Ирокезите живеели в северната част на щата Ню Йорк, между Ниагарския водопад и планините Адирондак. Чрез миграция и завоевания те завладели по-голямата част от североизточните щати и източна Канада. До 1680 г. тяхната империя обхваща обширна област, простираща се на запад от северния край на Чесапийкския залив, през Кентъки до вливането на Охайо в Мисисипи. От там границата им продължава на север по река Илинойс до южния край на езерото Мичиган и от тук на изток през Долен Мичиган, южно Онтарио и югозападен Квебек, до река Кънектикът, от там надолу по долината на река Хъдсън и горната част на долината на река Делауеър до Чесапийкския залив.
Първи им дават името ирокези французите. То се получило от термин използван от алгонкин - ироку, ириначиу - гърмящи змии. Самите ирокези се наричат Ходеношон или Гоанодоноксахесерон. На делаварите били познати като Мингуе (Минго, Минкуа), а на поухатаните като Масауомек. На англичаните стават известни като Петте нации или Индианската конфедерация. Западните алгонкини ги наричали Надоуа (Надоуаиг, Нотоуа, Маченатоуаиг, което означава лоши змии).
Според по-новите археологически доказателства, ирокезите са живели в Ню Йорк дълго преди пристигането на европейците. Строителството на дълги домове в района датира от около 1100 г. Въвеждането на царевицата през 14 век води до увеличение на населението и икономически промени. От 1350 г. селата вече станали по-големи и силно укрепени. Селата били постоянни и били премествани само в случаи, когато земята вече не била годна за обработка или за отбранителни цели. Едно ирокезко село се състояяло от множество дълги домове, построени от дървени рамки и покрити с кора. Дългият дом бил основна единица на обществената организация. В един дълъг дом живеели по няколко роднински семейства, всяко със свое огнище. Тези свързани семейства формирали оуачира. Начело на всяка оуачира стояла най-старата от жените. Тя избирала измежду мъжете наа дома нов хояне, ако старият е умрял. Преди да оповести решението си тя го споделяла с останалите жени в оуачира, които също трябвало да дадат одобрението си. Новият вожд встъпвал в длъжност едва когато получел еленовите рога - символът на вожда. Няколко оуачира се обединявали и формирали рода или клана. В едно ирокезко племе влизали от 3 до 8 клана. Няколко клана от едно племе се обединявали във фратрия. Клановете от една фратрия се наричали братски, а от различни фратрии братовчеди. Бракът между членовете на рода и фратрията бил строго забранен. Всеки клан и фратрия имали свой тотем и носели неговото име. Начело на всеки клан стояла най-старата от жените на съставните оуачира. Тя избирала новият вожд, който са ръководи клана от мъжете на всички оуачира. Неговата кандидатура трябвало даа бъде потвърдена от Съвета на всички жени водачи на оуачира. Майката на клана можело също така да свали всеки вожд, който изгуби одобрението на хората. Вождовете на различните кланове формирали съвета на племето, който решавал въпроси касаещи цялото племе. За всяко решение обаче трябва да се вземе и одобрението на Съвета на жените. В обществото им жената била в центъра на всичко. Вярвали, че природата ги е надарила да създават живот и затова власттаа била концентрирана в техните ръце. Жените притежавали цялата собственост и определяли родството. Родството се проследявало чрез женската кръв и определяло членството в рода, а от там и в племето. Членството в племето предоставяло на даден човек определени социални, политически и религиозни привилегии, задължения и права, които са отказвани на чужди лица. Хора с чужд произход можело да бъдат осиновени от жените на някое семейство и така да станат част от племето.
Родството сред ирокезите е известно като раздвоено сливане. То отличава родители от един и същи и от различен пол: братята на бащата и сестрите на майката са считани за кръвни роднини и също са наричани баща и майка. От друга страна сестрите на бащата и братята на майката се наричат чичо и леля. Децата на първите се считат за братя и сестри, а децата на чичовците и лелите за братовчеди. Най-големият брат на майката играе по-важна роля във възпитанието на децата от баща им, който винаги бил от друг клан. При брака мъжът се мести при жена си и не може да претендира за никаква собственост в рода на съпругата си, но запазва всичките си права като член на майчиния си род. Мъжът активно участва в живота на своя клан и може да се върне по всяко време в него. Много мъже живеели в клановете на жените си в други села, но за важните работи се връщали в своето село и клан. При развод жената просто казва на мъжа да напусне дома, а децата оставали при нея. Братята на майката били учители на децата, особено на момчетата, които още от ранна възраст били обучавани в изкуството на войната и лова. Момичетата се учели от майките и лелите си на всичко, което трябва да знаят. Идеалният мъж бил добър ловец и войн, а идеалната жена добра домакиня и отлична градинарка. Децата също така се възпитавали да участват в общата култура, да мислят индивидуално и да се трудят в полза на общността. Често децата ходели напълно голи до около 14 годишна възраст. След това мъжете слагали набедреник и риза, а жените поли. В студеното време и двата пола използвали гамаши и наметала. Дрехите се изработвали основно от еленови кожи и богато се украсявали с бои и декорация от бодли на бодливо свинче и пера. И двата пола татуирали и боядисвали телата и лицата си.
Ирокезите признават един върховен създател наричан Оренда, от който произлизали всички останали духове. Различни одушевени и неодушевени неща и природни сили също са разглеждани като духовни неща. Здравето и просперитета на хората били поддържани чрез извършването на различни индивидуални ритуали, съпровождани от песни и танци научени от сънищата. Повечето от тези ритуали и церемонии изглежда са били научени от сънища и са били предавани от поколение на поколение. Сънищата имали голямо значение и влияние. Смятали че чрез тях хората се свързват с Великия дух. В тях се разкривала тяхната съдба, война и мир, здраве и болест, дъжд и суша и други неща.
Имали едно влиятелно общество на лечители наричано Фалшивото лице. Членовете наа това общество носели дървени маски и имали за цел да прогонва ат болестите и злите духове. Извършвали такъв ритуал по прогонване на злите сили два пъти годишно, през пролетта и есента. Ритуалът бил съпровождан от песни и изгарянето на тютюн. Тези, които били излекувани от обществото ставали негови членове. Също така всеки, който сънува, че е член на това общество също можел да се присъедини.
Отделно през годината ирокезите празнували 6 големи обществени селскостопански празника, при прибирането на кленовия сироп и ягодите, при засаждането, узряването и прибирането на реколтата. Най-важен от всички бил 8-дневният новогодишен празник, който се провеждал в средата на зимаата. Съболезнователната церемония бил друг важен ритуал, но той имал повече религиозен характер. Мъртвите били погребвани в седнало положение с храна и принадлежности, които да използват по пътя към Земята на мъртвите.
Магьосниците и вещиците били голямо проклятие и обект на крайно отвращение. Те били преследвани и незабавно убивани. Вярвали, че те могат да се трансформират в различни животни и неща и да вършат злини.
Ирокезите имали богата митология изпъстрена с множество културни герои, свръхестествени същества, митове и легенди. Атахенеис била богиня на небето, която слиза на Земята в момента на сътворинието. Тук тя родила синове близнаци, Хагуедиу и Хагуедага. При раждането им тя умира и се счита за богиня на бременността, плодородието и женските качества. Хагеудиу сложил семена в безжизненото тяло на майка си и от тях израснала царевица като дар за хората. Близнакът Хагуедага бил зъл дух. Гаол бил бог на вятъра. Гохоне олицетворение на зимата, а Адекагагуа олицитворение на лятото. Оната е бог на плодородието и покровителства земеделието. Оки е олицетворение на жизнената сила на ирокезите, както и името на силата на живота. Йога били природни духове подобни на нимфи и елфи.
Първите хора били създадени от Иошека. Той лекувал болести, побеждавал демони и дал много магическите и церемониални ритуали на ирокезите, както и тютюна, който бил в центъра на религията им. Свещеният огън (Слънцето) бил почитан като божество. Веднъж годишно шаманите предлагали на хората свещеният огън. Дали този ритуал е свързан със слънцестоенето не е известно, но се знае със сигурност, че ирокезите са имали понятие за небесните светила, които сменяли сезоните и завършвали годишният кръг. Като при останалите индианци тяхната година е свързана с движението на Луната. При ирокезите годината имала 13 Луни (месеци), всяка със свое име. Всяка Луна или месец има 28 дни, което прави за една тяхна година 364 дни. Това е и най-голямата астрономическа точност постигната от северноамерикански индианци.
Икономиката на ирокезите била базирана на комбинацията на селскостопанско производство с лова и събирането на диви храни. По-голямата част от храната идвала от земеделието. Царевицата, боба и тиквата били известни като деохако - поддържащите живота. Тяхното значение за ирокезите било ясно показвано по време на 6-те селскостопански празника през годината. Ирокезите са разработили уникална икономическа система, която се характеризира с компоненти като собствеността върху общинските земи, разделението на труда между половете и търговията. Всички земи били собственост на племето, което ги разпределяло между различните кланове. Клановете от своя страна ги разпределяли между домакинствата за обработване. Обработваемата земя се разпределяла между домакинствата на всеки няколко години. Това преразпределение се контролирало от Съвета на жените на клана. Никой нямал право на собственост върху земята, но смятали, че Творецът е назначил жените за нейни настойници. Жената била икономическия стълб на обществото. В нейните ръце била концентрирана повечето работа. Жените се грижели за нивите и храната, както и за дома и децата. Работата на мъжете била свързана с гората. Тяхна задача било да разчистват нови полета за ниви, да строят домове, да ловуват, за ловят риба и да защитават селото от врагове. Също така мъжете изработвали канута от брястова кора, с които пътували по реките и ловяли риба. Въпреки че не познавали грънчарското колело били добри грънчари. От металите познавали само медта. От нея изработвали инструменти и оръжия. Сдобивали се с мед от алгонкинските племена на запад срещу царевица, тютюн и вампуми. Търговската им мрежа била добре развита. Заменяли главно селскостопанска продукция за кожи с племената на север и за вампуми с племената на изток. С пристигането на европейците се създава допълнителна възможност за разширяване на търговията, но това и донесло значителни промени в икономиката им. Ирокезите стават твърде зависими от европейските стоки и за да се сдобиват с тях се нуждаели от огромни количества кожи. За кратко време те се превръщат от уседнали земеделци в ловци и търговци. След Американската революция американците принуждават племената да се заселят в резервати. Земята в резерватите била много малко за земеделие и хората постепенно се адаптирали към икономиката на белите. В много от резерватите бил развит успешен хазартен бизнес, другаде наблегнали на производството на дървесина и цигари, както и на туризъм и търговия.