ГУАЛ
Гуал живее по крайбрежието на Джорджия, от Сейнт Андрюс Саунд, до река Савана. В края на 17 и началото на 18 век, гуал са почти унищожени от епидемии и войни с други племена. Някои от оцелелите се местят в испанските мисии във Флорида, а други остават в родината си. Заедно с други оцелели групи те образуват племето ямаси.
Език
Няма постигнат консенсус между учените за езика на гуал. Повечето смятат, че езикът им е мускогски, но не са намерени никакви доказателства за това. Известно е, че един йезуитски мисионер е записал граматиката на езика им, но записките му така и не са открити.
Култура
В началото на контакта им с европейците, гуал са типично Югоизточно племе, занимавайки се поравно със земеделие, лов, риболов и събирачество. Племето е организирано в 6 вождовства (чийфдомс), начело с върховен вожд. Основните села са големи, с голям централен площад, около който са наредени жилищата на хората. На високи могили около площада са построени храмове и жилищата на вожда и висшата класа. Около един такъв град може да има едно или няколко по-малки села.
Подразделения
Според грубите преценки на учените, в най-добрите си години, гуал наброяват около 4000 души, които живеят в 30 – 40 селища организирани в 6 вождовства.
* Асао-Талахе-заемайки района около устието на река Алтамаха
* Еспогаче-Тупикуи-по река Сапело
* Гуал-Толомато-на остров Сейнт Катрин и на река Саут Нюпорт
* Алусте-по река Асапо
* Тулафина-по река Мидуей
* Сатуаче-по река Огичи
История
Според различни археологически доказателства, гуал живеят по крайбрежието на Джорджия и близките острови най-малко от 1150 г. Предците на историческите гуал строяли насипни могили и големи изкопни работи характерни за ранната култура Мисисипи.
Гуал може би срещат европейци още в началото на 16 век, но действителният контакт е през 1562 г., когато французите основават малка колония на Парис Айлънд, Южна Каролина и се свързват с гуал, които те наричат по името на върховният им вожд, Оаде. Гуал подържат добри отношения с краткотрайното френско селище наречено Шарлсфорт.
След като испанците изгонват французите от Флорида, продължават на север, за да изгонят и малкото французи установили се сред гуал. Територията на гуал става една от четирите основни провинции на Испанска Флорида, след Тимукоа, Мокама и Апалачи.До края на 17 век испанците успяват да открият мисия във всяко едно от вождовствата им. От четирите провинции обаче, Гуал е най-нестабилната. Племето въстава срещу испанците още през 1597 г. През 1645 г. въстават отново и почти унищожават мисиите.
След 1660 г. много други индианци, бягащи от агресията на племето весто на север идват в територията на гуал. Испанците първи използват терминът ямаси за новодошлите. Между 1675 и 1684 г. весто подкрепяни от колонистите в Каролина и Вирджиния унищожават системата на испанските мисии в провинция Гуал. До 1684 г. всичките 6 мисии са изоставени, и от испанците, и от индианците. Ямасите, гуал и другите, живеещи в мисиите се разпръсват. Някои последват испанците до Флорида, а други отиват на запад при криките. След войната ямаси от 1715 г., от гуал остават шепа хора, които живеят главно около Сан Аугустин, а от 1726 г. името им не се споменава повече.
ЯМАСИ
Ямаси през 17 век живее в южна Джорджия, главно между реките рекаСавана и рекаОкмулги. Според някои учени, ямаси са мултиетническо племе, съставено от няколко групи, които се смесват след 1660 г. Испанските архиви обаче показват, че това не е така. В тях ясно се казва, че ямаси е съвсем отделно племе и живее в провинция Гуал от дълбоки времена, но не е било господстващо племе в района.
Име и език
За първи път името им се споменава като „ямаскарон“ в записките на Франциско де Чикора през 1521 г. Не се знае със сигурност какво означава самото име ямаси. Някои лингвисти смятат, че идва от езика мускоги, а други от езика катаюба. Не е известно нищо и за езика им. Според имената на селата им обаче, които са от мускогски произход, се предполага, че езикът им е мускогски. В британския колониален архив обаче има данни, че първоначално говорят език чероки, но по-късно възприемат друг език.
История
Ямаси не са споменавани често в ранните години на колониалния период. За испанците те са просто част от провинция Гуали, едно от племената на гуал, господстващото племе в региона. Едва след изчезването на гуал тяхното име започва да се споменава по-често. Първото им споменаване обаче като самостоятелно племе е от Франциско де Чикора през 1521 г. под името ямаскарон. Дали обаче Чикора е имал предвит историческите ямаси не е много сигурно. През 1540 г. експедицията на Ернандо де Сото преминава през територията, която наричат провинция Алтамаха. През следващите 100 години не се чува почти нищо за тях.
След 1660 г. много други индианци, бягащи от агресията на племето весто на север, се заселват в родината на гуал. От 1675 г. испанците започват да наричат тези бежанци ямаси. През 1680 г. множество пиратски нападения срещу мисиите в провинцията принуждават ямаси да напуснат района. Някои отиват във Флорида, а други се връщат на север. През 1687 г. испанците се опитват да изпратят ямасите от Флорида като роби в Западна Индия. Племето обаче въстава срещу това и се премества при англичаните в Южна Каролина. В знак на отмъщение срещу несправедливото отношение на испанците, в следващите години, подпомагани от англичаните, те редовно извършват робски набези във Флорида. През 1715 г., точно преди войната, англичаните преброяват точно 1220 ямаси, живеещи в 10 села близо до Порт Роял. Същата година обаче, племето въстава срещу колонията и много други племена се присъединяват към тях. Тази война остава в историята като Войната ямаси и е една от най-разрушителните и кръвопролитни конфликти в колониална Америка. Около 7% от бялото население на Южна Каролина е убито и много от селищата са разрушени. Причините за войната не могат да се определят с точност, тъй като всяко от участващите племена си има свои мотиви. По-важни причини за нея са търговията с роби и измамите от страна на търговците. През първата година на войната, една четвърт от ямасите са убити или поробени. Останалите се преместват на юг до река Алтамаха. След войната оцелелите мигрират към Сан Августин във Флорида или отиват при пенсакола и се съюзяват с испанците срещу британците. От Флорида постоянно извършват нападения срещу британските селища до 1727 г., когато англичаните атакуват селата им и избиват повечето от тях. Тези, които успяват да оцелеят, се присъединяват към семинолите или към хичити. Смята се, че групата оклауаха на семинолите е произлязла от ямасите. Една малка групичка оцелели се мести в околностите на Савана под името ямакроу. Впоследствие тази групичка се присъединява към криките.
КУСАБО
Кусобо е група от 18 исторически племена, които между 1562 и 1751 г. живеят по крайбрежието на Южна Каролина, главно между реките Санти и Савана. Учените все още спорят какъв е оригиналният им език. Джон Риид Суонтън твърди, че той е мускогски, а други го смятат за език изолат. Има доказателства обаче, че най-малко 5 от племената, живеещи между реките Савана и Уондо говорят един език, различен от езиците гуал и севи.
Съставни племена
Кусабо е общо име прилагано до 18 племена, живеещи между реките Санти и Савана, които според местообитанието им са разделени на северни и южни.
*'''северни кусабо'''
**''бохикет''-на Бохикет крийк
**''етиуан'' (''етиво''))-на река Уондо
**''кусои'' (''куса'')-на река Ашли
**''киауа''-на река Ашли
**''стоно''-на река Стоно
**''сталаме''-на Порт Роял Айлънд
**''уондо''-на река Купър
**''хоя''-близо до Порт Роял
*'''южни кусабо'''
**''ашепу''-в долната част на река Ашепу
**''едисто''-на остров Едисто
**''ескамаку''-между Сейнт Хелън Саунд и река Броуд
**''комбахи''-в долното течение на река Комбахи
**''майон''-на юг от река Броуд
**''тауиа''-на юг от река Броуд
**''уимби''-между реките Комбахи и Кусаихачи
**''уаппу''
**''уичеуг''
Имената на повечето от племената могат да бъдат разпознати в хрониките на испанските провинции описани от Франциско де Чикора през 1521 г. През 1526 г. Лукас Васкес де Айлон също посещава страната им и записва някои имена.
История
Историята на племената кусабо започва с основаването на малката френска колония в Порт Роял през 1562 г. Французите установяват дружески отношения с всички околни племена, включително и кусабо. Колонията Южна Каролина е основана 100 години по-късно точно в средата на земите на племето и индианците бързо стават тясно обвързани с нея. През първото десетилетие след основаването на Чарлстън между колонията и племето има няколко малки конфликти. Накрая колонията излиза победител и принуждава племето да и отстъпи обширни части от земите си. Племената, които остават близо до колонията живеят в отлично разбирателство с нея и постепенно доста се интегрират в бялото общество. По време на войната тускарора през 1711 г., кусабо се присъединяват към Джон Бърнуел и се бият срещу тускарора в Северна Каролина. В знак на благодарност през 1712 г. Южна Каролина им дава Палауана Айлънд да се заселят на него. През 1715 г. Джон Бърнуел преброява 95 мъже и 200 жени и деца „Корсабой“ (кусабо), живеещи в 5 села на острова. „Итуан“ (етиуан) са изброени отделно като 80 мъже и 160 жени и деца, живеещи в едно село. По време на войната [[ямаси]], кусабо са едно от малкото племена, които отново застават на страната на колонията. След войната повечето то тях мигрират от района. Предполага се, че се присъединяват към криките или към катаюба.