите е търговията и самите търговци, а от испанците мисионерите, подпомагани от малки отряди войници. Още от самото начало и едните и другите считат страната кадо за стратегически важен район и започват усилена работа за установяване на контрол над племената. Първият контакт направен от французите е с кадохадачо(кадодачо), които са посетени от оцелелите от експедицията на ла Сал през 1687 г. Приятелските отношения установени при тази среща, никога след тава не са разваляни. През 1689 г. Анри дьо Тонти, който търсел ла Сал също посещава кадохадачо и двата народа затвърждават още повече приятелството си.

Първите испански изследователи, водени от Доминго Теран имат задача да проучат страната кадо, но експедицията се проваля. Втори неуспешен опит е направен от отец Маргил, който се опитва да основе мисия за кадохадачо и ятаси.

През 1718 г. кадохадачо даряват голямо парче земя на ла Харп, който на следващата година основава малък търговски пост с гарнизон на Ред Ривър, между селата на кадохадачо и насони.

Първите отношения на белите с начиточес започват през 1690 г., когато Анри дьо Тонти ги открива западно от Мисисипи и сключва съюз с тях. През 1700 г. са посетени от Биенвил и от този момент нататък отношенията между начиточес и французите никога не са разваляни. Дори през 1712 г. начиточес помагат в построяването на пост на Ред Ривър за защита от испанците.

През 1701 г. Биенвил посещава и ятаси и също сключва мир с тях.По този начин французите си осугуряват контрола над всички племена кадо, с изключение на адаи, сред които испанците се установяват още от самото начало на идването им. През 1715 г. Доминго Рамон с няколо мисионери основават първото селище в територията на адаи, а година по - късно и католическа мисия. През 1719 г. Испания и Франция влизат във война и французите с помощта на кадохадачо и начиточес завладяват адаи и изгонват испанците от там. През 1721 г. испанците се връщат с голяма войска и построяват ново укрепление при адаи. В резултат на тази война адаи пострадали доста сериозно и били на прага на изчезване.

След 1762 г. племената кадо преминават под контрола на испанците. Испанците сега имат нелеката задача да подчинят пламаната, които в продължение на почти 90 години живеят с французите и са лоялни към тях. Пътят към това е търговията и испанците просто продължават дългогодишната тактика на французите, чрез стоки и подаръци да държат племената в подчинение. Французите също не искат да се откажат от търговията и между френските и испанските търговци започва невиждана надпревара.

След 1803 г., след като са били под юрисдикцията на Франция и после на Испания, племената кадо преминават под американски контрол. До това време кадохадачо са напуснали прериите около големия завой на Ред Ривър и са слезли надолу по реката до Содо Крийк. Начиточес и ятаси са се смесили с някои други групи и вече не съществуват като отделни единици. Адаи, насони и някои други племена също били изчезнали.

Още с идването си американците бързат да спечелят лоялността на кадо, продължавайки френската и испанска практика на даване на подаръци и по този начин си спечелват един голям съюзник. През 1821 г американците създават агенция на Ред Ривър за племената и на белите е забранено да навлизат в индианските земи. Въпреки забраната много заселници слизат надолу от Арканзас по Ред Ривър. Армията се опитва да ги изгони през 1825 г., но само на думи. Малко по малко белите превземат земите на племето. Малкото, което им останало, кадо трябва да споделят с различни малки племена, които идват на запад, за да избегнат разширяването на белите селища. На всичкото отгоре на 19 януари 1825 г. куапо продават всичките си земи в Арканзас и се преместват на територията на кадо. Притиснати от всички страни, племето се съгласява да продаде земите си на американците. На 1 юли 1835 г. кадо подписват първия си договор със Съединените щати и се съгласяват да напуснат територията до една година. В замяна на земите си щели да получат 80 000 долара, от тях 30 000 в стоки, 10 000 на 1 септември 1836 г. и по 10 000 долара през следващите 4 години. Така племето е принудено да се придвижи от Луизиана на запад в испански Тексас, при съплеменниците си хасинаи. Избухването на Тексаската революция забавя преместването, а и тексасците били против идването на толкова много индианци на тяхна територия, които според тях са в заговор с мексиканците. Заради това генерал Пек решава да ги изгони от Тексас или да ги унищожи. След няколко нападения на тексасците някои групи се връщат обратно в щатите, за да избегнат преследването и да потърсят защита. Тези, които остават в Тексас се събрали на ръкавите на река Тринити. През януари 1839 г. ген. Пек атакува селата на Тринити и ги опожарява. В отговор войните кадо атакуват белите селища. Когато Сам Хюстън става президент на Тексас през 1841 г. повечето племена кадо са се оттеглили на изток към Ред Ривър, откъдето постоянно изпращат бойни отряди да тормозят тексасците. Хюстън изпраща комисари да сключат мир на всяка цена с всички враждебни индианци по границата. На 26 август 1842 г. комисарите успяват да се срещнат с племената на съвет и да сключат споразумение с тях. Четирите племена, които присъстват на съвета обещават да уговорят останалите враждебни индианци да се срещнат с комисарите на 26 октомври 1842 г. в селото Уако на река Бразос. Поради някаква причина срещата в Уако не се състои и е насрочена друга. В края ня март 1843 г. представителите на Тексас се срещат с вождовете на делаварите, кадо,уако, шоуните, хасинаи, тауакони, анадарко, уйчита и кичаи на Тауаконо Крийк. На 31 март 1843 г. е подписано споразумение за провеждане на Велик съвет. Той е свикан през септември във Форт Бърд на река Тринити. Двете страни подписват договор и се съгласяват да живеят в мир и приятелство. На 9 октомври 1844 г. при разклоненията на Бразос се състои нов съвет, на който присъстват вече приятелските племена и някои представители на враждебните команчи и апачи липан. Договорът, които е сключен е подобен на този от Форт Бърд предната година. Тези договори слагат край на враждебните действия, но кадо продължават да страдат от болести и глад. През 1845 г., когато Тексас става щат, правителството принуждава племето да се премести в резерват на река Бразос. През 1859 г. повечето кадо напускат резервата и се преместват в Индианската територия. След Гражданската война племето се заселва между рекитеУашита и Канейдиън. Малко по - късно към тях се присъединяват уйчита и делавари. Границите на новите им земи са определени през 1872 г. В началото на 21 век трите племена контролират общо 2400 акра земя близо до Бънгър.

КОНФЕДЕРАЦИЯ КАДО

Името на цялата конфедерация идва от съкращаването на кадохадачо(истински вождове), едно от съставните и може би най - влиятелни племена в нея. Кайовите ги наричат Масеп, команците Нашонет или нашони, уйчита - Дешаи, шайените - Отаситанио, арапахо - Танибанен.

Всички племена на конфедерацията говорят езика кадо, с 4 или 5 диалекта. Броят на племената, които влизат в нея не може да бъде установен със сигурност, тъй като голяма част от племенната им организация е забравена. През 1699 г. дИбервил получава от племето таенза списък с 8 подразделения. През 1716 г. Линарес дава имената на 11. Гачет през 1882 г. научава от самите кадо за 12 дивизии. Този списък е редактиран от Муни през 1896 г. Муни дава следните имена - Кадохадачо(Кадо), Надако(Анадарко), Хаинаи(Йони), Набайдачо( Набедаче), Накоходощи(Накогдоче), Нашитош( Начиточес), Наканауан(Наконо), Хайиш(Ейеиш, Аличе, Аис), Ятаси, Хадаи(Адаи,Адаиз), Имаха. По - ново проучване на др. Болтън разкрива факта, че всъщност е имало две отделни конфедерации на кадо говорящите племена. Едната е Кадо, чиято култура е подобна на другата - Хасинаи. Кадо са живели по Ред Ривър в североизточна Луизиана, югозападен Арканзас и югоизточна Оклахома. Най - известните членове на тази група са Кадохадачо или Големи Кадо, Малки кадо, Горни и долни начиточес, Адаи, Ятаси, Насонитс(горни насони) и Натсус(Нанацохо). На реките Анджелина и Нече живеели плеимената на конфедерацията хасинаи. Най - известните от тях са - Хаинаи, Накогдоче, Набедаче, Насони и Надако.

Намерените по - късно доказателства доказват, че Болтън е прав. През 18 век наистина съществуват две конфедерации вместо една. През 17 и 18 век обаче племената са консолидирани в три географски дивизии, които също могат да образуват три отделни конфедерации вместо две, а именно - Кадохадачо, Начиточес и Хасинаи. Останалите групи като Тула, Оуачита, Кахинио, Ятаси, Адаи,Ейеиш са разпръснати из трите дивизии. Така например Тула, Кахинио, Кадохадачо, Нанацохо, Горни насони и Горни начиточес образуват едната географска дивизия. Долни начиточес, Доустиони, Ятаси, Адаи и Оуачита образуват втората, а Хаинаи, Надако, Долни насони, Накогдоче, Набедаче, Наконо, Нечауи, Нече, Накачо, набити, Нако и Ейеиш образуват третата.

Езиково племената са разделени почти по същия начин. Кадохадачо говорят един диалект, Начиточес друг и Хасинаи трети. Ятаси говорят съвсем различен диалект, а за Адаи и Ейеиш само се предполага, че говорят език кадо.

Исторически нацията Кадо също е дейсвала като три конфедерации, вместо една или две. Така че по географски и езиков принцип, както и исторически може би е по - справедливо да се разглеждат като три отделни конфедерации, а останалите кадо говорящи племена да се изброяват отделно.

Адаи

Селото на адаи е разположено на малка рекичка, близо до днешния град Роблин, Луизиана, на 25 мили западно от начиточес.Първото им споменаване е от Кабеса де Вака, който ги нарича Атайос. През 1699 г. иБервилпише за тях като Натао. По - късно ги посещават и други испански и френски изследователи, които записват името им по различни начини като Адаизан, Адаизи, Адахи и др.През 1715 г. Доминго Рамон, заедно с францискански мисионери навлиза в територията им, простираща се между Ред Ривър и река Сабине.На следващата година испанците основават мисията Сан Мигел де Линарес и полагат основите на испанската доминация в района.През 1719 г., когато Испания и Франция са в състояние на война, френският комендант на Начиточес получава заповед да изгони всички испанци обратно в Тексас. Французите завладяват Лос Адаес и заради преданността си към испанците адаи са изселени и третирани като френски врагове. През 1721 г. маркиз де Асуйо е изпратен с голяма войска от Тексас да възстанови изоставените испански мисии. Той построява ново укрепление при адаи, което от 1740 г. става известно като Президио де лос Адаес. В резултат на тези конфликти между испанци и французи, адаи пострадват доста сериозно. Когато е определена границата между испанските и френски владения една част от племето остава под френски контрол, а другата под испански. През 1792 г. се смята, че някои адаи се местят в югозападен Тексас, където се смесват с тамошните племена. Тези, които остават в родината си са едва около стотина. Според Сибли, през 1805 г. са едва около 20 мъже и няколко жени, а от 1825 г. са общо 27 души. Впоследствие се смесват с останалите кадоански племена и изчезват от историята.

Ейеиш

За ейеиш не се знае точно какъв език говорят, но се предполага, че е кадоански, близък с езика на адаи. Ейеиш Аиш, Аличе, Аяис, Аис живеят по Ейеиш Крийк, между реките Сабине и Нече в североизточен Тексас, когато през 1542 г. в района идват испанците. Те обаче не се задържат , а само преминават през територията им.Едва през 1716 г. Доминго Рамон и францискански мисионери слагат началото на испанското присъствие в региона.Мисионерите основават мисия на Ейеиш Крийк, но тя е изоставена през 1719 г., заради войната между Испания и Франция.Възстановена е отново през 1721 г. През 1779 г. се споменава, че 20 семейства Аис все още живеят в околността. В 1785 г. испанците преброяват 300 Ахихитос на Атояс, в близост до накогдоче. През 1805 г. Сибли дава само 20 души ейеиш, но през 1828 г. се казва, че ейеиш наброяват общо 160 семейства, които живеят между реките Бразос и Колорадо в Тексас. По - късно се присъединяват към останалите кадоански племена и заедно с тях се преместват в Оклахома.

Кахинио

Tова племе е посетено от Рене Робер дьо ла Сал, при завръщането му от Тексас през 1687 г. Тогава племето живее западно от река Оуачита, в югозападен Арканзас и е тясно свързано с Конфедерацията Кадохадачо. През 18 век се изместват на северозапад по неизвестни причини и през 1763 г. се установяват в горната част на Арканзас, близо до Менто. През 1771 г. подписват мирен договор с французите, но в края на века изчезват като племе, вероятно абсорбирани от останалите кадоански племена.

Оуачита

През 1700 г. пръв ги посещава Биенвил, който отбелязва, че селото им се намира близо до устието на река Оуачита в Луизиана и се състои от 5 домове с около 70 мъже. През 1720 г. се сливат с начиточес.

Тула

Това племе се споменава само в хрониките на де Сото.

На 30 септември 1541 г. испанците на де Сото навлизат в територията им в горната част на реките Оуачита, Литъл Мисури и Кадо. Близо до днешният Форт Смит, испанците се сблъскват с доста враждебни индианци, които наричат тула.Това име не е от езика кадо, но днес се предполага, че племето е тясно свързано с останалите племена на Конфедерацията Кадохадачо.

Ятаси

Ятасиш е дума от езика кадо и означава другите хора, може би имайки предвид различния от останалите диалекти кадо, който говорят. През 1690 г. Анри дьо Тонти споменава ятасес, натасе и чойи, които живеят на Ред Ривър, северозападно от начиточес. Днес се предполага, че натасе и чойи са подразделения на ятаси. В началото на 18 век французите ги приканват да се присъединят към начиточес, за да избегнат нападенията на чикасо от север.Една част се мести при начиточес, а друга отива при кадохадачо.П о- късно е възможно някои от тях да са се върнали в старото си село, тъй като Сибли пише през 1805 г., че 8 мъже и 25 жени и деца ятаси живеят на река Байю Стоуни Крийк. През 1826 г. общо 26 души живеят все още там. Впоследствие се сливат с останалите племена кадо.

-------------------------------------------------------

Конфедерация начиточес

Племената на Конфедерацията начиточес обитават района в долната част на Ред Ривър, главно в областта на днешни Начиточес. В нея влизат племената:

Доустиони

Долни начиточес

През 1690 г. Анри дьо Тонти споменава едно трето племе - Капиче, за което нищо друго не се знае. Друго племе споменато от Тонти е Накаса (Натаса, Натче), което вероятно е било клон на ятаси. Тонти пише за още едно племе - Чоуи, за което също се предполага, че е част от ятаси. През 1720 г. една част от ятаси , по покана на французите също се присъединява към начиточес . Предполага се, че друг член на Конфедерацията е племето оуачита, живеещи на изток от начиточес.

На 17 февруари 1690 г. Тонти достига до селата на тези индианци, идвайки от племето тоанза. През март 1700 г. са посетени и от Биенвил, който следва пътя на Тонти. През 1702 г. начиточес слизат надолу по Ред Ривър до устието на реката и поискали от французите да ги оставят да живеят в близост заедно с аколаписа. През 1714 г., по молба на французите те се завръщат в старото си село, където впоследствие е изграден френски пост. В следващите години начиточес просперират от търговия с околните племена и живеят в мир и сговор с французите. Въпреки това населението им намалява с бързи темпове. Докато Биенвил през 1700 г. оценява Конфедерацията на 450 войни, към 1720 г. остават общо 150-200 души. В края на 18 век отстъпват по - голямата част от земите си на френските заселници. Част от тях остават в родината си, където през 1825 г. се съобщава, че наброяват общо 61 души. Останалите се смесват с другите кадо племена.

Доустиони

Живели на Ред Ривър, близо до начиточес. През 1687 г. французите ги споменават като съюзници на начиточес. През 1712 г. се съобщава, че през последните 5 годините постоянно скитат и се препитават основно с лов. По това време техните войни наброяват около 200. Причината за изоставянето на селото им е неизвестна, но когато през 1714 г. французите ги канят да се заселят близо до начитачес, изглежда се връщат към стария си начин на живот на уседнали земеделци. През 1719 г. ла Харп споменава, че наброяват 150 души и живеят на един остров в Ред Ривър, близо до френския пост в Начиточес. По - късно вероятно се сливат с другите кадо племена.

Начиточес

Начиточес живеят на Ред Ривър в Луизиана, в близост до днешния Начиточес.След посещението на Анри дьо Тонти през 1690 г., те никога след това не прекъсват приятелството си с французите. През 1712 г. дори помагат да се построи френски пост близо до селото им. До края на 18 век почти изчезват като племе. Продават по - голямата част от земята си на французите и след 1825 г. се смесват с другите кадо племена. Живеещи мирно, те се ползват с голямо уважение сред френските креоли и смесените бракове между тях са доста често явление.

----------------------------------------------------------

Конфедерация кадохадачо

Племената на Конфедерацията кадохадачо живеят по Ред Ривър, над големия завой на реката, в североизточна Луизиана, югозападен Арканзас, югоизточна Оклахома и североизточен Тексас. В нея влизат племената:

Кадохадачо

Нанацохо

Горни насони

Горни начиточес

Кахинио

Тула

Около 1720 г. една част от ятаси също се присъединява към конфедерацията.

През септември 1541 г. Ернандо де Сото и армията му навлизат в територията на тула и се срещат с индианци, чиято смелост ги изумява. Следващата среща на тези индианци с белите е през лятото на 1687 г., когато оцелелите от експедицията на Рене Робер дьо Ла Сал преминават през селата им на път за Мисисипи. Четири години по - късно ги посещава Тонти. През ноември 1691 г. Доминго Таран прекарва една седмица в изследване на страната им. През 1719 г. французите основават търговски пост в селото на начиточес и френските търговци бързо монополизират търговията. С лед 1762 г. територията им преминава под контрола на Испания, а след 1803 г. заменят испанския господар с нов -американците. Тексас обаче все още е испански (по - късно мексикански). През 1835 г. кадо предлага на американците да им продадат земята си и да се преместят в Тексас. Заселват се близо до Конфедерацията хасинаи. Тексасците обаче решават да изгонят всички индианци от територията, заради постоянните нападения на команчите и апачите. В резултат на тази политика кадо и хасинаиса подложени на системен тормоз от страна на тексаските заселници и рейнджъри. За да се избегне по - нататъшно насилие, през 1852 г. за двете конфедерации, които вече са наричани с общото име кадо е създаден резерват на река Бразос. Насилието от страна на тексасците не само продължило, но и се увеличило и през 1859 г. кадо изоставят Тексас и се преместват в Оклахома, близо до мястото на днешния им резерват. По време на Гражданската война повечето се преместват в Канзас, но през 1868 г. се връщат обратно.

Нанацохо

Живели по Ред Ривър, между горните насони и кадохадачо, когато ги срещат оцелелите от експедицията на ла Сал през 1687 г. През 1812 г. 12 техни семейства все още живеят близо до старото си село.

Горни насони

Селото на насони насонит се намира на Ред Ривър, западно от селото на нанацохо. Има две групи с това име. Тези, които живеят на Ред Ривър са известни като горни насони и са част от Конфедерацията кадохадачо. Другата група живее в Тексас, близо до река Анджелина и са известни като долни насони. Те са членове на Конфедерацията хасинаи.

Горни начиточес

Живеят в смесено село с нанацохо, на няколко мили под селото на нанацохо на Ред Ривър.

Кадохадачо

Кадохадачо е водещо племе на Конфедерацията, което понякога се бърка с името на самата Конфедерация. Живеят на Ред Ривър, малко преди големия завой на реката, под селото на насони. През 1687 г. приветстват оцелелите от експедицията на ла Сал и от този момент нататък поддържат постоянни приятелски отношения с французите. В края на 18 век са прогонени от домовете си от осейджите. За да се спасят слизат надолу по Ред Ривър и се установяват на Сада Крийк. В течение на времето към това село се стичат и други хора от различните кадоански племена и към началото на 19 век селото става една смесена общност. П о- късно мигрират в Тексас, а след това в Оклахома.

----------------------------------------------------

Конфедерация хасинаи

Конфедерацията хасинаи е третото обединение на кадоански племена, след кадохадачо и начиточес. Не се знае с точност колко племена са членували в нея. Според Муни са 8, Суонтън дава 13, Болтън 11 и т.н.т. Общоприето е, че са 11, а именно, Надако, Долни насони, Набити, Нако, Накогдоче, Хаинаи, Нече, Нечауи, Накачо, Набедаче и Наконо. Суонтън дава следните - Анадарко( Надако), Хаинаи, Набедаче, Накачо, НакАо, Накогдоче, Наконо, Долни насони, Нечауи, Нече, Наканиш(Наканиче), Намидиш( Набити), Гуаско, Наанси, Набейха, НадаминНаташоктано, Неихахат и Тадива. За последните 7 племена не се знае нищо. Техните имена се срещат само по веднъж в ранните документи.

Малко преди контакта с европейците племената хасинаи заемат територията между реките Сабине и Тринити в източен Тексас. Селата им са концентрирани главно в горната част на реките Нече и Анджелина. Когато идват испанците те наричат тези народи-Техас, което идва от думата на езика кадо тайша - приятел. По - късно това се превръща в името на Тексас.В следващите години белите, които ги посещават ги записват с различни имена като Хасинаи, Асинаи, Ассони, Асеней, Аниси Санайе. Европейците отбелязват още, че племенатаса организирани в силна конфедерация под контрола на религиозен водач наричан Хинеси. Може би от това идва и името хасинаи. Хинеси живее в голяма къща и управлява с помощта на Съвета. Всяко племе на конфедерацията се ръководи от вожд наричан Кади, които са подчинени на Хинеси.Кади управлява своето племес помощта на няколко помошника, класирани по ранг. По това и по начина на живот племената хасинаи не се различават от останалите кадо племена.

Първите бели, които срещат са оцелелите от експедицията на Ернандо де Сото, които се опитват да достигнат по суша Мексико. През 1686-1687 г. Ла Сал и другарите му прекарват известно време в селата им. През 1690 г. идват испанците и основават първата мисия през май същата година. Постепенно са установени испански мисии в почти всички села, но през 1719 г. те са изоставенизаради война с Франция. Възстановени са отново през 1721 г. През целия колониален период хасинаи успяват да извлекат множество ползи и от испанците и от французите, но затова плащат висока цена. От около 5 000 хасинаи през 1690 г. до началото на 19 век остават едва около 1 000. В първите години на 19 век много кадо от Луизиана се преместват при тях и от 1855 г. всички са преместени в резерват на река Бразос, където се обединяват с други групи кадо. Обединеното племе през 1859 г. изоставя резервата и се мести в Оклахома.

Хаинаи

Хаинаи Аинаис, Айнай, Аинаи, ЙОНИ И аЙОНАИ са водещо племе на Конфедерацията хасинаи. През 1690те живеят на няколко мили западно от мисията на накогдоче.

Накогдоче

Накогдоче Назадачотзи, Насадочито, Накодиш, Накодиси, Накодочито, Нагодоче, Насахозос, Нугдоче, Нокодош и Нетикатзи живеят в околностите на днешния Накогдоче. През 1716 г. е основана мисията Нуестра Сеньора де Гуадалупе де лос Накогдочес в основното им село. Тази мисия просъществува с прекъсвания до 1773 г. Въпреки, че са под испански контрол, те свободно търгуват и с французите. До 1800 г. силно намаляват от болести. Оцелелите постепенно се смесват с другите племена хасинаи.

Набедаче

Набедаче са най - западното племе на хасинаи. Живеят между реките Нече и Тринити. Името им идва от думата уауадиш - сол на езика кадо. От това название се появяват синоними като Набайдачо, Набадачо, Набордарки и др. Основното им село се намира близо до днешния Хюстън. През 1690 г. Доминго Рамон основава първата мисия в страната хасинаи в тяхното село. Същата година пострадват сериозно от някаква болест. Между 1779 и 1784 г. се преместват нагоре по река Нече, след което се смесват с други кадо племена.

Набити

Основното село на набити или набири, нахити, нахири, навити се намира на река Анджелина, северно от селото на хаинаи. Въпреки, че набити се смятат за едно от племената на Конфедерацията хасинаи, идентичността им не е напълно изяснена. Болтън смята, че набирис е вариант на наодиче, синоним на набедаче, а също така предполага, че набирис може да е групата известна по - късно като анадарко. Според Суонтъннабири може да е групата известна като намидиш. Аргументите предоставени от двамата обаче не са убедителни. Испанския свещенник Касаняс пише за набити през 1691 г. като ги описва като едно от деветте племена на хасинаи, което живее между качае (накачо) и насаяха (насони).

Наконо

Наконо или Маконо, Накомоне, Ноконо са живели на река Нече, срещу селото на нечауи и под селото на нече. През 1716 г. Доминго Рамон пише, че наконо живеят близо до мисията Сан Франциско де лос Нечес. След 1727 г. малко се чува за тях. Изглежда са абсорбирани от съседните племена на хасинаи. Въз основа на звукови съответствия в имената, Суонтън предполага, че Накана, Лакана, Накачо, Нако, Наканиче, Наконо и Наканауан са имена на едно и също племе.

Надако

Основното село на надако (Анадарко, Анадака, Андуико, Нандакао, Надакоко, Надан, Надарго) се намира на няколко мили източно от река Анджелина, северно от селото на наконо. Болтън смята, че набири може да е ранно име на надако, но това не може да се докаже.

Испанците ги срещат през 1544 г. През 1716 г. испански монаси основавт мисията Сан Хосе, за да обслужва племената надако и наконо. В края на 18 век, след като броят им намалява значително поради заболявания и войни, някои от тяхсе изместват на северозапад. През 1812 г. 200 от тях живеят на река Сабине, в областта на Панола. След Тексаската революция мигрират на запад, където по различно време издигат селото си по река Бразос и между Бразос и река Тринити, северозападно от днешния Уако. През 1854 г. са преместени в резерват на река Бразос, откъдето през 1859 г. , заедно с други кадоански групи се местят в Оклахома.

Насони

Насони или Ассони, Насои, Насонити, Нисохоне, Назоне са разделени на две групи- горни и долни. Горните са свързани с Конфедерацията кадохадачо на Ред Ривър.

Селото на долните насони е разположено източно от река Анджелина, под селото на надако в източен Тексас. Докато горните насони са под френски контрол до 1762 г., долните са под испански. Мисията Сан Хосе де лос Назонес е основана при тях през 1716 г., за да обслужва двете групи надако и насони. В края на 18 век, след като броят им намалява значително, се предполага че се смесват с надако.

Нече

През 17 и 18 век нече или нача, наиша, наеча, неста, нуиста са живели на западния бряг на река Нече, над селото на наконо. Мисията Сан Франциско де лос Нечес и близкото президиоса основани близо до селото им през 1716 г, но са изоставени от 1730 г. Нече продължават да практикуват своята традиционна религия като се грижели за един голям храм наблизо и един по - малък в селото им. През 19 век се смесват с останалите хасинаи в резервата на река Бразос.

Нечауи

Селото на нечауи нечави се намира срещу селото на наконо на източния бряг на река Нече. В началото на 18 век вероятно са абсорбирани от съседните племена.

Какачо Накачо

Накачао, Накаха, Накачуа - са живели в края на 17 век и началото на 18 век източно от река Нече, близо до селата на нече, набедаче, наконо и нечауи. В началото на 18 век се смесват с другите племена хасинаи и изчезват като самостоятелна единица. Въз основа на звукови съответствия, Суонтън смята, че хаканок, лакане, накачо, наканиче, нако, наконо и наканауан са имена на едно и също племе.

Нако

Накоу, Накао, Накохо - са най - източното племе на Конфедерацията хасинаи, живеещо северозападно от накогдоче в източен Тексас. През 1716 г. испанците основават мисията Нуестра Сеньора де Гуаделупе де лос Накогдочес, която да обслужва накогдоче и нако. След това почти нищо не се чува за нако, вероятно се смесват с накогдоче.

---------------------------

Следните племена се предполага, че са кадоански племена, но почти нищо не е известно за тях.

Наанси

Това племе е известно само от един документ на ла Сал. Предполага се че ла Сал ги среща в селото им на река Сабине или на Сълфър Ривър. Предполага се също, че са свързани с хасинаи, но с кое точно племе не е известно.

Набейха

Споменават се в един испански документ от края на 17 век със списък с 21 племена, 19 от които са кадо.Вероятно набейха са малко племе на хасинаи в източен Тексас.Суонтън смята, че това име е синоним на набедаче, но и двете имена се срещат в списъка.

Наканиче

Накан, Наканиш, Наконичо - предполага се ,че са част от хасинаи. Живели в източен Тексас в края на 17 и началото на 18 век, но къде точно е било селото им е неизвестно. Суонтън смята, че са абсорбирани от хаинаи и също така смята че накониче може да е по - късна форма на името лакане - група спомената от Москосо през 1542 г., живееща някъде в североизточен Тексас или югозападен Арканзас, или прилежащите части на Луизиана.

Начиси

Накасса, Нахакаси е вероятно кадоанско племе живяло по Ред Ривър в Луизиана. През 1790те се преместват при накогдоче в Тексас. Предполага се, че са клон на ятаси.

Надамин

Известни са само от края на 17 век, когато се появяват само веднъж в записите на ла Сал като съюзници на кадохадачо. Друго нищо не се знае за тях.

Неихахат

Намидиш

Наканауан

Накаханауан е име на група кадо, записана от Муни от хора кадо през 1870 г. Същите хора казват по - късно на Суонтън, че наканауан е друго име на хасинаи, но Суонтън вярва, че името се отнася до друга група, която е била абсорбирана от хасинаи.

Наташоктано

Капиче

Това име се споменава само веднъж от Тонти през 1690 г. като племе на Конфедерацията начиточес.

Чоуи

Смята се, че са част от ятаси.

Тадива

Това име се появява в един испански списък с 21 племена, 19 от които са кадоански. Вероятно тадива са малко племе на Конфедерацията хасинаи.