Кейп Хатерас

Алгонкинско говорящите племена,живели по североизточното крайбрежие на Северна Каролина са най-южното подразделение на Алгонкините по Атлантическото крайбрежие.Като техните съседи на севар те комбинирали културите на Югоизтока и Североизтока.Затова били групирани като югоизточни Алгонкини.Принадлежността на различните племена към Алгонкинското семейство обаче все още е въпрос на спорове и дебати.Заради оскъдните езикови данни,които са оцелели през годините /основно около стотина думи/ е доста трудно да се определи тяхната принадлежност.Въз основа на наличните езикови материали Роанок,Кроатан и Секотан са класифицирани към Алгонкинското семейство.От езика Памлик има запазени само 37 думи и въз основа на тях те също са считани за Алгонкинско племе.За Уиапимиок и Чоуанок данните са още по-малко,а за Мораток и Нюсиок се спори,че може да са и Ирокезки племена. Крайбрежието на Северна Каролина е силно разчленено,с множество заливи,острови и пясъчни коси.Навътре от брега са пръснати множество езера,блата и пясъчни дюни.Субтропичният климат благоприятства развитието на пищна растителност и дава възможност за отглеждане на две-три реколти,заради дългия 250 дневен вегетационен период.Икономиката на племената живеещи тук се движела от лова,земеделието,риболова и събирачеството.Заради живота по брега риболовът бил най-важната икономическа съставка,следвана от земеделието /отглеждането главно на царевица,боб,тикви,дини,слънчоглед/.Подобно на северните им съседи,селата им били разположени около някой воден басейн и ограждани с ограда.Вътре около централен площад били разположени от 10 до 30 продълговати или овални вигвама покрити с кора,тръстика или листа.Повечето жилища били дълги между 36 и 48 фута с едно помещение.Имало и по-големи домове,обикновено на вождовете,които били разделени на 4-5 помещения.Едно племе имало от 1 до 18 селаОблеклото им също било подобно на Вирджинското и имало за цел да покаже социалния ранг или пола.За по-обикновените хора набедреник и къси престилки били ежедневното облекло съответно за мъжете и жените.Други дрехи представлявали парчета от еленови или заешки кожи носени като рокли.На краката си обували кожени мокасини.Дрехите на визшата класа били добре изработени и богато украсени с орнаменти и бои.Подобно на Вирджинските си роднини и тяхното общество се деляло на класи.Визшата класа включвала вожда и семейството му,религиозните лидери и техните помощници.Тази горна класа се ползвала с различни привилегии и управлявала племето.И мъжете и жените обичали да боядисват телата и лицата си и да се татуират.Що се отнася до социалната им организация,почти нищо не е известно.Знае се че само,че домакинството от около 10 души е било най-малката обществена единица.Не е известно да е имало някаква формална племенна организация,нито някакви други обединения като конфедерации и съюзи.Не съществувала рязка граница между териториите на отделните племена,затова често две или повече племена били възприемани от ранните колонисти като едно племе или обратното.

Първият европеец посетил крайбрежието на Северна Каролина бил Джовани де Верадзано през 1524г.Той обаче не слязъл на брега.Първите данни за местното население достигнали до нас са от английската колония на остров Роанок основана през 1585г.Въпреки,че преди това ,през 1558г.испанците установили контакт със Секотан,няма много сведения за индианците в испанските записи.Според колонията Роанок,около 7000 индианци живели по Каролинското крайбрежие през 1585г.В следствие обаче на донесените нови европейски болести,в рамките на 4-5 години 25% от местното население измряло.През 17,18 и 19 век Алгонкинското население на Северна Каролина продължило да намалява с бързи темпове заради болестите и войните.Към 1709г.били останали едва около 600 души общо,а до 1915г останали само около 100 и то предимно със смесена кръв.Днес заради ранното им изчезване много от тези племена не могат да бъдат индентифицирани.През 1585г колонията Роанок записала имената на Уеапимиок,Чоуанок,Моратук,Роанок,Секотан,Помоуик,Нюсиок и Кроатан.Когато заселниците вече се установили трайно в Северна Каролина след 1640г.Се срещнали с племената Паспатанк,Потескиит,Мачапунга,Памлик,Хатерас,Чоуанок,Уиапимиок,Роанок ,Нюсиок и Беър Ривър.За Паспатанк и Потескиит се спори,че са били подразделения на Уиапимиок,Памлик са индентифицирани с Помоуик,а Хатерас с Кроатан.Били изчезнали до 1657г племената записани от колонията Роанок-Моратук и Секотан.

МОРАТОК/МОРАТУК,МОРАТИКС,МОРОТИКО/-живели на Роанок Ривър.Споменават се само веднъж от експедицията на Релиид през 1585г.

СЕКОТАН-

РОАНОК/РОАНОАК/-живели на остров Роанок и близките части на континента.

ЧОУАНОК/ЧАЕНИСТС,ЧОУАН,ЧОУОНЕ,ЧОУАНОАК/-били едно от най-многобройните племена по крайбрежието на Северна Каролина.Според ранните колонисти през 16 век имали 19 села по Чоуан Ривър и крайбрежието.От тях обаче са известни имената само на четири.През 1663г. потписали договор с англичаните,но през 1675г.1676г.воювали с тях.След войната оцелелите били затворени в резерват от 12 кв мили на Бенет Крийк.По време на Войната Тускарора воювали за колонистите като скаути.След 1733г. се слели с Тускарора.

УИАПИМИОК/ЯОПИН,УИОПОМИОК,ЯОСАПИН,ЯУПИМ,ЙЕОПИМ/-за пръв път се споменават през 1585г.от колонистите на Роанок.По-късно се споменават като подразделение на различни племена.Живели на север от Албимарл Саунд и според някои изследователи били съюз от няколко племена-Паспатанк,Паркиман,Потескиит и Йеопим.През 1662г. изгубили част от земите си.През 1701г.имало само 6 живи Йеопим,10 Паспатанк и 30 Потескиит.Според Мууни през 1600г. четирите племена наброявали общо 2800 души.По-късно вероятно са били унищожени от болестите и конфликт с други племена.

НЮСИОК-името им подсказва,че са говорили Алгонкински език,но е възможно да са били и Ирокезко племе.Днес учените класифицират езика им като Ирокезки.Живели от южната страна на Нюсе Ривър в окръзите Крейвън и Картрайт.През 1584г. европейците научили,че били във война с племе живеещо далеч на север.След контакта им с белите населението им бързо се стопило.Мууни оценява броя им през 1600г. на 1000 заедно с Кори.През 1790г. имали само 15 войни,които живеели със семействата си в две села-Чатуука и Роконк.По-късно изглежда са се слели с Тускарора.

ХАТЕРАС-живели в района на нос Хатерас.Изчезнали са скоро след европейския контакт.През 1701г имало само 80 души със смесена кръв.

КРОАТАН/КРОАТОАН/-живели са на Алигатор Крийк на Кроатан Саунд и близките острови.Възможно е да са били подразделение на Роанок.

МАЧАПУНГА-живели в района около езерото Матамаскет,между Албимарл Саунд и Памлико Ривър и през 1600г. вероятно били около 1200 души.Вероятно към тях са се присъединили остатъци от Секотан през 1585-86г.,когато била основана колонията Роанок.До 1701г. им останало само едно село.През 1711-1715г.взели участие във Войната Тускарора.След войната към тях се присъединили оцелелите от Кори и Беър Ривър индианците и заедно се установили на езерото Матамаскет.През 1761г. малък брой от тях все още живеели там.

БЕЪР РИВЪР/БЕЙ РИВЪР/-възможно е Беър Ривър индианците да са били част от Мачапунга или Памлик.Живели на Беър Ривър в края на 17 и началото на 18 век.През 1709г.живели в едно село и имали около 50 войни.Изчезват като племе след Войната Тускарора 1715г.

ПАМЛИК /ПАМЛИКО,ПАМПТИКУГ,ПАНИУИОК/-живели по Памлико Ривър и през 1600г. заедно с индианците Беър Ривър са оценени на 1000 души общо.За пръв път англичаните ги споменават ПРЕЗ 1685Г. под името Помоуик.През 1696г. едва не били унищожени от епидемия от едра шарка.През 1710г.живеели в едно малко село.Взели участие във Войната Тускарора.Част от Тускарора обаче се договорили с англичаните да ги унищожатТези,които оцелели вероятно са заживели като роби при Тускарора.

КОРИ/КОНАМОКС,КОРИС,КОРИНЕНЕ,КОНАМОКСОКС,КОРАНИН,НЮСЕ РИВЪР ИНДИАНЦИТЕ/-живели в крайбрежната зона на Северна Каролина на юг от Нюсе Ривър в окръзите Картрайт и Крейвън.Учените не са сигурни какъв език са говорили,но се предполага,че е бил Алгонкински,тъй като били в тесни отношения с Алгонкинските племена по брега.Според Лоусън обаче те са говорили език близък с този на племе живеещо северно от тях,а не АЛгонкински.Кога са срещнали за пръв път белите е неизвестноПоявили са се в регистрите на колонията Роанок през 1585г. под името Куаренок.Английските колонисти ги описали едва през 1701г.,когато вече били останали малцина.Още преди 1696г. населението им драстично намаляло в следствие на война с други хора.В началото на 18 век станали съюзници на Тускарора и взели участие във войната от 1711-1715г.След войната се присъединили към Мачапунга на езерото Матамаскет.

ПАСПАТАНК-

ПОТЕСКИИТ-

ПОМОУИК-

ЮЖНИ ИРОКЕЗИ

В крайбрежната низина на Вирджиния и Северна Каролина живели няколко отделни етнически групи,които говорели Ирокезки езици.Най-голямата и добре известна от тези групи била Тускарора.Те обитавали обширна територия около реките Роанок,Тар,Памлик и Нюсе.На севе от тях по реките Мехерин и Натовей живеели две по-малки групи,които също говорели Ирокезки език.На югоизток от тях под Нюсе Ривър живеели Нюсиок и Кори,за чиито езици обаче няма никакви данни.Учените все още спорят какъв език са говорели.Всички тези групи образували единна маса,но били отделени от своите Ирокезки роднини на север от вклинилите се между тях Алгонкини.

Поради по-късната колонизация на Каролина тези народи влезли в контакт с белите едва около 1700г.До тогава вече населението им било рязко намаляло вследствие на болести и войни и културата им претърпяла значителни промени.За живота им преди европейския контакт нищо не се знае.Малкото,което са написали за тях някои колонисти е твърде бегло и неясно.Днес учените допълват данните с предполагаеми сходства между тях и по-известните им роднини Тускарора.Знае се само,че всички били предимно земеделци,но се занимавали и с лов и събирачество.Предполага се,че социалната им структура била като на Ирокезите на север-групиране в майчини кланове от разширени семейства.За разлика от Ирокезите обаче не били организирани добре политически и вместо в дълги домове живеели в кръгли вигвами с островърхи покриви.Имало също и някои културни разлики дължащи се главно на влиянието на Югоизтока.

Днес тези племена имат малко представители,главно със смесена кръв.Нюсиок и Кори са изчезнали отдавна,а Мехерин и Натовей имат общо около 1100 представители.Единствено Тускарора са оцелели етнически до днес и имат над 7500 членове.

МЕХЕРИН

През 1600г. около 700 Мехерин живели около едноименната река на границата между Северна Каролина и Вирджиния.За пръв път името им се появява в историческите документи през 1650г. като Махеринек.Известно е само,че през 1675г.приели в редиците си бежанци Саскуеханок.Към 1706г. били преместени в резерват при устието на Мехерин,върху територия заемана по-рано от Чоуанок.Били съюзници на Тускарора във войната от 1711-1715г.През 1761г.все още живеели на устието на Мехерин,заедно с групи Тускарора,Сапони и Мачапунга и имали общо 20 войни.Предполага се,че през 1802-1803г. последниятМехерин с някои Тускарора отишли на север при Ирокезите.Друго нищо не се знае за тях.През 19 и 20 век се съобщава за отделни общности,които все още живеели в Северна Каролина.През 1975г. тези общности се реорганизирали и през 1986г.получили щатско признаване.Днес племето има над 900 записани членове.

НАТОВЕЙ

В началото на 17 век около 1500 Натовей живели около реката със същото име в югоизточна Вирджиния.Попаднали в полезрението на колонистите в средата на века,но не привлекли особено вниманието им,заради което и данните за тях са твърде малко.Въпреки всичко обаче за разлика от своите съседи те успели да съхранят своята самобитност доста дълго време.През 1825г. 47 Натовей все още живеели в окръг Саутхяптън-Вирджиния,успявайки да опазят остатъците от своите език и култура.

ТУСКАРОРА

назад