Концепцията за Югоизточната културна област е разработена от антрополозите като се започне от Отис Мейсън и Франк Боас през 1887г.Югоизточното културно пространство се състои от няколко екологични зони,формиращи до някъде отделни субкултурни района-Приатлантическата низина,Флорида,Мисисипската низина и долината на Мисисипи и Вътрешността.Границите на областите се определят повече от културните прилики,отколкото на базата на географски различия.
Атлантическата низина се простира на изток от Апалачите и е широка от 100 до 300 мили.Тя е заета от множество речни системи,блата и лагуни.На запад теренът се издига към платото Пиедмонт и Апалачите.Този район се характеризира с добре напоявани плата и долини.На юг покрай Мексиканския залив се простира Мисисипската низина.Тук климатът е мек и влажен,благоприятстващ развитието на богата вечнозелена растителност.Низината е пресечена от много реки и блата,които пък дават живот на множество екзотични животни и риби.На запад от Апалачите теренът постепенно се спуска към долината на Мисисипи.Многобройните реки,които се вливат в голямата река напояват добре равнината и дават живот на разнообразна растителност и поддържат богата фауна.
Най-малко 150000 души,а може би и 10 пъти повече са живели в Югоизтока през 15 век.Първите хора са се появили тук обаче преди 11000 години.Предполага се че те са дошли от север,но най-вероятно са дошли от запад.Тези ранни хора са били предимно ловци,риболовци и събирачи.Изработвали различни елементи от
камък,кост и дърво.Грънчарството се появило около 2000г. пр. н. ера.По същото време хората започнали да използват и камъни за смилане на различни ядки и семена.В зависимост от местообитанието и сезона тези ранни хора живеели на групички от разширени семейства,които започнали да се обединяват в по-големи групи от около 6000г.пр.н.ера.Племенната организация обаче все още била неизвесна,но на някои места била достатъчно голяма,за да се образуват ранни цивилизации като Адена/800г.пр.н.е.-200г./ и Хоупуел/300г.пр.н.е.-700г./Въпреки че тези две култури били центрирани в долината на Охайо и Мисисипи,тяхното влияние се разпространило в голяма част от Югоизтока.Хората Адена и Хоупуел живеели в постоянни селища,изграждали земни насипи с различна форма и дължина,и строяли надгробни могили.Започнали да изработват и медни орнаменти и писана керамика.Малко по-късно започнало и интензивното земеделие.Царевицата била въведена от Средния Запад в началото на първото хилядолетие.Широкомащабно земеделие и обществената централизация започнали от около 900г.Едновремено с появяването на развито земеделие хората развили и майчина кланова система.Клановете често били групирани в две противоположни дивизии-бяла и червена.В края на първото хилядолетие някои племена постигнали технологичен напредък-изнамерили лъка и стрелите,мотиката,кремъчните инструменти и други.Това благоприятствало развитието на силно централизирано и йерархично подредено общество,начело със силни или дори абсолрютни владетели.Членовете на елита получавали стоки и услуги от обикновените хора,а в оградените с палисада градове вече живеели хиляди хора.В центъра на града имало голям социален и церемониален площад,около който на пръстени могили били разположени храмове, домовете на владетеля и на религиозните водачи.В близост до града строяли церемониални могили,достигащи понякога до 300 акра,обработвали ниви от по няколко кв.километро и същевременно имали богат творчески и церемониален живот.Тази нова култура,която се появила станала известна като Културата Мисисипи.Тя достигнала своя връх между 11 и 13 век и вероятно била повлияна от Централна Америка.Религията на новата култура се характеризирала с наличието на три култа-строителството на могили,войната и възхвалата на боеца,и изработването на фигурки от камък,дърво или глина,които представлявали духовете на предците.Главно божество било Слънцето,което давало живота.Огънят също бил свещен,тъй като бил представител на Слънцето.Церемониалният цикъл започвал обикновено през пролетта и завършвал с Танца на зелената царевица.Упадъкът на Мисисипската култура започнал през 15 век,въпреки че много от характерните за нея елементи се запазили и по-късно.Непосредствено преди колониалния период югоизточните индианци живеели почти по същия начин
като по времето на Културата Мисисипи-обитавали същите големи градове с голям площад,имали богат религиозен живот и абсолютни владетели.Типичното им жилище било постройка от пръти и стени от клони измазани с глина.Покривът обикновено бил сламен.Имали зимни и летни жилища и често към тях имало отделна постройка за съхранение на реколтата.Големите градове имали огромна постройка използвана за съвещания и различни ритуали.Имало и отделни колиби за изпотяване.Хората се прехранвали главно със земеделие като зърното често било съхранявано в специални хамбари.Мъжете ловували едър и дребен дивеч.Важни диви растителни храни били различни ядки,гъби,див ориз и диви плодове.Мидите също били важна храна в някои области.Птиците,особено пуйките били основна част от диетата,а перата им се използвали за различни неща.В зависимост от местоположението използвали различни техники при улов на риба.Повечето от дрехите им били изработени от еленова кожа.Мъжете обикновено носели набедреник, ажените къса пола и туника.Лични орнаменти изработени от черупки,мъниста,перли и мед били широко използвани,както и правенето на сложни татуировки.Боядисването на телата обикновено се правело при специални поводи. С пристигането на Колумб през 1492г. започнали промените.Епидемиите,насилието и поробването достигнали местното население още преди действителното пристигане на европейците.Контактите зачестили от средата на 16 век и местната култура започнала да се променя с бързи темпове.Френските и британски авантюристи пристигнали през 17 век и се присъединили към испанските търговци,мисионери и колонисти.Същевременно местното население продължавало да измира масово от новите болести,а и все по-често трябвало да се справя и с нови проблеми като разцепление,измами от страна на търговците,заграбването на земя от колонистите и алкохола.До средата на 18 век търговията с кожи процъвтявала,но последиците от нея довели до съществено и необратимо изменение на индианския начин на живот.Местното производство на определени продукти било преустановено,тъй като хората все повече зависели от европейските стоки.Когато дивечът изчезнал вследствие на прекомерния лов много племена започнали да отглеждат добитък за храна и кожи.Част от регионалната търговия станал и трафикът на роби,в който индианците участвали и като продавачи,куповачи и жертви.В началото на 19 век загубата на земя се увеличила главоломно и въпреки,че някои големи племена приели начина на живот на своите бели съседи това не спряло алчните за земя заселници и спекуланти.През 1830-те цели народи били насилствено изселини от родината им и хиляди от тях измрели по пътя и след пристигането им в новите земи.Постепенно хората възстановили живота си на запад,но и тук голяма част от земята им била отнета.Днес повечето от Югоизточните индианци,които оцелели по време на колониалния период живеят в Оклахома и се стремят да опазят традициите и културата си.
ИНДИАНЦИТЕ ОТ КРАЙБРЕЖИЕТО НА КАРОЛИНИТЕ И ДЖОРДЖИЯ
МАЛКИТЕ ПЛЕМЕНА В ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА ЮГОИЗТОКА