Крикската конфедерация или Конфедерацията мускоги е име, под което е групирана слаба политическа организация, основана малко преди 1540 г. и засилила значително влиянието си през 17 и 18 век. Конфедерацията е образувана около господстващото племе мускоги и включва много племена, говорещи различни езици. Хората от тези племена са наследници на Културата Мисисипи(800 - 1500), известна със своите големи насипни могили и сложно йерархично построено общество.
Липсват надеждни оценки за броя на населението на конфедерацията преди европейския контакт(1540). Предполага се, че са наброявали около 22 000 души, но е възможно да са в пъти повече. През 1715 г. конфедерацията наброява 8 500 души и достига най - ниската си точка от 4- 5 000 през 1720те и 1730те. До 1764 г. населението нараства до 10 500 души, а до 1798 г. до 16 000. Точно преди отстраняването им в Оклахома през 1832 г. наброяват 21 792 души. Вече в Оклахома, през 1859 г. намаляват до 13 573. При преброяване през 1890 г. са отчетени 9 639 крики и 4 203 свободни черни роби. През 2010 г. общият брой на записаните членове на нацията е 88 332 души.
Отначало конфедерацията всъщност е разделена на 4 регионални обединения или вождества, които са известни в източна Алабама и западна Джорджия преди 1680 г. Тези вождества са Куса, Талапуса, Алабама и Кауита(Ковета). С течение на времето тези 4 конфедерацииприемат части от племената апалачи, чакато, пенсакола, мобила, ямаси и окони. В началото на 18 век четирите конфедерации се обединяват в единен съюз и образуват Конфедерацията крики или мускоги. Всяка от съставните и групи си има вътрешно самоуправление и следва независима външна политика през по - голямата част от 18 век. Всяка от групите се идентифицира с основен град в своя район, но така е трудно да се установи националното им единство като се има предвид независимостта на всеки град и мултиетническия състав на населението. Всеки основен град(Италуа), който има едно или повече села(талофа) е независима политическа, ритуална и социална единица. Конфедерацията като цяло няма пряко влияние върху социалния живот на отделните племена или градове. Броят на градовете и съставните племена варира във времето - от около 30 - 40 в началото на 18 век до 80 в края на века. Ковета и куса имат най - много градове в началото и по над 30 всяка по - късно. Талапуса има между 8 и 15 града, а алабама 4 -6. Всяко населено място е разположено на обикновено на някоя река и се състои от 30 до 100 домове, групирани около голям централен площад, който служи за различни обществени мероприятия. До площада, на висока могила е построен и големият дом на Съвета. Всяко семейство има зимна и лятна къща и двуетажен хамбар, а който може да си позволи има и склад за кожи. Постройките са построени около централен двор, където семейството отглежда различни зеленчуци за собствени нужди. Всяко семейство е икономически независимо, въпреки че понякога семействата се обединяват и споделят ресурсите в рамките на разширеното семейство и клана. Семействата от един род строят къщите си близо една до друга, на място определено за техния клан.
Всики град има отделна територия и цялата земя принадлежи на града.Съюзническите градове често споделят ловните си територии. Мико(вождовете) разпределят земеделските земи между клановете, които след това ги раздават на своите членове. Клановете и домакинствата запазват правата за ползване на тези земи, докато са годни за използване. Правата върху земеделските земи се наследяват по женска линия, но за тях се грижат предимно мъжете. Мъжете също така ловуват , строят домове и други постройки и изработват инструменти и оръжия. Мъжете силно доминират обредните и лечебни дейности, както и политиката и войната, които са изключително мъжка работа. Жените изработват керамика, плетат кошници и рогозки, приготвят храната, обработват кожи, шият дрехи, помагат на общинските ниви, грижат се за дома и градината и възпитават децата. Неомъжените жени имат значителна сексуална свобода. Мъжете може да имат повече от една жена. Бракът се формализира с даването на подаръци. Разводът е необичаен, особено ако вече има деца. Идвете страни са наказвани или убивани за изневяра. Изнасилването, кръвосмешението и магьосничеството са най - големите престъпления. Вдовиците спазват четиригодишен траур, а вдовците може да се оженят отново след 4 месеца. Хората задължително се къпят преди хранене. Мъртвите са погребвани с личното им имущество под къщите им в седнало положение. Няма строги траурни обреди.
Религията им е политеистична, с няколко божества и множество духове и митични същества. Имат главен бог наричан Господаря на въздуха, който властва в Страната на благочестивите мъртви, която се намира далеч на запад. След него най - почитани са Слънцето и Свещенния огън. Други божества са Луната, Гърма, Царевицата и Четирите вятъра. Церемониалният цикъл е фокусиран около четирите календарни церемонии, които маркират земеделския цикъл. Най - важна от всички церемонии е Танцът на зелената царевица, която е едновременно церемонияна благодарност и обновяване. Също така хората вярват в духовната сила, която е присъща в различна степен при хора, животни, неща и предмети.
Обществото им следва сложна йерархична система. Начело стои вождът на града или племето, който е избиран главно по заслуги от определен клан и службата му е до живот. След него има втори вожд и съветници, които формират съвета на племето. Този съвет избира един велик войн за военен вожд. След тях се нареждат старейшините и почитаните мъже и най - накрая обикновените хора. Вождът на града не притежава абсолютна власт, макар че има много слуги, които му служат. Негова отговорност е да наблюдава всичкките обществени и домакински дейности, да изслушва хората, да съветва и да ръководи Съвета на града, който пък има церемониални и дипломатически отговорности. Решенията в Съвета се взимат с консенсус, а градският глашатай ги обявява на хората. Съветът се събира ежедневно в голямата градска къща. Участниците пият специална напитка и пушат тютюн преди всяко важно заседание.
Добре развита е клановата система. Всеки човек принадлежи към някой от майчините екзогамни клана. Няколко клана са обединени в един град и съставят даденото племе. Не всеки клан присъства във всеки град. Рядко има повече от 12 клана в един град. Най - много кланове записани за един град са 28. Отделно, клановете са групирани в екзогамни фратрии с променлив състав, които от своя страна са групирани в две части. Бракът между членовете на един клан и фратрията е строго забранен. Отделно от клановото разделение обществото им е разделено на две половини - червено и бяло. Червеното е свързано с войната, а бялото с мира и се характеризира с наличието на Червени и Бели градове. При алабама тези разделения са малко по - различни и са наричани Големи и Малки братя.
Крикската конфедерация е чисто военна организация, която има за цел да се противопоставя на северните племена на по - ранен етап, а след това на европейските колониални сили. Няма точна дата за формирането на конфедерацията, но от разказите на експедицията на Ернандо де Сото става ясно, че някои от градовете са в съюз през 1540 г. Доминиращи племена тогава изглежда са Куса, Талапуса(Окфуски), Алабама и Кауита(Ковета), както и Абика и Касита. По - късно всички тези племена и цялата конфедерация стават известни на колонистите в Каролина като племето крики или Конфедерацията крики. Името идва от Очеси Крийк, британското наименование на река Окмулги. Впоследствие британците, а след това и американците започват да разграничават две отделни групи на конфедерацията - Горни крики и Долни крики.
Градовете и селата на горните крики са разположени в басейните на реките Алабама, Куса и Талапуса, в североизточна и централна Алабама, и са разделени на три регионални дивизии или конфедерации, включващи над 20 - 30 града през 1738 г. и над 40 - 50 през 1832 г. Племената, които формират обединението горни крики са - алабама, абика, талапуса(окфуски), куса, уакокаи, юфола, хилиби(хилаби), атаси, холивахали, фусхачи, канхатки, кеаледжи, уиуока и тукабаче - всичките крикскоговорящи. Също така две или повече групи коасати говорящи, натчезко говорящите пакана, тимукоа говорящите таваса, чакатоговорящите окчай, томахитан и някои чикасо и шоуни.
Долните крики са по Чатахучи и Окмулги в източна Алабама и западна Джорджия. Племената на долните крики са - коасати, тускоги(тускеги)- техният оригинален език не е крикски, предполага се че е език коасати. Друга група е ямаси. На юг от тях са три групи крикско говорящи - ковета, касита и коломи. Близо до тях са 5 хичити говорящи групи - хичити, апалачикола, окмулги, окони и чиаха. Останалите групи - осочи, такуса, таматли, савокли и мукласа са неидентифицирани езици.
Тускоги
Тускоги първоначално живее в Алабама, САЩ.Въпреки, че племето е член на крикската конфедерация, техният оригинален език не е крикски, а най-вероятно език коасати. Все още учените спорят по този въпрос, както и по въпроса за техния произход и местообитание.
През 1540 г., два дни преди да влезе в Куса, експедицията на Ернандо де Сото преминава през един крикски град наречен „Таскуа“, който може би е населяван от тускоги. През 1567 г. в същият район се споменават имената на два града, „Таскуа“ и „Таскуакуа“.
В края на 17 век племето изглежда е разделено на две групи. Едната група живее на един остров в река Тенеси и в последствие се присъединява към племето чероки.Втората група се премества при сливането на реките Куса и Талапуса, където преди това е градът Таскуа.
В ранни карти от началото и средата на 18 век обаче град с името Тускоги се появява на река Чатахучи сред долните крики. Това навежда на извода, че има две съвсем отделни групи тускоги. Едните при сливането на реките Куса и Талапуса, а другите на река Чатахучи.
След отстраняването на криките в Оклахома, тускогите основават града си в югоизточната част на крикската територия. Днес техните потомци са част от Нацията мускоги на Оклахома.
Окчай
Окчай е част от крикската конфедерация, което през 18 век живее в Алабама.Градът Окчай тогава се намира на западният бряг на река Куса, малко над сливането и с река Талапуса. До 1738 г. една част от окчай напущат основният град и се местят на Киалага Крийк. Други изглежда остават в старият си град, тъй като се споменават през 1761 г. След оттеглянето на французите през 1763 г. окчай се смесват с останалите крики.Една група се споменава обаче сред семинолите през 1778 г. След отстраняването на криките в Оклахома, окчай се установяват в южната част на новата територия.
Произходът на окчай е доста неясен. Смята се, че са дошли от другаде и се присъединяват към криките за по-голяма защита, бягайки от други връждебни индианци. За този чужд произход обаче няма никакви доказателства, както и доказателства за оригиналният им език. Възможно е първоначално да говорят мускогски диалект свързан с езика чакато, но с течение на времето те го заменят с крикският език.
Освен Окчай и няколко други селища са произлезли от този град. Най-старото от тях е ''Тлотлогулга (Тлатлогалга)'', намиращо се на малък поток, вливащ се в река Талапуса.Жителите на този град стават известни като индианците Фиш Понд, име което често се прилага за всички окчай.
Друг град, ''Асиланаби'' е основан по-късно от хора от Тлотлогулга.Известни са имената на още три техни селища: ''Почусе Хатчи (Поткас Хатчи)''-на Хатчет Крийк, ''Талса Хатчи'' и ''Цаки Лако''.
Савокли
Савокли през 17 век живее в южна Алабама.Според испанските документи от онова време, провинция „Сабакола“ се намира на Мексиканският залив близо до залива Чоктохатчи.Информацията за племето обаче е твърде оскъдна и неясна. Заради тесните им връзки с групата хичити, се предполага че езикът им е хичити, но няма никакви доказателства за това.
Историята на савокли започва с провинция „Сабакола“ на испанците, спомената в средата на 17 век. През 1675 г. испански мисионери основават мисия сред част от племето, наречена Санта Круз де Сабакола.През 1679 г. и 1681 г. последователно са изпратени мисионери и при основната част от племето сред долните крики.Скоро след това обаче мисионерската работа е прекратена, заради връждебното отношение на англичаните от североизток. Новопокръстените членове на племето се местят в новосъздадената мисия на чатот, близо до сливането на реките Чатахучи и Флинт.
На карта от 1733 г. се споменава един град ''Чаокале'', на западният бряг на Чатахучи и друг, ''Чоголуке'' на изток от Флинт. На друга по-ранна карта обаче част от племето е поставено на един от притоците на река Окмулги. Името се споменава и на няколко следващи карти, но нито една не показва савокли на Чатахучи до 1795 г., когато се появяват между града апалачикола и устието на Флинт. Това се повтаря на няколко по-късни карти като на някои се споменават два техни града-''Савокли'' и ''Савоклоче''.
Много е вероятно, тези които са споменати по-рано, че живеят на Окмулги да са се върнали на Чатахучи и да са създали нови селища. Смята се, че градовете ''Окаваиги'' и ''Окити ягани'' са част от савокли, споменати във френски документи от 1761 г. Други градове, които е възможно да са разделение на савокли са ''Цавокли'' и ''Хатчи цаба''. Първият обаче се смята, че е град на хичити. След отстраняването на криките в Оклахома през 1830те, савокли се отказват от своята независимост и се обединяват с хитчити. Техните потомци днес живеят близо до Окмулги, Оклахома.
Мукласа
'Мукласа живее на южния бряг на река Талапуса в окръг Монтгомъри, Алабама, когато се споменават за първи път през 1675 г. Племето живее тук до 1814 г., след което мигрира във Флорида, където следите им се губят.
На езика алабама името им означава „приятели“ или „хора от един народ“. Затова учените предполагат, че оригиналният им език е алабама, коасати или чокто. Тъй като обаче чокто живеят далеч на юг, най-вероятно са подразделение на алабама или коасати и говорят един от двата езика.
Осочи
Осочи е през 18 век е част от крикската конфедерация. Историята и произходът на племето обаче са твърде неясни. Предполага се, че преди да станат част от криките, племето живее във Флорида. Възможно е това да са ''Узачиле'' (Осачиле, Виачиле), споменати от Ернандо де Сото, когато преминава през провинция Тимукоа на път за апалачикола. Ако това е вярно, то осочи са част от племето тимукоа. Испанските документи от онова време обаче не дават никаква информация за тях.
В началото на 18 век, осочи може би живеят близо до сливането на реките Апалачикола и Флинт, където на една карта се появява град под името Апалачи О Сачиле. По-късно жителите и градът се преместват нагоре по река Флинт, а оттам на река Чатахучи, близо до градът на чиаха.
През 1832 г., малко преди изгонването на криките на запад, се споменават две селища на Чатахучи под името Осуичи. Жителите на тези градове са отстранени в Оклахома, заедно с останалата част от долните крики. В Оклахома те подържат отделна индентичност за известно време, след което се смесват с другите групи крики.
Таматли
Таматли е член на крикската конфедерация, което в началото на колониалния период живее в южна Джорджия. Най-вероятно градът Таматли е индентичен с „Тоа“, „Отоа“ или „Тоали“, споменати от хронистите на Ернандо де Сото. Когато експедицията на де Сото минава през Джорджия в 1540 г., таматли живеят в Пайн Айлънд в окръг Дохърти, Джорджия и е възможно да са свързани с живеещите между реките Окмулги и Окони индианци алтамаха, клон на племето ямаси. Почти обаче няма никакво съмнение, че таматли е градът ''Тама'', който се появява в испанските документи от края на 16 и началото на 17 век.
Името таматли вероятно е хитчити формата на името на крикския клан „тамалги“. В езика хитчити таматли е множествено число на „тама“ (тама+ атле), така че името на племето показва, че езикът на таматли може би е език хитчити.
През 1606 г. вождът на ''Тама'' е един от тези, които се срещат с губернатора на Флорида в Сапело. От този момент нататък името на племето започва да се появява често в испанските документи като името на провинция в южна Джорджия. Мисионерите започват работа сред племето към края на 17 век. През 1675 г. в провинцията Апалачи, близо до Сан Луис е основана първата мисия за тях. През 1680 г. в същия район е основана и Мисията Нуестра Сеньора де ла Канделария де ла Тама. След 1704 г. една част от племето се премества близо до Сан Аугустин, в нова мисия, създадена специално за тях. През 1725 г. обаче мисията е унищожена от криките. Оцелелите таматли се разпръсват из съседните мисии. На карта от 1733 г. името им се появява като „таматле“ на западният бряг на река Чатахучи, под всички останали крикски градове. Испанско преброяване на тези градове през 1738 г. изброява два града с името таматли – Тамале ел виехо и Тамале нуево. След 1760 г. племето мигрира от района и става едно от племената, от което е образувано племето семиноли. На карта от 1819 г. те са поставени на река Апалачикола, над града Очесе под името „Таматле-Семиноли“. След това повече нищо не се чува за тях.
Окмулги
Окмулги е част от крикската конфедерация, което първоначално живее около изворите на река Окмулги в Джорджия. В езикът хичити името им означава „там, където извира водата“ и се отнася до големите извори в окръг Бътс, Джорджия, наречени Индианските извори (Индиън Спрингс) от англичаните. Крикското им име е ''„оики тлако“'' и ''„оикеуали“'', което означава почти същото.
Смята се, че първоначално племето живее на извора, от който река Окмулги получава името си, но ранните карти на региона не показват града им на реката. Тъй като тогава това място е заето от хичитите, се предполага, че окмулги са тяхно подразделение и са се отделя от тях. Преместват се на големият завой на река Чатахучи, където се споменават през 1750 г. и 1761 г. като част от племената чиаха и осочи.След 1822 г. градът им се намира източно от река Флинт, близо до градът ''Хоталгихуяна'' на чиаха като наброяват 220 души. След изгонването на криките в Оклахома, се заселват близо до чиаха в североизточната част на новата крикска територия. Те са едно от първите крикски племена, които се отказват от старите нрави и възприемат начина на живот на белите. В резултат на това техни изтъкнати мъже са водещи фигури в крикската нация.
Окони
Окони е член на крикската конфедерация през 17 и 18 век, което живее на или близо до крайбрежието на Джорджия и във Флорида.
Ранните исторически документи разкриват най-малко две групи, носещи името окони, които вероятно са свързани помежду си. Едната от тях живее на или в близост до бреговете на Джорджия и изглежда по-късно се местят при племето апалачи, с които впоследствие се сливат. Тази група за пръв път се споменава през 1602 г.През 1655 г. има Мисия наречена Сантяго де Окони, намираща се на няколко мили от Сан Аугустин във Флорида.По същото време се споменава и Мисията Сан Франциско де Апалачи в територията на апалачите, която от 1680 г. започва да се нарича Сан Франциско де Окони.Хората от тази мисия по-късно са абсорбирани от апалачите.
Другата група, която за пръв път се споменава от англичаните, живее на река Окони.След войната ямаси през 1717 г. тази група се премества на източният бряг на река Чатахучи в окръг Стюърт, Джорджия.След няколко години болшинството от тях отиват в Алачуа Плейнс във Флорида, където стават ядрото на сформиращите се семиноли. Тези, които остават на Чатахучи се споменават пак през 1761 г. като живеещи в два града и разполагащи общо с 50 бойци. Тези два града обаче не се споменават през 1832 г.,точно преди преместването на криките на запад. Вероятно преди това всички окони или отиват при роднините си във Флорида, или се сливат с някое друго племе от конфедерацията.
Чиаха
Чиаха част от крикската конфедерация, което през 17 и 18 век живее в южната част на Алабама. Когато за първи път се споменава от Ернандо де Сото, част от племето живее далеч на север в планините на Тенеси. От историята обаче е известно, че е имало най-малко две племена чиаха. Едното в Тенеси, а другото сред племето ямаси.
През 1540 г., докато е още в провинция ''Кофитачеко'', де Сото научава за мощното племе чиаха, живеещо далеч на североизток в планините. На 05 юни 1540 г. де Сото намира мястото, където испанците за пръв път срещат укрепени селища. На 28 юни испанците напущат чиаха и продължават на запад.
През 1566 г. и 1567 г. Хуан Пардо прави две експедиции на северозапад, във втората от която достига до чиаха споменати по-рано от де Сото. Това е последното, което се чува за тези чиаха. Около 100 години след това, англичаните намират само една група чиаха, в долната част на реките Окмулги и Чатахучи. Англичаните споменават, че тази група по-рано живее сред ямасите, но още преди 1715 г. се местят сред крикските градове по река Окмулги. Дали обаче тези чиаха са били при ямасите или слизат от северните чиаха не е известно, но се предполага, че двете групи съществуват независимо една от друга още от времето на де Сото. Смята се, че северните чиаха или се присъединяват към южните си роднини, или се смесват с другите племена на горните крики.
След войната на ямасите от 1715 г., всички долни крики заедно с чиаха се местят на река Чатахучи, където чиаха стават едно от водещите племена. Някои обаче се отделят и отиват във Флорида, където в последствие образуват ново племе-микосуки. Известни са имената на три техни селища от този период, разположени на река Флинт: ''Омуккули'', ''Чиахутчи'' или ''Малки чиаха'' и ''Хоталгихуяна'', заето заедно с осочи.
След отстраняването на криките в Оклахома, чиаха се заселват в североизточната част на новата крикска територия, където подържат отделна индентичност до Гражданската война.
Хичити
Хичити през 18 век живее в южна Джорджия. Сред племената на крикската конфедерация, хичитите са считани за родоначалник на една отделна група от долните крики, която говори отделен език на Мускогското езиково семейство, различен от мускогския. Тази група включва племената савокли, окмулги, окони, апалачикола и може би чиаха. Всички тези хора наричат себе си „Ацик-хата“. Преди идването на криките в Джорджия, хичитите са може би най-важното племе в региона, а езикът им е преобладаващ от река Чатахучи до Атлантическото крайбрежие.
За произходът на хичити има множество легенди. Самите хичити твърдят, че в миграцията си стигнали до едно място, където морето е тясно и замръзнало. След като преминават по леда те пътуват от място на място, докато стигат Атлантическия бряг. Тогава мускогите, които идват от запад, стигат до мястото, където живеят хичитите. Двете племена вместо да воюват за територия се съюзяват и стават като едно племе. Самото име хичити може би идва от мускогската дума „ахичита-тези, които търсят потока“, от името на един поток, вливащ се в река Чатахучи.
Първата поява на племето е може би в хрониките на Ернандо де Сото под името „Окуте“ или „Окути“. Че Окуте е по-късните хичити е безспорно, тъй като името се среща често след това в испанските документи като име на племе от долните крики. През 1760 г. французите ги споменават като „Айките“.Първата им поява под името хичити е от англичаните, след основаването на колонията Южна Каролина. На карти от този период градът им е поставен на река Окмулги, под града на ковета.След войната ямаси от 1715 г. хичитите, заедно с останалите долни крики се местят на река Чатахучи. През 1761 г. градът им се намира между тези на чиаха и апалачикола. От този период са известни имената на още две техни селища
* ''Хичитучи''-от двете страни на река Флинт
* ''Туталоси''-на малък поток, западно от Хичитучи.
През 1832 г. се споменава и едно село под името ''Хихахе''. След отстраняването им на запад, заедно с останалите племена на конфедерацията, хичити се заселват в центъра на новата територия, близо до днешния Хичата, Оклахома. Преди това обаче част от племето мигрира във Флорида при семинолите и след отстраняването и на семинолите, те получават отделно парче земя, което стопанисват известно време.
Апалачикола
Апалачикола през 17 век живее на река Апалачикола във Флорида и южна Джорджия. Има значително объркване по отношение на това племе, тъй като името апалачикола се прилага от испанците до всички долни крики като цяло още от 1639 г. През 1686 г. обаче с името апалачикола е обозначен точно определен град сред долните крики. Градът апалачикола е бил един от водещите крикски градове в миналото. Че градът е важен личи и от крикското му име, „Талуа Лако или Великия големия град“. Легенда разказва как мускогите нахлули в страната им да се бият с тях, но скоро след това двете племена сключили мир. Според това предание, Крикската конфедерация се родила в резултат на този мир.
Името апалачикола идва от хичити думата „апалачиколи“ или от дума мускоги – „апалачиколо“ и означава приблизително „хората от другата страна“, имайки предвид вероятно оттатък река Апалачикола. В някои исторически документи името им е записано и като „палачиколо“ и „парачукла“.
Известно е със сигурност, че оригиналният език на апалачикола е език хичити, клон на мускогското езиково семейство.
Апалачикола се появяват доста рано в историческите записи. Още през 1639 г. името им се появява като име за всички долни крики. Тогава апалачикола е може би най-големият и важен град на Крикската конфедерация и е водещ сред „белите“ или мирни градове. Това се повтаря до 1686 г. , когато апалачикола се прилага до точно определен град в долното течение на река Апалачикола. Известно е, че племето има по-добри отношения с испанците отколкото с останалите племена на криките. Вероятно заради това към 1706 г. апалачикола се местят на река Савана, на около 50 мили от устието и. През 1716 г. , непосредствено след войната ямаси те се връщат в старата си родина и се установяват при сливането на реките Чатахучи и Флинт. По-късно се местят нагоре по Чатахучи в Алабама. От този период са известни две техни селища – Палочуколо и Талуалоко. При преброяването през 1832 г., точно преди преместването на криките в Оклахома в първия град живеят 77 души, а във втория 162ма плюс 7 роби. След отстраняването в Оклахома, апалачикола се заселват в северната част на новата страна. Постепенно те се смесват с останалите групи крики и престават да съществуват като самостоятелно племе.