Когато първите европейски изследователи и колонисти посетили южен Мериленд,между Пътоумак Ривър,Чесапиик Бей и полуостров Делмарва включително два окръга на Вирджиния,9 окръга на Мериленд и част от Делауър,срещнали група племена говорещи Алгонкински езици.Територията им граничала на североизток с Делаварите,на северозапад с някои Ирокезки племена и на юг с Алгонкинските племена във Вирджиния.Част от източния бряг на Вирджиния била заета от Акомак.Някои групи,укоито живели на границата с Мериленд били свързани с Покомоките.Групите живеещи от Атлавтическата страна на Мериленд не били свързани политически по между си.Най-големите племена в този регион били Асатеаго,Нантикок и Чоптанк,живеещи на едноименните реки.Малко известните Уикомис и Токуог първо били отбелязани на реките Честър и Сасафръс.Останалите племена в южен Мериленд,с изключение на Патуксент били свързани с Коной.Коной и неговите подразделения живели от двете страни на Пътоумак Ривър и обикновено се наричли със своето ирокезко име-Пискатауей.
Малко се знае за езика на племената живеещи в Мериленд,но от оскъдните източници става ясно,че са говорели Алгонкински езици.Ранната история на Мериленд не дава ясна представа също и за племенната индентификация и формираните съюзи между отделните племена.Обикновено всяка група се индентифицира със селото,което заема.В резултат на това имената често се променяли,тъй като постоянно се появявали нови села,а други изчезвали.Появата на политически междуплеменни съюзи довело до по-добрата организираност на племената.Коной,Асатеаго и Акомак включвали по няколко групи,всяка ръководена от вожд,които били подчинени на върховен вожд наричан от англичаните "император".Нантикок също имали такъв "император",на който били подчинени няколко племена.Покомоките от друга страна също включвали няколко групи но техният вожд бил наричан само "крал".Чоптанк пък имали няколко вожда.Понякога племенният вожд била жена,тъй като позицията на вожда се наследявала по майчина линия.Върховният вожд ръководел Племенния Съвет.Куптурно тези племена били част от източната култура на Алгонкинските народи,само че с някои несъществени разлики.Препитанието им до голяма степен зависело от местообитанието.Тези,които живеели по брега ловяли риба,морски бозайници и събирали морски дарове.Също така отглеждали царевица и други култури,а в близките възвишения ловували диви животни и събирали растения.Тези пък живеещи във вътрешността разчитали повече на лова и събирането.Дрехите им били направени от кожи и обикновено включвали набедреник за мъжете и престилки за жените.Обичали да боядисват лицата и телата си.Селата били строени по брега на някоя река и били доста компактни и добре подредени.Едно село обикновено се състояло от 10 до 30 варелоподобни вигвама покрити с кора или тръстика.Селата,които се намирали близо до Ирокезите били силно укрепени.
За пръв път срещнали европейците през 1580-те.,но колонизацията на региона започнала с основаването на Джеймстаун през 1607г.По това време местните били под постоянните атаки на Саскуеханок.След сключването на мирен договор с Ирокезите през 1650-те започнала постепенната колонизация на Мерилед.Политиката на колонията спрямо Алгонкинските племена се изразявала в сключването на формални договори с тях.Нантикоките потписали последователно договори през 1668г,1678г,1687г,1693г,1705г,1722г и 1742г: Покомоке в 1678г,1692г,1722г и 1742г:Коной потписали през 1666г,1670г,1692г и 1700г:Асатеаго през 1668г,1678г,1705г,1722г и 1742г:Чоптанк и други племена по крайбрежието потписали през 1659г и само Чоптанк през 1705г:Патуксент потписали общи договори заедно с Чоптанк,Матауоман и Памунки през 1640г,1692г и 1700г.Акомак пък никога не са потписвали договор с Вирджиния.
Още с основаването на Мериленд,Уикомис и Нантикок били обявени за врагове на колонията,която изпратила срещу тях съюзниците си Саскуеханок.Накрая,след тъй наречената война Уикомис/1669г/останките от племето били депортирани на Барбадос.Заселниците завзели изоставените земи и започнали да притискат все повече и повече останалите в близост индианци.След 1676г много от тях напуснали района.Тези,които останали започнали да се обединяват.Така след 1674г повечето Патуксент се слели с Чоптико.През 1697г повече от 300 Коной напуснали южен Мериленд и се установили първо в Бул Рън Маунтин,а после на Харисън Айлънд в река Пътоумак.Тук престояли до 1704г,след което се преместили далеч нагоре по Пътоумак,където ги застигнала епидемия,която драстично намалила населението им.През 1711г оцелелите живеели на Хиитърс Айлънд,по-късно се преместили на Саскуехана Ривър,а през 1743г се присъединили към Шесте нации на Гранд Ривър.Коной,които останали в Мериленд,през 1749г живеели заедно с Нантикоките при устието на Хуанита Ривър.През 1755г двете племена се преместили на Ченанго Ривър близо до Бирмингам в Ню Йорк.След 1758г те се сливат и образували едно племе.
Нантикоките,които останали на Броуд Крийк в Мериленд се преместили в територията на Ирокезите в Пенсилвания.Постепенно в Мериленд почти не останали индианци.Няколкото резервата създадени за тези които не искали да напуснат родината си след години били продадени.Днес малки общности все още живеят близо до бившите резервати,но така са се смесили с другото население на региона,че е невъзможно да се водят като индианци.
НАНТИКОК
В началото на 17 век,Нантикоките живеели в 5 села разположени в басейна на Нантикок Ривър.Предполага се,че в миналото са били едно племе с Шоуните и Делаварите.Срещнали се с европейски мореплаватели още през16 век,но официалният им контакт бил с Джон Смит през 1608г.Малко след това се включили активно в търговията с кожи.Някои части на племето се съюзили с британците,но повечето имали проблеми със заселниците през 17 век.През 1684г. им бил даден резерват,но в годините след това постепенно напуснали родината си.През 1744г. някои отишли с Коной в Пенсилвания.През 1755г.живели на Ченанго Ривър в Ню Йорк,а от 1758 се слели в едно племе.Тези,които останали на Броуд Крийк в Мериленд,през 1744г също се преместили в Пенсилвания.През 1755г.тази група живеела на Челунг Ривър,където постепенно се смесили с други племена.По време на Американската революция останали неутрални и се преместили близо до Ниагара.В 1781г. 166 Нантикоки живеели на Бъфало Крийк.По-късно се преместили близо до Колсвил в Ню Йорк и се смесили с някои групи Каюга и Тутело.След войната някои отишли заедно с Ирокезите в Канада.През 1789г. на Бъфало Крийк имало 28 Нантикоки,които сега били наричани Племето Улф.През 1850г били около 50 души.В началото на 20 век около 300 Нантикок живеят на Гранд Ривър като част от Ирокезите.Някои Нантикоки и Коной,които се движили през годините на север се отслонили по пътя и се присъединили към Делаварите,с които стигнали чак до Канзас и Оклахома.
Нантикоките останали в Мериленд сега живеели в резервата Чикакаон,а други с Чоптанк в Локаст Нек.В годините след като напуснали родината си някои Нантикоки се завърнали по родните места.През 1768г резерватите им били закрити.Останало само селото в Локаст Нек,в което през 1792г. живеели само 9 души.Малка група оцеляла през годините извън резерватите като "свободни цветнокожи"в близост до стария резерват Индиън Ривър в Съсекс Каунти-Делауър.През 1922г групата се реорганизирала като Нантикок индианците.Малък брой също живеят в окръзите Уорчестър и Дорчестър-Мериленд.Днес между 1200 и 1600 потомци на Нантикок живеят в Канзас,Оклахома и Делауър.
АКОМАК
Джон Смит,който ги срещнал пръв през 1608г. ,пише че имали 80 войни и живеели на Кингс Крийк в село с името Акомак.На вожда на Акомак били подчинени вождовете на няколко племена живеещи в близост-АКОХАНОК,ЧИКОНЕСЕКС,ГИНГАСКИН,КИКУОТАНК,МАЧАТИИГ,МАТЧАПУНГО,МАТОМКИН,НАНДО,ОНАНКОК
и ПУНГОТЕК ,Всички те говорели един език и заедно като политическо обединение формирали племето.Някои от тези племена по-късно се присъединили към конфедерацията Поухатан.Това е единственото племе,което никога не е потписвало нито един договор с колонията Вирджиния.През 1641г. колонията им предоставя резерват,но повечето от хората напущат Вирджиния след 1676г.През 19 век само една тяхна група е индентифицирана в резервата.Постепенно обаче до 1860г. и тази група напуска и се смесва с бялото и цветнокожо населениев региона.След 1970г. вече няма никакви индианци по крайбрежието на Вирджиния.
АСАТЕАГО
Живели по източната страна на полуостров Делмарва,главно в района на Чинкотеаго Бей.Подразделяли се на няколко субплемена-МАНАКСОНС,МОРУГУАИК,МАТСАКИН,КИКУАШКЕКАКУИКи УАЧЕТАК.След 1662г. колонията Мериленд им дава 5 резервата по река Покомоке.След 1740г.повечето се присъединили към Ирокезите на Саскуехана Ривър.Тези,които останали се преместили в резервата Чоптанк,където престояли до 1798г.Други се установили в резервата Индиън Ривър,който обаче е продаден през 1744г.Постепенно Асатеаго се смесват с другото население на региона.
ЧОПТАНК
Живели в басейна на Чоптанк Ривър на полуостров Делмарва.Подразделения-ТРАСКУАКИН,КУАУКУТ,ТАКУАСОНС,ХАТСАУАП,АМУСТЕАГ,МАКУАМТИСУК,МОНОПОНСОН,РАСОТЕИК,
СЕКУОКТЕИГ и ТЕТУКОУГ/ТОКУОГ/.За разлика от съседите си,Чоптанк живеели в разбирателство с колонистите.През 1741г. били преместени в резерват на Сикретари Крийк в Дорчестър Каунти,от южната страна на Чоптанк Ривър.През 1822г. щатът Мериленд продава резервата им и индианците постепено били абсорбирани от бялото и цветнокожо население на региона.
ПАТУКСЕНТ
Трите подразделения-ПАТУКСЕНТ,АКУИНТАНАКУК и МАТАПАНИЕНТ живели на север от Пътоумак Ривър.
ПОКОМОКЕ
Живели по Покомоке Ривър на полуостров Делмарва.Не са имали резерват и след 1742г. вече нищо не се знае за тях.Подразделения-АСКУИНТИКА,АНАМЕСЕКС,ГИНГОТЕКУ,МАНОКИН,НАСОТЕК и КУАНДАНКУАН.
ТОКУОГ
Първо били отбелязани на Сасафрас Ривър в северната част на полуостров Делмарва.
УИКОМИС
На първите карти са били отбелязани че живеят на Честър Ривър в северната част на полуостров Делмарва,под имената Озинис и Уикомесес.
УИКОКОМОКО
Също и Уикомико или Уикокомико,са живели около Литъл Уикокомико Ривър в Норттъмбърланд Каунти.Според Смит през 1608г. имали 130 войни.Между 1652г и 1655г съдът на Вирджиния им нарежда да се обединят с племето Чикакоан/Секакауони/ и да се преместят на юг от Уикокомико Ривър,където им бил предоставен резерват от 4400 акра.Между 1656г и 1659г изглежда към тях са се присъединили останки от Кутатауомен.До 1719г резервата им бил намален до 1700 акра.В следващите години постепено изчезнали,а заселниците завзели земята им.
КОНОЙ-ПИСКАТАУЕЙ
Коной останали по-известни в историята със своето ирокезко наименование-Пискатауей.Живели на север от Пътоумак Ривър в окръг Принц Джордж-Мериленд и в окръзите Чарлс и Сейнт Мери-Вирджиния.Тясно свързани с Делаварите и Нантикоките,с които се предполага че са били едно племе в миналото.Езиково обаче били по-близки с Алгонкинските племена във Вирджиния.Когато Джон Смит посещава река Пътоумак през 1608г.,на картата си отбелязва Коной като "Мояони".Тясно свързани с тях били Накотчанк/Анакостанк/,живеещи в района на Вашингтон и Доег/Тоуксенент/ на юг от реката.Смит отбелязва,че те били организирани в политически съюз с племената ЧИНГУАУТЕИК:ЧОПТИКО:МИКИКИУОМАН:НАНГЕМАИК:ПИСКАТАУЕЙ:САКАЙО/СЕКОУОКОМОКО/: МАТАУОМАН/МАТАУОМЕН/:ПОТАПАКО/ПОРТ ТАБАКО,ПОРТОБАКО/:АНАКОСТАНК/НАКОТЧАНК/: ЯОКОМОКО/ЯОКОМИКО/:ТОУКСЕНЕНТ/ТОУКСЕНТ,ТОУКС,ТОАГС,ДОЕГ/:ПАМУНКИ.
След основаването на колонията Мериленд през 1634г.,колонистите сключили мир с Коной.До 1668г. Алгонкините по крайбрежието на Мериленд били ограничени до два резервата,от двете страни на Уикокомико Ривър.Бегълци от резерватите постоянно се присъединявали към Коной.След разгрома на Саскуеханок през 1675г много Саскуеханок също се присъединили към тях.През 1680г колонията се опитала да ги измести от земите им и в резултат на това Коной избягали в блатата на окръг Чарлс.През 1697г.след многобройни нападения от Ирокезите,около 300 Коной напуснали Мериленд и първо се установили в Бул Рън Маунтин,а после на Харисън Айлънд в Пътоумак Ривър.Тук епидемия значително намалила населението им.През 1712г оцелелите се преместили на Хийтърс Айлънд,а по-късно на Саскуехана Ривър.През 1743г те се присъединиле към Ирокезите в Шамокин.
Тези,които останали в родината си се смесили със Нантикок след 1749г и се преместили на Хуанита Ривър.През 1755г били на Ченанго Ривър близо до Бирмингам-Ню Йорк.Тук през 1758г двете групи се слели и образували едно племе,след което постепенно се придвижили на север към Ирокезите.Част от тях по пътя се отделили ипрез 1769г се присъединили към Делаварите.В следващите години,някои от тези които напуснали Мериленд се завърнали близо до родните си места.През 1970г около 4000 от тях живели в Окръг Чарлс,както и в окръзите Принц Джордзж и Сейнт Мери.През 1974г. те получават щатско признаване като Пискатауей.По-късно те се разделят на три групи-Пискатауей индианската нация,Пискатауей-Коной племе и Сидървил групата на Пискатауей индианците.И трите групи са признати от щата Мериленд.