Хората наречени Оуенс Вали Паюта живели главно в тясната 4-10 км и дълга 80 мили долина на Оуенс Ривър,която се простира успоредно на източните склонове на Сиера Невада.Археологически доказателства показват,че тази долина е била обитавана повече от 5500 години.Между 600 и 1000 година дошли предците на днешните групи Паюта.Те говорели диалект на езика Моно,близък с този на Северните Паюта.Терминът Оуенс Вали Паюта се прилага към тези групи,за да ги разграничи от останалите Паюта.Те се различавали от тях с кооперативния си начин на живот,местообитанието и техниките за напояване.Живеели в близки приятелски отношения със съседите си на запад,Моначе и Йокут,от които приели много културни елементи характерни за Калифорнийската култура и станали главните виновници за разпространението на тези елементи в южната част на Големия Басейн.Преди да срещнат белите живеели в полупостоянни лагери,носещи името на някоя природна даденост.В един лагер живеели едни и същи семейства почти през цялата година.Това ниво на социална организация било подобно на Калифорнийското.В лагера семействата били напълно независими,водени от най-възрастният мъж.Самият лагер пък бил ръководен от вожд,който наследявал поста по мъжка линия.Вождът наблюдавал и контролирал природните ресурси,погребенията,различните церемонии и други неща.Добре напояваните и плодородни долини на Оуенс Ривър и Роунд и Лонг Вали били изключително богати на природни ресурси,и позволявали на хората да водят по-уседнал начин на живот.През лятото семействата били ангажирани с лов и събирането на диви растения.През зимата те се завръщали по лагерите си,за да отглеждат диви култури.Постройките в зимния лагер били няколко вида.Голяма полуподземна къща служела за изпотяване,за събрания и като общежитие за младите мъже.Една такава къща се изграждала около голяма яма.В ямата се забивали два дебели колаи върху тях се закрепвала греда,която носела покрива от пръти,които стигали до периферията на ямата.Покривът се покривал с треви и пръст.Семейните жилища били подобни но по-малки.Имало и временни навеси,които обикновено се използвали лятото.Когато странствали да ловуват и събират диви храни строяли временни колиби от клони и треви.Основни храни били различни семена,ядки,корени,грудки,плодове и различни треви.Ловували дребен дивеч и ловяли по малко риба.Моначе,Миуок,Йокут и Тубатулабал били основни търговски,брачни и церемониални партньори.Облеклото варирало в зависимост от местоположението.Като цяло жените носели обикновено поли или престилки от кожа или треви,а мъжете набедреник и кожена риза.
За пръв път Оуенс Вали Паюта се срещнали с външни лица в началото на 19 век.Първите заселници пристигнали през 1861г.Постепенно заселниците завзели повечето от плодородните земи и важните водоизточници.За кратко време белите унищожили природните ресурси в долината,и лишили местното население от препитание.Гладът принудил индианците да крадат добитъка от фермите.В отговор белите започнали да ги преследват и убиват.Паюта отвърнали със засади.Конфликтите продължили до 1864г.,когато индианците били принудени да се предадат пред по-силния противник.Победените се завърнали в долината,но вече било твърде късно да започват живота си отново.По време на тяхното отсъствие белите били завзели всичката годна земя и водоизточници.За да се спасят от гладна смърт хората били принудени да търсят препитание по близките градове,ферми и миньорски лагери.В началото на 20 век Правителството създало няколко резервата в долината и индианците се заселили в тях.Днес Оуенс Вали Паюта живеят в 5 резервата,които споделят с някои Западни Шошони.Всеки резерват се управлява от местен племенен съвет.
БИШЪП КОЛОНИ-1912Г/875 АКРА-3,55КВ КМ/
РЕЗЕРВАТ ФОРТ ИНДИПЕНДЪНС-1915Г.-356 АКРА
РЕЗЕРВАТ ЛОН ПАЙН-1939Г.-237 АКРА
РЕЗЕРВАТ БИГ ПАЙН-1912Г.-279 АКРА
РЕЗЕРВАТ БЕНТЪН-1915Г.-400 АКРА.Днес са федерално признати като Уту Уту Гуаиту.