ИНДИАНЦИТЕ ОТ ЮГОЗАПАДА

Югозападната културна област се простира между Скалистите планини и Сиера Мадре в Мексико. Континенталния вододел разделя областта, доминирана от две основни речни системи - на запад Колорадо - Хила - Сан Хуан и на изток Рио Гранде - Пекос. Културната област обхваща части от днешните щати Аризона и Ню Мексико, югозападната част на Колорадо, Най-южните части на Невада и Юта, най-югоизточната част на Калифорния и крайните западни части на Тексас, както и прилежащите части на северно Мексико. Релефът на региона и доста разнообразен и варира от горещи пустини до високи планини. На много места платата са набраздени от дълбоки и обширни каньони и скални образувания. Въпреки че в някои части падат редовно валежи, регижнът като цяло се отличава със своето безводие. В допълнение към голямото географско разнообразие, в областта има значителни климатични разлики, различни почви, флора и фауна. Вследствие на тези характеристики, хората живеещи тук еволюират в различни направления, за да се адаптират към специфичната околна среда. С течение на времето се развиват различни култури, които обаче споделят общи черти. Основното сходство между тях са традиционното земеделие и изработването на керамика, както и липсата на централизирано общество и големи градски центрове. Югозападната част на Съединените щати е място, което е обитавано най-отдавна постоянно от хора извън Мезоамерика. Първите хора пристигат тук между 23 000 г. пр. н. ера и 10 000 г. пр. н. ера. До около 9500 г. пр. н. ера те ловуват гигантски мамути и бизони, както и други видове животни вече изчезнали. От около 5000 г. пр. н. ера хората преминават към лов на дребни пустинни животни и събирането на семена, корени и пустинни растения. Приблизително преди 4000 години царевицата и други култури пристигат от Централна Америка. До около 500 г. хората вече имат добре развито земеделие. По това време те започват да отглеждат тикви, бобови и памук и изработват различни керамични съдове. Като цяло обаче земеделието няма голямо непосредствено влияние, но води до големи социални и икономически промени и в течение на влемето се развиват 4 основни култури - Анасази, Моголон, Хохокам и Хакатая, които са силно повлияни от Мезоамерика.

Културата Анасази обхваща пясъчните плата, тесните каньони и широките долини в областта на тъй наречените Четири ъгъла (мястото, където се събират границите на Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико).В този район има малко вода и хората Анасази развиват техники сухо земеделие. След абсорбирането им от Културата Моголон, Анасази построяват известните скални градове в Меса Верде и каньона Чако. Към 1400 г. Анасази се отказват от повечето от тези градове и се преместват в по-добре напояваните високопланински райони около Колорадо и Рио Гранде, където впоследствие се развива Културата Пуебло.

На края на Колорадското плато, сред гористи планини, пасища и потоци на днешна източна Аризона и югозападно Ню Мексико се развива Културата Моголон. Между 900 г. и 1200 г. Културата Мимбрес, която е част от Моголон произвежда най-качествената керамика северно от Мексико. След около 1000 г. Културата Моголон претърпява бързи промени в изкуствата, архитектурата, производството на инструменти и церемониализма, отчасти повлияни от Анасази. До 15 век доминиращата Култура Анасази е напълно абсорбирана от Моголон.

Заседналият начин на живот и земеделието базирано на мащаабно напояване отличава хората от Културата Хохокам, които навлизат в днешна южна Аризона около 300 г. пр. н. ера. Те живеят в западните пустини и най-вече по реките Хила и Солт Ривър. Този район е изключително горещ и сух и растат само кактуси и мескити. Хората Хохокам обаче изграждат ефективна система от напоителни канали. За разлика от другите ранни култури в Югозапада, Хохокам строят градовете си разпръъснати без никакво планиране като по този начин се образуват сравнително големи села и градове. Наличието на платформени могили и игрища, служещи за церемониални исоциални цели в градовете им показва социалната им връзка с Централна Америка. Едновременно с другите югозападни култури Хохокам претърпяват значителни загуби на население по неизяснени причини около 1400 г. и скоро след това изчезват. Смята се, че техни потомци са днешните пима.

Последната голяма култура, Хакатая заема общирна област от двете страни на долната част на река Колорадо. Тази пустинна област е по-суха и по-гореща от тази на Хохокам. Хората Хакатая живеят в малки лагери и села, в които повечето постройки са направени от камък. Относително по-мобилни хората Хакатая са повлияни от Хохокам и от другите култури.

Една пета основна югозападна култура навлиза в региона около 1400 г. от север. Това били предците на днешните навахо и апачи. Те се заселват в изоставените от Анасази и Моголон територии и за разлика от предшестващите култури запазват своя номадски начин на живот.

Така през 14 и 15 век основните преразпределения на териториите в Югозапада са завършени и хората били готови да се срещнат с европейците. Първите испански изследователи се срещат с 3 различни култури, които донякъде формират 3 културни подобласти на Югозапада:

Югоизточната част, заета от апачите и навахо, чиято култура е смесица с тази на пуеблосите.

Културата Пуебло, в долината на Рио Гранде.

Южните пустини и долното течение на Колорадо, даети от наследниците на Хохокам и Хакатая.

През 1540 г. експедицията на Коронадо навлиза в региона да търси легендарните 7 златни града Сибола. Коронадо се среща първо със зуните, в чиято територия основава пэрвото европейско селище в САЩ. Коронадо се оттегля след 2 години, но през 1581 г. испанците се завръщат отново. Нова Испания основава своите първи селища в долината на Рио Гранде през 1598 г. и започва да експлоатира местното население. Испанските издевателства и несправедливости водят до избухването на множество бунтове, кулминацията на които е Въстанието на пуебло през 1680 г. До средата на 17 век местното население намалява с 75 - 80 вследствие на новите болести, кланетата и експлоатацията. За разлика от британските колонисти на изток, испанците не се опитват да се заселят и да заграбят индианските земи, но влиянието което оказват върху местното население е огромно. Наред с покръстването и подтисничеството те въвеждат редица нововъведения като домашните животни, вълната, текстила, пшеницата, металните инструменти и огнестрелните оръжия.

През 1821 г. Югозапада преминава под управлението на Мексико. След Мексиканско-американската война (1846 - 1848) Мексико дава целия Югозапад и Горна Калифорния ня Съединените щати. След Гражданската война Щатите започват военна кампания да усмиряване и затваряне на местното население в резервати. За кратко време тази цел е постигната. Уседналите народи като пуеблосите успяват да запазят поне част от традиционните си земи и да избегнат глада и масовата депортация за разлика от повечето номадски групи като апачите и навахо. Въпреки това днес в Югозапада индианскаата идентичност остаава относително стабилна, а индианците успяват да запазят силни традициите си и целостта на резерватите си. Притокът на външно население в региона подпомага местната икономика, което води до бум на индианските изкуства и занаяти. И въпреки доминиращата англо-испанска култура, индианците от Югозапада са може би единствените, които успяват да запазяят своето културно наследство, за разлика от индиаанците в другите региони.

Юмански народи

Апачи