Юманските народи са група народи, живеещи в долната част на река Колорадо, в пустините и полупустините на южна Калифорния, северозападна Сонора и югозападна Аризона. Всички тези народи говорят близки езици, формиращи Езиковото семейство Юма - Кочими. Алфред Крьобер класифицира юманските езици в 4 групи:
Делта - кокопа, кохуана и халийкуамаи
Речни - кечан (юма), мохаве, марикопа, халчидома, кавелчадум
Вътрешни - хавасупаи, хуалапаи и явапаи
Калифорния (северно от 31 меридиан) - дигеньо, камия, паипаи и киливи
Географски и културно тези групи са разделени на две дивизии:
Речни - племената живеещи от двете страни в долното течение на Колорадо и по река Хила. Тази дивизия включва племената мохаве, кавелчадум, халийкуамаи, халчидома, кохуана, кокопа и юма, както и племената спадащи към Калифорвийската културна област - дигеньо, камиь, пайпаи и киливи. Хората от тази дивизия са предимно земеделци, които ефикасно използват годишните разливи на река Колорадо, за да отглеждат различни култури.
Вътрешни - племената обитаващи района южно от Гранд Каньон в западна Аризона. Тази дивизия включва племената хавасупаи, хуалапаи и явапаи. За разлика от речните юмански групи тези племена са предимно полуномади ловци събирачи. Където е възможно някои от тях се занимават и по малко със земеделие.
Общото между двете дивизии е, че са слабо организирани политически и хората живеят в малки рагери и села.
Кавелчадум
Първоначално живеят в долното течение на Хила, близо до Пайнтед Рок Маунтън. Между 1820 и 1840 г. се преместват в областта на Сакет в долината на Хила, където се смесват с други юмански групи.
Кохуана
Кохуана (Кожхуан, Кахуенча, Кауина, Куокима) живеят първоначално на идточния бряг на Колорадо, под устието на Хила. През 1540 г. Ернансо Аларкон ги споменава под името Коана, а отец Еузебио Кино през 1701 - 2 г. като Кутганас. Между 1820 и 1840 г. се местят в областта на Сакет в долината на Хила, където се смесват с други юмански групи. През 1851 г. 10 от тях се идентифицират сред марикопа, а през 1886 г. 36.
Халийкуамаи
Халийкуамаи (Халикумаи, Кигуюма, Тлалигуамаяс)живели от двете страни на Колорадо в Аризона, Сонора и Баха Калифорния. Евнансо Аларкон ги открива през 1540 г. Споменава ги под името Кикама. През 1604 - 5 г. Хуан де Онате споменава, че живеят на Колорадо, под устието на Хила и над кокопа. През 1771 г. според Франсиско Гарсес живеят на източния бряг на Колорадо. Той ги нарича индианците Санта Роса. До 1775 г. се придвижват близо до кохуана. Между 1820 и 1840 г. се събират с други юмански групи в района на Сакет.
Халчидома
Халчидома живеят по различно време в различни точки по река Колорадо, но наю-вече в района около устието на Хила. През 1604 - 5 г. Хуан де Онате записва името им като Халчедома или Алебдома и споменава, че живеят на източния брят на Колорадо, южно от устието на Хила. Около 1700 г. се преместват на север. Били в тесен военен съюз с кокопа и воюват срещу мохаве и юма. В началото на 19 век, под натиска на враждебните мохаве и юма, халчидома се се местят към средното течение на Хила. До 1840 г. се установяват в района на Сакет заедно с други юмански племена. Освободената от тях територия е заета от чемехуевите.
Кокопа
Кокопа живеят около делтата на Колорадо в северната част на Баха Калифорния, северозападна Сонора и югозападна Аризона. На испански името им се изговаря кукапа. Самите те се наричат хоуил купчауай - тези, които живеят на реката. Първите испански изследователи, които посещават района ги споменават под името хогиопас.
Предците на днешните кокопа вероятно мигрират от север от областта на Големия басейн през първото хилядолетие. Между 1400 г. и 1500 г. мохаве и юма ги принуждават да се преместят надолу по река Колорадо. Установяват се в района на делтата на реката, където започват да стопанисват около 50 000 акра земя, използвайки големите годишни разливи на реката. Селата им са малки, състоящи се обикновено от по 10 - 12 семейства. Хората използват два типа жилища. През зимата живеят в правоъгълни частично вкопани в земята дървени постройки с коничен покрив покрит с клонки, тръстика и пръст. През лятото използват временни куполовидни колиби от рамки от клони и храсти. Използват още и временни открити навеси и квадратни дървени постройки използвани за склад, тъй като голяма част от храната се съхранява за по-късна консумация. По-голямата част от храната се набавя от земеделието. Отглеждат царевица, тикви, дини, пъпеши и различни зеленчуци. Ловът и събирачеството имат спомагателен характер. Ловуват главно елени, антилопи и друг дивеч в близките гори. Събират миди и ловят риба в делтата и събират различни диви растения, ядки и семена. Обществото им е организирано в бащини кланове. Всеки клан има свой водач издигнал се благодарение на способностите му, опита и духовната му сила. Политическата организация като цяло е слаба. От занаятите добре развити са грънчарството и кошничарството. По-късно се развива и тъкачеството. По река Колорадо пътуват със салове. Търговските им контакти достигат на запад до океана, далеч на север до северозападна Калифорния, на североизток чак до южна Невада и на югоизток в пустинята Сонора.
Според историческата информация през 19 век кокопа са част от единен съюз с марикопа и пима и живеят в добри отношения с източните групи папаго, с хуалапаи, хавасупаи, кахила, дигеньо, паипаи и килива. Някои групи като халийкуамаи и камия в Империъл Вали са ту във война, ту в приятелски отношения с тях. Основни врагове са мохаве и юма.
Според Ернандо Аларкон, който пръв среща племето през 1540 г. кокопа са високи и добре сложени хора, и често боядисват лицата и телата си. Облеклото им е оскъдно. Мъжете обикновено носят само препаска, а жените с къса пола от върбова кора, пера или растителни влакна. В по-студеното време използват одеяла и наметала от заешки кожи. На краката си обуват сандали направени от необработена кожа.
Като при останалите юмански племена, митологията на кокопа разказва за две главни божества, които живеят във водата и излизат на сушата, за да създадат Света. След тези божества най-много е почитано Слънцето.
Кокопа кремират своите мъртви заедно с имуществото им след специални обреди. Роднините отрязват косите си в знак на траур и не споменават името на мъртвия никога повече.
Испанският изследовател Ернандо Аларкон пръв споменава хората живеещи около делтата на Колорадо през 1540 г. През 1604 - 1605 г. Франциско Ескобар пише в дневника си, че хората кокопа живеят в 9 ранчерии. През 1702 г. отец Еузебио Кино посещава делтата и пише, че хората тук отглеждат царевица, боб, тикви и дини и живеят в малки ранчерии. Отец Франциско Гарсес идва в района през 1771 г. и отново през 1776 г., и отбелязва че кокопа наброяват около 3 000 души. Лейтенант Харди е първият англоговорящ, който посещава делтата на Колорадо през 1826 г. Той пише, че жените носят пола или рокля от върбова кора, че хората отглеждат индиански тютюн и приготвят хляб от меските. Според него кокопа наброяват около 6 000.
През 1853 г. Договорът Гадсдън определя държавните граници между САЩ и Мексико. Границата разделя племето на две. По-голямата част остават в Мексико, където в началото на 20 век живеят организирани в 4 политически независими групи в малки ранчерии в района на делтата на Колорадо.
Уи А хуир - в Баха Калифорния, кеверно от Ел Майор
Куакуарш - южно от Ел Майор
Мат Скруи
Хуаниак - южно от Сан Луис в Сонора
През 1910 г. голяма част от хуаниак се преместват близо до Съмъртън в Аризона. През 1917 г. американското правителство създава резервата Кокопа. Резервата е с площ от 25,5 км2 и е под юрисдикцията на агенцията Юма. През 1986 г. американските кокопа получават допълнително още 615 акра земя към резервата. През 2000 г. американските кокопа наброяват 891 души. Колко обаче живеят в Мексико е неизвестно.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Марикопа
Терминът марикопа се отнася до няколко юмански групи, които живеят на и в близост до Хила и нейните притоци в южна Аризона. Културно хората известни с това име са подобни на юма и мохаве. Днешните марикопа се идентифицират с юманските групи, които живеят на река Колорадо, в района около устието на Хила в миналото. Тези групи - халийкуамаи, халчидома, кавелчадум и кохуана са културно и езиково свързани помежду си. Около 1200 г. всички те се започват да мигрират към Хила. Тук те стават известни на испанците като опа или кокомарикопа.
За първи път юманските села в долното течение на Хила са споменати от отец Еузебио Кино през 1694 г. Първоначално името кокомарикопа се отнася до кавелчадум, които живеят в района на Хила Бенд до Паинтед Рок Маунтън. В началото на 19 век терминът халчидома започва да се използва за определена юманска група, живееща на Колорадо южно от мохаве. На юг от халчидома живеят кохуана и халийкуамаи. Всички те между 1820 г. и 1840 г. се преместват в областта на Сакет - Марикопа Уелс. Когато идват американците в средата на 19 век четирите групи живеят заедно при пима в равнините над Хила Кросинг.
Селата на кокомарикопа са населени от по няколко семейства, които се трудят в дадена географска област и са организирани в бащини кланове. Клановете са екзогамни - хората се женят в друг клан или в друга местна група. Основно жилище е куполовидна колиба от мескити или тополови клони покрита с тръстика. Стените и са измазани с кал. Правоъгълни дървени постройки често са долепени до дома. В селото има още складове, зърнохранилища и колиба за изпотяване. Чрез система от напоителни канали кокомарикопа развиват изключително доходоносно земеделие. Отглеждани са предимно царевица, тикви, боб, дини и памук. Хората допълват храната си със събирането на диви плодове, семена, ядки, мед и ларви. Мъжете ловуват различни диви животни и ловят риба. Известни са с кошниците си и тъканите си, но най-вече с фината червена керамика. Тъкането на одеяла е съвместна работа, извършвана и от мъже, и от жени. Започват да използват коня от 17 век. Основно облекло за мъжете е набедреник, а за жените пола от върбова кора. Идвата пола използват памучни и кожени дрехи в студеното време, и сандали от необработена кожа при пътуване.
Като цяло церемониализма сред юманските племена не е добре развит. Хората вярват в силата на сънищата, които според тях ръководят живота им. Най-важни церемонии са провеждани в чест на мъртвите и при боен поход. Цели села се местят, когато някой умре. Мъртвият, дома и собствеността му са изгаряни.
Първоначално кокомарикопа живеят на малки групи по река Колорадо, под мохаве. Около 1200 г. започват да мигрират на изток към Хила, принудени вероятно от враждебността на юма и мохаве. На Хила те последователно са посетени от испански експедиции през 1604 г., 1701 г. и 1771 г. От 1775 г. влизат отново във война с юма, в резултат на което между 1820 г. и 1840 г. са принудени да се преместят отново. Установяват се при пима в района на Сакет - Марикопа Уелс. През 1840 г. епидемия значително намалява броя им. В този период са в тесен съюз с пима и през 1857 г. нанасят голямо поражение на юма при Марикопа Уелс. На 28 февруари 1859 г. с Акт на Конгреса е създаден резервата Пима за пима и групите марикопа. През годините след това размера на резервата е променян 4 пъти, без да се питат индианците. В резервата за кратко време марикопа се превръщат в успешни фермери, но ежегодните суши и отклоняването на водата от американските заселници провалят селското им стопанство.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Юма
Юма живеят от двете страни на река Колорадо, южно от река Хила и северно от кокопа. Войнствено племе често нападащо съседите си. Юма са известни под името кечан, което идва от тяхното собствено кучан или куцаан. Чемехуевите ги наричат гуичиана, а паютите хукуац - тъкачите. Когато идват първите испанци през 1540 г. няма група с името кечан по Колорадо. Първата поява на кечан е в испански документи от късния 17 век. През 1759 г. Венегас ги споменава под името кетгуанес.
Според предварителни оценки преди контакта с испанците юма наброяват 3 000 - 4 000 души организирани в тотемни екзигамни кланове по бащина линия. Живеят в малки села или ранчерии в близост до река Колорадо, където отглеждат царевица, боб, тикви, а след пристигането на испанците и дини, пъпеши, пшеница и тютюн. В реката ловят риба и събират миди, а в близките гори ловуват дивеч и събират диви плодове, ядки и семена. Голяма част от храната се съхранява за по-късна консумация.
Основно жилище е правоъгълна дървена постройка от клони и пръчки покрита с тръстика и пясък през студеното време. До дома има долепено зърнохранилище. През лятото използват за подслон прости открити дървени навеси. Племето е известно с керамиката и кошниците си. По реката пътуват със салове от дървени трупи, с които достигат надалеч, развивайки обширна търговска мрежа, която достига на запад до океана и на изток до хопите и навахо.
Като при останалите юмански групи облеклото им е доста оскъдно. Обикновено мъжете носят само набедреник, а жените престилки от върбова кора. На краката си обуват сандали изработени от сурова кожа.
За юма войната е от съществено значение. Чрез нея те поддържат и придобиват духовната си сила, и за разлика от останалите юмански народи са по-добре организирани политически. Всяко село или ранчерия има един или повече водачи, които се срещат на всеобщ съвет, за да обсъждат важни племенни въпроси. При взимането на решение се изисква консенсус. Също така има още военни водачи и ръководители при погребения. Разграничават два вида военни действия. Едните са набезите за набавяне на коне и други необходими неща, а другите е войната за отмъщение. Традиционни съюзници са мохаве, а врагове са почти всички останали съседни племена.
Като останалите юмански народи юма вярват, че сънищата ръководят живота им. Те са разглеждани като посещение на предците. Човек придобил свръхестествена сила чрез силен сън става шаман.
Самите юма говорят, че мигрират на юг от свещената планина Акуикуаме (Нюбъри Маунтън), която се намира северно от днешния Нийдълс, Калифорния. Първите европейци, които срещат са испанците от експедицията на Ернандо Аларкон през 1540 г. Първият бял, който споменава племето е отец Еузебио Кино през 1698 г. Първият им значителен контакт с испанците е през 1774 г. с испанския изследовател Хуан Батиста де Анса. Отец Франциско Гарсес ги посещава през 1775 г. Още от самото начало юма са враждебно настроени срещу испанците и техните мисии и селища. През 1781 г. племето въстава и изгонва всички испанци от земите си и установява контрол над ключовото място за пресичане на река Колорадо. За кратко време войните юма убиват четирима свещеника, 30 войници и много от заселниците в близките селища. В отговор испанските власти организират голяма военна кампания на следващата година. След Мексикано - американската война през 1848 г. американската армия постепенно налага контрол над региона. По време на златната треска в Калифорния през 1850те хиляди бели авантюристи пресичат територията им на път за златните находища. В резултат на този наплив конфликтите са постоянни. З а да пази белите и да следи за реда армията построява Форт Юма през 1850 г. През 1853 г. правителството създава резервата Юма (178,2 км2) и задължава племето да се засели в него. До края на 19 век юма са опустошени от болести и преживяват културен упадък. Днес около 1 300 техни потомци жимеят в собствения си резерват. Много други живеят в резервата Кокопа.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мохаве
Мохаве е най-северното и най-голямото юманско племе. Селата им са разположени по река Колорадо, от на около 25 км северно от Дейвис Дам до Топок, Аризона. Идват тук от пустинята Мохаве около 1150 г. Използвайки годишните разливи на реката, постепенно те се превръщат от събирачи в изкусни земеделци. Мъжете засаждат културите, най-вече царивеца, боб и тикви, а жените прибират реколтата. Земеделието доставя 50/100 от храната им. Допълват я с риба, дребни животни и различни диви растения, особено мескити. През по-голямата част от годината хората живеят в открити навеси. Зимните месеци прекарват в правоъгълни колиби от пръти и клони покрити с тръстика и пясък или кал. Културно мохаве са подобни на юма и са също така добре организирани политически. Подразделят се на 3 дивизии:
Северни - Маталиа бом
Централни - Хато па
Южни - Кавелиа бом
Всяка от дивизиите се състои от по няколко местни групи или села ръководени от вождове. Отделно трите дивизии също имат свои вождове - един на северната, един на южната и 5 на централната дивизия. Има и върховен племенен вожд. Отделно хората са организирани в 22 патрилинейни екзигамни клана.
През повечето време хората носят малко дрехи. Децата обикновено ходят голи, мъжете само с набедреник, а жените с къса пола от върбова кора. На краката си обуват сандали от необработена кожа. В студеното време използват кожени или памучни дрехи и одеяла. И двата пола носят косите си дълги и често боядисват и татуират лицата и телата си. Мъртвите са кремирани, а дома и вещите им изгаряни след специални церемонии.
Мохаве са свирепи бойци. Основни врагове са пима, папаго, марикопа и кокопа. Съюзници са с чемехуевите и юма. Заради тази тяхна войнственост, когато идват испанците не успяват да установят нито мисия нито селища в земите им.
Възможно е да са се срещнали с Ернандо Аларкон през 1540 г., но е известно, че първият бял, който ги посещава е отец Хуан де Онате през 1604 г. Следващата среща е през 1775 г. с отец Франциско Гарсес, който отбелязва, че племето наброява между 3 000 и 4 000 души. След установяването на американската власт над региона през 1848 г. започват опити за подчиняването им и затварянето им в резерват. През април 1859 г. американски войски навлизат в територията им и построяват Форт Мохаве, за да защитават заселниците и имигрантити отиващи към Калифорния. През 1865 г. техният влиятелен вожд Иратеба убеждава повечето от последователите си да се преместат на река Колорадо, до мястото където правителството създава резерват за племето и за групите надолу по реката. Повечето мохаве остават да живеят в долината Мохаве и отказват да се преместят в новия резерват. Правителството накрая отстъпва пред исканията им и създава за тях резервата Мохаве. Хората са принудени да се установяят в границите на резервата като запазват всичките си права над водата на река Колорадо. Това разделяне на племето води до враждебност между двете формации в продължение на десетилетия. Днес около 1 100 мохаве живеят в резервата Мохаве (96 км2 в Аризона, 51 км2 в Калифорния и 23 км2 в Невада). Населението на другия резерват Колорадо (1 119,5 км2) е 9 201 души (2000 г.), от които 3 389 са индианци от племената чемехуеви, мохаве, хопи и навахо.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хавасупаи
Хавасупаи е малко юманско племе, което обитава територия от около 145 км широка и около 120 км дълга, простираща се на платото Коконино и включваща района на Катаракт Каньон. Територията им се простира от южния бряг на река Колорадо, през Гранд Каньон до Бил Уилямс Маунтън и Сан Франциско Пийк на юг и от Обри Клифс на изток през платото Коконино до над река Литъл Колорадо. Културно и езиково са свързани с хуалапаи, с които вероятно са били едно племе в миналото.
Предполага се, че хавасупаи са преки наследници на културата Коконино, която е част от по-голямата култура Хакатая. Тази култура се заражда на платото южно от Гранд Каньон около 600 г. Между 1050 г. и 1200 г. предците на хавасупаи заменят платото Коконино за Катаракт Каньон. След 1300 г. се връщат отново на платото. От този момент започват да развиват икономическия си живот в две направления, земеделие в каньона на Катаракт Крийк през лятото и лов и събирачество на платото през зимата. Събирането на диви растения и семена обикновено се извършва от жените. Мъжете ловуват елени, планински овце, зайци и различни други дребни животни. На плодородната почва в каньона на Катаракт Крийк засаждат нивички с царевица, боб, тикви, памук и слънчоглед. По-късно, след срещата им с испанците въвеждат дините, пъпешите и различни овошки.
Основно жилище през цялата година е конична колиба от рамка от пръти покрита със слама и пръст. Използват също така и скалните укрития за подслон. Дрехите им са изработени от еленови кожи. Основното мъжко облекло е риза, гамаши, набедреник, лента на главата и мокасини, а за жените дълга рокля от две части пристегната в кръста с преплетени влакна от юка или с текстилен колан, и високи до коленете мокасини на краката. Жените носят косите си свободни и рошави, подстригани над челото. Мъжете също носят косите си дълги, подстригани отпред и спускащи се отзад. Жените изработват качествени кошници за различно предназначение, а мъжете красиви лъжици от рогата на планинска овца.
Основна социална единица е семейството. Няколко семейства, които живеят и се трудят заедно в определен район формират отделна местна група. Известни са 10 техни местни групи, които формират племето. Всяка група е автономна, ръководена от вожд, но реалната власт е съсредогочена в ръцете на Съвета на старейшините, който взима решения по въпроси касаещи групата с консенсус.
Бракът, който се формализира след официална церемония е донякъде матрилокален - мъжът се мести при семейството на жена си,, където живеят, докато им се роди първото дете. След това младото семейство се мести в собствен дом.
За първи път хавасупаи се споменават от испанците през 1665 г. под името конинас. Преди 1776 г. имат спорадични контакти с бели трапери и изследователи. През 1776 г. Франциско Гарсес пише, че среща около 320 ябипаи хабесо (хавасупаи). След това племето продължава да живее изолирано от външни хора на сухото плато Коконино чак до средата на 19 век. Благодарение на тази изолация те успяват да запазят почти непроменени начина си на живот и традиции до 1870 г., когато в Катаракт Каньон е открито сребро и хиляди авантюристи навлизат в района. Племето моли правителството да им помогне и да ги защити от посегателствата на миньорите. Вследствие на това през 1880 г. е създаден малък резерват за племето в каньона на Катаракт Крийк. До 1975 г. хавасупаи успяват да си възвърнат по-голямата част от земите си и започват да процъфтяват. Днес около 640 души се определят за чистокръвни хавасупаи и продължават да живеят в родните си земи. Отделно още около 200 души претендират за хавасупаи потекло. Тъй като живеят в един от най-красивите и плодородни райони на Големия каньон, днес племето развива изключително печеливш туризъм и доходоносно земеделие.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Хуалапаи
Хуалапаи или Уалапаи живеят в планинския район на северозападна Аризона. Контролират територия от около 5 милиона акра, простираща се от Ръдшед Каньон на река Колорадо на север, до Бил Уилям Крийк и лека Мария на юг, и от Блек Маунтън на запад до Катаракт Каньон на изток.
Името им идва от хуа л, тяхната дума за бора Пондероса. Оттук и хуалапаи, което означава хората на бора Пондероса. През 1776 г. Франциско Гарсес ги записва като Ха Гуала Паи, както ги наричат явапаите.
Народите Паи, които традиционно се считат да един народ, вероятно са наследници на древните Патая на културата Хакатая. Тринадесет групи х,алапаи първоначално живеят в северозападна Аризона. По-късно от тях се обособяват 3 дивизии на племето - Мидъл Маунтън на североизток, Явяпе Файтър на юг и Хората от платото на изток. Границите между трите дивизии не са ясно определени. Групи от дадена дивизия често навлизат в териториите на съседните дивизии. Групите формиращи дивизиите носят името на региона, който обитават. Всяка от групите е съставена от по няколко семейни лагера, които експлоатират едни исъщи природни ресурси в една географска областВсички групи са свързани помежду си политически и така формират местната или локална група. В един лагер живеят от едно до няколко разширени семейства, обикновено между 25 и 200 души. Всеки лагер има свой водач.
Дивизия Мидъл Маунтън
Уи гахуада Баи - Ред Рок
Ха емде Баи - Кърбът Маунтън
Дивизия Явапе файтър
Мад Хуа ла Баи - Хуалапаи Маунтън
Хаксигаела Баи - Биг Санди Ривър
Ха гиа ха Баи - Мейксън Маунтън
Хуалгихапа Баи - Джунипър Маунтън
Дивизия Хората от платото
Хадува Баи - Клей Спрингс
Даника Баи - Грас Спрингс
Куак Уе Баи - Хакбери
Хе л Баи - Майлкуид Спрингс
И куад Баи - Пийч Спрингс
Хак Саха Баи - Пайн Спрингс
Хав су уа Баи - Катаракт Каньон
Културно и езиково хуалапаи са свързани с хавасупаи, с които се предполага, че в миналото са били един народ. Водят номадски начин на живот, изхранвайки се с лов и събирачество. Групите живеещи в западната част близо до мохаве са по-уседнали и се занимават и по малко със земеделие. Основно жилище е дървена колиба от рамка от клони покрита с треви, а понякога и с пръст, приличаща на домовете на хопите и навахо. Колибата за потене е направена по същея начин, само че е по- малка и винаги е покрита и с пръст. Еленовите кожи и дървесна кора са основните материали за направата на дрехи. И двата пола са напълно облечени. Традиционна женска дреха е рокля от две части, пристегната в кръста с колан или преплетени растителни влакна. Кожена риза и набедреник е основното мъжко облекло. На краката си обуват кожени мокасини. Дрехите им са изработени изключително умело и чисто. Мъжете носят косите си дълги, често сплетени на две плитки висящи отстрани или я носят свободно привързана с лента през челото. Мъртвите са кремираниь а имуществото и дома им изгаряни.
Тъй като живеят малко в страни от основните пътни маршрути на испанците, нямат чести контакти с тях. Първият известен контакт е през 1598 г. , на вероятно са срещнали експедицията на Ернандо Аларкон още през 1540 г. Едва с идването на американските имигранти на запад срещите им с белите зачестяват. Увеличеният трафик на хора през земите им след 1847 г. води до напрежение и избухването на конфликти, ескалирайки в открита война срещу миньорите и заселниците през 1865 г., което принуждава армията да се намеси. Гарнизона на Форт Мохаве подпомаган от скаути мохаве започват да нападат лагерите им и да ги унищожават. Отслабени он войната, болестите и глада, хуалапаите постепенно се предават. Войната приключва окончателно през 1870 г. В нея 1/3 ат хуалапаите намират смъртта си. През 1883 г. правителството създава за ацелелите резерват в района на Пийч Спрингс. От 1914 г. племето започва да отглежда добитък. Днес около 1 400 техни потомци живеят в резервата Хуалапаи().
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Явапаи
Явапаи е едно от големите юмански племена, което в миналото контролира територия от около 52 000 км2 в централна Аризона. Територията им се простира ат Сан Франциско Пийк на север почти до Хила и Солт Ривър на юг, и от езерата Мартинес и Хавасупаи на запад до планините Пиналеньо и Мазатзал на югоизток.
Явапаите не са политически и социално eдинни. Племето е съвкупност от малки и по-големи автономни групи от разширени семейства, които са влизали по различно време и причини в съюзи със съседни племена. Така впоследствие някои групи остават свързани с апачите тонто в района на Рио Верде, където образуват двуезични групи, трудно различаващи се една от друга. Други групи са свързани по същия начин с мохаве и юма.
Различните групи и групички, които се трудят в една област формират местна или локална група, която е ръководена от военен и мирновременен вожд. Местните групи от своя страна са групирани по географски принцип и образуват четирите географски дивизии на племето.
Толкпая (Толкапая) наричани също юма - апачи или мохаве - апачи, или Западни явяпаи. Тази дивизия живее в тесни връзки с юма и мохаве и за разлика от останалите явапаи са предимно земеделци.
Явепе (Явапе, Явпе), често наричани истински явапаи или северозападни явапаи, централни яявяпаи. Тази дивизия е сравнително самостоятелна и не е повлияна от съседните племена.
Уипукепа (Уипук а ба, Уипукийпая - хората от подножието на Ред Рок), наричани още североизточни явапаи. Тази дивизия е силно смесена с апачите тонто в района на Рио Верде.
Кеуевекепая (Куевкпая, Куевкапая), наричани югоизточни явяпаи, южни явапаи.
Една пета дивизия, Матакуадапая се смята, че се е смесила с мохаве и юма и вече не съществува.
Всички групи явяпаи са предимно ловци - събирачи с изключение на толкапая и някои други, които се занимават и със земеделие. През зимата за подслон използват пещери, скални укрития или куполовидни колиби от преплетени клони, покрити с тръстика и кал или кожи. През топлите месеци използват открити навеси покрити с тополови клонки. Основно облекло за мъжете е набедреник, гамаши и мокасини изработени от еленови кожи. През зимата използват одеяло във вид на пончо. За жените основна дреха е рокля от две части, пристегната в кръста с колан. На краката си жените обуват високи или нормални мокасини. И двата пола боядисват често лицата си и обичат да носят различни накити. Някои жени си татуират лицата. Често посещават хопите и навахо, с които заменят мескал и еленови кожи за одеяла и сребърни накити. Мъртвите са кремирани.
Смята се, че явапаите произлизат от древните хора Патая от културата Хакатая, които мигрират на изток от поречието на река Колорадо, за да образуват вътрешните юмански групи - хавасупаи, хуалапаи и явапаи. Това става някъде около 1300 г. Явапаите са войнствени индианци и често сформират съюзи със съседите си, за да воюват по-успешно срещу пима и марикопа. Така уипукепа и кеуевекепая са традиционни съюзници на някои групи на западните апачи, а толкапая и явяпе са съюзници с мохаве и юма.
Първият записан контакт на явяпаите с испанците е с Еспехо през 1583 г. През 1598 г. са посетени от Маркос де лос Годос, който ги нарича крусадас. Малко след това и отново през 1604 г. ги посещава отец Хуан де Онате. Следващата им среща с европейци е отново след около 200 години. Въпреки че нямат връзки с белите през този период, те се снабдяват с необходими европейски стоки чрез други племена. И въпреки че живеят твърде изолирано сериозно пострадват от новите европейски болести. Смята се, че губят около 25 от населението си през 17 и 18 век. Англоговорящи трапери започват да навлизат в земите им след 1820 г. След Мексиканско-американската война и по време на златната треска в Калифорния през 1848 г. хиляди бели авантюристи преминават приз земите им. Със заселниците изват и военните и сблъсъците между двете страни стават неизбежни. Първият сериозен конфликт е в началото на 1852 г., когато толкапая се присъединяват към въстаналите юма. На всичкото отгоре през 1863 г. в земите им е открито злато и за кратко време миньори наводняват района. Поселищата никнат едно след друго, построен е и Форт Уайпъл. От началото на 1864 г. явапаите започват системни нападения на поселищата. В отговор заселниците организират доброволчески отряди за защита, а армията започва преследване. През декември 1864 г. и през януари 1865 г. американската армия унищожава 3 техни села. Убити са общо 42 явапаи, а 7 са ранени. По-късно през 1865 г. е издадена заповед, всички явапаи да се явят и предада в противен случай ще бъдат унищожени. Много явапаи се предават, но повечето остават свободни и продължават с набезите. През декември 1872 г. войници водени от генерал Джордж Крук приклещват 100 явапаи, мъже, жени и деца в каньона на Солт Ривър и ги натикват в една пещера. В тази битка 76 явапаи са убити, а оцелелите са отведени в Кемп Гранд като пленници. След това клане явапаите постепенно се предават и биват изпращани по резерватите в района. През 1875 г. правителството затваря резервата Кемп Верде и индианците в него са отведени в резервата Сан Карлос. През 1903 г. правителството създава резервата Форт Макдауъл (100 кв. км.) за някои групи явяпаи. През 1910 г. на някои явапаи от Сан Карлос е разрешено да се завърнат в Кемп Верде, където им се предоставя резерват от 2,7 кв. км. Днес в него живеят потомци предимно на уипукепа. През 1935 г. е създаден резервата Явапаи в Прескът (35 кв. км.). Днес явапаите споделят тези 3 резервата с някои групи на апачите.