ИНДИАНЦИТЕ НА КАЛИФОРНИЯ

На територията на щата Калифорния живеели множество племена,езиково твърде отдалечени и днес

малочислени.Културната област на Калифорния обаче не съвпада с границите на щата.Живеещите в крайните северозападни райони племена като Индианците Ил Ривър,Карок,Юрок,Хупа,Уйот и Толоуа се идентифицират с Културната област на Северозападното Крайбрежие.По източните склонове на Сиера Невада и прилежащите територии на Невада живеели племена отнасящи се към културната област на Големия Басейн-Уашо,Моно,Каваису,Чемехуеви и някои групи Паюта.Кламат и Модок,живеещи на границата с Орегон спадат към културната област на Платото.Преди европейския контакт Калифорнийските индианци изобщо не познавали земеделието.Те принадлежат към най-слабо развитата част от туземното население на Северна Америка.Основен начин на прехрана било събирачеството-основно жълъди и лова и риболова.До срещата им с белите болшинството от тях ходели често напълно голи и живеели основно в землянки.Били обаче искусни кошничари и грънчари,въпреки че не познавали грънчарското колело.Обработвали също така и с голямо умение камъни,птичи пера,растителни влакнаи раковини,тях използвали като платежно средство.Те са и индианците най-много пострадали от проникването на белия човек.Много от племената били напълно унищожени,а останалите живи били заселени в резервати.Днес в Калифорния има над 100 федерално признати племена,живеещи в 116 резервата,най-малкият от които е само 2 акра.

Калифорния била заселена от древни времена,но откъде са дошли тези хора не е известно.Знае се че първите селища били по крайбрежието,болшинството от които били съсредоточени в окръг Сан Диего.Първите древни обитатели на Калифорния били Хоканските народи.Между 2500 и 2000 г пр н е от североизток навлезли Пенутийските,а около 500 г пр н е от изток дошли и Юто-Ацтекските племена.През 1542 г дошли испанците.Те започнали методично да покръстват населението и да то заселват около мисиите.През този период много от племената избягали към недостъпни места във вътрешноста.След испанците дошли мексиканците.Тяхната политика спрямо индианците не била по-различна от испанската,само дето те започнали да усвояват и вътрешността.През този период положението на индианците било още по-тежко,а на хоризонта се задавали и американците.След Мексикано-Американската война през 1846-1848г,САЩ получили Калифорния и целия Югозапад.Две години по-късно в Калифорния било открито злато и по време на голямата Златна треска хиляди бели авантюристи дошли тук да търсят по-добър живот и лесна печалба.В последствие повечето от тях останали.Скоро след това дивеча и много от растенията изчезнали.Заселниците практически унищожили средата на много племена.Цели народи били преместени,а към 1870г много от племената били обявени за измрели.Численността на коренното население стигнала до крайния минимум.

До идването на белите в Калифорния живеели около стотина племена значително отличаващи се едно от друго в езиково отношение.Лингвистите пресметнали,че имало от 64 до 80 различни езика с около 300

диалекта.Културните различия обаче носели не толкова етнически ,колкото териториален характер.Народи,живеещи при общи природни условия можело да говорят на съвършено различни езици,но да имат сходни обичаи и бит.Заради тези критерии територията на Калифорния била разделена на няколко региона,жителите на които имали много общо по между си.По северното крайбрежие живеели племена,които възприели много от културата на индианците от Северозападното крайбрежие.Тяхна основна прехрана било ловът на морски бозайници и рибата.Живеели в хубави дървени домове-кръгли или квадратни до 8 метра в диаметър на два етажа.Строяли и големи дълбани канута,с които ловували в морето.Структурата на обществото им била подобна на тази на северните им съседи.То се деляло на класи-родовата аристокрация(вождове и шамани),еднолични собственици и роби.Атабаските племена в този регион били доста добре организирани политически,докато Юрок и Уйот нямали почти никаква обществена организация.Съседен на този район бил районът на Маунт Шаста.Тук живеели народи,които се прехранвали главно с лов.Те обитавали полуземлянки или типита покрити с кора.На юг от тях,в Централната Долина,където климатът бил по-мек хората строяли вигвами с кръгла или продълговата форма покрити с характерните за дадена местност растителни материали.Тези племена се изхранвали главно с жълъди и дребен дивеч.На юг,в Долината Сан Хоакин почти нямало жълъди и тук основна храна била рибата и водните птици.Тук зимите били по-меки и хората нямали нужда от здрави жилища.Строяли вигвами от слама вкопани в земята и оградени с каменен вал.От вътре стените и пода били покрити с рогозки,треви и листа.Това било характерното жилище на почти всички Калифорнийски индианци.Особен район в Калифорния се явява районът на южните пустиниКултурата на пустинните народи доста се отличавала от културата на останалите Калифорнийци.Те зависела основно от околната среда.Основна храна били мескитите.Хората живеели в постоянни села от сламени колиби покрити с палмови листа.Племената,живеещи по източните склонове на Сиера Невада се идентифицират с културата на Големия Басейн.Други характерни региони в Калифорния са Централното крайбрежие,Южното крайбрежие и най-северната централна част.

Калифорнийските народи като цяло имали слаба политическа организация.Племената били разделени на малки групи,които били почти независими и патриархално устроени.В някои владеела майчината линия,а други сами определяли къде да живеят и кой клан да наследят децата им.

АТСУГЕВИ

Племе близкородствено с Ачомави,живяло в района на Дикси Вали-по Хорс Крийк и притоците на Пит Ривър-Хат и Бърни в Североизточна Калифорния.Живеели на малки групи без централизирана власт и се прехранвали главно с лов и събирачество.Говорели на езика Палайхнин от Севернохоканските езици и се подразделяли на 4 основни групи:

АТСУГЕ

ХАТ КРИЙК

АПУАРУГЕ-обитавали Дикси Вали

УАМАРИ-обитавали долината Бърни

Преди европейския контакт племето наброявало около 900 души.Днес около 150 техни потомци живеят в

Малко племе,наброяващо между 500 и 1000 души преди идването на белите.Живели в Техачапи Маунтънс и в Антилоуп Вали в западната част на пустинята Мохаве.Говорели език близък с този на Серано от клона Такик на Юто-Ацтекското езиково семейство.От 1850г живеят в резерватите форт Техон и Тюл Ривър КАХИЛА Самите те се наричали"Ивиатим" и обитавали вътрешните райони на южна Калифорния.Първоначалната им територия обхващала 6200 квадратни километра между Сан Бернардино Маунтънс на север и Бореро Спрингс и Чоколат Маунтънс на юг,и между равнината Сан Хасинто на запад и източните склонове на Паломар Маунтънс на изток.Обитавали този район от преди повече от 2000 години.Говорели език близък с този на Купеньо от групата Копан на клона Такик на Юто-Ацтекското езиково семейство.Живеели на малки групи,прехранващи се с местни растения.Обитавали сламени колиби покрити с палмови листа.Били изкусни кошничари.Преди европейския контакт живеели в 17 села и наброявали около 2500 души,и по географски признак се деляли на три групи:

Пустинни Кахила,които живеели в северния край на пустинята

Планински Кахила-живели в планините на юг от Сан Хасинто Западни или Кахила от проходите-живели в Палм Спрингс КаньонПървата им среща с белите била през 1774г.Отдалечеността и пустинните райони,които обитавали ги държало на страни от пътя на испанците,и донякъде им помогнало да живеят по-дълго в изолация,и да запазят идентичността си.През 1840г се срещнали с американците,с които в последствие поддържали приятелски отношения.През 1877г правителството създало резервати за различните групи.Днес 9 групи са получили федерално признаване и живеят в резервати в Империал,Ривърсайд и Сан Диего.други не са признати от федералното правителство, а трети са изчезнали.През 1990г общият брой на племето е бил около 1300 души.

КОНОМИХУ

Малко племе говорило диалект на езика Шаста,живяло по ръкавите на Салмън Ривър.

КУПЕНЬО

Малко племе живяло в долината Сан Хосе и на река Сан Луис Рей в южна Калифорния.Имали две села-Уилакалпа и Купа.Прехранвали се главно с лов на дребен дивеч и събирачество.Били разделени на две съединения-Койот и Дива котка,които от своя страна се разделяли на няколко клана водени от наследствен вожд по бащина линия и помощник вождове.Говорели език близък с този на Луисеньо и Кахила от групата Купан на клона Такик на Юто-Ацтекското езиково семейство.На техния език те се наричали"Куупангуичем",откъдето и идва името Купеньо.Първи дошли при тях испанците през 1795г.През 1844г земите им станали собственост на Хуан Хосе Уорнър,който ги получил като безвъзмезна помощ от мексиканското правителство.Той разрешил на Купеньо да останат и да работят за него.През 1903г били принудени да изоставят ранчото Уорнър и да се преместят на 75 мили нагоре по Сан Луис Рей.Днес племето е част от Кахила и Луисеньо и наброява около 200 души

КУМЕЯАЙ

Известни повече под името Дигеньо са живели в южната част на Калифорния и в Баха Калифорния в Мексико.Говорели език с три близки диалекта на клона Делта на Хоканското езиково семейство.Живеели на малки патрилинейни семейства без централизирана властКогато дошли испанците през 1769г племето наброявало между 3000 и 9000 души.През 1860г 1571 души живеели в 24 села.Днес общото им население възлиза на около 3500 души,които живеят в 13 резервата в окръг Сан Диего и в 5 общини в Баха Калифорния.Племето се състои от две свързани племена: ИПАИ или СЕВЕРНИ ДИГЕНЬО-това племе живяло на север от Рио Сан Диего-от Ескондидо до езерото Хеншоу. ТИПАИ или ЮЖНИ ДИГЕНЬО-те живели на юг от Рио Сан Диего и в Мексико. ЛУИСЕНЬО Живели по крайбрежието на южна Калифорния в 40 села и наброявали около 5000 души заедно с Хуаненьо преди контакта им с белите.Двете племена говорели близки диалекти на групата Купан на клона Такик на Юто-Ацтекското езиково семейство.Самите Луисеньо се наричали Пайомковишум.През 1910г от племето останали само 100 души.Днес то е нараснало до 2500 души и е официално признато от федералното правителство. МАИДО Народ живял по притоците на Федър и Американ Ривър в Сиера Невада в северна Калифорния.Говорели собствен език-Маиду класифициран към Пенутийското езиково семейство.Има 4 основни племена говорещи на съвсем различни диалекти на този език-Ямони,Чико,Конкоу и Нисенан.Тези племена се прехранвали главно с лов и събирачество.Обитавали малки села от полуземлянки през зимата и колиби от клони покрити с треви през лятото.Били изкусни кошничари,изработвали кошници от големината на напръстник до 10 метра в диаметър.Преди европейския контакт наброявали около 9000 души,а през 1910г останали само 93.Днес те са около 2500 души.Има 8 групи,които са федерално признати и още 7 групи,които нямат федерално признание.

ЯМОНИ

Североизточни Маиду или Същински Маиду са живели по горната част на ръкавите на Федър Ривър

ЧИКО

Или Долинни Маиду са живели между Сакраменто и подножието на Сиера Невада.

КОНКОУ

Коянк`уи или Северозападни Маиду са живели в Сиера Невада-по ръкавите на Федър Ривър,по Чико Крийк и по Юпър Бът Крийк.Езика им имал 9 диалекта,от които само 4 са оцелели до днес.

НИСЕНАН

Или Южни Маиду са живели в Централната Долина-между Сакраменто на запад и Сиера Невада на изток и между Юба Ривър и Федър Ривър насевер и Косумнъс Ривър на юг.

МИУОК

ОКУАНУЧУ

Малко племе говорило диалект на езика Шаста,живяло на юг от Шаста Маунтънс-около Сакраменто Ривър и областта на река Маклауд и Скуоу Вали Крийк около днешния град Денсмор.Днес племето няма живи представители.

ОХЛОНЕ

Голям народ обитавал крайбрежието на централна Калифорния-от залива на Сан Франциско през

Монтерей Бей и долината Салинас.Просъществували главно като ловци-събирачи.Основна храна били жълъдите,ядките,горските плодове,различни растителни храни,рибата,морските дарове и дребния дивеч.Обитавали постоянни села от куполовидни домове покрити с рогозки от 2 до 8 метра в диаметър.По хълмовете,където имало дървета строяли конични домове от клони покрити с кора.В топлото време мъжете ходели напълно голи,а жените само с препаски около слабините.В студеното време се обличали с кожи.И мъжете и жените носели накити от черупки,раковини,кост и мъниста.До идването на белите живеели в над 50 села и наброявали от 7000 до 26000 души.Говорели на различни диалекти на езика Костано."Охлоне" е Миуок дума и означава "западни хора".Испанците ги нарекли "Костеньос-крайбрежни хора".Самите те се наричали Охлоне,Костано,Муюкма и Ама.Културата им била относително стабилна до идването на белите.Францисканските мисионери построили 8 мисии в земите им и принудили населението да живее и работи в тях.Постепенно те се смесили с другите етноси в мисиите и приели християнството и така загубили идентичността си.За 60 години 1\4 от населението им измряло от ужасните условия в мисиите и от болестите донесени от белите.Днес 7 групи Охлоне претендират за признаване от федералното правителство,които към 2005г наброяват общо 1400 души.Лингвистите са идентифицирали 8 различни езика на племена Охлоне:

КАРКИН-живели в южната част на протока Каркинс.

ЧОЧЕНИО-живели по Иист Бей. РАМАЙТУШ-между залива на Сан Франциско и Тихия Океан. ТАМИЕН-живели по Койот Крийк и Калаверас Крийк. АУАСУАС-живели по крайбрежието и в Санта Крус Маунтънс-между Пойнт Ано Нуево и Пахаро. МУТСУН(МУТСЕН)-живели в долината Холистър-по долното течение на Сан Бенито,средното течение на Пахаро и Сан Фелипе,както и в Крайбрежните Планини. РУМСЕН или КАРМЕЛЕНЬО-живели по долните течения на Пахаро,Салинас, Сюр и Кармел. ШАЛОН(СОЛЕДАД)-живели по горното течение на Сан Бонито и на изток по Силвър Крийк и Кантуа Крийк. ПОМО Голям народ,известен и под името Куланапан, живял в северна Калифорния,в широк диапазон от морето до Клеър Лейк и от Клеон до Дънкан Пойнт.Живели на малки групи,занимаващи се с лов,риболов и събирачество.Говорели собствен език със 7 диалекта класифициран към Пенутийските езици.До 1800г се предполага че са били между 10000 и 18000 души от общо 70 подплемена.През 1930г имало само 1143 живи Помо.Днес живеят в окръзите Мендосино,Лейк,Калуса и в долините Сонома и Напа и наброяват около 5000 души. ПАИПАИ Или на техния език-Акуа`ала, са малко племе живяло в северната част на Баха Калифорния в Мексико.Били предимно ловци-събирачи,живеещи на малки патрилинейни семейства в колиби със сламени покриви.Говорели език на клона Паи на Юманските езици към Хоканското езиково семейство.За пръв път срещнали европейците през 1602г,но по-интензивните им контакти започнали след 1769г,когато в района започнали да се установяват Доминиканските мисионери.Днес племето живее главно в Санта Катарина заедно с хора от Кумеаи и Килива.

САЛИНАН

Племе живяло по крайбрежието на централна Калифорния,в долината Салинас.Просъществували главно от събирачество и лов като живеели на малки групички без централизирана власт.Говорели език изолат,хипотетично класифициран като подсемейство на Хоканското езиково семейство.Според предполагаеми оценки,преди европейския контакт наброявали най-малко 3000 души.През 1910г от тях останали само 16.През 1930г племето било обявено за измряло,но днес то се е въстановило и е в процес на кандидатсване за признаване от федералното правителство.В миналото се подразделяли на две основни подразделения:

АНТОНИАНО,които живели по долното течение на река Салинас и носели името на мисията,която населявали(Сан Антонио де Падуа)

МИГУЛЕНЬО-живели по горното течение на Салинас и носели името на мисията Сан Мигел Аркангел.

СЕРАНО

Племе живяло главно в планините Сан Бернардино в южна Калифорния.Говорели език на клона Такик към Юто-Ацтекското езиково семейство.Самите те се наричали "Таакутам-хора","Мааренгаям-хората от Моронго"или "Юхавиатам-хора на боровете".Името Серано дошло от испанците и означава "планинци".На североизток територията им се простирала до Мохаве Ривър,а на югоизток до Техон Крийк.Живеели в големи колиби от преплетени клони покрити с рогозки.Изработвали кошници и съдове инкрустирани със седеф.Мъжете не носели почти никакви дрехи,а жените се покривали с кожи.Ловували дребен дивеч и събирали ядки,корени,семена и диви плодове.През 1834г испанците насилствено ги заселили около мисиите.През 1840г и 1860г преживели две големи епидемии от едра шарка.През 1875г американското правителство им създало резерват.Преди европейския контакт наброявали около 1500 души,а през 1910г,заедно с Китанемук и Татавиам били общо 150.

ТАТАВИАМ