Когато първите бели дошли в Чесапиик Бей,срещнали множество Алгонкински племена,някои от които били по-добре организирани от други.Културата на тези племена била част от източната култура на
Алгонкинските народи,но и преплитала в себе си културни елементи характерни за Югоизтока.Мекият умерено-субтропичен климат и дългият вегетационен период на растенията давали възможност на хората да развиват мащабно селско стопанство.Многобройните реки/150 на брой/,които се вливат в залива дават живот на пищна растителност.Самият залив и реките бири богати на риба ,а гъстите дъбови гори приютяват множество животни и птици.Заради топлия климат хората не носели много дрехи.Традиционното облекло за мъжете бил кожен набедреник,а за жените кожени поли или престилки Децата по принцип ходели голи. Препитанието им зависело до голяма степен от местообитанието.Живеещите по крайбрежието разчитали повече на морето и земеделието,а тези които живеели във вътрешността зависели от лова и събирачеството.Обитавали постоянни доста големи добре подредени села,разположени обикновено на някой воден източник.Обикновено едно село се състояло от 10 до 30 варелоподобни вигвами покрити с треви,тръстика или кора.Селата разположени близо до Ирокезите били укрепявани.Едно племе имало едно или повече села,всяко управлявано от вожд.Понякога имало и жени-вождове,тъй като позицията на вожда се наследявала по майчина линия.Отделно имало и върховен вожд,който управлявал племето заедно с Племенния Съвет.Появили се и междуплеменни обединения или конфедерации още преди идването на белите.Племената живеели в мир по между си и воювали постоянно с Ирокезите и Сиукските племена на северозапад и запад.В следствие на могото войни,преживените епидемии и загубата на земя,днес тези племена са напълно изчезнали.Тези,които оцелели са малцина предимно със смесена кръв и живеят в няколко малки резервата и общини. Нантикок и съседните племена