КЛАМАТ
Кламат живее в южен Орегон, главно в басейна на река Кламат. Въпреки че не съществуват вече като племенно образувание, техни потомци все още живеят в старата им родина. Родината им се намира на границите между културни области - Платото, Северозападното крайбрежие, Калифорния и Големия басейн.
По време на резервационния живот от 186 до 195 г. кламат силно се смесват с модоките и яхускин, които живеят в техния резерват.
Преди резервационния период племето контролира около 20 милиона акра земя богата на води и гори пълни с риба и дивеч. Основни храни са рибата и семената на водната лилия, които се стриват на брашно. Допълват диетата си със събирането на диви плодове и корени и лов на елени, антилопи и птици. Излишната храна се консервира и съхранява за зимата. След заселването им в резервата животновъдството и дърводобива постепенно изместват традиционните дейности. Основно жилище е кръгла многофамилна дървена конструкция, вкопана в земята и покрита с рогозки от папур, треви и пръст. В един такъв дом живеят няколко роднински семейства. Бракът се формализира с размяната на подаръци между семействата на младоженците. Бракът между роднини е строго забранен. Богатите мъже могат да имат повече от една жена. Разводът е лесен. Мъртвите са кремирани.
Основна социална единица е постоянното зимно село, в което живеят едни и същи семейства, повечето от които роднини. Липсват социални класи, но има разграничение между богатите и обикновените хора, и робите. Богатството се определя от броя на притежаваните коне, рои, мъниста, кожи и други неща. Селата обикновено се строят на някой поток или в защитено място. По-големите им села са разположени на езерото Кламат, в Кламат Марш и по реките Уилямсън и Спрейдж.
Политическата организация е слаба. Географски племето е разделено на 5 или 6 автономни подразделения - Кламат Марш, река Уилямсън, река Спрейдж, Агенси Лейк, Пеликан Бей и Кламат Фолс. Тези подразделения изчезват след заселването им в резервата.
Всяко по-голямо село е ръководено от вожд. Някои от по-малките села нямат вождове. Вождът се издига благодарение на своя престиж, богатство или притежанието на голяма духовна сила. По време на война племето се оединява под ръководството на главен вожд. Воюват главно заради отмъщение, грабеж или да се сдобият с роби. Традиционни врагове са шаста, северните паюти, такелма, калапуя, ачомавите и ацугевите. В приятелски отношения са с модоките, молала и уаско - уишрам.
Дрехите им са изработени изцяло от кожи. Добре развито е кошничарството. Изработват също канута и рогозки от папур и блатна трева.
Религиозните им вярвания са центрирани около индивидуалното взаимодействие на индивида с духовете - помощници. Всеки юноша трябва да потърси своето видение, за да намери своя дух - помощник. Ритуалът известен като Търсене на видение се провежда в продължение на 5 дни, които младежа прекарва на усамотено изолирано място в строг пост и молитва. Дъщерите на вождовете и на богатите хора също преминават през ритуал о време на първата си менструация като изпълняват определен танц и спазват някои ограничения. Останалите момичета също спазват ограниченията, но не танцуват. Духовни лидери и водачи на церемониите са шаманите, които се ползват с голям авторитет и уважение, дори повече от вождовете.
Заедно с модоките, кламат говорят един език - Лутуами класифициран към Пенутийските езици на Платото. На собствения им език кламат се наричат маклаки - хора (общност) или еусикни - хора от езерото. Значението на името кламат не е известно. Калапуя ги наричат Атламет, такелма - Дакцаамалае (Дакцаауанае), а западните шаста - Макафтсерк.
Оценките на населението им в края на 18 век варират от 400 до 1 200 души. През 1848 г. са регистрирани около 1 000 кламат. През 1958 г., малко след закриването на резервата им са регистрирани общо 2 133 души, заедно с модоките и яхускин. След това силно се смесват с останалото население на региона и е трудно да се установи точният им брой, но има данни, че са около 2 700 души.
Кламат и модоките вярват, че в миналото са били един народ. Първата им среща с белите вероятно е през 1826 г., но най-вероятно е през 189 г. Веднага след срещата племето е въвлечено в търговията. За разлика от много други индиански групи кламат не пострадва от епидемии и от войни със заселниците, които навлизат масово в земите им през 1850те. През 1864 г. заедно с модоките подписват договор с правителството като отстъпват над 13 милиона акра земя в замяна на 1,1 милиона долара и резерват от 1 милион акра в южен Орегон. По-късно в резервата се заселват и яхускин. През първата половина на 20 век обществото им претърпява дълбоки промени. През 1954 г. се съгласяват правителството да прекрати племенния им статут и да се закрие резервата. От началото на 1964 г. започват да водят редица съдебни дела за компенсации за отнетата им земя. В резултат на тези съдебни искове получават 20 милиона долара компенсации. Племето също така полага усилия да си възвърне федералното признаване, но без резултат.
МОДОКИ
Модоките са самостоятелен клон на племето кламат. Живеят при по-студения климат на Тюл Лейк в северна Калифорния на границата с Орегон. Родината им се намира на границите между 3 културни области - Платото, Северозападното крайбрежие и Калифорния. Затова в културата им присъстват елементи характерни и за трите области. Преди контакта с белите племето живее в 25 постоянни села, всяко ръководено от вожд и военен вожд. Традиционното зимно жилище представлява дървена постройка от върбови клони покрита с папур, шума и пръст, вкопана в земята. През лятото използват преносими кожени палатки или временни колиби от клони покрити с треви. Като повечето племена от района на Платото през зимата живеят в зимните си села, разположени обикновено на някой водоем, където ловят риа. През лятото семействата от селото се разиват на отделни семейни групички и се отправят към местности огати на дивеч и диви растителни храни. Традиционното им облекло е изработвано от растителни влакна и кожи. Мъртвите са кремирани, а имуществото и домът им изгаряни. След това името на умрелия не се споменава никога повече. Религиозните им вярвания са центрирани около индивидуалното взаимодействие между човека и духовете - помощници. Всеки човек през юношеството трябва да се сдобие с дух - помощник чрез ритуала за Търсене на видение. Ритуалът трае 5 дни и е ръководен от някой шаман. През тези 5 дни юношата пости и се моли на духовете в изолирана местност да се смилят над него и някой от тях да се съгласи да му стане помощник. Сдобиват се с коне в началото на 19 век.
Племето има три подразделения:
Гомбатуа - хората от долната част на езерото Кламат
Гогеуа - хората от долната част на река Лост
Пасгануа - хората от Тюл Лейк
Преди 1800 г. населението им се оценява на 400 до 800 души. Големи епидемии през 1833 г. и през 1847 г. намаляват драстично населението им.
Самите модоки се наричат Моуатакни маклак - хора от юга. Говорят диалект на езика Лутуами, идентичен с езика на кламат, класифициран към Пенутийските езици на Платото. На езика Лутуами маклак означава човек.
Модоките са агресивно племе склонно да напада по-миролюбивите си съседи. Белите са почти непознати за тях до средата на 19 век, когато заселниците се изсипват на рояци и заграбват най-добрите земи на племето като очакват модоките да се подчинят безропотно. Но модоките оказват съпротива и белите се опикват да ги унищожат. Модоките отвръщат със засади. В периода между 186 г. и 1873 г. модоките убиват над 300 заселници. През 1856 г. милиция и доброволци от Ирека, водени от Бен Райт нападат модокски лагер и убиват 80 души. Сражението остава известно в историята като Клането на Бен Райт. Когато през 1861 г. вожд става Кинтпуаш, наричан от белите Капитан Джак, той се опитва да сключи мир. С помощта на няколко добронамерени заселници той успява. По време на Гражданската война отношенията между модоките и заселниците се влошават отново. Чрез някои политици белите в района уреждат прогонването на модоките от земите им. Армията ги събира и откарва в резервата Кламат в Орегон. Оставени на произвола на съдбата, след кратък престой в резервата Кинтпуаш извежда хората си и ги отвежда по родните места. Това не се харесва на повечето заселници ламтящи за земята им. Пред непрекъснатите им протести армията получава заповед да върне модоките обратно в резервата. На 28 ноември 1872 г. майор Джон Джаксън с 38 кавалеристи пристига в лагера им. При опита му да обезоръжи индианците избухва схватка и след кратка размяна на изстрели модоките се оттеглят и се отправят на юг в Лава Бедс. По пътя една малка група водена от Куката Джим се измъква и за отмъщение убива 11 бели заселници. По-късно те се присъединяват към останалите в Лава Бедс. Като разбира за убийствата Кинтпуаш остро осъжда действията им. Убеден, че сега белите непременно ще ги преследват вожда нарежда да се подготвят за битка. Първият отряд военни пристига в Лава Бедс на 13 януари 1873 г., последван три дни по-късно от 255 кавалеристи и 104 доброволци. Като виждат толкова много въоръжени бели мъже пред твърдината им модоките се обезсърчават, о решават да останат и да се бият до край. Първото сражение е на 17 януари. Модоките успяват да отблъснат войниците, без да изгубят нито един човек. На 28 февруари група съчувстващи им заселници се срещат с Кинтпуаш и го убеждават а се срещне командира на войниците генерал Едуард Спринг Кенби. На състоялата се среща Генералът заявява, че за убийците на заселниците няма да има прошка, а останалите ще бъдат върнати в резервата. Междувременно броят на войниците достига 1 000. Кинтпуаш свиква войните си на нощен съвет, за да решат какво ще правят. Войните решават да се бият до край и принуждават вожда да убие генерал Кенби при следващата им среща. Кинтпуаш се съгласява, но при условие че генерала не изпълни исканията им. На Разпети петък 1873 г. Кинтпуаш се среща с Кенби. След ълго съвещание, след като Кенби не се съгласява да изпълни исканията на модоките Кинтпуаш го застрелва. Три дни по-късно войниците щурмуват твърдината им. Повечето модоки са убити, други заловени, а трети разпръснати. Постепенно войниците излавят избягалите. Пленниците са откарани във Форт Кламат, където са съдени. Като водач на групата и заради убийствата на невинни заселници, Кинтпуаш и трима от хората му са осъдени на смърт и обесени на 3 октомври 1873 г. Групата на Куката Джим извършила убийствата се спасяват като стават доносници и прехвърлят цялата вина върху вожда си. Те и останалите живи 153 модоки са заточени в Индианската територия, където престояват до 1909 г., когато правителството разрешава на 51 от тях да се завърнат в резервата Кламат. Днес около 600 модоки живеят в окръг Кламат в Орегон. Още около 200 живеят в резервата Куапо в Оклахома.