МУСКОГИ

Мускогите или маскоки на техния език са по - известни като Крийк или Крики. Това име идва от

английското име на река Окмулги - Очесе Крийк.До идването на европейците мускогите контролират обширна територия, простираща се от централна Алабама на изток до Атлантическия Океан. Кога са се заселили тук не е ясно. Техните легенди разказват за дълга миграция от запад. Когато пристигат в Алабама и Джорджия, те срещат редица местни народи, с които се съюзяват вместо да воюват. Впоследствие от тези междуплеменни съюзи възниква Крикската конфедерация, която вече функционира по времето на идването на Ернандо де Сото(1540). Основна политическа единица при мускогите е племенния град (талуа). Около 50 града с от 30 до 100 домове и между 100 и 1 000 души население, разположени на някоя река образуват първоначалното ядро на конфедерацията. Съюзите между тези градове определя естеството на конфедерацията. Всеки град е политически независим и следва своя отделна външна политика. Градът е построен около голям централен площад, който служи за различни церемониални и социални дейности. Близо до площада, на отделни високи могили се намира Големия дом на Съвета и няколко други други постройки. Жилищата, изградени от рамки от пръти измазани с кал и с островърхи покриви покрити с кора или тръстика са групирани около площада по кланова принадлежност. Всяко семейство има зимно и лятно жилище, и двуетажен хамбар, построени около вътрешен двор, където семейството отглежда различни зеленчуци за собствена консумация. Извън града, далеч около него се простират обширни общински полета, които са обработвани предимно от мъжете, макар че правата върху тях се наследяват по женска линия. Общинските ниви принадлежат на града и вождът (мико) ги разпределя между клановете, които от своя страна ги раздават на своите членове. Клановете и домакинствата запазват правата за ползване на нивите, докато са годни за използване. Първоначално основните култури, които са отглеждани са царевица, боб и тикви. От 18 век възприемат от европейците редица зеленчуци и овошни култури, както и говедата, свинете и конете. От изкуствата добре развити са кошничарството и грънчарството.Обработват също така мидени черупки, мед и месинг, а по - късно и сребро. Жените тъчат платове, а мъжете изработват дълбани канута. Ловът, политиката и войната са изключително мъжки дейности. Йерархично построеното им общество е разделено на две половини, което се проявява в наличието на Червени и Бели градове. Червеното е свързано с войната, а бялото с мира.

Начело на йерархията стои племенния вожд(мико). Той е избиран до живот от определен клан главно по заслуги, но има и известен наследствен елемент. Вождът не притежава абсолютна власт. Негово задължение е да обществените и домакински дейности, да изслушва хората и да ръководи племенния съвет. Следващите във властта след мико са микалги и съветниците, които формират съвета на племето. Този съвет избира един велик войн за военен вожд, който управлява по време на война. Следващите по авторитет в йерархията са хини халги(старейшините). Те отговарят за обществените сгради, контролират строежа на домове, насочват земеделието и приготвят свещенната черна напитка. Почитаните мъже(исти цакалги) са следващите по ранг. Това са хора отличили се с дълга обществена или военна служба. Най - накрая са обикновените хора.

Всеки човек от племето принадлежи към някой клан. Членството в клана се определя по майчина линия. Клановете са групирани в екзогамни фратрии с променлив състав, които от своя страна са разделени на две части - Хатакаки и Силокаки, които имат предимно ритуални функции. Бракът в клана и фратрията е строго забранен. Идентифицирани са над 50 клана. Не всеки клан присъства във всеки град. В един град рядко има повече от 12 клана. Най - много записани клана в един град са 28. Няколко клана се обединяват в една група и така сътавят племето. То, доколкото представлява политическа единица е наричано Италуа, което също означава и народ. Друг термин Талофа означава град или село, но без да се отнася до жителите, а само до населеното място. Всяко племе има един основен град, с който се идентифицира. Този град може да бъде самостоятелен или да има едно или повече села свързани с него. В града всеки клан има определено място и отговорности. Днес повечето от клановете им са изчезнали.

Религията на мускогите е политеистична, с няколко богове и множество духове. Главен бог е Хисакита Имиси - Господаря на въздуха. Той властва в Страната на благословенните мъртви и получава като жертвоприношение първият убит лов всеки сезон, а също така и късче от храната преди всяко хранене. След него най - почитани са Слънцето и Свещенния огън. Други божества са Луната, Гръмотевицата, Царевицата и Четирите вятъра. Освен това вярват в духовната сила - Хилисуа, която прониква през Вселената и е присъща в различна степен при хора, животни, места и предмети. Живите същества притежават две души - жизнена сила(хисакита - дъх), която изчезва след смъртта и вечна духовна сила(пойификса). Човек може да улови или получи такава духовна сила и да я използва. Дори и неудушевените предмети може да притежават пойификса.

Най - важната годишна церемония е Танцът на зелената царевица, която е едновременно церемония на благодарност и на обновяване. Има също така множество обществени и индивидуални обреди и ритуални танци.

От най - ранни времена мускогските градове са пръснати от Атлантическото крайбрежие на Джорджия до централна Алабама и от района на река Савана и река Тенеси, на юг почти до Мексиканския залив. Трудно е обаче да се отделят големите подразделения на племето ото градовете и градовете от селата, но със сигурност са известни няколко отделни мускогски племена в много ранен период.

Абика

Едно от най-древните подразделения на мускогите, тъй като името им се появява в най-старите мускогски миграционни легенди.Ранните колонисти често използват името като събирателно за всички горни крики.Живеят по реките Куса и Алабама в окръзите Сейнт Клеър, Калхун и Талапуса в Алабама. Техни градове са:

Абикучи-на Таласихачи Крийк

Кан сати-на или близо до Чиколоко Крийк

Таладега-на Таладега Крийк

Лунхамга-неизвестно местоположение

Отделно от тях Гатчет споменава още две села:

Саки лако-на Чоколоко Крийк

Кайомалги-вероятно смесено село с шоуни или чикасо близо до Силакога.

Атаси

Испански документи от последното десетилетие на 16 век споменават един мускогски град под името Отахе Оташе, който се намира в най-северната част на провинция Гуал.На някои карти преди Войната ямаси 1715 името атаси се появява сред мускогските градове по река Окмулги, в горното и течение.След това се появява между реките Чатахучи и Флинт и накрая на река Талапуса,близо до града тукабаче.Тук градът става основен лагер за враждебните групи крики по време на Крикската война от 1813 гВ резултат на това населението му е почти унищожено.

Хилиби

През 1540 г. войниците на Ернандо де Сото споменават,че посещават град наречен Илапи. Дали това е е бил Хилиби не е ясно.По-късно на карти от 1733,1738 и 1750 г.името Илапи илапе се появява отново между реките Куса и Талапуса. Според устната история на хилибите хилаби градът им е основан от хора от клона тукпафка. В близки отношения са с юфола и уакокаи.Освен главния град Хилиби са известни още 6 техни села:

Анетечапко-на поток вливащ се в Хилаби Крийк

Ечусейслайга-на на приток на Хилаби Крийк

Киткопатаки-неизв местоп

Ланучиабала-на североз приток на Хилаби Крийк

Малко Хилиби-неизв местоп

Октахасаси

Тукабаче

През 1686 г. испанците за първи път споменават града при острия завой на река Талапуса под името Тикопаче.От останалите крики градът се счита за един от основателите на Кр конф и за водещ град сред гор крики.както и за водещ град на цялата нация.В късните години на колон период той е най-гъсто населения град на гор крики и подобно на другите градове има собствено церем име-Спокоги Испокоги, което се превежда по разл начини.В легендите им се разказва за миграция от другаде.Гачет предполага че тукабаче са наследницина загадъчното племе каскинампо от река Тенеси, които имали близки отношения с шоуните през 17 век.Гачет прави това предпол въз основа на също тесните връзки на тук с шоуните. В записите на Южна Каролина от 1712 г. се споменават под името тукабуга, а на карта от 1733 г. се появяват под името титопачме.Според ранните английски търговцикоито посещават племето става ясно че градът им се намира на десния бряг на Талапуса, срещу устието на Юфаби и на 3 мили под водопадите на реката. Тези търговци споменават и едно тяхно отделно село, което се нарича Уихили.

Юфола

В окръг Бартоу в Джорджия има рекичка с името Юхари, която чероките наричат Юхали.Според Джеймс Муни черокското име на тази рекичка отговаря на крикското име Юфола.Дали обаче някога Юфола са живели на тази рекичка не е известно,но може би там е бил техният дом преди Войната ямаси 1715.Тъй като е известно,че ковета и касита са били в този район, няма основания да се смята,че юфола също не са били там.Следващото им местопол, което е добре известно е на Таладега Крийк, на няколко мили южно от днешния Таладега в Алабама.По-късно този град става известен като Стария град Юфола или Юфолахачи.В ранните год на 18 век голяма част от племето се премества на югоиз до средното теч на Талапуса,където стават известни като горни юфола. На това място се споменават още две техни селища-Голяма Юфола и Малка Юфола. Селище Юфола се споменава и сред долните крики на Патуала Крийк в Джорджия. В преброяване от 1832 г. долните юфола се споменават заедно с едно село на Чолоколохачи Крийк. Част от племето се премества вэв Флорида през 1761 и основава селище известно като Чуко чати - Червена къща.

Касита

Според легендата в миналото касита и ковета са един народ, който идва от запад. След време едните, които живеят на изток започват да се наричат касита, а тези на запад ковета. В хрониките на Ернандо де Сото се споменават под името касисте и че живеят близо до Талапуса.По - късно, според ранните заселници в Южна Каролина изглежда касита живеят в горната част на река Савана. Между 1670 и 1686 г. са в северна Джорджия, близо до Броуд Ривър. На карти от същия период са поставени заедно с ковета в тази област. Според документи в Южна Каролина, през 1702 г. племето е на Очеси Крийк или в горната част на река Окмулги. След Войната ямаси касита се местят на Чатахучи. По това време се споменават под името гитасе, усета и кусета. В преброяването от 1832 г. са посочени 7 техни отделни селища - едно на Ючи Крийк, на Толамулка хачи, на Чоуоколохачи, града Саленоджу на Река Флинт, града Сичарлича неизв къде, града Тукабаче хаджо на Чатахучи в Алабама, градаТускенехоЧуули близо до Уест Пойнт и града Таласи на Опилики хачи. Гачет споменава още един клон на племето - Тусилгис цоко. След отстраняването им в Оклахома, касита се саселват в северната чадст на новата крикска територия, където потомците им все още живеят.

Ковета

Ковета или Кауита мамаи са второто по големина племе на долните крики след касита. Отначало всички хроники говорят за всички долни крики като ковета, тъй като това е водещото племе сред долните крики отделно от касита. Възможно е племето да се споменава в хрониките на Ернандо де Сото под имената Чиси, Ичиси или Ачесе, което може би идва от Очиси, както хичити говорящите племена наричат мускогите. На карти между 1670 и 1700 г. са поставени заедно с касита на Чатахучи и Куса, но когато за първи път са ясно локализирани живеят в горната част на река Окмулги, недалеч от Индиън Спрингс в Джорджия.След Войната ямаси 1715 се преместват на западния бляг на Чатахучи. В преброяването от 1832 г. са посочени 5 техни подразделения

Град Кучкалеча, село на Тусилксторко хачи, село на Уакучи хачи, село на Халейуоко йоахахачи, град Кача тастанаги, от основния град Ковета талахаси се отделя една част и основават ново село, което впоследствие става независимия град Ликатка. През 1799 г. се споменава още един град - Уетумка, който също се отделя от Ковета талахаси.След отстраняването им в Оклахома се заселват в северната част на резервата, близо до днешния град Ковета, където потомците им живеят и до днес.

Куса

По времето на ернандо де Сото, Куса е най - мощният град на горните крики.Де Сото научава от населението в южна Джорджия за провинция Коса, която се намира на северозапад и има няколко много големи и богати градове. Експедицията достига Куса след напускането на Тали и Таскуа и след като преминава през няколко села, които са подвластни на вожда на Куса. На 16 юли 1540 г. испанците влизат в главния градСлед малко спречкване с местните жители, испанците са снабдени с носачи и жени и на 20 август се отправят на запад.

През 1559 г. де Луна изпраща част от хората си да намерят Куса спомената от де Сото. Първо испанците достигат до едно село наречено Олибахали. След кратък престой продължават на север. В разказите на тази експ се разказва, че цялата провинция се нарича Коса по името на най големия град и че има още 7 града, които са подвластни на Коса. По това време Куса е в голяма война с племето напочи, за които испанците казват че в миналото са били част от Куса. С помощта на испанците Куса разгромява напочите и принуждава оцелелите да плащат налог.

По - късно Куса се споменава от хронистите на Хуан Пардо и Адеър. Името също се появява на карти от 1738, 17501 1760 и 1761 г.В преброяването от 1832 г. градът Куса не се спомвенава Тези, които са живели там изоставят града в нач на 19 век и се преместват нагоре по реката близо до Ийст Бенд. В списък от 1761 г. става ясно, че част от Куса се е преместила надолу по Талапуса и се заселва при фусхачи.

Основния град Куса се намира на река Куса, между Тускоги и коасати и е наричан Стария Куса или Стария град Куса. От този град впоследствие е известно че произлизат няколко града, най - важният от които е Очиапофа. Той се споменава и през 1760 г. 61 и в пребр от 1832 г.

Следващият град, Биг Тълса се отделя от Очиапофа. Възможно е той да е идентичен с града Талиси споменат в хроникете на де Сото.Но това е малко вероятно, тъй като местопол на двата града се разминават значително.По описание от 1799 г. този град се намира на Юфоби Крийк, приток на Талапуса.Тълса има няколко свързани градове, единият е Нафапе Нафабе, на рекичка със същото име. Близо до него е разп Чатукчуфола. На Чоуоколохачи Кр е градът Чоуолехачи Гуаклахачи, Чоуклехачи. Друг град е Саога хачи, който се пом първо през 1760. Друг град Лучапога се спом в пребр от 1832. След отстран на криките в Окл, хората от този град се устан в сев част на резервата, където днес е град Тълса. Хората от глав град Биг Тълса също се разделят в Окл и основават два отд града, единият наречен Тълса Канейдиън, а др Тълса Литъл Ривър.

Окфуски Акфаски

Градовете Окфуски са най - гол гр която произлиза от Куса.Те не се спом от де Сото, но доказ сочат, че се появяват в доста ранен етап. На карта от 1733 са показ два града Окфуски, пър между реките Куса и Талапуса, а др нагоре по Талрапуса.През 1738 исп спом втор грпод името Оифаско Талахаси. Дв гр се спом през 1750, а в списък на крик гр от 1760 пър е показан като Акфиикучи Малко Окфуски, а вт Акфачи Окфуски. Послед е великият Окухуски Таун спом от Адеър, намиращ се на зап бряг на Талапуса. В пребр от 1832 глав гр Окфуски не се спом, защото през това време променя името си на Цатоксофка. Друг клон се нар Абикучи който вероятно е нас от хора абика.Следв град е известен като Тукабачи Талахаси, вероятно защото заема мястото , където преди това живеят хората тукабаче.През 1797 този град сменя името си на Талмуцаси.Един от най-старите гр на окфуски е Сукаиспога, който през 1799 се обедин с гр Имукфа, заради което името му не се среща в пребр от 1832.Гр Имукфа е основан от хора от гр Чоуокохачи и се нам под гр Нюячо и Тотогаги. Тотогаги е известен по-късно като Хичисихоги.и изгл е обединение на два първон незав града.

В много ранен пер няк гр на окфуски са разп нв гор част на Чаотахучи. Единият от тях е нар Тукпафка. През 1777 Тукпафка се местят на Талапуса, където нар новия град Нюяка.Други три града са Цулаконини, Холитайга и Цаки лако. През 1793 г. тези три гр са нападнати от милицията на Джорджия. Пострадали жестоко от напад жителите им се местят на Талапуса, където основават нов гр под името Окфускучи, точно срещу осн гр Окфуски. В списъка от пребр от 1832 се появява и името на един сравн късен гр нар Кохамуцисаца.

Фусхачи

Името на този град се появява за първи път на карта от 1733 г., където е поставен на южния бряг на река Талапуса. Били в тесни връзки с коломи, канхатки и атаси. Заради това се предполага, че са клон на някое от тези племена. Според Суонтън може да са подразделение на холивахали. След крикската война от 1813 г. мигрират във Флорида и се присъединяват към семинолите.

Канхатки

Историята на канхатки или иканхатки е свързана с тази на фусхачи. За първи път се появяват на карта от 1738 г., на която са локализирани под коломи на северния бряг на Талапуса. Възможно е да са разклонение на холивахали. След 1813 г. по - голямата част от тях мигрират във Флорида.

Кеаледжи

Името им се появява сравнително късно в историята. Градът им се намира на десния бряг на Киалага Крийк през 1790те. Възможно е да са подразделение на тукабаче.

Уиуока

Уиуока се формират доста късно от бегълци от други мускогски племена. Предполага се, че предишното им име е уетумка. За първи път се появяват на карта от 1738 г., на която са локализирани на Хачет Крийк.

Коломи

Най - ранното споменаване на коломи е през 1686 г., когато живеят на река Окмулги. След Войната ямаси(1715) се местят на Чатахучи. На картите от този период името им често се появява като коломино. По - късно се местят на река Талапуса. Една група коломи се споменава, че живее във Флорида през 1778 г. След Крикската война от 1813 г. всичките мигрират във Флорида.

Уакокаи

Градът Уакокаи се появява за първи път на карта от 1733 г. в средното течение на Хачет Крийк, в окръг Куса. Малко по- късно хората от този град се разделят и тези, които напускат основават два нови града - Тукпафка и Уигуфки. Едно трето село- Сакападал също се споменава на Хачет Крийк.

Холивахали

Експедицията на Ернандо де Сото посещава град с името Улибахали през 1540 г. и според описанието на местоположението му, то съвпада с по - късното положение на холивахали. През 1560 г. де Луна споменава името като Олибахали, който се намира на северния бряг на Талапуса в окръг Елмор. Известно е едно тяхно подразделение - Лапиако, които са се отделили от основния град и издигат нов на южния бряг на Талапуса, точно срещу холивахали.

Освен познатите племена и градове и техните разделения, които са идентифицирани, е имало още доста градове и села, които не могат да бъдат свързани с нито един познат град ,заради оскъдната информация за тях. Опилтлако(Пилтлако) изглежда е най - старият и важен град от тях. Името му се появява на карта от 1733 г. и в списъци от 1750 и 1760 г. Градът е локализиран на известно разстояние от река Куса, на поток със същото име. Името на града не се появява в списъка от преброяването на криките през 1832 г. и съдбата му остава неизвестна. За останалите градове и села, чиито имена се появяват в различни карти и списъци информацията е още по - оскъдна.

Акпактаниче(Аепатаниче) - на карта от 1703 г. на река Куса. Може да се отнася до пакана.

Алкихачи(Алкохачи) - може да се отнася до Лалогалга

Ацасапа - на Талапуса, под Тълса. Може да е хачичуба

Очечула

Охоба - под Атуга, вероятно синоним

Брийд Камп - споменава се през 1761 г.

Коуолу

Чачане - появява се през 1738 г.

Чанахунреге - между Куса и Талапуса

Чананаги

Чичоукфи - близо до Уиуока Крийк

Чиннаби - вероятно идентично с Оти Пейлин

Чискалаге - може би село на ючи

Чолоко Литабихи - на Хорсшу Бенд на Талапуса

Чуала - под Уайт Оак Крийк

Кофа - вероятно се отнася до Куса

Кохачи - на река Куса

Коналига

Кукахапофе - на Чатахучи

Котахотустенуги - на десния бряг на Уапато Крийк. Може би е име на човек

Кау Таунс

Донали Таун - на Флинт Ривър, споменато през 1793 г.

Екун дуцке - може би се отнася до Лайн Крийк Таун

Емаре или Хемани Таун - в списъка от 1832 г.

Итохуиуаки(Итахасиуаки) - 100те жители. На Чатахучи през 1820 г.

Файф Вилидж - на няколко мили източно от Таладега

Финхалуи - може би град на ючи. В списъка от 1832 г.

Хабикуаче

Икан Ацака - унищожено на 25 декември 1813 г.. Разположено на устието на Холи Граунд Крийк

Кехачи - между Куса и Талапуса

Кероф

Лустухачи - на Талапуса

Мелтън Вилидж - на Таун Крийк

Нанипаскулги

Окчанауа - на Солт Крийк

Олд Таун Окони - на река Кахоуба

Оти Пейлин(Десет острова) - на западния бряг на Куса

Оти Тучини(Три острова)

Пиа Крийк - може би село на тукабаче. Споменава се през 1761 г.

Рабит Таун - в списъка от 1832 г.

Сатапо - на река Тенеси. Среща се в хрониките на Хуан Пардо.

Сичарлича - вероятно клон на касита.

Талуа Хаджо - на река Кахоуба

Талипсехоги - в списъка от 1832 г.

Талисхачи - източно от Таласехачи Крийк

Талапуса - може би град на алабама

Тохоуогли - малко под водопада на Чатахучи. Възможно е да се отнася до савокли.

Търки Крийк

Ункуола - на река Куса

Уолхол - може да се отнася за юфола

Уийола - вероятно изкривена форма на името на добре познат град.

История

Историята на криките започва с идването на Ернандо де Сото през 1540 г. През пролетта на 1540 г. де

Сото и експедицията му преминават през няколко селища в южна Джорджия и наричат страната Провинция Чиси(Ачесе, Ичиси). Тя може би е била населена с крики, тъй като е известно, че хичитите наричат мускогите очеси. Малко по - късно де Сото навлиза в Провинция Кофитачеко, вероятно заета от касита и ковета.. Същото лято де Сото влиза в Куса и преминава през страната на горните крики. Експедицията на де Луна посещава отново Куса през 1559 г. Испанците помагат на Куса да разгромят враговете си напочи. Кофитачеко е посетена от Хуан Пардо през 1567 г., а по - късно и от други испански изследователи. Възможно е по това време Провинция Гуал да е заета от криките. В следващите стотина години никой европеец не посещава района. По времето, когато е колонизирана Южна Каролина(1670) Крикската конфедерация вече се ползва с голямо влияние. Търговците от Каролина достигат до селищата им, за да обменят европейски стоки за еленови кожи и роби. През 1675 г. испанците и мисионизирани индианци изгарят повечето крикски градове по поречието на Чатахучи. През 1680 г. англичаните построяват търговски пост на река Окмулги, който става известен като Очесехачи. Много крикски градове се преместват близо до него, за да избегнат испанските нападения в горна Флорида. В периода 1703 - 1705 г. подпомагани и подтиквани от колонистите в Каролина, криките и ямаси започват масирани нападения срещу индианците и испанските мисии в северна Флорида. До 1707 г. почти всички мисии са изоставени, а оцелелите индианци или бягат на запад в Мобил при французите, или се присъединяват към криките. По време на Войната ямаси (1715 - 1717) криките подкрепят ямасите срещу колонията Каролина. В резултат на това, след потушаване на въстанието, ямасите бягат в испанска Флорида, а криките са принудени да изоставят всичките си селища по Окмулги и да се изместят на запад на Чатахучи. Французите от Мобил се възползват от войната и влошените отношения между криките и англичаните и построяват Форт Тулуза в сърцето на територията на горните крики при сливането на реките Куса и Талапуса. Изплашени, че криките ще преминат на страната на французите, англичаните бързо възстановяват търговията с долните крики. През май 1718 г. главният мико на ковета кани представители на Великобритания, Франция и Испания да се срещнат с лидерите на горните и долните крики. На последвалия съвет вождовете на племенат обявяват твърдо ,че ще бъдат неутрални в съперничеството между колониалните сили. Същата година испанците построяват Президио де Сан Маркос де Апалачи на Апалачи Бей. През 1722 г. британците пък построяват Форт Кинг Джордж при устието на река Алтамаха. Така трите европейски сили се установяват по границите на крикската територия, но стратегията на неутралитет позволява на криките да играят ролята на балансьор между трите съперничещи сили. През 1736 г. испанските и британските власти установяват неутрална зона между реките Алтамаха и Сейнт Джонс, в която гарантират на индианците неприкосновеност при лов и търговия. Около 1750 г. една група крики се премества в неутралната зона, която впоследствие се превръща в новото племе семиноли.

През 1763 г. Франция губи своите американски колонии и английските заселници от изток бързо разширяват селищата си на запад. По време на Войната за независимост горните крики взимат страната на британците и участват заедно с чикамауга във войната срещу заселниците в Тенеси. Долните крики отначало остават неутрални, но през 1779 г. някои от тях също се съюзяват с британците. След края на войната през 1783 г. долните крики отстъпват 2 100 кв. км. от земите си на щата Джорджия. През лятото на 1790 г. лидерите на долните крики подписват договор със Сащ в Ню Йорк, с който правителството обещава да изгони белите заселници в индианското територия и да признае криките като суверенна нация. В замяна криките отстъпват голяма част от земите си и обещават да върнат избягалите черни роби живеещи при тях. През 1796 г. за отговарящ за всички индиански племена южно от река Охайо, в Бюрото по индианските въпроси е назначен Бенджамин Хоукинс. Той лично поема ролята на главен агент при криките. Неговите записки днес дават ценна информация за племето. Хоукинс е отговорен за 19 годишен мир и просперитет за индианците в региона. През 1805 г. долните крики отстъпват земите си на изток от река Окмулги на щата Джорджия и позволяват изграждането на пътя свързващ Вашингтон и Ню Орлиънс да мине през територията им. Междувременно много крикски лидери се сдобиват с черни роби и основават памучни плантации, както и мелници и друг бизнес.

През 1812 г. една фракция крики се присъединява към Текумзе. Те стават известни като Червените пръчки. Това име идва от мускогската традиция да се отбелязва с пръчици дните до настъпване на дадено събитие. Оцветени в червено тези пръчици символизират войната.

Крикската война от 1813 г. започва като гражданска война сред мускогите и е резултат на войната от 1812 г. Вдъхновени от красноречието на Текумзе и окуражени от британските търговци, лидерите на Червените пръчки успяват да спечелят подкрепата на повечето горни крики. В съюз с британците те влизат в противоречие с много от водещите лидери на долните крики, които под влиянието на Хоукинс подкрепят американците. Първите сблъсъци между Червените пръчки и американската армия започват през юли 1813 г., когато

войниците на Форт Маимс нападат група крики връщащи се от Пенсакола. На 30 август 1813 г. Червените пръчки водени от Червения орел(Уйлям Уедърхуд) атакуват Форт Маймс, където бели заселници и техни индиански приятели са потърсили защита. С изненадваща атака форта е превзет и всички хора вътре са избити. Пощадени са само черните роби. След това масово убийство на над 300 души, белите заселници по границата изпадат в паника. Междувременно американските войски отблъскват британците в Канада и сега са свободни да се разправят с криките. Мобилизирайки милициите на Тенеси, Джорджия и Мисисипи, и американската армия водени от генерал Андрю Джаксън, и подпомагани от съюзници чероки и долни крики нахлуват в страната на горните крики. На 27 март 1814 г. Червените пръчки са победени в битката при ХорсШу Бенд на река Талапуса. Въпреки, че са разгромени и въпреки смъртта на около 3 000 крики по време на войната, останалите горни крики се съпротивляват още известно време. В началото на август 1814 г. поставени в безисходица те капитулират и се предават на Джаксън в Уетумка. На 9 август 1814 г. лидерите на горните крики са принудени да подпишат договора във Форт Джаксън, с който се слага край на войната и се изисква криките да отстъпят на САЩ 20 милиона акра(81 000 кв. км.) - повечето от половината от родината им. В резултат на тази цесия през 1819 г. е създаден щата Алабама. Много мускоги отказват да се предадат или да се съобразят с договора и бягат при семинолите във Флорида. Тези, които са съюзници на американците във войната също са принудени да се откажат от част от земите си. През 1821 г. долните крики отстъпват земите източно от река Флинт с договора от Индиън Спрингс. С втори договор в Индиън Спрингс през 1825 г. отстъпват и останалите си земи в Джорджия, а на племето са разпределени значителни суми пари за преместването им на река Арканзас. Повечето крики протестират срещу договора и тяхна делегация посещава Вашингтон, за да обсъдят с правителството по - благоприятен договор. В резултат на договорите от Форт Джаксън(1814) и от Вашингтон(1826), криките са ограничени до една малка ивица земя в централната част на източна Алабама. През 1829 г. Андрю Джаксън е избран за президент на Съединените щати и прокарва Закона за преместването на всички югоизточни племена на запад от Мисисипи. След ожесточени дебати законът е приет от Сената и подписан от Джаксън на 30 юни 1830 г. В резултат на този закон през 1832 г. с договора от Кусета, Племенният съвет на криките отстъпва и последните крикски земи източно от Мисисипи в замяна на други в Индианската територия. Повечето крики са преместени през 1834 г. Някои успяват да останат в Алабама и Флорида, където продължават да живеят и днес.

В Оклахома долните крики се заселват в района Трий Форкс на река Арканзас, а горните се установяват по Норд Форк, Дийп Крийк и Канейдиън. Старата конфронтация от времето на Крикската война продължава и тук, но през 1840 г. различията са изгладени и е създаден нов Съвет на нацията. Започва нова ера в развитието на племето, но всичко постигнато е разрушено от Гражданската война. При избухването на войната повечето крики отказват да се съюзят с Конфедерацията и потърсили помощ от Федералното правителство. Правителството дава разпореждане на лоялните индианци да се придвижат до Форт Рау в Канзас. След войната криките подписват нов договор със САЩ и избират нов Племенен съвет, чието седалище става Окмулги - Оклахома. През 1867 г. е избрана нова конституция на племето. Периодът на възстановяване започва отново и докато криките са оставени да се справят със собствени сили народът просперира. Построени са нови сгради, училища и църкви, а племенното правителство става най - големият работодател. След приемането на Закона Дос през 1892 г. племенният съвет е разпуснат, а земите са преразпределени между членовете на племето. Асимилационната политика на САЩ и преразпределянето на земите имат за цел да премахнат законовите пречки за провъзгласяването на Оклахома за щат през 1907 г. В резултат на това криките губят над 2 милиона акра от определените им земи. След приемането на Закона за индианската реорганизация през 1934 г. на племето е разрешено да избира свой главен вожд и племенен съвет. С избирането на нов племенен съвет и възвръщане на самоуправлението нацията започва ново развитие нагоре. Въпреки многото перипетии през годините, културата, езика, церемониите и много от занаятите се радват на значително възраждане и са все още живи в началото на 21 век. Днес Муског(Крийк) Нацията на Оклахома е федерално призната суверенна нация, която контролира обшо 143 500 акра земя в осем окръга на североизточна Оклахома. Освен това има три федерално признати групи като отделни племенни традове - Киаледжи Племенен град в Уетумка, Тлоптлоко Племенен град в Окима и Алабама - Куасарте Племенен град в Хенриета.

На 11 август 1984 г., след дълго чакане Порч групата на индианците крики получава федерално признаване и резерват от 1 кв км. Групата е единственото федерално признато племе в щата Алабама. Има няколко групи, които нямат федерално признаване

Ма Чис долни крики индианското племе на Алабама

Долни мускоги - крийк племето на изток от Мисисипи в Кайро - Джорджия

Крийк източно от Мисисипи в Молино . Флорида

Клана Норд Бей на племето долни крики - мускоги в Лин Хейвън - Флорида

Стар клан на мускоги крийк племето на Пайк Каунти - Алабама

Флорида племето на източните крийк индианци в Брус - Флорида